РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. В, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В.Й.М
при участието на секретаря И. С. К.
като разгледа докладваното от В.Й.М Гражданско дело № 20241300100007 по
описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от В. В. В., ЕГН **********, чрез
пълномощника си Адвокатско дружество „Д. и партньори", БУЛСТАТ ., със седалище и
адрес на управление: грС, представлявано от управителя си адвокат М. Д. от САК, чрез
съдружника си адвокат Й. Д. от САК против ЗД Е АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр.С, по предявени искове с правно основание: чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с
чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 40 000,00 лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 34,80 (тридесет и четири
лева и осемдесет стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, търпени вследствие на ПТП от 08.05.2023г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 06.09.2023г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
доброволната претенция от страна на застрахователя до окончателното им изплащане.
Поддържа в исковата молба, че на 08.05.2023 г., около 07:50 ч., в с. А обл. В, , Й. И.
Н. се намирал в л.а. „Опел Зафира" с peг. № ВН 84 90 АМ, който бил със включен двигател,
но в покой. По същото време, на десния тротоар на ул. „Кирил и Методий" се намирала
ищцата В. В. В., която предприела пресичане на платното към отсрещният тротоар където се
намирал Павилион за бързо хранене. В този момент, водачът на л.а. „Опел Зафира" решил да
потегли, но поради занижено внимание към пътната обстановка и движение с несъобразена
скорост, реализирал ПТП, като блъснал правомерно пресичащата пешеходка – ищцата В. В.
и започнал да я влачи по платното за движение, при което тя получила множество телесни
увреждания.
На местопроизшествието пристигнал екип на ОД на МВР - В и екип на Спешна
Медицинска Помощ. Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП №
93/08.05.2023 г. По случая е образувано Досъдебно производство № 65/2023 г. по описа на
ОДМВР-В, пр. пр. № 1411/2023 г. по описа на РП-В, което не било приключило.
Вследствие на ПТП ищцата получила следните травматични увреждания:
1
Средна телесна повреда, представляваща черепно-мозъчна травма - травма на главата
със сътресение на мозъка, довело до краткотрайно изпадане в безсъзнателно състояние -
разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30
дни; Двустранно намаляване на слуха - разстройство на здравето, причинило физически
болки, страдания и нарушение в слуховата способност за период по-дълъг от 30 дни; Травма
на конюнктивата и контузия на роговицата - разстройство на здравето, причинило
физически болки, страдания и нарушение в зрителната способност за период по-дълъг от 30
дни; Увреждане на нервни коренчета на ниво шиен гръбнак и последваща радикулопатия -
разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания; Смесено тревожно-
депресивно разстройство-
разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по дълъг от 30
дни;
Излага се, че веднага след ПТП е била откарана в МБАЛ „Света Петка" АД - гр. В и
настанена в Хирургично отделение. Имала остра болка в главата и болка в дясно хълбочна
област. След множество изследвания медиците установили, че е налице черепно-мозъчна
травма на главата, придружена с мозъчно сътресение. Приложено и медикаментозно
лечение.
На 10.05.2023 г. ищцата била изписана от болничното заведение, с дадени препоръки
за спазване на хигиенно-диетичен режим, спазване режим на покой, прием на медикаменти
и наблюдение от специалист.
Поради влошаване на състоянието, поради силен световъртеж, постъпила за болнично
лечение в МБАЛ „Д-р С. И." АД - гр. М Отделение по нервни болести от 11.05.2023 г. до
15.05.2023 г., след изписване продължила лечението в домашни условия.
На 16.05.2023 г. осъществила преглед при офталмолог, поради влошаване на зрението
след ПТП. Виждала размазано, виждала черни петна и изпитвала болка в двата булба. След
извършените изследвания е установена травма на конкютивата и контузия на роговицата,
без споменаване за чуждо тяло.
Твърди се, че след ПТП чувствала постоянна напрегнатост и тревожност. На
23.05.2023 г., осъществила консултация със специалист. Посочва установения психичен
статус: напрегната и страхово заредена. Емоционално, волево и мисловно затормозена от
ПТП по депресивно- невротичен тип. Разстроен сън с кошмарни сънища на преживяното
ПТП. Сочи, че състоянието се характеризирало като реакция на тежък стрес и
разстройства в адаптацията, смесено тревожно-депресивно разстройство. Приемала
предписаните ѝ медикаменти.
Излага се, че на 14.07.2023 г. осъществила консултация със специалист УНГ, поради
изпитваните слухови смущения. След изследване била установена двустранна загуба на
слух.
Поддържа се, че вследствие на ПТП и получените травматични увреждания,
изпитвала силни по интензитет физически и емоционални болки и страдания. Месеци наред
изпитвала остри болки в главата, постоянен световъртеж, дразнене от нормална дневна и
изкуствена светлина. Сочи се, че от черепно-мозъчната травма и мозъчно сътресение,
чувствала постоянна умора, замаяност, липса на енергия и физическа нестабилност. Не
можела да се концентрира и задържи вниманието си при извършването на каквито и да било
обичайни дейности. Нуждаела се от подкрепата и съдействието на своите близки за
осъществяване на ежедневните си дейности, което създало чувство на безполезност у нея.
