Старозагорски окръжен съд - 1 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
МОТИВИ:
Срещу подсъдимия К.М.И. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл. първо и предл.
трето, във вр. с чл.115 от НК за това, че на 12.12.2015 г. в гр.Чирпан, обл. Стара
Загора, умишлено е умъртвил А.А. Д., ЕГН **********,***,
като деянието е извършено по начин и със средства опасни за живота на мнозина (с
огнестрелни оръжия в населено място) и с особена жестокост.
Срещу
подсъдимия К.М.И. е повдигнато обвинение и за извършено престъпление по чл.339,
ал.1 от НК за това, че на неизвестна дата и година по какъвто и да е
начин е придобил и до 12.12.2015 г. в гр.Чирпан, обл. Стара Загора, е държал
огнестрелни оръжия: 1 бр. пистолет, марка
„CZ”, модел „75”,
кал. 9 мм. /9х19/ със заличен номер, 1 бр. пистолет, марка „Walther”, модел
„Р.38”, кал. 9мм. /9х19/, 1 бр. едноцевна гладкоцевна ловна пушка, турско производство,
марка „HAKAN”, кал.12, и боеприпаси – 9 бр. бойни патрони, кал. 9х19 мм., без
да има за това надлежно разрешително.
Прокурорът поддържа така повдигнатите обвинения
по чл.116, ал.1, т.6, предл. първо и предл. трето, във вр. с чл.115 от НК и по
чл.339, ал.1 от НК. Счита, че на подсъдимия И. следва да бъдат наложени
наказания, както следва: по обвинението за убийство – двадесет години лишаване
от свобода, а по обвинението за незаконно притежаване на оръжие – четири години
лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК предлага съдът да наложи на
подсъдимия И. едно общо най-тежко наказание в размер на двадесет години
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. Изразява
становище, че предявените от пострадалите Б.Д.Д., Д.А.А., Я.А.Д.,
А.А.Д., И.А.А., В.А.А. и Б.А.А. граждански искове
за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.116, ал.1 от НК
следва да бъдат уважени от съда по справедливост.
Частните обвинители Б.Д.Д., Д.А.А., Я.А.Д., А.А.Д., И.А.А., В.А.А. и Б.А.А. поддържат така повдигнатото обвинение по чл.116,
ал.1, т.6, предл. първо и предл. трето, във вр. с чл.115 от НК срещу подсъдимия
И.. Пледират законът да бъде приложен с цялата му строгост и на подсъдимия И. да
му бъде наложено едно справедливо наказание по чл.38а от НК, а именно –
доживотен затвор. Подробни съображения за това развива в пледоарията си
повереникът им адв. М.М..
В наказателното производство са приети
за съвместно разглеждане субективно съединени граждански искове от пострадалите
Б.Д.Д., Д.А.А., Я.А.Д., А.А.Д., И.А.А., В.А.А. и Б.А.А. за обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди от престъплението по чл.116, ал.1, т.6, предл. първо и
предл. трето, във вр. с чл.115 от НК в размер на по 350 000 лв. за всеки
един от тях. Гражданските ищци претендират за горните суми,
- 2 -
ведно със законната лихва, считано от 12.12.2015 г. до
окончателното изплащане на сумите. Подробни съображения за това развива в
пледоарията си повереникът им адв. М.М..
Подсъдимият К.М.И. заявява, че е стрелял
по пострадалия А.А. Д., защото последният е започнал да стреля по него.
Твърди, че е бил много уплашен и е действал при неизбежна отбрана, с цел да
защити живота си. Моли на основание чл.12, ал.4 от НК да бъде оправдан по
обвинението за извършено престъпление по чл.116,
ал.1, т.6, предл. първо и предл. трето, във вр. с чл.115 от НК. За
престъплението по чл.339, ал.1 от НК моли съда да му наложи справедливо
наказание. Подробни съображения за това развиват в пледоариите си защитниците
му адв. Г.Г. и адв. С.С..
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Подсъдимият К.М.И. е роден на *** г. в гр. Чирпан,
български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, неосъждан, с последен адрес: гр. Чирпан, ул. „****” № 28, ЕГН **********.
Подсъдимият К.М.И. и пострадалият А.А. Д. живеели в гр. Чирпан заедно със семействата и
роднините си. Двамата били от два враждуващи рода, съответно – „****” и „****”,
между които от години имало конфликтни отношения и различни инциденти със
сериозни последици (сбивания, убийства).
Подсъдимият К.М.И. бил известен с
прякора „****”, а пострадалият А.А. Д. – с прякора „****”.
Родовете на „****” и „****” живеели в
кв. „Свети Кирил и Методий”-запад, който бил ромският квартал на гр. Чирпан.
Последният голям конфликт между родовете
на „****” и „****” бил през м. август 2015 г. Тогава бащата на подсъдимия К.И.
– М. К. И. (по прякор „****”), бил убит от роднини на пострадалия А. Д.. Този случай
е предмет на н.о.х.д. № 589/2016 г. по описа на Старозагорския окръжен съд,
приключило с осъдителна присъда, което към момента е висящо. Подсъдими по горното
дело са един от синовете и двама от внуците на пострадалия А. Д., съответно – Д.А.А. (частен обвинител, граждански ищец и свидетел по
настоящото дело), А. Д. А. (син на Д.А.А.) и Д. Я. А.
(племенник на Д.А.А.).
След убийството на баща му подсъдимият К.И.
отключил протрахирана тревожно-депресивна реакция (разстройство
в адаптацията) с прояви на потиснатост и страх. Причина за това, освен тежката
загуба, били и изострените отношения между родовете на „****” и „****”, както и
публичните заплахи към подсъдимия К.И., отправяни от пострадалия А. Д. – че ще
го заколи или ще го гръмне.
Тъй като се страхувал за живота си, на
неустановена дата подсъдимият К.И. си купил от пазара в гр. Раковски (по негови
думи) огнестрелни оръжия – 1 бр. пистолет, марка „CZ”, модел „75”, кал. 9 мм. /9х19/ със
заличен номер, 1 бр. пистолет, марка „Walther”, модел„Р.38”, кал. 9мм. /9х19/ и
1 бр.
Старозагорски окръжен съд - 3 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
едноцевна гладкоцевна ловна пушка, турско
производство, марка „HAKAN”, кал.12, както и боеприпаси за тях.
Подсъдимият К.И. започнал да носи тези оръжия,
без да има за това надлежно разрешително. Последното се установява от справка №
375р-2547/ 18.04.2016 г. от РУ – Чирпан, според която от звено „КОС” при РУ –
Чирпан не са издавани разрешения за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси
на подсъдимия К.И. (л.104, т.І от д.п.).
На 12.12.2015 г., около 14.50 ч.,
подсъдимият К.И. излязъл на поляната зад дома си в гр.Чирпан, на ул. „****“ № 28.
Там той срещнал своя съсед и братовчед – свидетелят М.Т.М. (по прякор „М.” и „****”),
който живеел на ул. „****” № 33. Свидетелят М.М. тъкмо
тръгвал към дома на бащата на своята съпруга, който се намирал в същия квартал.
До там свидетелят М.М. възнамерявал да отиде с
лек автомобил м. „Мерцедес“, рег.№ ****, собственост на неговата майка Т.М.Д. (според справка
от 08.04.2016 г. от ОД на МВР – Стара Загора – л.269 – л.270, т.ІІ от д.п.).
Подсъдимият К.И. казал на свидетеля М.М., че иска да отиде с него. Двамата се качили в автомобила
и потеглили, като свидетелят М.М. шофирал, а до него
на предната дясна седалка бил подсъдимият К.И.. Той бил облечен с яке, под
което бил скрил гореописаните огнестрелни оръжия, както и един нож с обща дължина
35,7 см. (едностранно заточен, с острие дълго 23,1 см. и широчина 4,2 см. в най-широката
му част).
Лекият автомобил, управляван от
свидетеля М.М., излязъл от ромската махала на околовръстния
път на гр. Чирпан, потеглил на север и за да влезе отново в ромската махала,
трябвало да мине през „*****“.
Т.нар. „*****” представлявала място,
подобно на площадка, с размери 14 м. х 14 м., от източната страна на околовръстния
път на гр. Чирпан, откъдето започвали три улици – ул. „****”, ул. „Надежда” и още
една улица – най-северната от трите, която се пресичала с ул. „Дружба”.
Като наближил „*****”, свидетелят М.М. намалил скоростта и подал десен мигач, за да направи
завой надясно и да влезе в махалата. За да продължи към къщата на тъста си,
свидетелят М.М. трябвало да тръгне с автомобила си по
най-северната от трите улици, които започвали от „*****”.
По същото време на „*****” били пострадалият
А. Д. и непълнолетният свидетел Д.А.А. (роден на ***
г.), които се придвижвали от северната й част на юг, към ул.”****”. А. Д. бил
чичо на момчето – бил брат на дядо му по майчина линия, което му викало „чичо ****”.
Свидетелят Д.А. бил известен с прякорите „*****” и „*****”.
Пострадалият А. Д. бил облечен с яке, в
джоба на което носел незаконно притежавания от него и зареден със съответните
боеприпаси пистолет марка „Макаров“, кал.9х18 с № ВА 39 2040. Ръцете на
пострадалия А. Д. били в джобовете на якето му.
- 4 -
Непосредствено след като направил десен
завой и влязъл в „*****”, свидетелят М.М. видял, че
срещу колата му е пострадалият А. Д.. И вместо да продължи към къщата на тъста
си, свидетелят М.М. направил с автомобила си дъгообразен
завой наляво, с намерение отново да излезе на околовръстния път и да избегне
срещата.
Виждайки се взаимно, подсъдимият К.И. и
пострадалият А. Д. веднага извадили носените от тях незаконни оръжия. Тъй като
по време на завоя управляваният от свидетеля М.М.
автомобил се движел бавно, подсъдимият К.И. скочил в движение и успял да стреля
първи по пострадалия А. Д. с носената от него едноцевна гладкоцевна ловна
пушка, турско производство, марка „HAKAN”, кал.12.
След като подсъдимият К.И. скочил от лекия
автомобил, свидетелят М.М. продължил наляво и напред
около седем метра (по негова преценка). Той спрял в северозападната част на „*****”,
почти на околовръстния път, без да загася двигателя на колата (позиция № 3,
отразена по време на следствения експеримент на л.638, л.651 и л.652,т.ІІ от
настоящото дело).
Свидетелят М.М.
наблюдавал какво става на „*****” посредством огледалата на лекия автомобил и
през прозорците му, през които се виждало отвътре навън, въпреки че задните
стъкла били затъмнени с фолио.
Подсъдимият К.И. не успял да улучи
пострадалия А. Д. с пушката си и я хвърлил на земята. След това извадил двата
пистолета, които носил (марка „CZ”, модел „75”, кал. 9 мм., и марка „Walther”, модел
„Р.38”, кал. 9мм.), и започнал да стреля с тях срещу пострадалия А. Д., като
във всяка ръка имал по един пистолет.
Пострадалия А. Д. също стрелял със своя
пистолет в посока към подсъдимия – първо стрелял в земята, а след това – срещу подсъдимия
К.И.. Това се случило пред намиращия се на десетина метра свидетел Д.А..
Подсъдимият К.И. и пострадалият А. Д., разстоянието
между които било около пет-шест метра, продължили да стрелят един срещу друг.
Подсъдимият К.И. бил на позиция № 6, отразена по време на следствения
експеримент, а пострадалият А. Д. – на позиция № 4 отразена по време на следствения
експеримент (л.641а, л.651 и л.652, т.ІІ от настоящото дело).
По време на престрелката К.И. бил застанал
фронтално към А. Д.. А пострадалият бил обърнал към подсъдимия лявата странична
част на тялото си, за да се предпази от неговите изстрели.
Пострадалият А. Д. успял да простреля подсъдимия
К.И. в областта на дланната повърхност на китката на дясната ръка. Това било
едно сляпо огнестрелно нараняване в пространството между I и II предкиткови
кости, със засягане по хода на раневия канал на кожа и подкожие. По хода на раневия канал не били засегнати костни
структури, които да ограничат активните движения на дясната ръка.
Подсъдимият К.И. дори не усетил, че е
прострелян, и продължил да стреля по пострадалия А. Д. с пистолетите, които
били в двете му ръце.
Старозагорски окръжен съд - 5 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
Въпреки че бил застанал странично към
подсъдимия К.И. и постепенно се е оттеглял на изток, с цел да се отдалечи от
него и да се защити от куршумите му, пострадалият А. Д. не успял да стори това.
Той получил четири огнестрелни наранявания в тялото, както следва:
-едно тангенциално огнестрелно нараняване
на лявата подбедрица – от изстрел с посока на отпред назад, хоризонтално;
-едно сляпо огнестрелно нараняване на
лявата подбедрица с ризница от проектил в дъното му, разположено подкожно – получено от
рикошет с посока отляво надясно;
-едно пронизващо огнестрелно
нараняване на дясната подбедрица със засягане на кожа, подкожие и мускулатура –
от изстрел с посока отляво надясно и леко отгоре надолу;
-едно пронизващо огнестрелно
нараняване с входна рана по задната повърхност на лявото рамо и изходна рана по
дясната странична повърхност на шията, със засягане по хода на раневия канал на
кожа, мускули, кръвоносни съдове, тялото на шести шиен прешлен и гръбначния
мозък – от изстрел с посока отляво надясно, отзад напред и леко отдолу нагоре.
В резултат на описаните по-горе
наранявания пострадалият А. Д. паднал на земята по очи, до бордюра към ул.
„Надежда” (позиция № 5, отразена по време на следствения експеримент на л.640,
л.651 и л.652, т.ІІ от настоящото дело).
Подсъдимият К.И. тръгнал към него.
В този момент свидетелят М.М. излязъл от колата, приближил се на около три-четири
метра и извикал на подсъдимия да спре, за да не стане „по-голяма беля”. Но
подсъдимият К.И. застанал над пострадалия А. Д., извадил ножа си и с него нанесъл
един много силен удар в дясната поясна област на пострадалия.
По подобен начин бил убит и бащата на
подсъдимия К.И. – първо прострелян, а след това прободен с нож.
Острието на ножа проникнало на 20 см. в тялото на пострадалия А. Д. и му причинило прободнопорезно нараняване, което проникнало в дясната
поясна област и в коремната кухина, като засегнало кожа, подкожие, мускулатура,
кръвоносни съдове и възходящата част на дебелото черво.
Всичко това станало много бързо.
Свидетелят Д.А. бил в непосредствена близост
до случилото се на „*****” – на няколко метра от пострадалия А. Д. (позиция
между № 1 и № 2, отразена по време на следствения експеримент на л.641а и л.652,
т.ІІ от настоящото дело).
След
като видял как подсъдимият К.И. скочил от колата и започнал да стреля и как
пострадалият А. Д. му отвърнал също със стрелба, свидетелят Д.А. ***.
По същото време свидетелката З.Х.А. ***,
на около 60-70 м. от „*****” (позиция, отразена по време на следствения
експеримент на л.651 и л.653, т.ІІ от настоящото дело).
-
6 -
Тя видяла престрелката и как подсъдимият
К.И. мушнал пострадалия А. Д. с нож в гърба, след което започнала да вика:
„Помощ, убиха „****”...!” След това хукнала да каже на семейството на
пострадалия какво се е случило.
На ул. „****” били още свидетелките Г.Б.Д.
и З.А.Д.. Те били по-навътре в улицата и по-далеч от „*****, в сравнение със
свидетелката З.А..
Свидетелката Г.Д. била по-близо до свидетелката
З.А. – хранила внучето си пред къщата си (позиция, отразена по време на следствения
експеримент на л.643 и л.651, т.ІІ от настоящото дело). Тя също видяла случилото
се на „*****”.
Станалото там видяла и свидетелката З.Д..
Тя била с малолетната си дъщеря в барчето „Фирмата”, което се намирало на около
70 м. от „*****”. Като чула изстрелите свидетелката З.Д. излязла отвън,
тръгнала към „*****” и от около 60 м. видяла престрелката, както и свидетелите З.А.
и Д.А.. Първоначалната и последващата позиция на свидетелката З.Д. са отразени
по време на следствения експеримент на л.647, л.651 и л.653, т.ІІ от настоящото
дело.
