№ 12366
гр. С., 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110124730 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на „С...“ EАД, ЕИК: .....
(универсален правоприемник на „С...“ ЕООД, ЕИК: .....), със седалище и адрес
на управление: гр. С., ПК: 1000, район „Об...... чрез адв.Т. спрямо „Д.....”
ООД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ..., р[1]н П.,
ж.к, "С....., представлявано от Управителя на дружеството С.б.б. чрез адв. Я.
Ищецът твърди, че страните са страни по Договор с peг. № Д-УIII-
342/05.10.2018 г. и Анекс към него с № 1/15.01.2019 г., съгласно които
ответникът е получило от ищеца услуги, изразяващи се в прием на строителни
отпадъци/земни маси, за които са издадени фактури и дебитни известия по
актуализирани цени, а именно: дебитно известие № **********/22.01.2020г.
на стойност в размер на 620,76 лв.; дебитно известие №
**********/22.01.2020 г. на стойност в размер на 648,56 лв. и дебитно
известие № **********/22.01.2020 г. - на стойност в размер на 225,42 лв.
Сочи се, че общото задължение на ответника за цената на тези
извършени услуги е размер на 1494,74 лв. за главница, което е изцяло
незаплатено.
Излага се, че стойността по дебитно известие № **********/ 22.01.2020
г. от 620,76 лв. с падеж на плащане от 22.01.2020 г. e издадено във връзка с
прием на смесени строителни отпадъци в обем на 372.280 т. на стойност
1
372,28 лв. и прием на сорт.-бетон - 248.480 т. на стойност 248,48 лв.
Твърди се, че за забавата е дължима и лихва в размер на 259.53 лв. върху
главница от 620,76 лв. за периода от 23.01.2020 г. до 18.12.2023 г.
По дебитно известие № **********/22.01.2020 г. със стойност 648,56 лв.
и с падеж 22.01.2020г. за извършения прием на смесени строителни отпадъци,
а именно 370.580 т. на стойност 370,580 лв. и прием на сорт.-бетон - 277.980 т.
на стойност 277,98 лв. е дължима и лихва за забава е в размер на 271.15 лв.
върху главница от 648,56 лв. за периода от 23.01.2020 г. до 18.12.2023 г.
По дебитно известие № **********/22.01.2020 г. на стойност 225,42 лв.
с падеж на плащане от 22.01.2020 г. за прием на смесени строителни отпадъци,
а именно 89.900 т. на стойност 89,90 лв., прием на сорт.-бетон - 135.340 т. на
стойност 135,34 лв. и прием на строителни земни маси - 4.600 т. на стойност
0,18 лв. е дължима и лихва за забава е в размер на 94.23 лева върху главница
от 225,42 лв. за периода от 23.01.2020 г. до 18.12.2023 г.
Сочи се, че дори и след отправени покани, ответникът не е заплатил
посочените по-горе суми, както и законната лихва върху тези суми, поради
което „С...” ЕАД е сезирал по реда на чл. 410 от ГПК заповедния съд за
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е било
образувано ч.гр.д. № 20231110171455 по описа за 2023 година на СРС и с
оглед постъпилото възражение от „Д.....” ООД е предявен и настоящия иск за
установяване на оспорените вземания.
При горните твърдения и като се ангажират доказателства се желае
решение, с което да бъде установено между страните, че „Д.....” ООД, ЕИК:
..... дължи на „С...“ EAД , ЕИК: ..... следните СУМИ:
1494,74 лв. – сборна главница от главница по дебитно известие №
**********/22.01.2020г. от 620,76 лв.; главница по дебитно известие от №
**********/22.01.2020г. от 648,56 лв. и главница по дебитно известие №
**********/22.01.2020г. от 225,42 лв., както и 259.53 лв. за лихва върху
главница от 620,76 лв. за периода от 23.01.2020 г. до 18.12.2023 г., 271.15 лв. за
лихва върху главница от 648,56 лв. за периода от 23.01.2020 г. до 18.12.2023 г.
