Решение по дело №2557/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1208
Дата: 20 март 2023 г.
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20215330102557
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1208
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330102557 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с основание чл.124 ГПК вр. чл.26,
ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК.
Ищцата Г. П. К. твърди, че е сключила с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД
договор за потребителски кредит. На същата дата била сключила с втория ответник
„Ай Тръст“ ЕООД договор за поръчителство. Излага подробни доводи, че процесният
договор е нищожен като противоречащ на изискванията на ЗПК, както и на добрите
нрави досежно начина на определяне на дължимата договорна лихва и годишен
процент на разходите. Тъй като сделката по договора за кредит била нищожна,
нищожна била и сделката по договора за гаранция, сключен с втория ответник. Излага
се също така и обстоятелство, че дружествата ответници са свързани лица, поради
което уговорените възнаграждения по договора за гаранция, които не са включени в
годишния процент на разходите, представляват скрито плащане. С оглед това се иска
да бъдат обявени за нищожни договорите за кредит и гаранция.
Ответниците не оспорват сключването на договорите. Излагат подробни доводи
за това, че същите са валидни. Считат исковете за неоснователни.
Съдът намери за установено следното:
На *** между ищцата Г. К. и "Кредисимо" ЕАД бил сключен договор за
потребителски кредит № *** за предоставяне на сумата 450 лв., с револвираща лихва и
период на револвиране 15 дни, падеж 27.07.2020г. Определен бил лихвен процент от
1
40 % и годишен процент на разходите 49,51%. Общия размер на всички плащания бил
определен на 475,50 лв. Договорът бил сключен при условията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние / лист 27 - 29/.
В чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено приоритетно разглеждане на
заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят посочи в
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок
от 24 часа след предоставяне на обезпечението. Видовете обезпечение, които следвало
ищецът да предостави, според чл. 4, ал. 1 били банкова гаранция, съгласно общите
условия, която следвало да се представи в десетдневен срок от подаване на
заявлението; или сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено
от кредитора юридическо лице / поръчител/ в срок от 48 часа от подаване на
заявлението. В чл.4, ал.2 било предвидено, че при непридоставяне в срок на
обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът
няма да породи действия. Според чл.4, ал.3 от договора, в случай че
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът на одобрение на
заявлението се определял на 14 дни. Ако до изтичане на този срок заявлението не било
одобрено от кредитора, договорът не пораждал действие.
В деня на сключване на договора за кредит, бил сключен и договор за
предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД и Г. К.. В него било посочено, че
заемодателят „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави сумата 450 лв. по договор
за потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение на задълженията на
потребителя под формата на поръчителство. Във връзка с това "Ай Тръст" ЕООД поело
задължение да сключи с "Кредисимо" АД договор за поръчителство, като поеме
задължение да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови
задължения /чл.1 ал.1/. Срещу това потребителят К. се задължил да заплати
възнаграждение съобразно приложение №1 от договорора - чл.8, ал.1 / лист 32/. Според
чл.8, ал.5 от договора за поръчителство "Кредисимо" ЕАД бил овластен за приема
вместо поръчителя "Ай Тръст" ЕООД всички плащания произтичащи от договора за
поръчителство. В приложението е посочено, че размерът на възнаграждението е 74,10
лв., като се дължи на падеж 27.07.2020г. /лист 34/. Възнаграждението било в същия
размер - 74,10 лв. за всеки нов период на револвиране.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Тези
обстоятелства не се оспорват по делото. Безспорно е също така сключването на
договор за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД и Г. К., който макар и
съставляващ отделно правоотношение е свързан с договора за кредит, тъй като
предоставянето на гаранция чрез посочен от кредитора поръчител, съставлява част от
2
условията по договора за кредит, водещи до по-голяма вероятност кредита да бъде
одобрен. В този смисъл следва да се тълкуват клаузата на чл.4, ал.3 от договора за
кредит, според който, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение,
срокът на одобрение на заявлението се определял на 14 дни. Така дефинираната в