По време на инцидента на ул. „Надежда”
(средната улица, която започвала от „*****”) имало четирима свидетели – А.Д.А.,
А.А.Б., П.Д.К. и Т.Х.А..
В определен момент от престрелката до „*****”
се приближила и свидетелката А.А. – внучка на
пострадалия А. Д. и дъщеря на свидетеля Д.А.А.. Тя
твърди, че е била на около 11 м. от „*****” (позиция № 8 от следствения
експеримент – л.644 и л.651, т.ІІ от настоящото дело). След като видяла какво
става, тя започнала да вика за помощ.
Свидетелите А.Б. и П.К. ***, когато чули
изстрели. Двамата излезли и се приближили на около 30 м. до „*****”, до едно
дърво (позиция № 9 от следствения експеримент – л.645 – л.646 и л.651, т.ІІ от
настоящото дело), откъдето наблюдавали случващото се.
Свидетелката Т.Х.А. *** (снимка на
л.649, т.1 от настоящото дело). След като чула изстрелите, тя се приближила към
мястото, където били свидетелите А.Б. и П.К., за да види какво става.
След като подсъдимият К.И. мушнал един
път с ножа си пострадалия А. ***, свидетелят М.М.
взел няколкото гилзи, които били наблизо, и казал на
подсъдимия К.И. да се махат оттам. Подсъдимият К.И. вдигнал пушката си от
земята и седнал на предната дясна седалка в автомобила на свидетеля М.М., като оставил всички свои оръжия в краката си.
Свидетелят М.М.
потеглил и закарал подсъдимия К. ***, където последният заявил, че е убил А. Д..
Старозагорски окръжен съд - 7 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
Междувременно на тел.112 за помощ се
обадили свидетелите Г.Б.Д. (от телефонен номер **********) и Александър Й.Й. (от телефонен номер **********), за да извикат помощ.
Свидетелят Александър Й. бил в двора си,
когато чул изстрели и викове: „Застреляха ****!”. От неговата къща не се
виждала „*****”, затова при обаждането си на тел.112 казал това, което чул за
случая от хората, които тичали по ул. „****” към мястото на инцидента.
След като приключила стрелбата, на местопроизшествието
първи пристигнали свидетелките А.Д.А. и Я.А.Д., съответно, внучка и дъщеря на
пострадалия А. Д., които го видели как лежи на земята, целият в кръв.
Свидетелката Я.Д. помолила за помощ
свидетеля Ш.Р.Й.. Двамата, с лекия автомобил на последния, откарали пострадалия
А. ***.
Въпреки оказаната медицинска помощ,
пострадалият А. Д. починал в 15.50 ч. – 30 минути след постъпването му във ФСМП
– Чирпан, видно от писмо № РД-17-2417/14.12.2015 г. от ФСМП – Чирпан и страница
от амбулаторния журнал за 12.12.2015 г. (л.248 – л.249, т.ІІ от д.п.).
Свидетелката А.А.
видяла до тялото на дядо си пистолета му и син чорап с 8 бр. патрони. Тя ги
взела със себе си и ги сложил в един розов чорап, като същия ден ги предала на
органите по полицията. Това се установява от протокол за доброволно предаване
от 12.12.2015 г. (л.117, т.І от д.п.).
В РУ – Чирпан подсъдимият К.И. бил
задържан за 24 ч. със заповед за задържане на лице № 124 от 12.12.2015 г.,
считано от 15.20 ч. на същия ден (л.38, т.І от д.п.).
Свидетелят М.М.
предал на органите на полицията управлявания от него автомобил, ведно с
намиращите се в него оръжия и боеприпаси на подсъдимия К.И., подробно описани в
протокол за доброволно предаване от 12.12.2015 г. (л.129, т.І от д.п.). Същият
ден бил извършен оглед на предадените вещи и бил изготвен фотоалбум (съответно,
л.76 – л.77 и л.78 – л.90, т.І от д.п.).
В РУ – Чирпан на подсъдимия К.И. и на
свидетеля М.М. им взели оттривки
от лява и от дясна ръка, от шията и от бузите, видно от протоколи за вземане на
образци за сравнително изследване от 12.12.2015 г. (л.236 и л.237, т.ІІ от
д.п.).
Тъй като подсъдимият К.И. бил улучен в
ръката, което усетил едва в РУ – Чирпан, същият бил откаран във ФСМП – Чирпан,
където в 18 ч. на 12.12.2015 г. му била оказана медицинска помощ и му била
направена рентгенова снимка (л.109 – л.111 и л.114 – л.115, т.І от д.п.). От дланта
на дясната ръка на подсъдимия К.И. бил изваден проектил
в размер 9 мм., който бил предаден на органите на полицията с протокол за
доброволно предаване от 12.12.2015 г. (л.113, т.І от д.п.).
Впоследствие огнестрелната рана на
подсъдимия К.И. била лекувана в Медицинския център при Затвора – Стара Загора
(л.107 – л.108, т.І от д.п.).
- 8
-
По делото са разпитани и свидетелите Х.М.Г.
(по прякор „Исус”), А.М.Д. и К.М.Д., които не са възприели непосредствено факти,
свързани с разглеждания случай. Единствено
свидетелят К.Д. твърди, че чувал от хората, че пострадалият А. Д. публично се е
заканвал да убие подсъдимия К.И..
Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза
на труп № 318/2015 г. от 12.12.2015 г. (л.175 – л.178, т.І от д.п.), при огледа и аутопсията върху трупа на А. *** е установено
следното:
Четири огнестрелни наранявания, както
следва:
-едно пронизващо огнестрелно
нараняване с входна рана по задната повърхност на лявото рамо и изходна рана по
дясната странична повърхност на шията, със засягане по хода на раневия канал на
кожа, мускули, кръвоносни съдове, тялото на шести шиен прешлен и гръбначния
мозък. Посоката на изстрела е отляво надясно, отзад напред и леко отдолу нагоре. Оток на
мозъка и белите дробове;
-едно пронизващо огнестрелно нараняване на
дясната подбедрица със засягане на кожа, подкожие и мускулатура. Изстрелът е с
посока отляво надясно и леко отгоре надолу;
-едно тангенциално огнестрелно нараняване
на лявата подбедрица с посока отпред назад, хоризонтално;
-едно сляпо огнестрелно нараняване на
лявата подбедрица с ризница от проектил в дъното му, разположено подкожно. Това нараняване
е от рикошет с посока на рикошета отляво
надясно.
Едно прободнопорезно нараняване в дясната
поясна област, проникващо в коремната кухина и засягащо кожа, подкожие,
мускулатура, кръвоносни съдове и възходящата част на дебелото черво.
Малокръвие на трупа и вътрешните органи.
Охлузване на челото.
Стари оперативни ръбци на корема.
Хипертонична болест (удебеление на лявата
сърдечна камера, бъбречна артериолохиалиноза).
Частични сраствания на белите дробове.
Причина за смъртта на А.А. Д. са огнестрелното нараняване със засягане на
гръбначния мозък и прободнопорезното нараняване в поясната област с остра
кръвозагуба, като всяко едно от тях самостоятелно също би довело до смъртен
изход.
Калибърът на огнестрелното
оръжие е 9 мм.
Прободнопорезното нараняване в дясната
поясна област е от предмет с остър връх и режещ ръб. Острието на оръжието е
проникнало на 20 см.
в тялото. Широчината на острието е не по-голяма от 39 мм,
Огнестрелните наранявания на двете
подбедрици се преценят като временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. След получаването им пострадалият е можел да се движи.
Прободнопорезното нараняване в поясната
област не изключва възможността за активни действия от страна на пострадалия,
след като му е било причинено.
Старозагорски окръжен съд - 9 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
След огнестрелното нараняване в областта
на лявото рамо със засягане на гръбначния мозък, пострадалият не е можел да
извършва никакви действия.
Охлузването на челото е от действието на
твърд тъп предмет. Отговаря да е получено по време с останалите травматични
увреждания и е най-вероятно при падане на терена. То е без отношение към
смъртта. От характер е да причини болка.
Експертите са категорични, че и четирите огнестрелни наранявания на пострадалия А. Д., включително и
това, което е смъртоносно, са нанесени с огнестрелно оръжие с калибър 9 мм. По тялото на пострадалия
А. Д. няма попадения от ловно оръжие, заредено със сачми.
Вещественото доказателство по
делото – 1 бр. нож с обща дължина 35,7
см. (едностранно заточен, с дължина на острието 23,1 см. и широчина на острието
в най-широката му част 4,2 см.) е предявено в съдебно
заседание на експертите д-р Т., д-р Б. и д-р П.. Във връзка с прободнопорезното
нараняване в дясната поясна област на пострадалия А. Д., описано по-горе в
заключението, тримата експерти се обединяват около мнението, че в конкретния
случай има несъответствие от 3 мм. между ширината на кожната рана (39 мм.) и широчина
на острието на ножа в най-широката му част (42 мм.), което е в рамките на
допустимата грешка при измерване на кожна рана. Това се обяснява с
обстоятелството, че кожната рана е еластична. Гърбът на ножа е широк, натискът
е бил повече откъм гърба и е възможно след изваждането на ножа да се получи
рана с дължина малко по-малка – до 10 % (според теорията) от максималната
ширина на острието на нивото на проникване. Експертите са категорични, че не
могат да изключат предявения им нож като нож, който е причинил описаното в
експертизата нараняване в поясната област на пострадалия
А. Д..
Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 141/2016 г. (л.251 – л.253, т.ІІ от д.п.), след получените от А.А. Д.
наранявания смъртта му не е настъпила внезапно. Видно от материалите по делото,
той е преживял около 45 минути. Този период от време се подкрепя и от
аутопсионната находка – локализацията и степента на увреждане на органи и
тъкани при наличието на кръвозагуба в значителен обем. През този период пострадалият не е бил в състояние да
изпитва болки и страдания поради факта, че е прекъснат гръбначният мозък в
шийния отдел. При такова прекъсване на гръбначния мозък е невъзможно да се
провеждат до главния мозък болевите усещания от причинени наранявания,
анатомично разположени под нивото на прекъсване на гръбначния мозък, каквито са
в конкретния случай.
Не може еднозначно да се отговори на
въпроса дали Д. е осъзнавал случващото се с него (неизбежното настъпване на
смъртта). От значение са индивидуални особености на психиката, както и степента
на образованост и коефициента на интелигентност.
Експертът д-р Т. уточнява, че в много кратък интервал
от време пострадалият А. Д. е получил първо нараняванията на подбедриците, след
това – нараняването в лявото рамо, и най-накрая – нараняването с нож, когато е
бил легнал по очи.
- 10 -
В началото пострадалият А. Д. е бил в състояние на
стрес, под влияние на адреналина, а след нараняването в шията тялото му е
станало безчувствено, както е описано по-горе. Тъй като ситуацията се е развила
много бързо, пострадалият А. Д. не е имал време да усети никаква болка.
Видно от заключението на
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 235/2016 г. от 08.07.2016 г.
(л.258 – л.259, т.ІІ от д.п.), при инцидентна
12.12.2015 г. К. М. И. е получил:
-огнестрелна рана на дясната ръка в областта на китката.
Описаното травматично
увреждане е от действието на огнестрелно оръжие, като в конкретния случай само
от наличната медицинска документация не
може да се определи дистанцията на изстрела, посоката на раневия канал и
калибъра на оръжието.
Огнестрелната рана на
дясната ръка е от
характер да причини временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Видно от заключението на
допълнителната комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 70/2018
г. от 22.02.2018 г., назначена в хода на съдебното следствие (л.604 – л.607, т.ІІ
от настоящото дело), К.М.И. при инцидент на 12.12.2015 г. е получил:
-едно сляпо огнестрелно нараняване в
областта на дясната длан (в пространството между I и II предкиткови кости), със
засягане по хода на раневия канал на кожа и подкожие.
Описаното травматично увреждане е от
действието на огнестрелно оръжие и отговаря да е получено по начин, отразен в
материалите по делото – при прострелване с огнестрелно оръжие.
Огнестрелната рана на дясната длан е от
характер да причини временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От извършеното рентгеново изследване от
12.12.2015 г. е видно, че в меките тъкани в пространството между I и II
предкиткова кости на дясната длан се визуализира чуждо тяло с метална плътност
(проектил). В конкретния случай от проекциите, в които е извършено рентгеновото
изследване на дясната длан на К.И., експертите не могат да посочат по коя
повърхност е била входната рана – по дланната или по гръбната повърхност на
дланта.
По хода на раневия канал на
огнестрелното нараняване не са били засегнати костни структури, които да
ограничат активните движения на дясната ръка. Това дава основание на експертите
да твърдят, че след получаването на огнестрелното нараняване К.И. е могъл да
извършва активни движения с дясната ръка, да борави с огнестрелно оръжие и да
произведе изстрел с него.
С оглед всестранното и пълно изясняване
на делото от фактическа страна, в хода на съдебното следствие са назначени две
комплексни съдебни психолого-психиатрични експертизи относно личността и
поведението на подсъдимия К.И..
Видно от заключението на комплексната
съдебна психолого-психиатрична експертиза от 31.12.2018 г., изготвена от д-р З.Д.
и психолог В.Б. (л.703 – л.712, т.ІІ от настоящото дело), подсъдимият К.М.И. не страда от психично заболяване.
Старозагорски окръжен съд - 11 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
Той е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си към момента на извършване на деянието.
Подсъдимият К.И. е психически годен да
участва във воденото срещу него наказателно производство.
Психичното състояние на подсъдимия К.И. му
позволява правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да
дава достоверни обяснения за тях.
Личността на освидетелствания К.И. се
характеризира с черти на характера на умерен интроверт, с понижен самоконтрол и
контрол над емоциите и импулсите. Защитните механизми и стратегии за справяне с
проблемни ситуации са недостатъчно зрели за възрастта. Емоционално-волевата
лабилност обуславя по-трудната адаптивност в условията на емоционален стрес и
психическо напрежение. Интензивността на емоциите и импулсивността на
поведението нарушават главно адаптивните способности на личността при освидетелствания
К.И.. Не се установяват параадаптивни и свръхценни реакции на личността, които
да са повлияли инкриминираното му поведение.
Непосредствено преди инкриминираното
деяние подсъдимият К.И. е бил в ситуация, съдържаща за него биологично и
емоционално значим и силен дразнител, който води до голямо афективно
натоварване на личността, респективно, изпитване на силен страх и ужас. При
тези условия ситуацията се възприема като застрашаваща живота му. Въпреки
афективната натовареност, тази реакция е нормалпсихологично преживяване, така
че психично здравият човек е в състояние да я разбере. По време на
инкриминираното деяние основната емоционална реакция е страха, който се
определя от силата и значимостта на дразнителя. На равнището на сигналните
системи, т.е. на равнището на възприятието, мисленето и емоциите, възникващите
страхово наситени мисли определят самозащитната реакция. Всички детайли на
обстановката, които подкрепят страха, се възприемат особено ярко.
След инкриминираното деяние тези негативни
емоционални преживявания временно и за кратко са влошили функционирането му, но
не са повлияли цялостно поведението му. Твърденията на подсъдимия К.И. за
липсата на спомен непосредствено след извършване на деянието се обяснява с
факта, че психиката, с цел да се съхрани, използва защитни механизми на
подтискане и изтласкване на особено значими негатимни емоционални преживявания.
Впоследствие периодично в съзнанието на подсъдимия И. оживява споменът за мъчителното преживяване.
Към момента на извършване на деянието
подсъдимият К.М.И. не се е намирал в състояние на
физиологичен афект.
Видно от
заключението на повторната комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза
от 26.02.2019 г., изготвена от д-р Р.Д. и психолог М.И. (л.862 – л.882, т.ІІІ
от настоящото дело),
подсъдимият К.М.И. е психично здрав към момента на освидетелстването.
- 12 -
Той е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към
момента на извършване на деянието.
Подсъдимият К.И. е
психически годен да участва във воденото срещу него наказателно производство.
С оглед на психическото
си състояние, подсъдимият К.И. може правилно да възприема фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.