и 94.23 лв. за лихва върху главница от 225,42 лв. за периода от 23.01.2020 г. до
18.12.2023 г., както и законната лихва върху претендираните суми от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на дълга. Претендират се разноски и в двете
2
производства.
В срока за отговор такъв е постъпил такъв, с който не се оспорва
наличието на договор и анекс към него между страните. Излага се обаче, че
цената на извършените услуги е определена в чл.8, ал.1 от Договора, а по
смисъла на чл. 15 от него измененията по съглашението между страните
следва да се случи само по писмено и взаимно съгласие помежду им като в
този смисъл се оспорва като необвързващо страните изменената едностранно
цена на услугата. Твърди се, че задълженията по фактурите с
първоначално]определената цена за изцяло изплатени и се оспорват
претенциите за последващо изменената цена.
С тези твърдения се оспорват исковете и се ангажират доказателства
като се претендират разноски.
Искът е с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от
ЗЗД, както и по чл.86 от ЗЗД
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и от Договор от 05.10.2018г и Анекс към него от
05.10.2018г. се установява, че са били и страни по съглашение помежду си,
съгласно което ответното дружество Д..... ООД е възложил на ответното
дружество С... ЕООД, понастоящем С... ЕАД, за което също няма спор, като
изпълнител да приеме отпадъци/ земни маси, собственост на възложителя при
спазване на нормативите за това. Не се спори и това е видно от Договора, че
земните маси са индивидуализирани с кодове като максималният обем за
вземането им е от не повече от 10 000 тона за строителен отпадък и 2000
куб.м за земни маси като и двата обема са за срок от 12 месеца. Договорът е за
срок от една година. Не се спори и досежно това, че са били извозвани
отпадъци и земни маси, нито има спор за това, че за извършената работа са
били издавани фактури и е била платена цена. Спорно между страните е
именно обстоятелството при каква цена е следвало да бъде извършвано
превозването и депонирането на материалите и земните маси за месеците
октомври, ноември и декември на 2019г. като от Договора се установява, че
цените и начина на плащане са, както следва: цената, уговорена между
страните, е тази по Заповед РД -14-14-28/ 17.02.2017г., за което страните също
3
няма спор, че е била първоначалната и по нея е извършено плащането по
фактурите. Споразумели са заплащането да се осъществява на база
действително приетите количества, за което да се издават съответните
счетоводни документи и то да става в брой или по банков път. Уговорено е и,
че основание за плащане е заявеното количество, а не предаденото такова. Не
се спори и това се установява от подписания между дружествата Анекс 1 към
Договора от 05.10.2018г. с дата 15.01.2019г. , че с този анекс страните са се
съгласили, че цената на смесени отпадъци от строителство и събаряне по
позиции 17 09 04, 17 09 01, 17 09 02, 17 09 03 е нова и е от 5 лева за тон, на
бетон с позиция 17 01 01 е от 2.50 лева за тон и по позиция 17 05 04 – изкопни
земни маси, различни от 17 05 03 е от 1 лев за куб.м Изрично страните са се
съгласили останалите клаузи по Договора от 05.10.2018г. да останат
непроменени, сред които е и разпоредбата по чл.15 от раздел Общи
разпоредби, съгласно която изменения по Договора се правят само писмено,
по взаимно съгласие на страните с допълнително споразумение, което става
неразделна част от Договора.
От Заповед с № РД 14-14-6/ 14.01.2019г. на представляващия
Дружеството на ищеца, се установява, че с нея са определени цени за
приемане на отпадъци на разтоварище ‚В.“, сред които са и всички материали
( отпадъци), които са изброени като позиции в Анекса от 15.01.2019г. Видно е
още обаче, че цените по тази Заповед са по- високи от тези по Договора, а
именно за 17 09 04, 17 09 01, 17 09 02, 17 09 03 е от 8 лева за тон, на бетон с
позиция 17 01 01 е от 3 лева за тон и по позиция 17 05 04 – изкопни земни
маси, различни от 17 05 03 е от 1.50 лева за куб.м
Съдът е събрал показания на свидетел на ищеца, които кредитира
дотолкова, доколкото кореспондират с останалите доказателства по делото и
ги допълват, и от които се установява, че тя работи при ищеца като
счетоводител и знае за Договора от 5.10.2018 г. , както из а това, че е за една
година. Сочи, че практиката на работа между клиентите е такава, че в началото
на следващия месец се издават фактури за извозените количества от фирми в
предходния месец, съответно за извозените количества от „Д.....“ са издадени
фактури в рамките на този договор за срока на договора от едно година и
съответно платена. Споделя обаче, че този Договор не е подновен с нов срок, а
и след октомври 2019 г. са продължили да се извозват отпадъци на ответника.