Изпитвала зрителни и слухови нарушения, които допълнително утежнявали здравословното
състояние. Слухът бил двустранно отслабен. Виждала размазано и черни петна, имала
сълзене, светлочувствителност и силна болка в очите, която се усилвала при движение. Не
можела да чете и да работи с компютър. Уврежданията и последващите затруднения развили
2
у нея чувство на безполезност.
Посочва се още, че ПТП се е отразило негативно на целия живот. Ищцата е студентка
във Великотърновския университет. Вследствие на получените травматични увреждания,
влошеното здравословно състояние и забраната на лекуващите лекари за напрягане на
зрението и мозъчната дейност, била в невъзможност да посещава лекции, да се подготви и
яви на семестриални изпити от което изпитвала чувство на потиснатост.
Излага се, че от полученото смесено тревожно-депресивно разстройство,
емоционалните травми, стресът, предизвикан от силния уплах, изразяващ се в постоянна
тревожност и раздразнителност, както и постоянното напрежение и страх от това да не се
повтори отново, постоянните кошмари на преживяното ПТП, създавали чувство на
малоценност у нея и допълнително влошили качеството й на живот.
Поддържа се, че не се била възстановила от получените травматични увреждания.
Изпитвала страх да излиза от дома си и да остава сама. В съзнанието й постоянно
връхлитали отрицателни мисли и емоции, които не можела да преодолее. За овладяване на
болките продължава да приема обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти.
Твърди се, че получените физически и емоционални травми и съпътстващите ги
болки и страдания, които е търпяла и продължава да търпи се явявали неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от ПТП и следвали да бъдат репарирани.
Посочва се, че към датата на ПТП л.а. „Опел Зафира" с peг. № ВН 84 90 АМ е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица №
BG/07/122003080689, със срок на действие от 18.10.2022 г. до 17.10.2023 г., сключена
със ЗД Е АД, поради което ответникът бил пасивно легитимиран да отговаря по
претенцията.
Твърди се, че на 06.06.2023г. била отправила искане до ответното застрахователно
дружество, а на 11.08.2023г. допълнение, с което искане била предявила доброволна
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за търпените от нея
неимуществени и имуществени вреди и е образувана щета № **********.
С писмо Изх. № 5297/2/15.0.2023 г. от ЗД Е АД поискали представяне на
допълнителни документи от образуваното и водено досъдебно производство, с които и към
момент не разполагала, поради което било невъзможно представянето им. С последващо
писмо № 5297/5/05.09.2023 г. от дружеството я уведомили, че не е налице правно основание
за заплащане на обезщетение, с което ищцата обосновава и правният интерес от предявяване
на исковата претенция.
Твърди се, че вследствие на ПТП, е претърпяла и имуществени вреди за заплатената
потребителска такса за болничен престой в общ размер на 34,80 лв. , които счита, че също
следва да бъдат репарирани.
Ищцата счита, че сума в размер на 40 000,00 лв., би успяла до някаква степен да
обезщети търпените от нея вследствие на ПТП неимуществени вреди, както и сума в размер
на 34,80 лв. за търпените от нея имуществени вреди.
Излага се, че с оглед разпоредбата на чл.496 от КЗ, във връзка с чл.409 от КЗ във
връзка с чл.84, ал.З от ЗЗД застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите дължи и лихва за забава от датата на постановения отказ/изтичането на 3-
месечен срок от предявяване на доброволната претенция, до датата на плащането на
обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с което да осъди ЗД Е АД с ЕИК да заплати
сумата от 40 000,00 лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 34,80 (тридесет и четири лева и осемдесет
3
стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, търпени
вследствие на ПТП от 08.05.2023г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
06.09.2023г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната
претенция от страна на застрахователя до окончателното им изплащане. Прави искане за
присъждане на направените разноски по делото. представя доказателства и прави
доказателствени искания.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК от ответната по делото страна ЗД Е АД с ЕИК . е
постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва изцяло основателността на исковете
по основание и размер.
Изразява становище за допустимост но неоснователност на исковете.
Ответникът твърди, че пешеходката-ищцата е изскочила внезапно на платното за
движение, без да се съобрази с приближаващия я автомобил, чийто водач я е възприел
своевременно и е предприел екстрено спиране, но тъй като ищцата е попадала в опасната му
зона за спиране, ударът е бил непредотвратим. Считат, че е налице случайно деяние, което
освобождава от отговорност водача на лекия автомобил, респективно и него, като
застраховател на водача.
Поддържа възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, доколкото
не всички травми, описани в исковата молба, са пряка последица от настъпилото ПТП.