договора клауза поставя потребителя в по неблагоприятно положение от кредитора.
Съществуващата за него възможност да се откаже от сключването на договора, не
може да компенсира това положение, защото в случая отказът от сключване на
договора от потребителя има съществено по-висока степен на влияние върху неговата
имуществена сфера, отколкото върху тази на търговеца, предоставящ кредити по
занятие. Този извод се подкрепя и от установимия чрез справка в търговския регистър
факт, че дружеството кредитор е едноличен собственик на капитала на дружеството
"Ай Тръст" ЕООД, посочено като лице с което потребителят може да сключи договор
за поръчителство за което да му дължи възнаграждение. Връзката между двата
договора се потвърждава и от обстоятелството, че възнаграждението по договора за
поръчителство, което също се дължи разсрочено е включено в погасителния план и
неговото събиране е възложено на дружеството кредитор.
С оглед установената връзка между двата договора и дружествата кредитор и
гарант, следва да се приеме, че сумата дължима като възнаграждение по договора за
поръчителство е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите към
договора за кредит. Това е така, защото възнаграждението спада към тези които са
предвидени в чл.19, ал.1 ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разходите по свързания
договор за поръчителство не са сред изключенията упоменати в чл.19, ал.3 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В
конкретния случай изискването за включване на разходите по договора за
поръчителство в годишния процент на разходите не изпълнено, което е в противоречие
с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Когато договорът за кредит е сключен в
нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, той е недействителен съобразно
чл.22 от ЗПК.
Недействителен е и договорът за поръчителство, сключен между ищеца и втория
ответник. Той е сключен в нарушение на изискването на чл.143 ЗЗП, тъй като
уговорката свързана със сключването му е във вреда на потребителя, като не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между неговите
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Срещу заплатеното
3
възнаграждение ищецът е получава уверение на съдоговорителя, че той ще сключи
договор за поръчителство с кредитора, като същевременно сключването на договора за
гаранция /поръчителство/ с "Ай Тръст" ЕООД е въздигнато като условие,
благоприятстващо отпускането на кредита. Всичко това води до извод за нарушаване
на изискванията на добросъвестността и възлагане в тежест на потребителя на
допълнителни разноски, свързани с отпускане на кредита и повишаващи в
противоречие със законовото ограничение / чл.19, ал.4 ЗПК/ размера на дължимите
разходи по кредита. Предвид това договорът за поръчителство също е недействителен.
Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна
помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2
ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на
ищеца сумата 800 лв. представляваща адв. хонорар съобразно броя на исковете и
размера на минималните възнаграждения по Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет.
Тъй като ищецът е освободен от държавна такса следва разноските за държавна
такса от 100 лв. да бъдат възложени в тежест на ответниците, съобразно чл.78, ал.6
ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, по иска
предявен от Г. П. К. ЕГН ********** с адрес гр. ***, бул. *** №***, ет.***, ап.***
против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Витоша №146 /сграда "А"/, ет.2, Бизнес център "България" договор за
потребителски кредит № ***/***

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр.143 ЗЗП, по иска
предявен от Г. П. К. ЕГН ********** с адрес гр. ***, бул. *** №***, ет.***, ап.***
против „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Витоша №146 /сграда "А"/, ет.2, Бизнес център "България" договор за
предоставяне на поръчителство от ***, сключен за обезпечаване на вземанията на
„Кредисимо” ЕАД по договора за потребителски кредит № ***/***

ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК ********* и „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК
********* да заплатят на адв. Д. Л. Ф. с личен №********** с адрес гр. ***, ул. ***
№***, ет.***, ап.***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 800
лв./осемстотин лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
4

ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК ********* и „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК
********* да заплатят на Държавата, по Бюджета на съдебната власт и сметка на
Пловдивския районен съд, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, сумата 100 лв. /сто и деветдесет
лева/ деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
5