Сочи още, че колегата й е издала фактури за отпадъци, които са извозени след
4
срока на договора октомври, ноември и декември 2019г. като ги е фактурирала
на база старите цени – тези по Договор, който обаче тя сочи, че не е подновен.
Ето защо според свидетелката цените са били тези по Заповедта на С... от май
месец на 2019г. , която е качена в сайта на ищеца, което всъщност е довело до
нуждата да бъдат корегирани цените за доставките след октомври 2019г, и то
по цени, отразени е тази Заповед за количествата, извозени след срока на
договора или след 7.10.2019 г.. Ето защо е било пуснато и дебитно известие за
тази разлика в цените.
Съдът е допуснал и приел и заключение на вещо лице по ССчЕ, което
кредитира като дадено от лице с нужната компетентност и без отношение със
спора. От заключението се установява въз основа на материалите по делото и
предоставените при проверките документите следното: между ищеца и
ответното дружество е имало Договор от 05.10.2018 г. за приемане на
строителни отпадъци/ земни маси. Във връзка с процесния договор в 2019 год.
са издадени следните фактури: фактура №21870/31.10.2019 г. за 4789,02 лв,
платена на 18.11.2019 г. фактура № 21908/30.11.2019 г. за 3850.29 лв, платена
на 11.12.2019 г. фактура № 21940/31.12.2019 г. за 1132,12 лв, платена на
21.01.2020 г. При проверката и в двете дружества се е установило, че
фактурите, издадени от дружеството- ищец по процесния договор в 2019 г. са
надлежно осчетоводени, платени са в срок от ответника. Общо фактурирани
от ищеца за 2019 г. по трите фактури е 9 772,03 лв. като общо платени от
ответника за 2019 г. по трите фактури: 9 772,03 лв.
Вещото лице сочи, че на 22.01.2020 г. от С... ЕАД към гореописаните
фактури са издадени следните 3 бр. дебитни известия: Дебитно известие №
15203/22,01.2020 г. за 620.76 лв., издадено към фактура № 21870/31.10.2019 г.
за 4789,02 лв., платена на 18.11.2019 г.; Дебитно известие № 15204/22.01.2020
г. за 648.56 лв., издадено към фактура № 21908/30.11.2019 г. за 3850.29 лв.,
платена на 11.12.2019 г. Дебитно известие № 15205/22.01.2020 г. за 225.42 лв. ,
издадено към фактура № 21940/31.12.2019 г. за 1132,12 лв., платена на
21.01.2020 г. Споделя че тези дебитните известия са издадени по цени съгласно
Заповед № РД -14-14-94 от 20.05.2019 г. на управителя на С... ЕООД, които са
различни от цените по Договора и Анекса. Процесиите три броя дебитни
известия са осчетоводени надлежно и своевременно в счетоводството на
дружеството ищец с коректна счетоводна операция, като към Д..... ООД се
5
води салдо / непогасено вземане на ищеца от ответника/ в общ размер на: 1
494,79 лв. и няма данни за извършени плащания от ответника към датата на
проверката.
Споделя и че при ответника са общо фактурирани от ищеца за 2019 г. по
трите фактури: 9 772,03 лв. и общо платени от ответника за 2019 г. по трите
фактури е сумата от 9 772,03 лв., към които на 22.01.2020 г. от С... ЕАД са
издадени процесни 3 бр. дебитни известия на обща стойност 1494,74 лв., които
дебитни известия не са осчетоводени при ответното дружество.