Твърди се , че ищцата е получила мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, което
увреждане по своя медикобиологичен характер представлява лека телесна повреда.
Останалите увреждания не били във връзка с пътния инцидент и са извън застрахователното
покритие, осигурено на водача от страна на дружеството-ответник.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата
пешеходка се е движила по платното за движение, въпреки наличието на тротоари и
банкети. Освен това е предприела пресичане без да се съобрази с приближаващото я пътно
превозно средство, удължила е ненужно пътя и времето си на пресичане и е спряла без
необходимост на платното за движение, с което поведение е допринесла значително за
настъпването на вредите. Счита, че поради съпричиняването от ищцата размерът на
обезщетението следвал да бъде намален.
Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение между
дружеството и водачът на лек автомобил марка „Опел", модел „Зафира", рег. № ВН 8490
АМ, по силата на което ЗД Е АД се е задължило да обезпечи отговорността на водача, която
може да възникне във връзка със собствеността и ползването на автомобила.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и
недоказани предявените искове. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните,
събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От представеният и неоспорен по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №93/08.05.2023г., издаден от ОД на МВР-В, Сектор „ПП“, се установява, че на
08.05.2023г. около 07:50 часа в сА е настъпило ПТП, между л.а. „Опел Зафира" с peг. № ВН
8 4 90 АМ, управляван от водач Й. И. Н. и пешеходката - ищцата В. В. В., която е
пострадала и откарана в ЦСМП-В и оставена за лечение в МБАЛ“Св.Петка“-В.
Страните не спорят, че към датата на ПТП – 08.05.2023 г. по отношение на
увреждащия л.а. „Опел Зафира" с peг. № ВН 8 4 90 АМ има валидна задължителна
4
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № BG/07/122003080689,
със срок на действие от 18.10.2022 г. до 17.10.2023 г., сключена с ответника ЗД Е АД.
По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС.
По делото не е спорно, че ищцата е спазила разпоредбата на чл.380 от КЗ, като на
06.06.2023. е депозирала писмена претенция пред ответното застрахователно дружество, във
връзка с която е образувана щета при ответника – Щета № **********.
Видно от приложеното писмо № 5297/5/05.09.2023 г. ответното застрахователно
дружество е отказало да определи и изплати застрахователно обезщетение на ищцата.
На основание чл.127, ал.4 от ГПК ищцата с исковата молба е посочила банкова
сметка с номер IBAN – BG55 СЕСВ 9790 5064 9057 00; BIC : CECBBGSF с титуляр на
банковата сметка - адвокат Й. Д..
От приложената студентска книжка и лична карта, издадени на ищцата от
ВТУ“Св.Св.Кирил и Методий“ се установява, че същата е била записана студентка втори
курс за учебната 2022/2023г. по специалността „Педагогика на обучението по български
език и география“ .ищцата е била записана студентка
От изслушаната и приета, като доказателство по делото, Съдебно-автотехническа
експертиза на в.л. Р. И., неоспорена от страните и която съда възприема, като компетентно
изготвена и обоснована, се установява механизма на ПТП и техническите причини за
неговото настъпване, а именно:
Процесното ПТП е настъпило на 08.05.2023 г. около 07:50 ч., в с. А обл.В, в светлата
част на денонощието при ясно, сухо и слънчево време с добра видимост на площада пред
Търговския дом, оформен между улиците „Кирил и Методий“, „Васил Левски“ и Аица“ в с.
А общ. Д., обл. В. Лекият автомобил „Опел Зафира“, peг. № ВН 8490 АМ, собственост и
управляван от водача Й. И. Н. е бил паркиран и насочен с предната си част в източна
посока. Водачът Й. Н. предприел маневра „Включване в движение, чрез обръщане на
посоката си на движение“.
В същото време пешеходката-ищцата В. В. В. предприела пресичане на площада със
спокоен ход в западна посока, навлизайки в коридора на движение на автомобила от дясно
на ляво пред него.
Водъчът Н. не е наблюдавал непрекъснато пътя пред автомобила и не е възприел
пешеходката-ищцата, като опасност, достигайки мястото на удара със скорост на движение
около 6,52 км/ч. я блъснал с предната броня в гърба. В следствие на удара ищцата загубила
равновесие, паднала на площада пред автомобила и е била повлечена от него. От виковете и
жестикулациите на намиращите се в близост хора, водачът Н. спрял и слязъл от автомобила,
непосредсвено преди пострадалата де е била прегазена.
Според експертизата причина за настъпване на произшествието, от техническа гледна
точа, е поведението на водача на лекия автомобил „Опел Зафира“ с peг. № ВН 8490 АМ Й.
И. Н., които по време на движение не е наблюдавал непрекъснато пътя пред автомобила и с
поведението си не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците, както и е поставил в опасност живота и здравето на другите
участници в движението.