Нивото на
интелектуалните възможности на подсъдимия К.И. съответства на граничния вариант
на нормата (IQ-70). Логическото
му мислене е недостатъчно развито за възрастта и има недостатъчен капацитет за
прогнозиране и изработване на стратегии при решаване на проблеми. Мисленето му
се отличава с недостатъчна пластичност и се характеризира с крайни оценки на
ситуации и хора. Тази особеност на оценките оказва влияние върху емоциите и
води до вземането на крайни решения и извършването на крайни действия и постъпки,
които са характерни за инкриминираното му поведение.
Личностовият профил на
подсъдимия К.И. е нормален и се характеризира с умерено изразена интроверсия и емоционална
лабилност, податлив е на стрес и е склонен към депресивни преживявания.
След убийството на баща си подсъдимият К.И.
е отключил Протрахирана тревожно-депресивна реакция
(Разстройство в адаптацията) с прояви на потиснатост, страх и свърхценностнн
идеи за унищожението му, изводими от жестокото убийство на баща му и
отправяните към него закани.
На фона на страхови преживявания
убедеността във възможността да бъде убит от пострадалия, повишена бдителност и
напрежение, подсъдимият К.И. изненадващо е попаднал в ситуация, която е
възприел като сериозна заплаха за физическото си оцеляване и която е
предизвикала у него стресово състояние. Появата на пострадалия А. Д. е
представлявала за него свръхсилен дразнител, на който се е почувствал принуден
да противодейства при дефицит на време, довел до мигновеното отхвърляне на
първоначалната интенция за бягство. Завишената оценка на опасността на
ситуацията под влияние на преживявания емоционален стрес, както и наличието на
психична готовност за защита чрез използване на носеното от него оръжие в
случай на нападение от страна на пострадалия, са довели до повишаване на нивото
на напрежение и интензификация па психичната дейност, които са провокирали
последващите действия на освидетелствания. След инцидента подсъдимият К.И. продължавал
да се чувства напрегнат, не могъл да заспи през нощта. Не се установяват данни
за настъпила след извършване на деянието дезорганизация на поведението
(обърканост), астенизация и амнезия.
Не се установяват достатъчно убедителни
и надеждни данни, които да дават основание да се приеме, че подсъдимият К.И. се
е намирал в състояние на физиологичен афект
Убийството на баща му през м. август
2015 г. и последвалите закани от страна на пострадалия А. Д. са имали силно
травматичен характер за подсъдимия К.И. и са представлявали фактор за появата и
симптомите на Протрахираната тревожно-депресивна реакция, която той е отключил.
Старозагорски окръжен съд - 13 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
Свръхценностната убеденост, че ще бъде
убит от пострадалия, която е свързана с това състояние, е заемала доминиращо
място в съзнанието му и е повлияла психологическия процес по вземане на решение
и осъществяване на инкриминираното деяние от подсъдимия К.И..
Според експертите д-р Д. и психолог И., описаната
личностова структура на подсъдимия К.И. способства да се развият горните
реакции и доминантни идеи. Експертизата не е установила данни за личностова
агресивност при подсъдимия, който по-скоро има ригидност на мисленето, което
спомага за сформирането на тези доминантни идеи. Подсъдимият К.И. е изживявал
многократно възможността да се сблъска с такава ситуация, поради което е взел
мерки като се е снабдил с незаконно оръжие. Той е имал психическа готовност да
действа в такъв случай. Преценил е, че няма време да избяга – въпреки че
първоначално е имал желание за това, което е довело до последващите действия от
негова страна. Силният страх от това, че
е видял човека, от когото най-много се страхува, би могъл да доведе до грешки
във възприятията, но тези грешки не са нарушили възможността на подсъдимия К.И.
за волеви контрол върху поведението му.
Видно от заключението на
съдебно-балистичната експертиза – протокол № 51/05.02.2016 г. (л.218 – л.234,
т.ІІ от д.п.), предоставените за изследване оръжия са:
-пистолет „Макаров”, кал. 9 мм, с № ВА 39 2040,
предназначен за стрелба с патрони кал. 9 мм (9x18);
-пистолет ,,СZ”, модел „75”, кал. 9 мм, със заличен номер,
предназначен за стрелба с патрони кал. 9x19 мм;
-пистолет „Walther”, модел „Р.38”, кал. 9 мм, без фабричен номер,
предназначен за стрелба с патрони кал. 9x19 мм;
-едноцевна, гладкоцевна ловна пушка,
турско производство „НАКАN”, кал. 12, с № 7, предназначена за стрелба с ловни патрони кал. 12.
Всички оръжия са годни да произведат
изстрели. Съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ те представляват огнестрелни оръжия.
Предоставените с оръжията патрони са:
-8 бр. патрони кал. 9 мм (9x18), предназначени за
стрелба с пистолети кал. 9 мм
– „Макаров”, „Стечкин” и др., включително и за предоставения за изследване
пистолет „Макаров”, кал. 9 мм
(9x18), с № ВА 39 2040;
-общо 9 бр. патрони кал. 9 мм (9x19), предназначени за
стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9 мм, включително и за
изследваните пистолет ,,СZ”, модел „75”, кал. 9x19 мм, със заличен номер и пистолет „Walther”, модел „Р.38”,
кал. 9x19 мм, без фабричен номер.
Патроните са годни за употреба по
предназначение. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ те представляват боеприпаси за
огнестрелни оръжия.
Предоставените за изследване други обекти
са:
-7 бр. гилзи, части от патрони кал. 9 мм (9x18), предназначени за
стрелба с пистолети кал. 9 мм
– „Макаров”, „Стечкин” и др., включително и за предоставения за изследване
пистолет „Макаров”, кал. 9 мм
(9x18) с № ВА 39 2040;
- 14 -
-общо 8 бр. гилзи, части от патрони кал. 9 мм (9x19), предназначени за
стрелба с пистолети
и картечни пистолети кал. 9 мм,
включително и за представените за изследване пистолет ,,СZ”, модел „75”, кал. 9
мм (9x19), със заличен номер и пистолет „Walther”, модел „Р.38”,
кал. 9 мм
(9x19), без фабричен номер;
-5 бр. патрони кал. 9 мм (9x19), предназначени за
стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9 мм, включително и за
представените за изследване пистолет ,,СZ”, модел „75”, кал. 9 мм (9x19), със заличен номер
и пистолет „Walther”, модел „Р.38”, кал. 9 мм (9x19), без фабричен
номер;
-1 бр. гилза, част от ловен патрон кал.
12, предназначен за стрелба с ловни пушки кал. 12, включително и за представената
за изследване едноцевна, гладкоцевна ловна пушка „НАКАN”, кал. 12, с № 7;
-1 бр. куршум, част от патрон кал. 9 мм (9x18), предназначен за
стрелба с пистолети кал. 9 мм,
включително и за предоставения за изследване пистолет „Макаров”, кал. 9 мм (9x18) с № ВА 39 2040 –
обект на настоящата експертиза. Същият е негоден за провеждане на
идентификационно изследване;
-1 бр. част от ризница на куршум, част от
патрон кал. 9 мм
(9x19), предназначен за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9 мм, включително и за
изследваните пистолет „СZ”, модел „75”, кал. 9x19 мм, със заличен номер и пистолет „Walther”, модел „Р.38”,
кал. 9x19 мм, без фабричен номер. Куршумът, част от който е била предоставената
за изследване ризница, е бил изстрелян от „СZ”, модел „75”, кал. 9x19 мм, със заличен
номер.
Предоставените за изследване 7 бр. гилзи, обозначени
под №№ 1, 2, 16, 17, 18, 19 и 20 на Ф.К. № 9, са били стреляни с пистолет
„Макаров”, кал. 9 мм
(9x18) с № ВА 39 2040.
Представените за изследване 4 бр. гилзи,
обозначени под №№ 3, 7, 12 и 13 на Ф.К. № 9 и условно обозначената с „1” на
Ф.К. № 10 гилза, са били стреляни с пистолет „СZ”, модел „75”, кал. 9x19 мм, със заличен
номер.
Представените за изследване 3 бр. гилзи, обозначени
под №№ 5, 10 и 11 на Ф.К. № 9, са били стреляни с пистолет „Walther”, модел „Р.38”, кал. 9x19 мм, без фабричен
номер.
Предоставената за
изследване гилза, част от
ловен патрон кал. 12, условно обозначена с „2” на Ф.К. №
10, е била стреляна с едноцевна, гладкоцевна ловна пушка „НАКАN”, кал. 12, с № 7 – обект на настоящата
експертиза.
Експертът С. уточнява, че зареждането на
пистолет „Макаров” се извършва, като се слага пълнителят и се дърпа затворният
блок назад и се пуска. Така пистолетът е зареден – това действие е видимо и се
извършва с две ръце, след което следва да се освободи предпазителят. С ловна
пушка „НАКАN”,
затворният механизъм на която е като на ловна пушка „ИЖ”, може да се произведе
изстрел, без да се допре оръжието до рамо и до буза.
Видно от заключението на физико-химическата експертиза
– протокол № 17/14.01.2016 г. (л.193, т.І от д.п.), по повърхността и на двата
обекта – обект № 1 и № 2 (съответно, пистолет
„Макаров”, кал. 9 мм
(9x18) с № ВА 39 2040, и пушка с надпис IS 87), се
доказа наличие на барутни частици. Т.е., произвеждан е изстрел
Старозагорски окръжен съд - 15 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
след последното почистване на всяко оръжие.
Видно от заключението на
физико-химическата експертиза – протокол № 18/14.01.2016 г. (л.196, т.І от
д.п.), по повърхността и на двата обекта – обект № 1 и № 2 (съответно, пистолет модел „75”, кал. 9, и пистолет с неустановена
марка и модел), се доказа наличие на барутни частици. Т.е., произвеждан
е изстрел след последното почистване на всяко оръжие.
Видно от заключението на дактилоскопната
експертиза – протокол № 1/02.02.2016 г. (л.190 – л.191, т.І от д.п.), следи номера
1 и 2 (иззети, съответно, от затворен блок на пистолет „СZ” – бял метал, и от затворен блок на
пистолет – черен метал) са слаби и
негодни, поради недостатъчен брой признаци. Поради негодността на следите от
картон № 174 от 12.12.2015 г. същите не могат да бъдат сравнени с отпечатъците
на лицата М.Т.М., ЕГН **********, и К.М.И., ЕГН **********.
Видно от заключението на повторната
дактилоскопна експертиза – протокол № 4/07.04.2018 г., назначена в хода на
съдебното следствие (л.613 – л.620, т.ІІ от настоящото дело), изхождайки от
извършения оглед и дактилоскопен картон № 174/15 г., са намерени дактилоскопни
следи върху 1 бр. пистолет, модел 75, кал. 9 PARA, и 1 бр. пистолет неустановена марка. Дактилоскопна
следа под № 2, иззета от затворен блок на пистолет „CZ” – бял метал, е негодна
за работа поради липса на достатъчно частни признаци за идентификация. Намерената и иззета дактилоскопна следа под № 2 е възможно да се проверява с конкретно лице. От извършеното сравнително изследване между
дактилоскопната следа и частично снетия сравнителен материал от дактилоскопен лист на К.М.И., не са
констатирани съвпадения по обши и частни признаци. Поради липса на дактилоскопен лист с пълно
дактилоскопирани две ръце на К.М.И., експертът И.И. не
може да се отговори на въпроса дали дактилоскопна следа под фигура 2 е оставена
от К.М.И..
Видно от заключението на допълнителната
дактилоскопна експертиза – протокол № 1/07.01.2019 г., назначена в хода на
съдебното следствие (л.696 – л.701, т.ІІ от настоящото дело), изхождайки от
извършеният оглед и дактилоскопен картон № 174/15 г., са намерени дактилоскопни
следи върху 1 бр. пистолет, модел 75 кал. 9 PARA и 1 бр.
пистолет неустановена марка. Дактилоскопна следа под № 1, иззета от затворен
блок на пистолет „CZ” – бял метал, е негодна за работа поради липса на частни признаци за идентификация. Намерената и иззета дактилоскопна следа под № 2 е с недостатъчен на брой частни признаци, което
създава затруднение в установяването от коя част на ръката е оставена. От
извършеното сравнително изследване между дактилоскопната следа и отпечатъците от
дактилоскопния лист на К.М.И., не се
констатираха съвпадения по частни признаци. Според експерта И.И., вероятно изследваната
следа е оставена от тази част на дясна длан на К.И.М., където се намира следата
от зарасналата рана.
Видно от заключението на физико-химическата експертиза – протокол № 16/ФЗХ-143 от
16.03.2016 г. (л.244 – л.246, т.ІІ от д.п.), в отривката от лявата ръка
на К.М.И. са регистрирани две клъстерни капсулни
- 16 -
микрочастици със състав: Pb (олово), Sb (антимон), Ва (барий). В оттривката
от дясната ръка на К.М.И. са регистрирани четири капсулни микрочастици със
състав: Pb (олово) и Sb
(антимон), и
три със състав: Pb (олово), Sn (калай), Sb (антимон)
и Ва (барий). В оттривката от областта на
шията и бузите на К.М.И. е регистрирана една капсулна микрочастица със състав: Pb (олово),
Sb (антимон) и Ва (барий).
В оттривките от лява ръка, дясна ръка и
от областта на шията и бузите на М.Т.М. не са регистрирани капсулни микроследи.
Експертът В. уточнява, че когато няма
изхвърляне на гилза, пушката се зарежда ръчно. В повечето случаи не се
регистрират капсулни следи по ръцете и дрехите на лицето, което е стреляло, тъй
като затворът на този вид пушка е плътен, без неуплътнени участъци. Поради това
основният газов поток минава през цевта на оръжието, по посока напред – към
мишената.
Видно от заключението на
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства – протокол №
05/18.01.2016 г. (л.199 – л.202, т.І от д.п.), кръвната група по системата АВ0
на иззетата като сравнителен материал течна кръв от К.М.И. – обект № 2, фиг. 2,
е 0/ά,β/.
Кръвната група на А.А. Д. е определена и описана като – А/ β / в
тройна СМЕ на труп № 318/2015 г.
По обект № 1, фиг. 1 – едностранно заточен
нож с кафява дръжка има кръв.
Кръвта от обект № 1 е човешка.
В човешката кръв от обект № 1 се доказаха „А” аглутиногени и бета / β / аглутинини.
Кръвната група по еритроцитната
кръвногрупова система АВ0 на човешката кръв от обект № 1 е А/ β / и може да произхожда от А.А. Д.,
който е с определена и описана кръвна група, като А/ β / в
тройна СМЕ на труп № 318/2015 г, както и от всяко друго лице с тази кръвна
група и не може да произхожда от
К.М.И., който е с определена кръвна група, като – 0/ά,β/.
Видно от заключението на съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства – протокол № 15/29.02.2016 г. (л.207 –
л.211, т.І от д.п.), къвната група на К.М.И.
е определена и описана, като – 0/ά,β/ в СМЕ на веществени
доказателства № 05/18.01.2016 г. на БНТЛ при ОДМВР – Пловдив. Кръвната група на А.А. Д. е
определена и описана, като – А/β/ в тройна СМЕ на труп № 318/2015 г.
По обекти с № 1 и № 2 – тампони с
червенокафяво зацапване иззети при огледа на мастопроизшествие и описани в
него, съответно, под № 14 и № 15 (фиг. 1 и фиг. 2) има кръв. Кръвта от обекти с № 1 и № 2 е човешка.
В човешката кръв от обекти с № 1 и № 2 се доказаха „А” аглутиногени и се
доказаха алфа /ά/
аглутинини и бета /β/
аглутинини.
Не може да се определи коректно кръвната
група по еритроцитната система АВ0 на човешката кръв от обекти с № 1 и № 2,
поради невъзможността на такава комбинация от получените резултати.
Доказаните „А” аглутиногени се съдържат
самостоятелно само в човешка кръв от група – А/β/ и в комбинация с
аглутиноген „В” в кръвта от група
Старозагорски окръжен съд - 17 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
АВ/0/, като човешката кръв от група АВ/0/ не съдържа алфа
/ά/ аглутинини и бета /β/ аглутинини, каквито бяха доказани.