Дало е и заключение за стойността на мораторната лихва върху всяка
главница, а именно с лихвен период от 23.01.2020 г. да 18.12.2023 г., по реда на
чл.86 от ЗЗД е общ размер на: 625,21 лв., от която 259,53 лв. - лихва върху
главницата 620,76 лв. за периода от 23.01.2020 г. до 18.12.2023 г.; 271,15 лв. -
лихва върху главница от 648,56 лв. за периода от за периода от 23.01.2020 г. до
18.12.2023г.; 94,23 лв,- лихва върху главницата 225,42 лв. за периода от
23.01.2020 г. до 18,12.2023 г.
При тези факти и от прана страна съдът намира, че исковете за доказани
и основателни със следните съображения:
Страните са търговци по смисъла на чл.1, ал.2 от ТЗ ерго отношенията
помежду им се регулират от правилата на ТЗ в случаите, в които не са уреди с
договор помежду им, който на основание чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗЗД е със силата
на закон и възниква, изменя се и се прекратява само с договорки помежду им.
Безспорно се доказа, а и не се спори, че за периода от 05.10.2018г. до
05.10.2019г. ищец и ответник са били обвързани помежду си с клаузите на
Договора и Анекса към него по повод на изпълнение извозването от страна на
ищеца на предоставени му от ответника земни маси и отпадъци. Установи се,
че в срока на действие на договора – за една година по смисъла на чл.3 от него,
цените, на които се е осъществявало това извозване са тези по чл.8, ал.1 от
Договора във вр. с чл. 1 от Анекса. Установи се, а и не се спори, че ищецът
като изпълнител на тези дейности по извозване на материали, предоставени
му от ответника, е продължил да извозва такива отпадъци и след 05.10.2019г.
т. е след изтичане на едногодишният срок на Договора помежду им, като се
доказа по безспорен начин, че работата му е била приета без забележки от
страна на ответника възложител, който е платил стойността по издадените за
това фактури. Доказа се, че в периода от 15.01.2019г. със Заповед на
6
представляващия ищеца, са били определени нови цени за извършваните от
ищеца услуги, които както се установи от показанията на свидетелката Г...., са
били качени на сайта на С... ЕАД, а и това не се оспорва от ответника.
Установи се по безспорен начин и факта, че са доставките след 05.10.2019г т,.е
за октомври, ноември и декември на 2019г,. са били издадени и платени
фактури, но на цени по Договора от 05.10.2018г, а не по Заповедта от
14.01.2019г., като именно за разликата в тези цени са били издадени и дебитни
известия на стойност от 1494.74 лева , която няма спор, че не е платена от
ответника.
Съдът приема, че през срока на действие на договора и въпреки
Заповед от 14.01.2019г. ценообразуването е това, което е било уговорено
между С... ЕАД и Д..... ООД, но неправилно това ценообразуване е било
заложено и след изтичане срока на договора т,е след 05.10.2019г. В
последствие правилно ищецът чрез дебитни писма едностранно е корегирал
тези цени като е съобразил размера им с цените по Заповедта от 14.01.2019г.