От приетата и неоспорена от страните Съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни, изготвена от Д. А., която съдът кредитира като компетентно изготвени и обосновани,
се установява, че съгласно изследваната и анализирана медицинска документация по делото
5
от вещото лице, ищцата е претърпяла следните травматични увреждания, които са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 08.05.2023 г., както следва: Контузия на
главата с лекостепенна промяна на съзнанието /мозъчно сътресение/; мекотъканна травма на
шията. Уврежданията са получени в момента на падането и съприкосновението с твърдата
повърхност.
Прогнозата за здравословното състояние на В. е благоприятна.
Вещото лице е дало заключение, че по делото няма медицински данни за възникнали
усложнения и за продължаващо лечение при ищцата в следствие на получените при ПТП
травми.
Вещото лице аргументира този извод с данни от приложената медицинска
документация, като изрично е посочило, че при всички извършени клинични прегледи е
посочено, че ищцата В. е била в добро общо състояние и никъде не са описани остатъчни
явления. Предписваното лечение е за общи заболявалия: Запушване на периферните
артериални съдове и съдови нарушения, дължащи се на атеросклероза или захарен диабет
[напр. клаудикацио интермитенс (накуцване), болка при покой), трофични нарушения (язви
и гангрена на краката)].
Нарушения, дължащи се на не добро оросяване на мозъка (последица от мозъчна
атеросклероза, такива като нарушения на концентрацията, виене на свят, отслабена памет),
исхемични състояния и състояния след прекаран мозъчен удар.
Нарушена циркулация в окото, с нарушено зрение, свързана с дегенеративни съдови
процеси.
Експертът посочва, че от приложената аудиограма при ищцата се наблюдава
намаление на слуха двустранно за ниските и високите честоти, дължащо се на давностен
/повече от година/ неврит.
Д-р Р.А. посочва, че причините за световъртежа най-често са:
ендокринологични(хормонални) заболявания, болести на вътрешното ухо, заболявания на
кръвта сърдечно-съдови болести, нервни заболявания, интоксикации психични заболявания,
офталмологични заболявания, прилошаване при пътуване, морска болест недостатъчно
хранене.
Най-често виенето на свят при заболявалия на главния мозък се среща при:
транзиторни нарушения на мозъчното кръвообращение, инсулт, тумор,мигрена, епилепсия,
дисиминирана склероза, т.е. е възможно да има съдова и етиология.
Вещото лице е констатирало, че на ищцата е направено изследване ЕМГ
/електромиография с електроневрография/ в МБАЛ-АД-М през периода 11-15.05.2023год,
когато е била на болнично лечение и въз основа на това изследване е поставена
диагнозата: световъртеж, съгласно издадената епикриза.
В заключението е пояснено, че изследването ЕМГ /електромиография с
електроневрография/, служи за диагностициране на всички видове заболявания на
периферната нервна система, като: плексити и невралгии - възпалителни процеси на
увреждане на мускулната система и периферните нерви, дископатия, ишиас,
полиневропатия, посттравматични увреждания, детски паралич, слабост и болки в
крайниците, тремор, болест на Минор, паркинсон, мускулна атрофия, промени при
ендокринни заболявания, диабетна полиневропатия, артрози, алкохолна невропатия и др.
Причините за заболяването радикулопатия са: дискови хернии, спондилозни
промени с остеофитоза, спондилолистеза, луксации на интервертебралните стави и др.
Диагнозата радикулопатия се поставя след снемане на подробна анамнеза и осъществяване
на щателен физикален преглед. Образни изследвания, като рентгенография, магнитен
резонанс и компютърна томография, са от изключително значение за точната локализация
на процеса и определяне тежестта на увредата.
6
От представеното медицинско удостоверение №05/18.07.2023г. /л.23 от делото/ и
амбулаторен лист №231990036А4/18.07.2023г. /л.22/, издадени от д-р Н.Н. – психиатър се
установява, че на 23.05.2023г. при ищцата е установена реакция на тежък стрес и
разстройство в адаптацията, смесено тревожно-депресивно разстройство, състояние
лекувано медикаментозно до началото на м.08.2023г
От приетата по делото съдебно-психологическа експертиза, изготвена от вещото лице
В. В. Д. – психолог, след преглед на ищцата осъществен на 19.03.2024г., се установява, че
при ищцата се наблюдава изразена тревожност и склонност към психосоматика. Същата е
преминала през медикаментозно лечение, което към момента на прегледа е прекратено.
Според вещото лице тревожното състояние при ищцата е възможно да датира от преди
процесното ПТП, а то от своя страна да е засилило състоянието, отчетено към момента на
прегледа. Всяка ситуация може да бъде интерпретирана от ищцата като крайно
застрашаваща, което да създава нездравословен стрес за нея и семейството ѝ.