Доказаните алфа /ά/ аглутинини и бета /β/ аглутинини се съдържат
заедно само в човешката кръв от група - 0/ά, β/ и поотделно в кръвта от група – А/β/ и
група – В/ά /.
Такава комбинация би могла да бъде
възможна при смесването на едно и също място на човешка кръв от група –
А/β/, каквато е кръвната група на А.А. Д., и
група 0/ά,β/, каквато е кръвната група на К.М.И., както и от всички
други лица с кръвни групи – А/β/ и 0/ά,β/.
Заключенията са компетентни и мотивирани
и съдът ги възприема.
Безспорно по делото е, че на 12.12.2015 г. в гр. Чирпан, около 14.50 ч., на „*****”, между
подсъдимия К.И. и пострадалия А. Д. е имало престрелка – всеки е стрелял срещу
другия с незаконно притежаваните си оръжия.
Страните не спорят, че подсъдимият К.И.
е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението
по чл.339, ал.1 от НК, в което е обвинен. По делото е безспорно, че подсъдимият
К.И. на неизвестна дата и година по какъвто и да е начин е придобил и до
12.12.2015 г. в гр. Чирпан е държал инкриминираните
огнестрелни оръжия (1 бр. пистолет, марка
„CZ”, модел „75”,
кал. 9 мм. /9х19/ със заличен номер, 1 бр. пистолет, марка „Walther”, модел
„Р.38”, кал. 9мм. /9х19/, и 1 бр. едноцевна гладкоцевна ловна пушка, турско
производство, марка „HAKAN”, кал.12) и боеприпаси (9 бр. бойни патрони, кал. 9х19
мм.), без да има за това надлежно разрешително. В този смисъл са всички събрани
по делото доказателства, включително обясненията на подсъдимия К.И. и справка №
375р-2547/18.04.2016 г. от РУ – Чирпан. Според тази справка след проверка в
звено „КОС” при РУ – Чирпан е установено, че не са издавани разрешения за
дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси на подсъдимия И. (л.104, т.І от
д.п.).
Безспорно е и това, че подсъдимият К.И. е
стрелял веднъж с пушката си по пострадалия А. Д. и след като не го улучил, е продължил
да стреля по него с двата си пистолета. В резултат на това пострадалият А. Д. е
получил четири огнестрелни наранявания (в областта на лявата подбедрица, на
дясната подбедрица и на лявото рамо и шията) и е паднал на земята по очи.
Тогава подсъдимият К.И. му е нанесъл едно прободнопорезно нараняване в дясната
поясна област.
Не се спори за това, че пострадалият А. Д.
също е стрелял с пистолет срещу подсъдимия К.И. и в резултат на това последният
е получил огнестрелна рана
на дясната ръка в областта на китката – в дланната й повърхност.
По делото е безспорно установено, че в 15.50 ч. – 30
минути след постъпването му във ФСМП – Чирпан и въпреки оказаната медицинска
помощ, пострадалият А. Д. е починал. Причина за
смъртта му са огнестрелното нараняване със засягане на гръбначния мозък и
прободнопорезното нараняване в поясната област с остра кръвозагуба, като всяко
едно от тях е смъртоносно само по себе си.
- 18 -
По делото се спори за правната
квалификация на деянието, в резултат на което е настъпила смъртта на
пострадалия А. Д. и в което е обвинен подсъдимият К.И., за мотивите за действията
на подсъдимия и за състоянието му по време на инкриминираното деяние.
Прокурорът и частните обвинители Б.Д., Д.А., Я.Д., А.Д.,
И.А., В.А. и Б.А. поддържат така повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1, т.6, предл. първо и предл. трето, във вр.
с чл.115 от НК. Считат,
че не са налице нито афект на подсъдимия К.И., нито неизбежна отбрана или
превишаване пределите на същата по чл.119 от НК, нито деяние по чл.12, ал.4 от НК – превишаване пределите на неизбежната отбрана, дължащо се на уплаха или
смущение.
Подсъдимият К.И. твърди, че след
убийството на баща му през м. август 2015 г. от роднини на пострадалия А. Д.
последният му се е заканвал публично, че ще „убие и него, както е убил и баща
му”. Заявява, че живеел в постоянен страх – това го е накарало да купи
незаконно притежаваните от него огнестрелни оръжия и да ги носи със себе си. Подсъдимият
К.И. обяснява, че е скочил от автомобила, управляван от свидетеля М.М., защото видял, че пострадалият А. Д. вади пистолет и го
насочва към колата. Твърди, че имал намерение да „избяга по улицата”, но пострадалият
А. Д. започнал да стреля по него – затова и той самият започнал да стреля. Подсъдимият
К.И. казва, че „ударил” с ножа вече падналия по очи пострадал А. Д., тъй като
не бил на себе си. Едва в полицията подсъдимият К.И. усетил, че е прострелян в ръката.
Защитниците на
подсъдимия К.И. (адв. Г.Г.
и адв. С.С.) оспорват квалификацията по чл.116, ал.1, т.6, предл. първо и предл. трето, във
вр. с чл.115 от НК.
Според тях, в казуса има елементи от състава на чл.118 от НК и от състава на
чл.119 от НК, но основните им съображения са в подкрепа на тезата, че
подсъдимият К.И. е действал при условията на чл.12, ал.4 от НК. Поради това
пледират съдът да оправдае подсъдимия К.И..
Преди да
обсъди изброените по-горе правни интерпретации на казуса, съдът следва да
обърне внимание на едно съмнение, загатнато от частните обвинители, наред с основната им позиция във връзка със
случилото се. А именно – съмнението, че подсъдимият К.И. и свидетелят М.М. са тръгнали с автомобила на последния към „*****” с цел
да убият пострадалия А. Д..
Съдът счита, че по делото няма дори
наченки на данни, че срещата между К.И. и М.М., от
една страна, и А. Д., от друга страна, на 12.12.2015 г. на „*****” е била търсена от първите двама.
Подсъдимият К.И. и свидетелят М.М. са единодушни, че на 12.12.2015 г. двамата случайно са
се срещнали на поляната зад дома на подсъдимия (гр.Чирпан, ул. „****“ № 28), че
свидетелят М.М. тъкмо тръгвал към дома на бащата на
своята съпруга с лек автомобил м. „Мерцедес“, рег.№ ****, собственост на майка му, и че подсъдимият К.И. пожелал да отиде с него,
за да се разходи.
Старозагорски окръжен съд - 19 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
По делото не се спори, че тъй като
времето било студено, подсъдимият К.И. е бил облечен със зимно яке. В хода на
съдебното следствие от РУ – Чирпан бяха изискани документите, оформени при
задържането на К.И., но не се установиха други подробности за облеклото му на
12.12.2015 г. (л.625 – л.630, т.ІІ от настоящото дело).
Под якето си подсъдимият К.И. бил скрил
незаконно притежаваните от него огнестрелни оръжия и един нож, подробни описани
по-горе. Оръжията не се виждали.
Свидетелят М.М.
е категоричен за това, че не е знаел, че братовчед му е въоръжен, както и че е
нямало да го вземе със себе си, ако е знаел, че носи такива оръжия („Не знам
къде ги е държал К. тези неща... К. беше облечен с някакво доста голямо яке.
Ако знаех, че има такива неща в него, нямаше да го кача в колата” – л.157 – стр.2,
т.І от настоящото дело).
Маршрутът към къщата на тъста на
свидетеля М.М. бил следният: започвал от ул. „****” в
посока към околовръстния път на гр. Чирпан, оттам продължавал на север по околовръстния
път до „*****”, следвало влизане отново в ромската махала през „*****” и оттам маршрутът
продължавал по най-северната улица, която започвала от „*****”.
Лекият автомобил, управляван от
свидетеля М.М., минал по околовръстния път и стигнал до
„*****”, където изненадващо срещу колата се оказали пострадалият А. Д. и
свидетелят Д.А.. Подсъдимият К.И. и свидетелят М.М.
ги видели и М.М., вместо да продължи към къщата на
тъста си, направил с автомобила дъгообразен завой наляво и отново излязъл на
околовръстния път, с намерение да избегне срещата.
В този момент подсъдимият К.И. успял да
скочи от движещия се бавно автомобил и да стреля по пострадалия А. Д. с
носената от него едноцевна гладкоцевна ловна пушка, турско производство, марка
„HAKAN”, кал.12.
Следва да се отбележи, че свидетелят М.М. не е намалил скоростта, за да може подсъдимият К.И. да
скочи в движение, каквото съмнение изразяват частните обвинители. Действията на
подсъдимия били изненадващи и за самия М., който не знаел, че братовчед му носи
толкова оръжия. Автомобилът се движел бавно, тъй като първоначално направил
десен завой (от околовръстния път на гр. Чирпан към „*****”), а след това –
дъгообразен завой наляво. По тези причини автомобилът се движел бавно и на
втора предавка, както твърди свидетелят М.М..
Предвид всичко изложено, за съда е без
съмнение, че срещата на „*****” между К.И. и М.М., от
една страна, и А. Д., от друга страна, на 12.12.2015 г. е била случайна и изненадваща и за двете страни.
В хода на
съдебното следствие по делото са назначени две съдебни психолого-психиатрични експертизи относно личността и
поведението на подсъдимия К.И..
-
20 -
Това са комплексна съдебна
психолого-психиатрична експертиза от 31.12.2018 г., изготвена от д-р З.Д. и
психолог В.Б. (л.703 – л.712, т.ІІ от настоящото дело) и повторна комплексна
съдебна психолого-психиатрична експертиза от 26.02.2019 г., изготвена от д-р Р.Д.
и психолог М.И. (л.862 – л.882, т.ІІІ от настоящото дело).
И по двете експертизи са работили
компетентни и безпристрастни експерти, които са отговорили на всички зададени
им въпроси. При сравнение на двете заключения се установява, че те са сходни и
нямат противоречия помежду си. Но след разпита на експертите д-р З.Д. и
психолога В.Б. и с оглед становищата на страните, съдът прие, че изготвената от
тях експертиза е недостатъчно обоснована. Поради това се наложи да бъде
назначена повторна комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза с вещи
лица д-р Р.Д. и психолог М.И., към която експертиза е зададен още един допълнителен
въпрос, а именно: „8.Обстоятелството, че през м. август 2015 г. е бил убит
бащата на К.И., повлияло ли е и по какъв начин на психологическия процес по
вземане на решение и осъществяване на инкриминираното деяние от подсъдимия И.?”.
Предвид на това и тъй като в
заключението на повторната комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза
от 26.02.2019 г. са анализирани подробно всички събрани по делото
доказателства, посочено е върху кои от тях експертите са основали своите изводи
и е отговорено и на още един допълнителен въпрос, посочен по-горе, съдът
възприема изцяло това заключение. Още повече, че същото е прието без възражения
от страните по делото.
От заключението на повторната комплексна съдебна
психолого-психиатрична експертиза от 26.02.2019 г., изготвена от д-р Р.Д. и
психолог М.И. (л.862 – л.882, т.ІІІ от настоящото дело), е видно, че няма достатъчно
убедителни и надеждни данни, които да дават основание да се приеме, че
подсъдимият К.И. се е намирал в състояние на физиологичен афект към момента на
извършване на деянието. Според експертите, не се установяват данни за стеснение
на съзнанието – подсъдимият К.И. е забелязал, че с пострадалия А. Д. има още
един човек, забелязал е в коя ръка какъв пистолет е държал, както и че по време
на престрелката двамата са се движели, за да се предпазват. В обстоятелствената
част на заключението експертите подробно описват множество прояви на
физиологичния афект, които в случая липсват, поради което те са категорични в
своя извод, че подсъдимият К.И. не се е намирал в състояние на физиологичен
афект към момента на извършване на деянието.
С оглед на това и на
приетата и изложена по-горе фактическа обстановка по делото, съдът счита, че не
са налице обективни данни, които дори и в минимална степен да обосновават
извода, че подсъдимият К.И. е действал под влиянието на физиологичен афект.
Действително, по време на
престрелката пострадалият А. Д. е прострелял подсъдимия К.И. в областта на дланната повърхност на китката на дясната
ръка. Но това е било едно сляпо огнестрелно нараняване в пространството между I
и II предкиткови кости, със засягане по хода на раневия
Старозагорски окръжен съд - 21 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
канал на кожа и подкожие, без да са засегнати костни
структури, които да ограничат активните движения на дясната ръка. По делото е
безспорно, че подсъдимият К.И. дори не е усетил, че е прострелян, и е продължил
да стреля по пострадалия А. Д. с пистолетите, които били в двете му ръце. Едва
по-късно, след като бил вече в РУ – Чирпан, подсъдимият К.И. разбрал, че е
прострелян.
В горния смисъл са обясненията на
подсъдимия К.И. (л.659 – стр.2, долу, т.ІІ от
настоящото дело), заключението на съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 235/2016 г. от 08.07.2016 г. (л.255 – л.256, т.ІІ от д.п.) и заключението
на допълнителната комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
70/2018 г. от 22.02.2018 г. (л.604 – л.607, т.ІІ от настоящото дело).
Предвид гореизложеното, въпреки
становището на защитата на подсъдимия К.И., че в казуса има елементи от състава на чл.118 от НК, съдът счита, че в случая
не е налице хипотезата на чл.118 от НК.
Основната теза на защитата на подсъдимия К.И.
е, че на 12.12.2015 г. той е действал в условията на непосредствено противоправно нападение, в
състояние на уплаха и смущение, като се излага правна интерпретация на
събитията с акцент върху чл.12, ал.4 от НК.
Съдът не може да възприеме
становището на подсъдимия К.И., че е действал в условията
на неизбежна отбрана.
Предвид приетата и изложена
по-горе фактическа обстановка по делото, съдът счита, че не е налице правната
квалификация по чл.12, ал.4 от НК за разглеждания случай.
Спорните обстоятелства, които са
съществени за правната оценка на случилото се на „*****”, се отнасят за
събития, развили се много бързо във времето около 14.50 ч. на 12.12.2015 г.
Всичко започнало от момента, в който управляваният
от свидетеля М.М. лек автомобил завил към „*****”,
след което последвала престрелка между подсъдимия К.И. и пострадалия А. Д..
По делото се спори за следното:
-дали пострадалият А. Д. е насочил
оръжието си към автомобила, управляван от свидетеля М.М.,
което да е провокирало действията на подсъдимия К.И.;
-защо подсъдимият К.И. е скочил в
движение от лекия автомобил, който вече завивал към околовръстния път;
-кой от двамата – К.И. или А. Д., е
стрелял пръв или са стреляли едновременно;
-действал ли е подсъдимият К.И. в
условията на неизбежна отбрана;
-какви са били мотивите за действията на
подсъдимия К.И. и какво е било състоянието му по време на инкриминираното
деяние.
В хода на съдебното следствие се събраха
многобройни и противоречиви гласни доказателства във връзка с горните събития.
- 22 -
Ведно с направената справка за това кой
се е обадил на тел.112 непосредствено след инцидента на „*****” на 12.12.2015 г., за да съобщи за случая и какво е казал, на съда
беше предоставен записът с обажданията (л.426 – л.427, т.І от настоящото дело).
В хода на съдебното следствие, след прослушване на записа в съдебното заседание
на 21.11.2017 г., за първи път бяха разпитани като свидетели лица, които
твърдят, че са очевидци на случая. Това са Г.Б.Д., А.А.Б.,
Т.Х.А., П.Д.К. и З.А.Д..
С оглед изясняване на делото от
фактическа страна, на 13.03.2018 г. бяха проведени оглед на „*****” и следствен
експеримент с участието на страните и свидетелите – очевидци. Целта на
следствения експеримент беше да се установи:
-от къде е навлязъл в „*****” и къде се
е намирал по време на стрелбата между подсъдимия К.И. и пострадалия А. Д. лек автомобил „Мерцедес“, рег.№ ****, управляван от
свидетеля М.М.;
-всеки един от участниците в експеримента
да покаже според него кой къде е стоял и да каже кой какво е направил;
-има ли пряка видимост към мястото на произшествието
от местата, където свидетелите твърдят, че са стояли по време на стрелбата.
