№ / .10.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На първи
октомври през две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
Секретар: Добринка Долчинкова
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица
Андонова
кАНД № 2007 по описа на съда за 2020 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от ОДМВР – Варна
чрез процесуалния им представител ст.ю.к.К.Л., против Решение № 1624/14.07.2020г
по АНД № 912/2020г на РС – Варна, ХХII с-в, с което е отменен издадения от тях
електронен фиш серия К № 2592646 и наложената на Г.Х.И., ЕГН **********,***,
глоба в размер на 300лв. на осн.чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП. Релевирано
е основанието по чл.348
ал.1 т.2 от НПК, приложим по препращане от чл.63 от ЗАНН – допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в постановяване на решението при
неизяснена фактическа обстановка поради неизпълнение на задължението на съда да
събере всички необходими доказателства. Сочи се неуваженото от ВРС искане на
касаторите за приобщаване на релевантно доказателство относно участъка от пътя,
където според общодостъпните интернет интернет сайтове bgmaps.com и
Google maps се препокриват път Е-70 и А-2. Оспорват се и изводите на ВРС за
допуснати нарушения по чл.57 от ЗАНН в съдържанието на НП, и се излагат
съображения за законосъобразност, обоснованост и правилност на ЕФ. Претендира
се отмяна на решението и потвърждаването на фиша, или в евентуалност – връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, както и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно
призован, касаторът не се представлява; с писмени бележки ст.ю.к. Л. поддържа
исканията си.
С
писмения си отговор и лично в съдебно заседание по същество касационният
ответник оспорва изцяло жалбата и излага становище за неоснователност на
исканията в нея, съответно – за оставянето й без уважение. В евентуалност, и в
случай, че съдът приеме обратното и върне делото за ново разглеждане от друг
състав на ВРС, излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на
оспорения от него ЕФ.
Участващият
в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Касационната
инстанция счита жалбата за основателна.
С проверяваното си решение ВРС е приел за
установено от фактическа страна, че на 11.03.2019г на път А-2
„София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“ била поставена преносима система за контрол
на скороста на МПС С вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743с9. Въз основа на
заснеманията с него от ОДМВР – Варна е издаден ЕФ на Г.И. като собственик за
това, че на 11.03.2019г в 10:49ч в обл.Варна по път Е-70 (извън населено място), от летище Варна в посока гр.Варна до бензиностанция „Петрол“, при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 80 км/ч е управлявал
л.а.“Сеат Кордоба“ с рег.№ В 7075 РН със скорост 115 км/ч.
При така установената фактология ВРС приел
от правна страна, че вмененото на касационния ответник административно
нарушение е недоказано. За да приеме този извод, съдът се позовал на писмо от
06.04.2020г от Областно пътно управление – Варна, според което пътят, на който
е било разположено автоматизираното средство за измерване на скоростта, както и
мястото на засичане на процесния л.а., е А-2, „София-Ботевград – Шумен – Девня
– Варна“, а не Е-70 (път I-2 „Граница Румъния
– Русе – Цал Калоян- о.п.Разград – о.п.Шумен – Девня – Варна“) както е отразено в НП. При тези данни ВРС приел, че с
ЕФ е санкционирано неизвършено от касационния ответник нарушение, понеже той не
е управлявал собствения си л.а. на посочените във фиша място и дата. С тези
съображения съдът отменил ЕФ.
Настоящия съдебен състав споделя изцяло
възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в постановяване на обжалваното решение при неизяснена
фактическа обстановка. С оглед данните в горецитираното писмо от Областно пътно
управление, с писмени бележки от 15.06.2020г ю.к. Л. е поискала да бъде събрана
допълнителна информация – справка от ОПУ с приложена схема, от които да е видно
дали има участък от пътя, в който път Е-70 (път I-2) и път А-2 се препокриват, и ако да – да уточнят къде
се намира този участък, а ако не – да посочат откъде преминава път Е-70 (път I-2) спрямо път А-2. Това
доказателствено искане е докладвано от съда в о.с.з. на 16.06.2020г, но е
оставено без уважение с аргумент, че посочената информация не би допринесла за изясняване
на обстоятелствата по делото. Съдебното следствие пред ВРС е приключило без събиране
на такава информация, съответно – и без обсъждане на възможността за заснемане
на управлявания от собственика си с превишена скорост л.а. в участък, в който
двата пътя се пресичат/ препокриват/ съвпадат (според използваната от страните терминология). Нещо повече – единственият довод за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен е
именно разминаването между (наименованието на) пътя, на който е било позиционирано
автоматизираното техническо средство за измерване на скоростта, и където е бил
засечен л.а. на Г.И. – А-2, и посочения в ЕФ път Е-70 (път I-2). Очевидно е при това, че отказът на въззивния съд да
събере по делото доказателства относно този спорен въпрос е резултирало в
постановяване на решението му при неизяснена фактология, което съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за
отмяна на постановения акт и връщане на делото на друг състав на същия съд за
ново разглеждане, в хода на което делото да бъде попълнено с това решаващо за
изясняването на релевантните факти доказателство, което да бъде съобразено и
преценено отделно и в съвкупност с останалите доказателства при постановяване
на новия съдебен акт по същество.
При този изход на делото по исканията за
разноски следва да се произнесе ВРС при постановяване на новото си решение на
осн.чл.226 ал.3 от АПК.
Предвид факта, че констатираното
съществено процесуално нарушение при постановяване на обжалваното решение на
ВРС е неотстранимо в касационната инстанция предвид забраната по чл.220 от АПК,
и съобразно правомощията си по чл.222 ал.2 т.1 от АПК, касационният съдебен
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1624/14.07.2020г по АНД № 912/2020г
по описа на РС – Варна, ХХII с-в, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд при спазване на задължителните указания по приложението на
материалния и процесуалния закон
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.