За установяване механизма на ПТП и неимуществените вреди на ищцата по делото са
събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Й. И. Н. – водач на автомобила с който е реализирано
процесното ПТП, се установява, че в този ден бил на
центъра на с.А. Влязъл в магазина, а колата оставил на паркинга. Ищцата също влязла в
магазина и го поздравила. След това излязъл навън, качил се в колата, огледал се да види
дали има коли и потеглил на преден ход. Сочи, че се придвижил около 3-4 метра и В. се
оказала внезапно пред колата му. Спрял, но ищцата се подпряла върху колата. Ударът бил в
средата. Имало коли и не можал да я види откъде е излязла. Посочва, че мястото е като
паркинг пред магазина, където има и камера. Наблизо нямало пешеходни пътеки, имало
тротоар но по-надолу. Покрай паркинга минава главната улица.
Свидетелят П. Г. П.-съжител на ищцата заявява, че в деня на ПТП ищцата около
7:00ч тръгнала за работа, а той останал у дома с детето. Позвънили му по телефона и го
уведомили за станалото ПТП с ищцата. Веднага отишъл на мястото на инцидента, където
видял ищцата, като посочва, че имала малко ожулване и кръв. Ищцата била откарана с
линейка в болницата, където установили, че има сътресение. Била на болнично лечение
около 2-3 дни. След изписването не била възстановена. На следващия ден отишли в
болницата в М, където се лекувала още около 2-3 дни. Сочи, че ищцата не помнела нищо.
Била по-бавна и разсеяна. Преди инцидента не се е оплаквала от болки в крака и главата.
Сочи, че кракът постоянно я боли. Все още има проблем със слуха, чува много слабо. Преди
ПТП ищцата нямала здравословни оплаквания нито със слуха, нито сърдечно-съдови.
Направили консултация със специалист и се установило, че проблема със слуха е от
инцидента.
Посочва, че след ПТП ищцата постоянно е в стрес и притеснена и все още не може да
се оправи. Дълго време през нощта бълнувала, за което нямала спомен. При пресичане на
улицата се чувствала неспокойна. Не били доволни от лечението във Вската болница. След
изписването ищцата постоянно лежала, не можела да ходи, имала световъртеж. В болницата
в М била лекувана добре.
Свидетелят И.С. Г.-очевидец на ПТП посочва, че в деня на ПТП бил около спирката в
центъра на сА. Чул, че едни хора извикали. Сочи, че видял една кола да спира, а след това
видял, че дошла и ищцата. Същата била на тротоара отдясно, огледала се, нямало коли.
Видял, че ищцата паднала изведнъж и изпищяла, видял задната част на главата ѝ.
7
Свидетелят изтичал, застанал пред колата и казал на шофьора да спре, че ще сгази
жената-ищцата. Сочи, че ищцата била под колата, а той се опитал да я извади. Цялото тяло
било под автомобила, виждал само челото и очите . Шофьорът не слязъл от кола,
предполага, че може би и той бил в шок. Друг мъж биел по стъклото и му викал да спре.
Свидетелят извадил ищцата и ѝ дал вода.
Посочва, че водачът на колата първо тръгнал малко назад, карал много леко и спрял.
Колата не била на пътя, а на спирката отстрани на цимента. Шофьорът минал в територията
на спирката и там настъпил инцидента.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, при условията на чл.172 ГПК,
доколкото не противоречат и кореспондират със събраните по делото доказателства.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че за лечението си от
получените травми ищцата е направил следните разходи:
С фактура № **********/10.05.2023 г. и фискален бон от същата дата е заплатила
сума в размер на 11.60 лв.-стойността на потребителска такса за 2 дни болничен престой в
МБАЛ“Св.Петка“АД-В. С фактура № **********/15.05.2023 г. и фискален бон от същата
дата е заплатила сума в размер на 23.20 лв.-стойността на потребителска такса за 4 дни
болничен престой в МБАЛ“Д-р Стамен И.“АД-М. Или общо от представените писмени
доказателства се установява, че за лечението си на травмите от процесното ПТП ищцата е
направила общо разходи на стойност 34.80 лв.
При така установената фактическа обстановка, Вският окръжен съд, прие за
установено следното от правна страна :
Предявените искове са с правно основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ. във връзка с чл. 45
и чл.497 от КЗ вр.чл. 86 от ЗЗД и са допустими.
По допустимостта на предявените искове:
На основание чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към
застрахователя или негов представител по чл.503, ал.1 КЗ на писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по
чл.496, ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от
три месеца, считано от предявяването ѝ.
По делото се доказа, а и страните не спорят, че на 06.06.2023г. ищцата е предявила
застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество, по която е
образувана Щета № **********. Ответното дружество е отказало да определи и изплати
застрахователно обезщетение на ищцата, видно от приложеното писмо № 5297/5/05.09.2023
г.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на
пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените
неимуществени и имуществени вреди и 4. / наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
8
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Безспорно се
установи по делото, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило на
08.05.2023 г. в с.А обл.В, преди обед и в светлата част на деня при ясно, сухо и слънчево
време. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице
противоправно деяние от страна на делинквента – Й. И. Н., като водач на л.а. „Опел
Зафира“, peг. № ВН 8490 АМ, който с поведението си е причинил настъпване на ПТП.