За извършените процесуалноследствени действия беше съставен
протокол, бяха изготвени фотоалбум и схеми, на които бяха нанесени посочените
от участниците в следствения експеримент местоположения и разстояния
(съответно, л.514 – л.518, л.633 – л.650 и л.651 – л.653, т.ІІ от настоящото
дело).
Както беше изложено по-горе, т.нар. „*****”
представлявала място, подобно на площадка, с размери 14 м. х 14 м., от
източната страна околовръстния път на гр. Чирпан, откъдето започвали три улици
– ул. „****”, ул. „Надежда” и още една улица – най-северната от трите, която се
пресичала с ул. „Дружба”.
Когато управляваният от М.М.
лек автомобил навлязъл с десен завой от околовръстния път на гр. Чирпан в „*****”,
там се намирали пострадалият А. Д. и
свидетелят Д.А., които се придвижвали от северната й част на юг, към ул.”****”.
По време на последвалата престрелката Д.А. останал в северната част на „*****” (между
№1 и №2 – л.641а, л.651, л.652,т.ІІ от настоящото дело).
Виждайки пострадалия А. Д., свидетелят М.М. не продължил към къщата на тъста си (по най-северната
улица, която започвала от „*****”), а направил с автомобила си дъгообразен
завой наляво, с намерение отново да излезе на околовръстния път. В същия момент
подсъдимият К.И. и пострадалият А. Д. също се видели един друг и веднага
извадили носените от тях незаконни оръжия.
В този момент, преди да започне престрелката и
изстрелите да привлекат вниманието на свидетелите – очевидци, които били
по-отдалечени и се намирали на ул. „****” и на ул. „Надежда”, на „*****” били
само подсъдимият К.И., пострадалият А. Д. и свидетелите М.М.
и Д.А..
Старозагорски окръжен съд - 23 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
Подсъдимият К.И. и свидетелят М.М.
твърдят, че пострадалият А. Д. е видял лекия автомобил, в който са били, в
момента на завиването му към „*****”, и че веднага е извадил пистолета от джоба
си и го е насочил към превозното средство.
Подсъдимия К.И. изтъква, че по тази причина той е скочил
от лекия автомобил в движение – за да се защити, а свидетелят М.М. заявява, че затова е продължил да кара и е спрял колата
на около седем метра (по негова преценка).
Според подсъдимия К.И., пострадалият А. Д. е започнал
да стреля в момента, в който го е видял (л.659 – стр.2, т.ІІ от настоящото
дело).
Това не може да бъде възприето от съда като
достоверно, тъй като според протокол за оглед от 12.12.2015 г. и изготвения
фотоалбум към него (съответно, л.76 – л.77 и л.78 – л.90, т.І от д.п.), по
лекия автомобил м. „Мерцедес“, рег.№ ****,
управляван от свидетеля М.М., няма следи от куршуми.
Още повече, че и самият М.М.
никъде в хода на наказателното производство по делото не твърди, че
пострадалият А. Д. е започнал да стреля по лекия автомобил в момента, в който е
видял подсъдимия К.И. в него.
Свидетелят М.М.
дава противоречиви показания за това дали пострадалият А. Д., за когото твърди,
че е насочил пистолета си към автомобила, е заредил извадения пистолета.
Противоречиви са показанията на свидетеля М.М. и за
това дали е видял какво оръжие е извадил подсъдимият К.И., когато е скочил в
движение от автомобила. Поради това в хода на съдебното следствие бяха
прочетени в тази им част показанията на свидетеля М.М.,
дадени пред съдия на досъдебното производство в тази им част (л.141 – л.143,
т.І от д.п.).
След като в съдебното заседание на
06.03.2017 г. многократно изтъкна, че не е видял кой е стрелял пръв, че е
всичко е станало много бързо и че не може да си спомни някои подробности за
случая поради изтеклото време, свидетелят М.М. заяви,
че поддържа прочетените си показания, дадени пред съдия на 17.12.2015 г. (л.164
– стр.1, т.І от настоящото дело). А в тези показания, дадени пет дни след
деянието, М.М. казва: „След като ни видя колата ****
извади един пистолет и го зареди, като не е стрелял срещу нас. Изведнъж както
колата се движеше, К. отвори неговата врата и скочи от колата. Видях, че когато
К. излизаше от колата ми, извади изпод якето си една пушка. Аз спрях колата
малко по-встрани, като докато я карах чувах изстрели” (л.141 – стр.2, т.І от
д.п.).
Свидетеля Д.А., който бил най-близо до пострадалия А. Д.,
е категоричен: „И „****” беше с пистолет. Той го извади пистолета, когато „****”
слезна от колата и започна да гърми... Не са си
казали нищо. „****то” слиза от колата и започва да гърми с пищов, без да каже
нищо на чичо ми... Чичо „****” беше облечен с яке. Той извади пистолета от
джоба си, когато „****то” слезе от колата и започна да гърми” (л.144 – стр.1,
т.І от настоящото дело).
- 24 -
Следва да се отбележи, че описаните
действия – завиването на лекия автомобил
към „*****”, моментът, в който членовете на двата враждуващи рода са се видели взаимно,
ваденето на оръжията и скачането на подсъдимия К.И. от колата, са станали изключително
бързо и са неразделна част от последвалите събития, които също са се развили
твърде бързо.
Поради това и след комплексна преценка на описаните
по-горе гласни доказателства, които на пръв поглед са противоречиви, съдът
приема, че виждайки се един друг, подсъдимият К.И. и пострадалият А. Д. едновременно са извадили носените от
тях незаконни оръжия.
Изтъкнатото от защитата на подсъдимия К.И.,
че пострадалият А. Д. е насочил оръжието си към автомобила, управляван от
свидетеля М.М., и това е провокирало по-нататъшните
действия на подсъдимия К.И., може да бъде прието от съда единствено негова защитна
позиция. Мотиви в тази насока бяха изложени по-горе.
Действително, съгласно ППВС-12-73, т.4, нападението
е непосредствено не само когато е започнало увреждането, но и когато е
създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавни и
обществени интереси, личността или законните права на гражданите.
Но в случая съдът счита, че не може да
се говори нито за непосредствено противоправно нападение, нито за начало на
нападение от страна на пострадалия А. Д., каквито доводи излага подсъдимият К.И..
Неотносимо към настоящия случай е цитираното от защитата му Р-161-85-І н.о.
За да се направи прецизна и обективна правна оценка на
събитията, предмет на делото, следва подробно да се анализира и едно друго обстоятелство,
прието от съда за установено. А именно, че подсъдимият К.И. е скочил от движещия
се лек автомобил и едновременно с това е успял да стреля по пострадалия А. Д. с
носената от него едноцевна гладкоцевна ловна пушка, турско производство, марка
„HAKAN”, кал.12, но не го улучил.
Въпросът защо подсъдимият К.И. е скочил в движение от
лекия автомобил, като е можел да остане в него, да продължи към околовръстния
път и да избегне престрелката с пострадалия А. Д., е изключително важен. Той е
свързан с
основния спорен въпрос по делото – имало ли е непосредствено противоправно
нападение срещу подсъдимия К.И..
Подсъдимият К.И. твърди, че е изпитвал
постоянен страх, тъй като пострадалият А. Д. се е заканвал многократно, че ще
убие и него така, както е убил баща му. В подкрепа на това, че пострадалият А. Д.
се е заканвал с убийство на подсъдимия К.И., са обясненията на последния, както
и показанията на свидетелите М.М. и К.Д..
С тези закани подсъдимият К.И. обяснява
своите действия – че е купил огнестрелните оръжия, че ги е носил якето си на
12.12.2015 г. и че е скочил от движещия се лек автомобил. Според подсъдимия К.И.,
пострадалият А. Д. е започнал да стреля в момента, в който го е видял (л.659 –
стр.2, т.ІІ от настоящото дело). Подсъдимият К.И. обяснява, че е скочил от
автомобила, управляван от свидетеля М.М., защото
видял, че пострадалият А. Д. вади пистолет и го насочва към колата.
Старозагорски окръжен съд - 25 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
За своето поведение подсъдимият К.И.
твърди, че е имал намерение да „избяга по улицата”, но пострадалият А. Д. започнал да стреля по него – затова и той
самият започнал да стреля (л.661 – стр.1, т.ІІ
от настоящото дело). Подсъдимият К.И. многократно заявява пред съда, че не е
бил на себе си по време на инцидента.
Съдът изложи по-горе своите съображения
защо не приема за достоверно твърдението на подсъдимия К.И., че пострадалият А.
Д. е започнал да стреля в момента, в който го е видял.
Заявеното от подсъдимия
К.И., че не е бил на себе си по време на инцидента, също не може да се
възприеме от съда като отговарящо на обективната действителност.
От заключението на повторната
комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза от 26.02.2019 г.,
изготвена от д-р Р.Д. и психолог М.И. (л.862 – л.882, т.ІІІ от настоящото
дело), се установява, че към момента на извършване на деянието подсъдимият К.И.
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Той е психично здрав и към момента на освидетелстването.
От писмо №
426/16.05.2016 г. от Център за психично здраве – Стара Загора се установява, че
подсъдимият К.И. не се води на диспансерен учет и не е лекуван в ЦПС – Стара
Загора (л.112, т.І от д.п.).
Експертите д-р Р.Д. и психолог М.И. са
категорични, че след като баща му е бил убит, подсъдимият К.И. е отключил протрахирана тревожно-депресивна реакция (разстройство в
адаптацията) с прояви на потиснатост, страх и свърхценностни идеи за
унищожението му, изводими от жестокото убийство на баща му и отправяните към
него закани.
Този извод потвърждава разказаното от
подсъдимия К.И. за психическото му състояние след убийството на баща му. Още
повече, че според горното експертно заключение, личностовият профил на
подсъдимия К.И. е нормален и се характеризира с умерено изразена интроверсия и емоционална
лабилност, податлив е на стрес и е склонен към депресивни преживявания. Тази личностова
структура на подсъдимия К.И., според експертите, способства да се развият
горните реакции и доминантни идеи.
Видно от обстоятелствената част на
посоченото експертно заключение, в конкретния случай у подсъдимия К.И. е била
налице психична готовност за реагиране в подобна ситуация, той е бил
предварително подготвен за действие в случай на нападение от страна на
пострадалия А. Д.. Подсъдимият К.И. е преживявал многократно възможността да са
сблъска с такава ситуация, поради което е взел някакви мерки – снабдил се е с
оръжие.
В действителност, носеното от подсъдимия
К.И. оръжие – ловна пушка, два пистолета и много голям нож, е повече от
достатъчно за защита.
На фона на страхови преживявания, убеден
във възможността да бъде убит от
пострадалия, с повишена бдителност и напрежение, подсъдимият К.И. изненадващо е
попаднал в реална ситуация, която е възприел като сериозна
- 26 -
заплаха за физическото си оцеляване и която е
предизвикала у него стресово състояние.
Появата на пострадалия А. Д. е
представлявала за него свръхсилен дразнител, на който се е почувствал принуден
да противодейства при дефицит на време, довел до мигновеното отхвърляне па
първоначалната мисъл за бягство. Според експертите, субективната преценка на
подсъдимия К.И. – че няма време, за да избяга, е довела до последващите
действия от негова страна.
Защитата на подсъдимия К.И. поддържа
тезата, че той е скочил от лекия автомобил в движение, защото е бил в
безизходица и е искал да се защити.
Но пред съда подсъдимият К.И. заявява
две различни неща: от една страна – „Скочих от колата и започнах да стрелям,
защото „****” извади пистолет, още като ме видя” (л.659 – стр.2, т.ІІ от настоящото
дело), а от друга страна – „Аз слезнах от колата и щях да бягам по улицата и
той започна да стреля” (л.661 – стр.1, т.ІІ от настоящото дело). Тези твърдения
могат да бъдат възприети от съда единствено като защитна позиция на подсъдимия К.И.,
тъй взаимно си противоречат и не съответстват на установената фактическа
обстановка по делото.
Според експертите, завишената оценка на
опасността на ситуацията под влияние на преживявания емоционален стрес, както и
наличието на психична готовност за защита чрез използване на носеното от подсъдимия
оръжие в случай на нападение от страна на пострадалия А. Д., са довели до
повишаване на нивото на напрежение и интензификация на психичната дейност,
които са провокирали последващите действия на К.И..
В случая, обаче, не е имало нападение от страна на
пострадалия А. Д., който бил на „*****” и също бил изненадан от появата на автомобила,
в който били К.И. и М.М.. Тъй като изненадата била взаимна,
К.И. и А. Д. едновременно извадили носените от тях незаконни оръжия. Подсъдимият
К.И. успял да скочи в от движещия се бавно автомобил и да стреля по пострадалия
А. Д. с пушката, която носел. А пострадалият А. Д. не стрелял по автомобила,
както беше изложено по-горе – той първоначално стрелял в земята.
Експертите са категорични, че силният
страх от това, че е видял човека, от когото най-много се страхува, би могъл да
доведе до грешки във възприятията, но тези грешки не са нарушили възможността
на подсъдимия К.И. за волеви контрол върху поведението му. Това означава, че
подсъдимият К.И., който е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, е имал избор.
Следва да се има предвид и това, че логическото
мислене на подсъдимия К.И., според експертите, е недостатъчно развито за
възрастта и има недостатъчен капацитет за прогнозиране и изработване на
стратегии при решаване на проблеми. Мисленето на подсъдимия К.И. се отличава с
недостатъчна пластичност и се характеризира с крайни оценки на ситуации и хора.
Тази особеност на оценките оказва влияние върху емоциите и води до вземането на
крайни решения и до извършването на крайни действия и постъпки, каквито според
експертите, са характерни за инкриминираното му поведение.
Старозагорски окръжен съд - 27 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
Специфичните особености на мисленето и предразположеността
към крайни оценки, крайни решения и крайни действия са били определящи за
поведението на подсъдимия К.И. по време на инкриминираното деяние.
Предисторията на събитията – убийството на бащата на К.И. през м. август 2015
г., последвалите закани от страна на пострадалия А. Д., техният силно
травматичен характер за подсъдимия и отключването на протрахирана тревожно-депресивна
реакция от последния, е също от значение за случилото се на „*****”. Свръхценностната
убеденост, че ще бъде убит от пострадалия, която е свързана с описаното
състояние на подсъдимия К.И., е заемала доминиращо място в съзнанието му и е
повлияла психологическия процес по вземане на решение и осъществяване на
инкриминираното деяние.
Всичко изложено обосновава извода на
съда, че подсъдимият К.И. е действал в емоционално натоварена за него ситуация,
но не и при неизбежна отбрана, в хипотезата на чл.12, ал.4 от НК.
Немаловажно е и обстоятелството, че въпреки че
подсъдимият К.И. и пострадалият А. Д. едновременно са извадили носените от тях
незаконни оръжия, подсъдимият успял да стреля първи по пострадалия с пушката,
която носел. А А. Д., който също стрелял в посока към
подсъдимия със своя пистолет, първо стрелял в земята, а след това – срещу К.И..
Подсъдимият К.И. оспорва това, че той е стрелял преди пострадалия
А. Д..
Както беше изложено по-горе, свидетелят М.М. е категоричен, че не е видял кой е стрелял първи.
В подкрепа на извода, че подсъдимият К.И. успял да
стреля първи по пострадалия А. Д., са показанията на свидетелите Д.А. (който
бил на десетина метра от стрелящите един срещу друг мъже), З.А. и Г.Д.. Съдът
приема техните показанията за достоверни, тъй като същите са единни и
безпротиворечиви. Посочените трима свидетели са единствените очевидци на
началото на престрелката, като следва да се обърне внимание на категоричността
на Д.А., който бил на десетина метра от стрелящите един срещу друг мъже. Свидетелят
Д.А. твърди: „И „****” беше с пистолет. Той го извади пистолета, когато „****” слезна от колата и започна да гърми... „****то” слиза от
колата и започва да гърми с пищов, без да каже нищо на чичо ми... Чичо „****”
беше облечен с яке. Той извади пистолета от джоба си, когато „****то” слезе от
колата и започна да гърми” (л.144 – стр.1, т.І от настоящото дело).
Достоверността и доказателствената стойност на
показанията на свидетеля Д.А. намират подкрепа и в обясненията на подсъдимия К.И.,
който казва: „ „*****” видя всичко. Това е, друго няма. Нямаше други хора там.
