РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Велико Търново, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110101838 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
07.01.2022г. в тъмната част на денонощието водачът * управлявал собствения си лек
автомобил *. Изтъква се, че автомобилът преминал през дупка на платното за движение, в
резултат на което на същия са причинени имуществени вреди изразяващи се в повреда на
предна дясна гума и предна броня. Ищецът твърди, че в качеството на застраховател по
договор за застраховка „Каско” с *по отношение на посоченото превозно средство, е
образувал застрахователна преписка * за причинените вреди. Изтъква се, че след извършен
оглед на автомобила щетите са оценени на 755,54 лв., които на 26.07.2022г. са платени на
доверен сервиз във връзка с отстраняването им. Твърди се, че отговорността за причинените
вреди е на ответника, който съгласно Закона за пътищата и Правилника за приложение на
закона следва да ремонтира и поддържа общинските пътища и с оглед неизпълнение на
задълженията си е създал предпоставка за настъпване на произшествието. Ищецът изтъква,
че на основание чл. 410 от КЗ е встъпил в правата на увреденото лице и за него е възникнало
право да претендира от ответника платеното застрахователно обезщетение и разноските за
определянето му от 15 лв. С оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 770,54 лв., ведно със
законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението,
както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба. В
съдебно заседание излага становище, че на 30.11.2023г. е платил задължението си към
1
ищеца, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 27.07.2021г. между ищеца и *е сключен договор за застраховка „Каско” с *по отношение
на притежавания от последния лек автомобил *. Между страните не се оспорва, че на
07.01.2022г. в тъмната част на денонощието собственикът е управлявал автомобила си по *,
като е преминал през дупка на платното за движение, в резултат на което са причинени
имуществени вреди изразяващи се в повреда на предна дясна гума и предна броня.
Последвало уведомяване на ищеца за настъпване на застрахователното събитие, във връзка с
което е образувана застрахователна преписка *. След оглед на вредите по превозното
средство същите са оценени на 755,54 лв. На 26.07.2022г. застрахователят платил сумата за
извършения ремонт от * като начислил 15 лв. за разноски за определяне на обезщетението.
На 30.11.2023г. ответникът превел по банкова сметка на ищеца сумата от 755,54 лв. за
погасяване на задължението си по застрахователната преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В случая е установено сключването на имуществена застраховка „Каско” по
отношение на превозното средство към момента на причиняване на вредите, както и
изпълнение от застрахователя на задължението по договора за изплащане на обезщетение на
застрахования за настъпилото събитие. С плащането на сумата от 755,54 лв. ответникът е
признал отговорността си за причинените вреди и частично е погасил задължението си към
ищеца, защото е останала дължима сума от 15 лв. за обичайните разноски, направени при
определяне на обезщетението. С оглед гореизложеното искът по 410, ал. 1 от Кодекса за
застраховането е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 15 лв. и отхвърлен за
разликата до 770,54 лв. От забавата за изпълнение на главницата е възникнало и правото на
кредитора да търси обезщетение в размер на законната лихва за периода от подаване на
исковата молба - 25.10.2023г., до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, той следва да заплати на ищеца
сумата от 450 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
2
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 15 лв. /петнадесет лева/ - главница, представляваща
регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско” с * за причинени щети на лек автомобил *, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото
разноски, като отхвърля иска по чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането в частта за
разликата от 15 лв. до 770,54 лв.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3