В заключението на авто-техническата експертиза е описан механизмът на ПТП, като
вещото лице е установило, че на 08.05.2023г. управлявания от водача Н. лек автомобил е
бил паркиран на площада пред Търговския дом, оформен между улиците „Кирил и
Методий“, „Васил Левски“ и Аица“ в с. А общ. Д, обл. В, насочен с предната си част в
източна посока. Водачът на лекия автомобил „Опел Зафира“ предприел маневра
„Включване в движение, чрез обръщане на посоката си на движение“. В същото време
пешеходката-ищцата В. В. предприела пресичане на площада със спокоен ход в западна
посока, навлизайки в коридора на движение на автомобила от дясно на ляво пред него.
Водъчът на автомобила Н. не е наблюдавал непрекъснато пътя пред автомобила и не
е възприел пешеходката-ищцата като опасност достигайки мястото на удара със скорост на
движение около 6,52 км/ч. я блъснал с предната си броня в гърба.
Вследствие на удара, с малък интензитет, ищцата загубила равновесие, паднала на
площада пред автомобила и е била повлечена от него. От директния удар и падане върху
пътната настилка и повличането от автомобила пешеходката-ищцата получила телесни
увреждания. След отчитане на обстоятелствата, при които е настъпило произшествието –
поведението на всеки от участниците, скоростта на движение на автомобила, вещото лице е
заключило, че причините за настъпване на инцидента са от субективен характер и се дължат
изцяло на действията на водача на лекия автомобил Й. Н., който по време на движение не е
наблюдавал непрекъснато пътя пред автомобила и с поведението си не е бил внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, както и е
поставил в опасност живота и здравето на другите участници в движението. В случая
водачът Н. е нарушил нормата на чл.116 ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората
с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-
глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.
Предвид изложеното поведението на водача на лекия автомобил е в причинна връзка
с настъпилото ПТП. Съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на
прекия причинител на вредата. Съдът приема, че е извършено противоправно деяние от
водача на л.а. „Опел Зафира“, peг. № ВН 8490 АМ Й. И. Н..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
дружество: не е спорно между страните, че ответното дружество ЗД Е АД е застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за процесния период на водача на
лекия автомобил, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ са доказани по основание.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
9
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не
само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП
правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение № 206/12.03.2010 г.
по т. д. № 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т. 7, което има характер на задължителна
съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление
Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република Б сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразяващо се в: неправилно
движение на ищцата по пътното платно, въпреки наличието на тротоари и банкети ; ищцата
предприела неправилно пресичане без да се съобрази с приближаващото МПС, удължила
пътя за пресичане и спряла без необходимост на платното. В случая по делото от страна на
ответното дружество не бяха ангажирани доказателства установяващи наведените
възражения за съпричиняване от ищцата, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпване на вредоносния резултат. От установения по делото механизъм на настъпване на
ПТП и заключението на САТЕ, също не се установява неправомерно поведение на ищцата, а
точно обратното, че процесното ПТП е настъпило вследствие субективните действия на
водача на лекия автомобил Й. Н., както съдът е изложил по-горе. В съдебно заседание
вещото лице инж.Р.И. е пояснил отново, че ПТП е настъпило на асфалтиран площад, където
няма тротоар, няма маркировка - хоризонтална или вертикална. На този площад в селото
правят пазар и там хората си паркират колите. Ищцата е била ударена от водача на
автомобила отзад и е била повлечена. Съдът не кредитира свидетелските показанията на Й.
Н., че ищцата внезапно излязла пред автомобила, доколкото същите са в противоречие със
заключението на САТЕ, установяващ механизма на ПТП, както и с показанията на
свидетеля И Г. – очевидец на реализиране на ПТП. Свидетелят Г. посочва, че водача Н.
изобщо не възприел ищцата, което се потвърждава и от САТЕ. Посочва последователно
придвижването , като сочи, че била на тротоара отдясно, огледала се, нямало коли. Веднага
след удара свидетелят Г. изтичал и застанал пред колата и казал на водача Н. да спре, че ще
прегази ищцата, която вече била попаднала под автомобила.
Поради всичко горепосочено, в случая не може да се приеме съпричиняване от страна
на ищцата, тъй като по делото не се установиха допуснати от нея нарушения, които да са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат.
Предвид изложеното не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на определените обезщетения.
По отношение на размера на предявеният иск за неимуществени вреди:
Спорен в случая е въпросът, какъв е размерът на неимуществените вреди. Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., при определяне на
размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното
значение за размера на вредите.
Съгласно съдебната практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не
е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне размера на
10
обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при телесните увреждания, са характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др.
Определеното от съда застрахователно обезщетение винаги трябва да бъде
съобразено с икономическата обстановка в страната, като съдът следва да присъди в полза
на пострадалия застрахователно обезщетение, адекватно на инфлацията в страната,
обезценяването на лева и нарастването на цените. Това становище е застъпено в редица
актове на ВКС, като например Решение № 749/05.12.2008 г. постановено по т. д. № 387/2008
г„ ВКС, II ТО.