Тези свидетели, които бяха тук, нямат нищо общо със случая” (л.660 – стр.1,
т.ІІ от настоящото дело).
Свидетелките З.А. и Г.Д., които са били доста по-далеч
– на около 60-70 м. от „*****”, без колебание поддържат това, което заявява
по-горе свидетелят Д.А..
- 28 -
Във връзка с горното, следва се отбележи, че според
константната съдебна практика, не може да се позовава на неизбежна отбрана
този, който умишлено провокира нападение с цел да лиши другиго от живот или да
му причини телесна повреда (ППВС-12-73, т.4, Р-527-72-І н.о., Р-654-73-ІІ н.о,
Р-64-98-5-чл. състав на ВКС и др.). Настоящият случай не може категорично да се отнесе към горната хипотеза, но посоченото
правно положение следва да се има предвид при преценката и обсъждането на
поведението на подсъдимия К.И. във връзка с твърдяното от него, че е действал
при неизбежна отбрана.
Свидетелите А.Б., П. К., З.Д., Т.А. и А.А. чули, но не видели началото на престрелката. След първите изстрели, разменени между
подсъдимия К.И. и пострадалия А. Д., посочените свидетели чули, че се стреля,
насочили своето внимание към „*****” и се приближили към нея. Те възприели
случващото се там в различни моменти от развитието му, без да са видели как е
започнала престрелката, и в зависимост от мястото, където са се намирали.
В този смисъл са показанията на
свидетелите А.Б., П. К., З.Д. и Т.А., дадени в хода на съдебното следствие, и
показанията на свидетелката А.А., дадени в хода на
досъдебното производство и прочетени на основание на основание чл.281, ал.5,
във вр. с ал.1, т.1 от НПК (л.147, т.І от д.п.).
Съдът приема показанията на свидетелката
А.А. от досъдебното производство за достоверни,
защото са дадени по-малко от два месеца след инкриминираното деяние и следва
най-точно и вярно да отразяват случилото се. Освен това, никой от останалите
свидетели – очевидци не потвърждава местоположението на свидетелката А.А. по време на престрелката, която тя посочва при следствения
експеримент.
По време на престрелката между подсъдимия К.И. и
пострадалия А. Д. разположението на присъстващите било следното:
-на „*****” били:
--подсъдимият К.И. – на позиция № 6, отразена по време
на следствения експеримент (л.641а, л.651 и л.652, т.ІІ от настоящото дело).
Посоченото местоположение на подсъдимия К.И.
се потвърждава от протокола за оглед на местопроизшествие от 12.12.2015 г. и от
направените снимки при огледа, където са описани петната от кръв, намерените
гилзи и патрони и тяхното местоположение едни спряло други (съответно, л.40 –
л.41 и л.42 – л.46, т.І от д.п.);
--пострадалият А. Д. – в началото на
стрелбата бил на позиция № 4, отразена по време на следствения експеримент (л.641а,
л.651, л.652 и л.653 т.ІІ от настоящото дело).
По време на престрелката пострадалият А.
Д. постепенно се е оттеглял на изток и е паднал до бордюра към ул. „Надежда” – позиция
№ 5, отразена по време на следствения експеримент (л.640, л.651, л.652, т.ІІ от
настоящото дело).
Посочените местоположения на пострадалия
А. Д. се потвърждават от протокола за оглед на местопроизшествие от 12.12.2015
г. и от
Старозагорски окръжен съд - 29 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
направените снимки при огледа, където са описани
петната от кръв, намерените гилзи и патрони и тяхното местоположение едни
спряло други (съответно, л.40 – л.41 и л.42 – л.46, т.І от д.п.);
--свидетелят Д.А. – на позиция между № 1 и № 2,
отразена по време на следствения експеримент (л.641а, л.651 и л.652, т.ІІ от
настоящото дело);
--свидетелят М.М. – в лекия
автомобил с работещ двигател, спрян в северозападната част на „*****”, почти на
околовръстния път – на позиция № 3, отразена по време на следствения
експеримент (л.638, л.651 и л.652, т.ІІ от настоящото дело);
-на ул. „****” били:
--свидетелката З.А. – на около 60-70 м.
от „*****” (позиция, отразена по време на следствения експеримент на л.642,
л.651 и л.653, т.ІІ от настоящото дело);
--свидетелката Г.Д. – на около 60-70 м.
от „*****”, по-навътре в улицата и по-близко до барчето „Фирмата”, в сравнение
със З.А. (позиция, отразена по време на следствения експеримент на л.643, л.651
и л.653, т.ІІ от настоящото дело);
--свидетелката З.Д. – в барчето
„Фирмата”, на около 70 м. от „*****”, а като чула изстрелите излязла и се
приближила на около 60 м. от „*****” (първоначалната и последващата
позиция – белязана с камък, са отразени по време на следствения експеримент на
л.647, л.651 и л.653, т.ІІ от настоящото дело);
-на ул. „Надежда”:
--свидетелката А.А.
– твърди, че е била на около 11 м. от „*****” – резерви относно посоченото от
свидетелката място съдът изложи по-горе (позиция № 8 от следствения експеримент
– л.644, л.651 и л.653, т.ІІ от настоящото дело);
--свидетелите А.Б. и П.К. – чули
изстрелите, излезли от барчето на ул. „Надежда” и се приближили на около 30-тина
м. до „*****”, до едно дърво (позиция № 9 от следствения експеримент – л.645 –
л.646, л.651 и л.653, т.ІІ от настоящото дело);
--свидетелката Т.А. *** (снимка на
л.649, т.1 от настоящото дело). След като чула изстрелите, тя се приближила към
мястото, където били свидетелите А.Б. и П.К., за да види какво става.
Свидетелите З.А., Г.Д. и З.Д. ***) и
свидетелите А.А., А.Б., Паньо
К. и Т.А. ***) дават почти идентично описание на случая. Всеки един от тях е
възприел престрелката в различен момент на развитието й и от различно
разстояние – с оглед позицията, в която е бил спрямо „*****”, и видимостта
оттам. При преценката на показанията им следва да се имат предвид изтеклото от
инцидента време (около три години до разпита им пред съда) и влиянието на
средата, в която живеят.
-
30 -
Прави впечатление, че свидетелите З.А., Г.Д.,
З.Д., А.А., А.Б., Паньо К.
и Т.А. заявяват, че свидетелят М.М., а не подсъдимият
К.И., е стрелял с пушка по пострадалия А. Д. и с този изстрел го е съборил на
земята. Това обстоятелство не е предмет на настоящото производство и не е част
от обвинителния акт. Въпреки това съдът ще го коментира по-долу, след като
обсъди правната квалификация на деянието по чл.116, ал.1 от НК, в което е
обвинен подсъдимият К.И..
По делото е установено, че след като не
успял да улучи пострадалия А. Д. с пушката си, подсъдимият К.И. я хвърлил на
земята и извадил двата пистолета, които носил (марка „CZ”, модел „75”, кал. 9 мм., и марка
„Walther”, модел „Р.38”, кал. 9мм.). Във всяка ръка подсъдимият К.И. държал по
един пистолет, с който стрелял срещу пострадалия А. Д..
Подсъдимият К.И. бил застанал фронтално
към пострадалия А. Д. и стрелял веднъж с пушката и общо седем пъти с двата
пистолета (четири пъти с пистолет „СZ”, модел „75”, кал. 9x19 мм, със заличен
номер, и три пъти с пистолет „Walther”, модел „Р.38”, кал.
9x19 мм, без фабричен номер). Това се установява
от намерените на местопроизшествието гилзи и част от ловен патрон и заключението на съдебно-балистичната експертиза – протокол
№ 51/05.02.2016 г. (л.218 – л.234, т.ІІ от д.п.), което ги е изследвало.
Пострадалия А. Д. обърнал към подсъдимия К.И. лявата
странична част на тялото си, за да се предпази от неговите изстрели. Пострадалият
А. Д. стрелял със своя пистолет „Макаров”, кал. 9 мм (9x18) с № ВА 39 2040, седем
пъти в посока към подсъдимия – първо в земята, а след това – срещу подсъдимия К.И..
Това се установява от намерените на местопроизшествието гилзи и заключението на съдебно-балистичната експертиза – протокол
№ 51/05.02.2016 г. (л.218 – л.234, т.ІІ от д.п.), което ги е изследвало.
Положението на телата на подсъдимия К.И.
и пострадалия А. Д. едно към друго – на първия – фронтално, като за нападение,
а на втория – странично, като за защита, е показателно за ролите на участващите
в престрелката. Още повече, че има данни, че пострадалият А. Д. постепенно се е
оттеглял на изток, с цел да се отдалечи от подсъдимия К.И. и да се защити от
куршумите му, като е паднал до бордюра към ул. „Надежда”. Това е позиция № 5,
отразена по време на следствения експеримент (л.640, л.651, л.652, т.ІІ от настоящото
дело), която се потвърждава от протокола за оглед на местопроизшествие от
12.12.2015 г. и от направените снимки № 5 – № 10 на петната от кръв (съответно,
л.40 – л.41 и л.42 – л.46, т.І от д.п.).
Стрелбата на пострадалия А. Д. към
подсъдимия К.И., в известна степен, също е имала защитен характер. Както беше
изложено по-горе, А. Д. стрелял първо в земята, а след това – срещу подсъдимия.
И въпреки че е възпроизвел седем изстрела, пострадалият А. Д. едва към края на
престрелката (преди да получи смъртоносното огнестрелно нараняване в лявото
рамо и шията и да падне по очи) успял да простреля
подсъдимия К.И. в областта на китката на дясната ръка, като куршумът
засегнал само кожа и подкожие, без да ограничи активните движения на ръката на
подсъдимия.
Старозагорски окръжен съд - 31 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
Самият подсъдим К.И. описва стрелбата на
пострадалия А. Д. така: „Стреля, стреля и не можа да ме улучи. Той стреляше –
ту гледа към мен, ту не гледа” (л.660 – стр.2, т.ІІ от настоящото дело).
Хронологията на престрелката, която се е развила за
изключително кратко време, с оглед установеното по делото, е следната:
подсъдимият К.И. е стрелял с пушката си към пострадалия А. Д., не го е улучил и
я е хвърлил на земята, след което е извадил двата пистолета и е започнал да
стреля към пострадалия А. Д.; пострадалият А. Д. стрелял в земята, а след това
– към подсъдимия К.И. и го е улучил в дясната китка по времето, когато К.И.
също стрелял по него, но вече с пистолетите си; междувременно подсъдимият К.И. е
улучил пострадалия А. Д. на четири места.
Пострадалия А. Д. е получил първо три огнестрелни наранявания
в областта на подбедриците (едно тангенциално
огнестрелно нараняване на лявата подбедрица – посоката на изстрела е отпред
назад, хоризонтално; едно сляпо огнестрелно нараняване на лявата подбедрица с
ризница от проектил в дъното му, разположено
подкожно – получено от рикошет с посока отляво
надясно; едно пронизващо огнестрелно нараняване на дясната подбедрица със
засягане на кожа, подкожие и мускулатура – посоката на изстрела е отляво
надясно и леко отгоре надолу), след което е получил едно пронизващо огнестрелно
нараняване с входна рана по задната повърхност на лявото рамо и изходна рана по
дясната странична повърхност на шията, със засягане по хода на раневия канал на
кожа, мускули, кръвоносни съдове, тялото на шести шиен прешлен и гръбначния
мозък – посоката на изстрела е отляво надясно, отзад напред и леко отдолу нагоре. Тази
поредност на получените от пострадалия А. Д. наранявания съдът възприема, с
оглед експертното мнение на вещото лице д-р Т., изготвил заключението на
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 141/2016 г. (л.251 – л.253, т.ІІ
от д.п.).
Последното нараняване, описано по-горе, е
било смъртоносно и пострадалият А. Д. е паднал на земята по очи.
Тогава подсъдимият К.И. е тръгнал към пострадалия А. Д.,
застанал е над него, извадил ножа си и му е нанесъл удар в дясната поясна
област. Острието на ножа е проникнало на 20 см. в тялото на пострадалия
А. Д. и му е причинило прободнопорезно нараняване,
което е проникнало в дясната поясна област и в коремната кухина, като е засегнало
кожа, подкожие, мускулатура, кръвоносни съдове и възходящата част на дебелото
черво.
Това е било второто смъртоносно нараняване, нанесено
от подсъдимия К.И. на пострадалия А. Д..
В този смисъл е заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 318/2015 г. от
12.12.2015 г. (л.175 – л.178, т.І от д.п.), поред което причина за смъртта на А. Д. са огнестрелното нараняване със засягане на
гръбначния мозък и прободнопорезното нараняване в поясната област с остра
кръвозагуба, като всяко едно от тях самостоятелно също би довело до смъртен
изход.
- 32 -
Безспорното обстоятелство, че и двете описани по-горе наранявания
са смъртоносни независимо едно от друго, е важен аргумент в подкрепа на извода,
че подсъдимият К.И. не е действал при
неизбежна отбрана.
В
резултат на престрелката пострадалият А. Д. е паднал по очи и е бил в очевидно
безпомощно състояние, в което по никакъв начин нито е застрашавал, нито би
могъл да застрашава подсъдимия К.И.. Но въпреки това подсъдимият К.И. се е приближил,
с ножа си се е надвесил над пострадалия А. Д. и му е нанесъл второто
смъртоносно нараняване – в гръб, в дясната поясна област. Ножът на подсъдимия К.И.
бил със следните параметри – обща дължина 35,7 см., едностранно заточен,
широчина на острието в най-широката му част 4,2 см. и с дължина на острието
23,1 см. Т.е. – подсъдимият К.И. е замахнал с голяма
сила и е забил ножа си почти до дръжката в тялото на пострадалия А. Д. –
острието е проникнало на 20 см. в тялото на последния.
Според
константната съдебна практика, неизбежна отбрана не може да има, когато
нападението е вече прекратено. В този смисъл са Р-421-78-І н.о., Р-119-80-І
н.о., Р-175-80-ІІ н.о. и др.
По описания по-горе начин – първо прострелян, а след това прободен
с нож, бил убит и бащата на подсъдимия К.И., което той изтъква няколкократно в
обясненията си. Подсъдимият К.И. обяснява последните си действия така: „ „****”
като падна, падна на една страна. Като че ли нещо се
подпираше, местеше се, надигаше се... За това го ударих с ножа, причерня ми –
не бях на себе си” (л.660 – стр.2, т.ІІ от настоящото дело).
Сравнението между начина, по който е убит бащата на подсъдимия К.И.,
и начина, по който самият подсъдим е действал спрямо пострадалия А. Д., се
налага от само себе си. Безспорно е, че подсъдимият К.И. е повлиян от
убийството на баща си. Но предвид цялостното поведение на подсъдимия, описано
по-горе, се налага изводът, че при случайната среща с пострадалия А. Д. подсъдимият
К.И. е действал като нападател, а не като отбраняващ се.
Що се отнася до заявеното от подсъдимия К.И., че не е
бил на себе си по време на инцидента, същото беше обсъдено по-горе. Това не
отговаря на обективната действителност, предвид заключението на повторната
комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза от 26.02.2019 г.,
изготвена от д-р Р.Д. и психолог М.И. (л.862 – л.882, т.ІІІ от настоящото
дело), според което към момента на извършване на деянието подсъдимият К.И. е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Предвид всичко гореизложено,
съдът счита, че няма непосредствено противоправно нападение от страна на А. Д.
срещу К.И., за което пледира защитата на подсъдимия. Не е налице нито един от
елементите на фактическия състав на неизбежната отбрана, визирани в чл.12, ал.1
от НК.
За да е осъществена
хипотезата на чл.12, ал.4 от НК, трябва да са налице кумулативно следните
елементи:
-непосредствено
противоправно нападение;
Старозагорски окръжен съд - 33 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
-по време на това нападение
и за да защити личността си, отбраняващият се трябва да е причинил вреди на
нападателя;
-защитата трябва явно да не
съответства на характера и опасността на нападението;
-горното несъответствие
трябва да се дължи на уплаха или смущение.