И това е така, защото при липсата на други договорки между търговците,
различни от тези, които ищецът като изпълнител на извозването на земни
маси и строителни материали е публикувал в сайта си, работата, която е
изпълнена от превозвача и приета от възложителя, следва да бъде таксувана
по офертните цени на ищеца, които са публично достъпни за неговите
съконтрахенти т.е по Заповедта от 14.01.2019г., която съдът приема, че е с
характеристиките на публично предложение за сключване на договор по
смисъла на чл.291 от ТЗ. Съдът приема, че тя носи всички основни елементи
на бъдещи договори за извозване на отпадъци, както и е с намерение от страна
на изпълнителя по тях – ищеца – да приеме работа по транспорта на
отпадъците – определени са цени за всички предлагани от С... ЕООД услуги за
количество, посочено е мястото на разтоварване „В.“ , посочен е момента, от
който тези цени влизат в сила и е публикувана в сайта на ищеца. Съдът приема
също така, че по това предложение са възникнали последващите договори за
извозване на материали на ответното дружество, тъй като по смисъла на
чл.293, ал.1 от ТЗ писмена форма за действителност на сделка между търговци
не е нужна освен в случаите, изрично посочени в закона – а тази сделка не е
сред формалните. Ето защо с възлагане на работата по извозване на
материалите и плащане по издадените за това фактури, които безспорна ВКС е
приел (Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; Решение №
7
96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009г., І т.о. и др.), че са доказателство,
установяващо договори между търговците , ответното дружество се е
съгласило да работи с ищеца като е приело изпълнението по извозването вече
да е по новите цени, обективирани в предложението на ‚С...“ ЕАД и ето защо
неплащането на пълната цена по дебитните известия води до неизпълнение на
задължението на възложителя да плати цената ерго до основателност на
исковете за главница и то в пълен размер от 1494.74 лева съобразно
заключението на вещото лице по ССчЕ.
Искът за присъждане на лихва за забава при основателност на искът за
главницата следва да бъде уважен за периодите и в размерите по исковата
молба, които не се осппорват и съобразно приетото заключение по ССчЕ.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди
с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на
ответника следва да се възложат разноските по исковото и заповедното
производства така, както са сторени или в размер на 1021.80 лева, от които
държавна такса в размер на 109.80 лева, от които по гр.дело с № 71455/ 2023г.
в размер на 42.40 лева и по гр.дело с № 24730/2024г. от 67.40 лева, 400 лева за
възнаграждение на вещо лице и 512 лева за възнаграждение на адвокат като
стореното възражение за прекомерност съдът намира за неоснователно.
Възнаграждението е съобразено с Наредбата за възнаграждения за адвокатска
работа – чл.7, ал.2, т.1 от нея.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.79 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД по отношение на „С...“ EАД, ЕИК: .....
(универсален правоприемник на „С...“ ЕООД, ЕИК: .....), със седалище и адрес
на управление: гр. С., ПК: 1000, район „Об...... чрез адв.Т., че „Д.....” ООД,
ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ..., р-н П., ж.к,
"С....., представлявано от Управителя на дружеството С.б.б. чрез адв. Я. дължи
на „С...“ EАД, ЕИК: ..... следните суми:
1494,74 лв. – сборна главница от вземания по дебитно известие №
8
**********/22.01.2020г. в размер на 620,76 лв., по дебитно известие от №
**********/22.01.2020г. в размер на 648,56 лв. и по дебитно известие №
**********/22.01.2020г. в размер на 225,42 лв., както и обезщетения за забава
върху главниците, както следва:
сумата от 259.53 лв. за лихва върху главница от 620,76 лв. за периода от
23.01.2020 г. до 18.12.2023 г.,
сумата от 271.15 лв. за лихва върху главница от 648,56 лв. за периода от
23.01.2020 г. до 18.12.2023 г. и
сумата от 94.23 лв. за лихва върху главница от 225,42 лв. за периода от
23.01.2020 г. до 18.12.2023 г., както и законната лихва върху претендираните
суми от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 22.12.2023г. до окончателното изплащане на дълга, за които
суми по ч. гр. дело № 71455/ 2023г. по описа на СРС, 144 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от датата 10.01.2024г и
ОСЪЖДА „Д.....” ООД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. ..., р-н П., ж.к, "С....., представлявано от Управителя на дружеството
С.б.б. чрез адв. Я. да заплати на „С...“ EАД, ЕИК: ..... (универсален
правоприемник на „С...“ ЕООД, ЕИК: .....), със седалище и адрес на
управление: гр. С., ПК: 1000, район „Об...... чрез адв.Т. на основание чл.78, ал.
1 от ГПК и ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 сумата от 1021.80 лева – съдебно-
деловодни разноски по гр.дело № 24730/2024г. и по ч.гр.дело № 71455/ 2023г.
по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9