Причинените болки и страдания на ищците следва да бъдат компенсирани.
Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от причинените телесни увреждания. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и
емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното
деяние.
В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП ищцата В. В. е търпял
болки и страдания. Съгласно приетата по делото СМЕ и писмените
доказателства/медицинска документация/ вследствие на инцидента е получила следните
телесни увреждания : Контузия на главата с лекостепенна промяна на съзнанието /мозъчно
сътресение/; мекотъканна травма на шията. Уврежданията ищцата получила в момента на
падането и съприкосновението с твърдата повърхност. Уврежданията са причинили на
ищцата болки и страдания, като съдът счита, че същата се е възстановила напълно в рамките
на около тридесет дни след инцидента. По делото няма медицински данни ищцата да е
провеждала друго лечение на посочените травматични увреждания, извън болничното
лечение в МБАЛ“Св.Петка“-В и МБАЛ – М, което е последователно и в рамките на шест
дни, след което е била изписана за домашно лечение, във връзка с тези увреждания . Съдът
отчете факта, че ищцата е получила мозъчно сътресение с лекостепенна промяна на
съзнанието. Свидетелят П. посочва, че след ПТП от травмите ищцата изпитвала постоянни
болки в главата и краката. Постоянно лежала. Имала загуба на памет за случилото се, била
по-бавна и разсеяна, получила постоянен световъртеж.
Инцидента се отразил негативно и на психиката . Била много притеснена, изпаднала
в постоянен стрес, което се установява от показанията на свид.П.. Механизма на
реализиране на ПТП и попадането на ищцата под автомобила безспорно е предизвикало у
същата негативни психически преживявания – силен стрес и страх за живота си, доколкото
попадайки под автомобила е могла да бъде прегазена. От представеното медицинско
удостоверение №05/18.07.2023г. от д-рН.Н. – психиатър /л.23 от делото/ се установява, че на
23.05.2023г. при ищцата е установена реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията,
смесено тревожно-депресивно разстройство с приложено медикаментозно лечение, което е
в причинно – следствена връзка с процесното ПТП.
Видно от съдебно-психологическата експертиза по делото при ищцата е установена
изразена тревожност. За овладяване на тревожното състояние ищцата е прилагала и
медикаментозно лечение, което към извършеният преглед за нуждите на експертизата вече е
прекратено. Житейски логично е, че това състояние на тревожност е причинило на ищцата
В. влошаване на качеството на живот и нарушение на социалното функциониране, което
се допълва и от показанията на свид. Петков. Според експерта тревожното състояние при
ищцата е възможно да датира отпреди процесното ПТП, а то от своя страна да е засилило
състоянието, отчетено към момента на прегледа. Настоящият състав отчете констатациите
11
на вещото лице в СПЕ, относно наблюдаваните лични особености при ищцата, доколкото
същата е в състояние всяка ситуация да интерпретирана като крайно застрашаваща, поради
което приема, че към настоящият момент при ищцата е настъпило възстановяване на
психичната травма от преживяното ПТП.
Предвид изложеното съдът намира, че прогнозата за здравословното състояние на
ищцата В. е благоприятна и същата е напълно възстановена от получените при ПТП
увреждания. Съгласно СМЕ по делото няма медицински данни за възникнали усложнения и
за продължаващо лечение при ищцата в следствие на получените при ПТП травми, който
извод се споделя и от настоящият състав. Д-р Р.А. аргументира този извод с данни от
приложената медицинска документация, като изрично е посочил, че при всички извършени
клинични прегледи е посочено, че ищцата В. е била в добро общо състояние и никъде не са
описани остатъчни явления. Предписваното лечение е за общи заболявалия: Запушване на
периферните артериални съдове и съдови нарушения, дължащи се на атеросклероза или
захарен диабет [напр. клаудикацио интермитенс (накуцване), болка при покой), трофични
нарушения (язви и гангрена на краката)]. Нарушения, дължащи се на не добро оросяване на
мозъка (последица от мозъчна атеросклероза, такива като нарушения на концентрацията,
виене на свят, отслабена памет), исхемични състояния и състояния след прекаран мозъчен
удар. В заключението на СМЕ е посочено, че причините за световъртежа най-често са
:ендокринологични(хормонални) заболявания, болести на вътрешното ухо, заболявания на
кръвта сърдечно-съдови болести нервни заболявания интоксикации психични заболявания
офталмологични заболявания прилошаване при пътуване, морска болест недостатъчно
хранене.