Предвид приетата от съда и
изложена по-горе фактическа обстановка по делото и направения доказателствен
анализ, в настоящия случай липсват описаните елементи на чл.12, ал.4 от НК,
като се започне от това, че подсъдимият К.И. не е действал при неизбежна
отбрана. По тези съображения съдът приема за несъстоятелна основната защитна теза
на подсъдимия К.И. – за наличие на превишаване пределите на неизбежната
отбрана, дължащо се на уплаха или смущение, както и предложената правна
квалификация по чл.12, ал.4 от НК.
В случая няма
непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия А. Д. срещу
подсъдимия К.И., който е действал в емоционално
натоварена за него ситуация – изненадваща среща с бащата и дядото на убийците на баща си.
Поведението на
подсъдимия К.И. се обяснява не само с тази моментна ситуация, но и с цялостното
му състояние, настъпило след смъртта на баща му. Както беше изложено по-горе, въпреки
завишената оценка на опасността на положението,
в което е попаднал, подсъдимият К.И. е имал избор между две възможности. А именно – да
избегне срещата или да действа според предварителната си нагласа и подготовка – убедеността, че ще бъде убит от пострадалия и наличието на психична готовност да използва носеното оръжие при среща
с него. Тъй
като появата на смъртния му враг А. Д. е било свърхсилен дразнител за него, подсъдимият
К.И. мигновено е отхвърлил първоначалната
мисъл за бягство и скачайки в движение от лекия автомобил, е започнал да стреля
по пострадалия А. Д..
Действително, според ППВС-12-73, т.6,
неизбежната отбрана е упражняване право на защита, при която нападнатият може
да причини вреди на нападателя с цел защита и отблъскване на нападението, като
не е необходимо отбраната да бъде единствено средство за защита. Нападнатият
може, но не е длъжен по закон да се откаже от активна защита, да бяга и се
укрива или да търси помощ от държавните и обществените органи или трети лица.
Но в случая няма непосредствено противоправно
нападение от страна на пострадалия А. Д. срещу подсъдимия К.И., за да се
приеме, че последният е упражнил своето право на активна защита. Поради това
съдът счита, че цитираната от адв. С. съдебна практика е неотносима към
настоящия казус.
Предвид гореизложеното, съдът не
възприема и алтернативната теза на защитата на подсъдимия К.И., че в казуса има елементи от
състава на чл.119 и че правната квалификация на деянието би могла
да бъде и по този текст.
Прокурорът поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия К.И. и
становището, че правната квалификация на
деянието, с което подсъдимият К.И. е причинил смъртта на пострадалия А. Д., е
по чл.116, ал.1, т.6, предл. първо и предл. трето, във вр. с чл.115 от НК.
-
34 -
По делото е
безспорно, че с действията си, предмет на наказателното производство – стрелба
по пострадалия А. Д. и пробождането му с нож, подсъдимият К.И. е причинил
смъртта на пострадалия А. Д.. Тези действия са били умишлени и са били
насочени към умъртвяване на пострадалия А. Д..
Според правната теория, вината
представлява изразеното в умисъл или непредпазливост конкретно психическо
отношение на дееца към извършеното общественоопасно деяние и неговите
общественоопасни последици. Вината е съвкупност от психични моменти, които
изразяват определено субективно отношение на дееца, тя е реално съществуващ
факт, даден в неговата психика, който подлежи на установяване в процеса по
линията на фактическите констатации и тяхното доказване. Според проф. д-р И.
Ненов (”Наказателно право – обща част”, ДИ „Наука и изкуство”, С.,1963 г.),
двете основни форми на вината – умисъл и непредпазливост, са свързани с две
основни категории психични съдържания. Умисълът е свързан с положително
отношение на дееца към общественоопасните последици на неговото деяние,
настъпването на които той иска или съзнателно допуска. А непредпазливостта е
свързана с отрицателното отношение на дееца към общественоопасните последици,
нежелани от него, но обективно причинени чрез деяние, извършено в състояние,
характеризирано с такива налични психически елементи и психически капацитет,
които му дават възможност при определено концентриране на вниманието и правилно
направляване на психическите процеси да предвиди и избегне тези последици.
Проф. д-р И. Ненов счита, че
съдържанието на интелектуалния момент на умисъла се определя от това, че
умишленото престъпление е съзнателен волеви акт, при който общественоопасните последици
представляват цел на дееца или най-малко – съзнателно допускан от него
страничен резултат.
Съдебната практика на ВКС е
категорична, че при установяване на субективната страна на престъпленията
против живота и здравето на гражданите, съдът следва да изхожда от психическото
отношение на дееца към резултата, като се имат предвид средството, с което е
действал, интензивността на нападението, броят и силата на ударите и
уязвимостта на органа, върху който са нанесени. Следва да се вземат предвид и
предшестващото поведение на виновния и пострадалия и техните взаимоотношения (Р-72-77-ІІ
н.о., Р-71-79-ІІ н.о. и др.).
Т.е. – обективната страна и
субективната страна на деянието са взаимно свързани и представляват своеобразен
коректив една на друга.
В случая са налице безспорни
доказателства за трайно влошените отношения между родовете на „****” и „****” и
в частност – между подсъдимия К.И. и пострадалия А. Д..
По делото не се спори, че подсъдимият К.И.
е стрелял от близко разстояние – от около пет-шест метра, срещу пострадалия А. Д.
– веднъж с пушката и общо седем пъти с двата пистолета, които е носил, след
което му е нанесъл удар с нож в гърба.
Установено е, че в резултат на тези
действия на подсъдимия К.И. пострадалият А. Д. е получил следните травматични
увреждания:
-едно тангенциално
огнестрелно нараняване на лявата
Старозагорски окръжен съд - 35 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
подбедрица – посоката на изстрела е отпред назад,
хоризонтално;
-едно сляпо огнестрелно нараняване на
лявата подбедрица с ризница от проектил в дъното му, разположено подкожно – получено от
рикошет с посока отляво надясно;
-едно пронизващо огнестрелно
нараняване на дясната подбедрица със засягане на кожа, подкожие и мускулатура –
посоката на изстрела е отляво надясно и леко отгоре надолу;
-едно пронизващо огнестрелно
нараняване с входна рана по задната повърхност на лявото рамо и изходна рана по
дясната странична повърхност на шията, със засягане по хода на раневия канал на
кожа, мускули, кръвоносни съдове, тялото на шести шиен прешлен и гръбначния
мозък – посоката на изстрела е отляво надясно, отзад напред и леко отдолу нагоре;
-едно прободнопорезно
нараняване, което проникнало в дясната поясна област и в коремната кухина, като
засегнало кожа, подкожие, мускулатура, кръвоносни съдове и възходящата част на
дебелото черво. Острието на оръжието е проникнало на 20 см. в тялото.
Причина за смъртта на А. Д. са последните
две наранявания – огнестрелното нараняване със засягане на гръбначния мозък и
прободнопорезното нараняване в поясната област с остра кръвозагуба, като всяко
едно от тях самостоятелно също би довело до смъртен изход. Това се установява
от заключението на съдебномедицинската
експертиза на труп № 318/2015 г. от 12.12.2015 г. (л.175 – л.178, т.І от д.п.).
Поради изложеното съдът счита, че подсъдимият К.И. е
действал с пряк умисъл да умъртви пострадалия А. Д. и с особена жестокост.
Особената жестокост на убийството, като качество на
дееца, е налице в настоящия казус. Начинът, по който е извършено деянието,
броят на изстрелите (общо осем), силата на нанесения удар с нож, който потънал
почти до дръжката в тялото на пострадалия А. Д. (дължината на острието е 23,1
см., а дължината на раневия канал е 20 см.), причинените телесни увреждания на пострадалия
А. Д., описани по-горе, и поведението на подсъдимия К.И. по време на извършване
на изпълнителното деяние (след като свалил на земята пострадалия А. Д. с
изстрелите си, подсъдимия К.И. се приближил до него и му нанесъл изключително
силен удар с нож в гърба), свидетелстват за безчовечността и отмъстителността на
К.И. и отношението му към А. Д. (Р-431-70-II, Р-151-83-I, Р-50-74-I,
Р-306-71-I, Р-568-83-II, Р-211-85-II и др.).
Въпреки че по време на психологичното изследване не са
установени данни за някаква личностова агресивност, описаното по-горе поведение
на подсъдимия К.И. е израз на крайно негативното му отношение към пострадалия А.
Д.. Действията на подсъдимия К.И. са обусловени и от особеностите на мисленето
му, което е недостатъчно развито за възрастта, няма достатъчен капацитет за
прогнозиране и за изработване на стратегии за решаване на проблеми.
- 36 -
Мисленето на подсъдимия К.И. се характеризира с крайни
оценки на ситуации и хора. Именно тази особеност на оценките е оказала влияние
върху емоциите на подсъдимия, довела е до вземането на крайни решения и до извършването
на крайни действия, в които се е изразило инкриминираното му поведение.
Въпросът дали деянието представлява
умъртвяване по особено мъчителен начин за убития А. Д. не е предмет на
настоящото производство и не е част от обвинението. Но тъй като частните
обвинители го споменават, съдът следва да подчертае, че в случая не е налице
такъв квалифициращ признак. Видно от заключението на съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 141/2016 г. (л.251 – л.253, т.ІІ от д.п.), след получените от пострадалия А. Д. наранявания смъртта му
не е настъпила внезапно – той е преживял около 45 минути. През този период
пострадалият не е бил в състояние да изпитва болки и страдания поради факта, че
е бил прекъснат гръбначният мозък в шийния отдел. При такова прекъсване на
гръбначния мозък е невъзможно да се провеждат до главния мозък болевите
усещания от причинени наранявания, анатомично разположени под нивото на
прекъсване на гръбначния мозък, каквито са в конкретния случай. В много
кратък интервал от време пострадалият А. Д. е получил първо нараняванията на
подбедриците, след това – нараняването в лявото рамо, и най-накрая –
нараняването с нож, когато е бил паднол по очи. В началото пострадалият А. Д. е
бил в състояние на стрес, под влияние на адреналина, а след нараняването в
шията тялото му е станало безчувствено, както е описано по-горе. Тъй като
ситуацията се е развила много бързо, пострадалият А. Д. не е имал време да
усети никаква болка.
Предвид гореизложеното, съдът приема
квалификацията по чл.116, ал.1, т.6, предл. трето от НК относно деянието на
подсъдимия К.И., което представлява умишлено умъртвяване на пострадалия А. Д. с
особена жестокост.
Относно квалификацията по чл.116, ал.1,
т.6, предл. първо от НК – че деянието е извършено по начин и със средства
опасни за живота на мнозина (с огнестрелни оръжия в населено място), съдът
приема, че е налице само квалифициращият признак „начин, опасен за живота на
мнозина”.
По делото е
безспорно доказано, че деянието е извършено, като подсъдимият К.И. е стрелял
многократно с незаконно притежаваните от него огнестрелни оръжия на обществено
място – на т.нар „*****”. Там, само на десетина метра от пострадалия А. Д. (по
когото К.И. стрелял осем пъти), бил непълнолетният
свидетел Д.А., а в близост имало и други хора. Това били свидетелите З.А., Г.Д.
***) и свидетелите А.А., А.Б., П. К. и Т.А. ***).
В случая подсъдимият К.И. е действал по
начин, опасен за живота на мнозина. Той е не е използвал общоопасни средства, а
огнестрелни оръжия, и то в такава обстановка, че употребата им е създала реална
опасност за живота и здравето на повече от едно лице. В този смисъл са
Р-60-71-ІІ н.о., Р-477-83-ІІ н.о., Р-607-81-ІІ н.о., Р-428-76-І н.о.,
Р-212-85-ІІ н.о. и др.
Старозагорски окръжен съд - 37 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
За „средства, опасни за живота на
мнозина” по смисъла на чл.116, ал.1, т.6, предл. първо, хипотеза втора от НК се
приемат такива, при чиято употреба се развиват не само голяма енергия и сила,
но които имат и широк обхват на действие. Това са различните видове взривни
вещества, отровни и задушливи газове, палеж, електрическа инсталация, свързана
с входната врата, по която протича ток от 220 волта и др. (Р-60-71-ІІ н.о.,
Р-302-86-І н.о., Р-201-84-І н.о., Р-397-81-І н.о., Р-240-73-ІІ н.о. и др.).
Поради това съдът счита, че е налице
квалификацията на деянието на подсъдимия К.И. по чл.116, ал.1, т.6, предл.
първо, хипотеза първа от НК – че убийството е извършено по начин, опасен за
живота на мнозина.
Не е налице квалифициращият признак на
деянието по чл.116, ал.1, т.6, предл. първо, хипотеза втора от НК – че
убийството е извършено със средства, опасни за живота на мнозина.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че
подсъдимият К.И. е осъществил от обективна и от субективна страна
съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.116, ал.1, т.6,
предл. първо, хипотеза първа и предл. трето, във вр. с чл.115 от НК, а не престъпление по чл.116, ал.1, т.6,
предл. първо, хипотеза втора, във вр. с чл.115 от НК. Първоначално повдигнатото обвинение против подсъдимия К.И.
е по чл.116, ал.1, т.6, предл. първо от НК,
което включва двете обсъждани по-горе хипотези.
Съдът следва да обърне внимание и на съмнението
на частните обвинители, че свидетелят М.М., а не
подсъдимият К.И., е стрелял с пушка по пострадалия А. Д. и с този изстрел го е
съборил на земята.
Това твърдение не е предмет на
настоящото производство, не е част от обвинителния акт, нито от установената
фактическа обстановка по делото. Но тъй като в хода на съдебното следствие свидетелите
З.А., Г.Д., З.Д., А.А., А.Б., П.К. и Т.А. заявиха, че
са видели това, съдът следва да го обсъди.
От снимките, направени от местата на
всеки един от свидетелите – очевидци и от схемата, изготвена по време на
проведения следствен експеримент (л.651 – л.653, т.ІІ от настоящото дело), се
установява къде са се намирали подсъдимият К.И., пострадалият А. Д.,
свидетелите М.М., Д.А., З.А., Г.Д., З.Д., А.А., А.Б., Паньо К. и Т.А., както
и управляваният от М.М. лек автомобил.
Тези местоположения бяха коментирани
по-горе, като съдът подчерта, че свидетелят Д.А. се е намирал най-близо до
стрелящите – на около десетина метра. Свидетелите З.А., Г.Д., З.Д., А.А., А.Б., П. К. и Т.А. са били доста по-отдалечени от
мястото на престъплението – на разстояния от около 11 м. до около 70 м., като
са възприели престрелката в различни моменти.
В обясненията си подсъдимият К.И.
твърди, че самият той е стрелял с пушката още при скачането си от движещия се
лек автомобил, управляван от свидетеля М.М..
- 38 -
Свидетелят М.М.
категорично отрича да е стрелял с пушка по пострадалия А. Д..
Свидетелят Д.А. също е категоричен, че
свидетелят М.М. не е стрелял с пушката: „От колата
слезе само подсъдимият и започна да гърми... Другият, който караше колата, не
съм видял да е слизал” (л.144, т.І от настоящото дело) и „Друг човек освен „****то”
не съм видял да е слизал от колата, само той слезе” (л.144, т.І от настоящото
дело).
За това обстоятелство в хода на
съдебното следствие бяха проведени и поредица от очни ставки между свидетелите,
както следва – между Д.А. и Г.Б., както и между М.М.,
от една страна, и всеки един от З.А., Г.Б. и П. К.. Всеки един от посочените свидетели
остана на първоначално изразеното си становище за случая.