Най-често виенето на свят при заболявалия на главния мозък се среща при: транзиторни
нарушения на мозъчното кръвообращение, инсулт, тумор,мигрена, епилепсия,
дисиминирана склероза. Следователно световъртежа не се дължи на лекостепенното
мозъчно сътресение, получено при ПТП
По отношение на другите заявени увреждания от заключението на СМЕ се
установява, че не са вследствие на получените при ПТП травматични увреждания, като
вещото лице е посочило, че: Нарушената циркулация в окото с нарушено зрение при
ищцата, е свързана с дегенеративни съдови процеси. Намалението на слуха двустранно за
ниските и високите честоти се дължи на давностен /повече от година/ неврит. Причините за
заболяването радикулопатия са: дискови хернии, спондилозни промени с остеофитоза,
спондилолистеза, луксации на интервертебралните стави и др.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от
9 500лв./девет хиляди и петстотин лева/, поради което и предявения иск за разликата над 9
500 лв. до претендирания размер от 40 000 лв./четиридесет хиляди лева/ следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените
болки и страдания от ищцата, изведени както от доказателствата по делото, така и на база
съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че
определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително
установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
Искът за имуществени вреди е доказан, съобразно представените и обсъдени по-горе
писмени доказателства и следва да бъде уважен в пълен размер от 34.80 лв./тридесет и
четири лева и 80ст./.
По предявения иск с правно основание чл.497 от КЗ вр.чл. 86 от ЗЗД:
Предвид основателността на главните претенции, основателен е и акцесорния иск с
12
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съобразно нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
В конкретният случай не е спорно между страните, че ищцата е предявила
застрахователна претенция пред ответното дружество на 06.06.2023г., видно от
приложеното известие за доставяне на отправеното искане по което ответникът е образувал
Щета № **********. Тримесечният срок за произнасяне на ответника по претенцията е до
06.09.2023г.
Видно от приложеното писмо № 5297/5/05.09.2023 г. ответното застрахователно
дружество е отказало да определи и изплати застрахователно обезщетение на ищцата.
Настоящата инстанция приема, че в конкретният случай ответното дружество дължи
законната лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди на
ищцата, считано от 06.09.2023г., т.е. от следващият ден на отказа за определяне и изплащане
на застрахователно обезщетение, която дата съвпада и с изтичането на тримесечния срок за
произнасяне по извънсъдебната претенция на ищцата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно уважената част на исковете, в случай, че такива са направени и
доказани. Съдът констатира, че с Определение от 24.01.2024г. по настоящото дело ищцата е
освободена от внасяне на такси и разноски по делото, с оглед на което разноски не се
дължат.
На адв.Й. Г. Д. с ЕГН ********** и адрес: грС, - процесуален представител на
ищеца, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, се следва присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1253.48лв. /хиляда двеста петдесет и три лева и 48ст./,
определено съразмерно на сбора на уважените искове и в минимален размер съгласно чл.7,
ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При определяне размера на възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца съдът съобрази, че делото се характеризира със средна фактическата
и правна сложност. Процесуалният представител е проявил активност при осъществяване на
процесуалното представителство на ищцата и ангажиране на доказателства по делото. По
предявените искове са извършени еднакви процесуални действия.
Ответникът е направил разноски в размер на 425 лв. - за депозит вещи лица, депозит
свидетл, д.т. удостоверения, както и юрисконскултско възнаграждение в размер на 360 лв.,
определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и
чл. 25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
При това положение ответникът е направил общо разноски в размер на 785 лв., от
която сума ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК разноски в размер на 598.04 лв., съобразно отхвърлената част от исковете/30
500лв./.
При този изход на делото ответното застрахователно дружество следва да заплати по
сметката на ОС-В държавна такса в размер на 381.39 лв., на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, и
1300лв. – съдебно-деловодни разноски /500лв.-депозит за САТЕ, 400лв. депозит за СМЕ и
13
400лв. депозит за съдебно-психологическа експертиза.
Мотивиран от горното, Вски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е”, с ЕИК със седалище и адрес на
управление: гр.С, да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и
на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на В. В. В., ЕГН ********** със заявен съдебен адрес: грС,
сумата в размер на 9 500 лв. (девет хиляди и петстотин лева), представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 34,80 (тридесет и четири
лева и осемдесет стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, търпени вследствие на ПТП настъпило на 08.05.2023г. в с.А обл.В по вина на водача
на л.а. „Опел Зафира" с peг. № ВН 84 90 АМ, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 06.09.2023г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 9 500 лв. до предявената сума от 40
000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е” АД, ЕИК със седалище и адрес на
управление: гр.С, да заплати на адв. Й. Г. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.С, на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата в размер на 1253.48лв. /хиляда двеста петдесет и три
лева и 48ст./, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на ищцата В. В.
В., определена съобразно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е” АД, ЕИК със седалище и адрес на
управление: гр.С, да заплати по сметка на Окръжен съд-В, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата 381.39 лв., – държавна такса, дължима по уважените искове, както и сумата от
1300лв. /хиляда и триста лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: грС, да заплати на
„Застрахователно дружество Е” АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.С, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 598.04 лева, представляваща разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съдС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – В: _______________________
14