Следва да се отбележи, че:
-с едноцевната гладкоцевна ловна пушка,
турско производство, марка „HAKAN”, кал.12, е възпроизведен само един изстрел,
с оглед конструкцията й – тя е едноцевна и трябва да се зарежда след всеки
изстрел;
-според заключението на съдебномедицинска експертиза
на труп № 318/2015 г. от 12.12.2015 г. (л.175 – л.178, т.І от д.п.), всички огнестрелни наранявания на пострадалия А. Д., включително и
това, което е смъртоносно (със засягане на гръбначния мозък), са нанесени с
огнестрелно оръжие с калибър е 9 мм., т.е. – с пистолет. По
тялото на пострадалия А. Д. няма попадения от ловно оръжие, заредено със сачми;
-видно от заключението на физико-химическата
експертиза – протокол № 16/ФЗХ-143 от 16.03.2016 г. (л.244 – л.246, т.ІІ от
д.п.), в оттривките от лява ръка, дясна ръка и от областта на шията и
бузите на М.М. не са регистрирани капсулни
микроследи. За сравнение – в отривката от лявата
ръка на К.И. са регистрирани две клъстерни капсулни микрочастици със състав: Pb (олово),
Sb (антимон), Ва (барий); в оттривката
от дясната ръка на К.И. са регистрирани четири капсулни микрочастици със
състав: Pb (олово) и Sb
(антимон), и
три със състав: Pb (олово), Sn (калай), Sb (антимон)
и Ва (барий); в оттривката от областта на
шията и бузите на К.И. е регистрирана една капсулна микрочастица със състав: Pb (олово),
Sb (антимон) и Ва (барий);
-подсъдимият К.И. е категоричен, че той
е стрелял с пушката и че тя е била заредена със ситни сачми (л.661 – стр.1,
т.ІІ от настоящото дело).
Трябва да се има предвид и това, че
всички свидетели – очевидци са от рода на „****” или имат връзка с него, а
именно: дядото на Д.А. е брат на „****”, З.А. е от рода на „****”, „****” е чичо
на мъжете на Г.Д. и З.Д., А.А. е внучка на „****” и
дъщеря на свидетеля Д.А., А.Б. и П.К. са зетьове на „****”,
а мъжът на Т.А. е от рода на „****”.
От всичко изложено се налага изводът, че
не могат да бъдат кредитирани свидетелските показания, уличаващи свидетеля М.М. за това, че е стрелял с пушка по пострадалия А. Д. и с
този изстрел го е съборил на земята. Освен това, за такива действия на
свидетеля М.М. няма и обективни данни.
Старозагорски окръжен съд - 39 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
Вероятно свидетелите, които твърдят
това, са се заблудили от нещо друго. А именно, че след като пострадалият А. Д. паднал
на земята по очи и подсъдимият К.И. тръгнал към него, свидетелят М.М. излязъл от колата, приближил се на около три-четири
метра и извикал на подсъдимия да спре, за да не стане „по-голяма беля”.
Видно от справка за съдимост № 610/05.12.2016
г. на Чирпанския районен съд (л.103а, т.І от д.п.), подсъдимият К.И. е
неосъждан.
Според характеристична справка от
28.01.2016 г. (л.103 т.І от д.п.), подсъдимият К.И. е не е криминално проявен,
няма криминалистически регистрации, срещу него няма заявителски материали като
извършител на престъпления. Не е конфликтен, дори и след употреба на алкохол.
Няма изградени трудови навици, но се издържа предимно с отглеждане и търговия с
животни на животни – крави и коне. Дружи с лица от криминалния контингент. При
нужда оказва съдействие и не се укрива от органите на МВР.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия К.И.,
показанията на свидетелите Д.А. (показанията му, дадени в хода на досъдебното
производство, са четени на основание чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.1 от НПК),
З.А. (показанията й, дадени в хода на досъдебното производство, са четени на
основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 от НПК), М.М.
(част от показанията му, дадени в хода на досъдебното производство, са четени
на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК), Ш.Й., Я.Д., Х.Г., А.Д., К.Д., А.А. (показанията й, дадени в хода на досъдебното
производство, са четени на основание чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.1 от НПК),
А.Д., Б.Д., Д.А., В.А., И.А., Б.А., Г.Д., А.Б., Т.А.,
П. К., З.Д., А. Й., заключенията на
вещите лица д-р Т.Т., д-р Е.Б., д-р Т.П., д-р Т.С.,
д-р И.Й., Т.И., Ц.Т., Д.Д., С.С.,
Н.В., И.И., С.Х., д-р З.Д., В.Б., д-р Р.Д. и М.И., приложените
към делото писмени и веществени доказателства, както и от извършените оглед и
следствен експеримент в хода на съдебното следствие.
Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият К.М.И. е осъществил от обективна и от
субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.116,
ал.1, т.6, предл. първо, хипотеза първа и предл. трето, във вр. с чл.115 от НК, тъй като на 12.12.2015 г. в гр.Чирпан,
обл. Стара Загора, умишлено е умъртвил А.А. Д., като
деянието е извършено по начин, опасен за живота на мнозина (с огнестрелни
оръжия в населено място) и с особена жестокост.
Относно наличието на
квалифициращите признаци на деянието по чл.116,
ал.1, т.6, предл. първо, хипотеза първа и предл.трето от НК – „начин,
опасен за живота на мнозина” и „с особена жестокост”, съдът разви своите
съображения по-горе.
- 40 -
Съдът счита, че подсъдимият К.И. не е
извършил инкриминираното деяние със средства, опасни за живота на мнозина, за
което бяха изложени мотиви по-горе. Поради това подсъдимият К.И. следва да бъда
признат за невинен да е извършил горното деяние със средства, опасни за живота на мнозина, и да бъде оправдан по първоначално повдигнатото
обвинение по чл.116, ал.1, т.6, предл. първо, хипотеза втора,
във вр. с чл.115 от НК.
От субективна страна
престъплението по чл.116, ал.1, т.6, предл. първо, хипотеза първа и
предл. трето, във вр. с чл.115 от НК е
извършено умишлено.
Формата на вината е пряк
умисъл, тъй като подсъдимият К.И. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици. Съдът приема, че деянието е извършено с пряк
умисъл, като за това сочат оръдията на престъплението, броят, характерът и насочеността
на изстрелите и силата на удара с нож, нанесени от подсъдимия К.И. на
пострадалия А. Д..
Подсъдимият К.И.
стрелял срещу пострадалия А. Д. общо осем пъти (веднъж с пушка и седем пъти с
пистолети) от много близко разстояние – около пет-шест метра; нанесъл му четири
огнестрелни наранявания, едно от които било с входна
рана по задната повърхност на лявото рамо и изходна рана по дясната странична
повърхност на шията – то прекъснало гръбначния мозък в шийния
отдел на А. Д.. Подсъдимият К.И. причинил на пострадалия
А. Д. и едно прободнопорезно нараняване, което
проникнало на 20 см.
в тялото на пострадалия – в дясната поясна област и в коремната кухина. Това
нараняване било нанесено с голяма сила и с огромен нож, който бил забит почти
до дръжката в тялото на пострадалия А. Д.. Ножът бил с дължина 35,7 см.,
едностранно заточен, с дължина на острието 23,1 см. и широчина на острието в най-широката
му част 4,2 см.
Последните
две травматични увреждания са причинили смъртта на пострадалия А. Д., като
всяко едно от тях самостоятелно също би довело до смъртен изход. Т.е., посегателството на подсъдимия К.И. над телесната
неприкосновеност на пострадалия А. Д. не само е достатъчно, но и надхвърля
необходимото за умъртвяването му.
По делото е безспорно
установено, че въпреки оказаната медицинска помощ, пострадалият А. Д. е починал в 15.50 ч.
– около 45 минути след като е получил
описаните травматични увреждания и 30 минути след като е постъпил във
ФСМП – Чирпан.
По време на извършване на деянието
подсъдимият К.И. е разбирал свойството и значението на извършеното, могъл е да
ръководи постъпките си и не се е намирал във физиологичен афект.
Подробни съображения в
подкрепа на извода за субективната страна на деянието, извършено от подсъдимия К.И.,
съдът разви по-горе.
С оглед на посочената правна
квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната
превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът счита, че
наказанието на подсъдимия К.И. следва да се определи при превес на смекчаващите
вината обстоятелства.
Старозагорски окръжен съд - 41 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът приема: чисто съдебно минало, добри
характеристични данни, подсъдимият упражнява общественополезен труд – издържа
себе си и семейството си, като отглежда животни и търгува с тях, предал се е
веднага след извършване на деянието на органите на полицията, дава обяснения по
обвинението и не отрича авторството на деянието, действал е в емоционално
натоварена за него ситуация – изненадваща среща с пострадалия А. Д., от четири
месеца е бил в състояние на протрахирана тревожно-депресивна реакция, което е
улеснило вземането на решение и извършването на инкриминираното деяние.
Отегчаващото вината обстоятелство е високата
степен на обществена опасност на конкретното деяние – в сравнение с деяния от
същия вид и с оглед на обстоятелството, че това е поредното тежко престъпление
срещу личността, извършено в резултат на враждата между родовете на „****” и „****”
в ромския квартал на гр. Чирпан.
Ето защо съдът счита, че най-справедливо
е подсъдимият К.И. да бъде осъден на шестнадесет години лишаване от свобода (размер,
който е малко над минималния размер на наказанието лишаване от свобода от
петнадесет до двадесет години, предвиден в закона).
Частните обвинители пледират подсъдимият
К.И. да бъде осъден на доживотен затвор, с оглед изискванията на закона за
справедливост на наложеното наказание.
Освен наказание лишаване от
свобода от петнадесет до двадесет години, за престъплението по чл.116,
ал.1, т.6, предл. първо, хипотеза първа и предл. трето, във вр. с чл.115 от НК законът предвижда и други две наказания – доживотен
затвор и доживотен затвор без замяна.
Съдът счита последните две наказания за
несъразмерно тежки за подсъдимия К.И., тъй като не са налице предпоставките на
чл.54 от НК за налагането им. Действително, извършеното от подсъдимия К.И.
престъпление против пострадалия А. Д. е тежко, но не са налице основанията на
чл.38 и чл.38а от НК. А именно – престъплението не е изключително тежко и съдът
счита, че посочените в чл.36 от НК цели на наказанието могат да бъдат
постигнати и чрез по-леко наказание. Още повече, че както подробно беше
изложено по-горе, по отношение на подсъдимия К.И. е налице категоричен превес
на смекчаващите вината обстоятелства.
По отношение на второто обвинение, въз основа
на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият К.М.И. е осъществил от обективна и от субективна страна
съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.339, ал.1 от НК, тъй като на
неизвестна дата и година по какъвто и да е начин е придобил и до 12.12.2015 г.
в гр.Чирпан, обл. Стара Загора, е държал огнестрелни оръжия: 1 бр. пистолет, марка „CZ”, модел „75”, кал. 9 мм. /9х19/ със
заличен номер, 1 бр. пистолет, марка „Walther”, модел „Р.38”, кал. 9мм. /9х19/,
1 бр. едноцевна гладкоцевна ловна пушка, турско производство, марка „HAKAN”,
кал.12, и боеприпаси – 9 бр. бойни патрони, кал. 9х19 мм., без да има за това
надлежно разрешително.
- 42 -
От субективна страна престъплението по чл.339,
ал.1 от НК е извършено умишлено.
Формата на вината е
пряк умисъл, тъй като подсъдимият К.И. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на тези последици. Подсъдимият К.И. признава, че е купил
инкриминираните оръжия и боеприпаси от пазара в гр. Раковски с цел да ги ползва
при нужда, без да има за това надлежно разрешително.
С оглед на посочената
правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и
генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът
счита, че наказанието на подсъдимия К.И. следва да се определи при превес на
смекчаващите вината обстоятелства: чисто съдебно минало, добри характеристични
данни, упражнява общественополезен труд – издържа себе си и семейството си,
като отглежда животни и търгува с тях, предал се е на органите на полицията, на
които е предал и незаконно притежаваните оръжия, дава обяснения по обвинението
и не отрича авторството на деянието, действал е в състояние на протрахирана
тревожно-депресивна реакция, което е улеснило вземането на решение и
извършването на инкриминираното деяние.
Отегчаващото вината
обстоятелство е високата степен на обществена опасност на конкретното деяние –
в сравнение с деяния от същия вид и с оглед на обстоятелството, че това деяние
е улеснило осъществяването на поредното тежко престъпление срещу личността, свързано
с враждата между родовете на „****” и „****” в ромския квартал на гр. Чирпан.
Ето защо съдът счита, че най-справедливо
е подсъдимият К.И. да бъде осъден на три години лишаване от свобода (размер,
който е малко над минималния размер на наказанието лишаване от свобода от две
до осем години, предвиден в закона).
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът
следва да групира наложените наказания на подсъдимия К.И., като му наложи едно общо най-тежко наказание в размер
на шестнадесет години лишаване от
свобода.
Съдът счита, че не са налице основанията
на чл.24 от НК за увеличаване на горното общо най-тежко наказание, тъй като
същото е в достатъчен размер за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.
Съдът счита, че така наложеното общо
най-тежко наказание е
справедливо и че за постигане на целите му (поправяне на подсъдимия) е
наложително подсъдимият К.И. да изтърпи така наложеното наказание лишаване от
свобода ефективно.
На основание чл.57,
ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС съдът следва да
определи на подсъдимия К.И. за изтърпяване на наказанието шестнадесет години
лишаване от свобода първоначален „строг” режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода съдът следва да приспадне времето,
през което подсъдимият К.И. е бил
задържан, считано от 12.12.2015 г. до влизане на присъдата в сила.
В наказателното производство са
предявени активно субективно съединени граждански искове от пострадалите Б.Д.Д., Д.
Старозагорски окръжен съд - 43 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
А.А.,
Я.А.Д., А.А.Д., И.А.А., В.А.А. и Б.А.А., които са с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Видно от удостоверение за наследници № АУ-У-192/26.01.2016
г., издадено от Община Чирпан (л.150 – л.151, т.І от д.п.), А.А. Д. е починал на 12.12.2015 г. и е оставил за свои законни
наследници съпругата си Б.Д.Д. и низходящите Д.А.А., Я.А.Д., А.А.Д., И.А.А., В.А.А. и Б.А.А..
Пострадалите Б.Д.Д., Д.А.А., Я.А.Д.,
А.А.Д., И.А.А., В.А.А. и Б.А.А. са
конституирани като граждански ищци по делото, като исковата им претенция е
подсъдимият К.М.И. да им заплати обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди от престъплението по чл.116, ал.1, т.6, предл. първо и предл. трето, във
вр. с чл.115 от НК в размер на по 350 000 лв. за всеки един от тях. Гражданските
ищци претендират за горната сума, ведно със законната лихва, считано от
12.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
По безспорен и категоричен начин по
делото се установи, че смъртта на пострадалия А. Д., съпруг на гражданската
ищца Б.Д. и баща на гражданските
ищци Д.А., Я.Д., А.Д., И.А., В.А. и Б.А.,
е причинена умишлено от подсъдимия К.И., вследствие на престъплението по
чл.116, ал.1, т.6, предл. първо, хипотеза първа, и предл. трето, във вр. с
чл.115 от НК.
По делото не се спори, че А. Д. е бил в
много добри отношения със съпругата си и със синовете и дъщерите си. Между пострадалия
А. Д. и гражданските ищци Б.Д., Д.А., Я.Д., А.Д., И.А.,
В.А. и Б.А. имало силна емоционална връзка. Всички те се обичали, помагали си и
били в ежедневен контакт. С изключение на Б.А. (която била женена в гр.
Самоков), всички живеели на в непосредствена близост един до друг в гр. Чирпан.
Всички граждански ищци тежко преживели
загубата на А. Д., тъй като той бил тяхна морална и материална опора.
В този смисъл са и показанията на
свидетелите Б.Д., Д.А.,
Я.Д., А.Д., И.А., В.А., Б.А., М.М., Ш.Й., А.Б., П.К.
и З.Д..
Предвид гореизложеното, съдът счита, че
исковете за обезщетение за неимуществени вреди на гражданските ищци Б.Д.Д., Д.А.А., Я.А.Д., А.А.Д., И.А.А., В.А.А. и Б.А.А. от престъплението по чл.116, ал.1, т.6, предл.
първо, хипотеза първа, и предл. трето, във вр. с чл.115 от НК, предявен срещу
подсъдимия К.М.И., е доказан по основание – чл.45 от ЗЗД.
- 44 -
С оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
който се прилага субсидиарно (предвид разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК),
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и с
оглед конкретната фактическа обстановка.
Следва да са преценят събраните
доказателства и справедливостта, както и установените обстоятелства за живота
на А. Д. и гражданските ищци Б.Д., Д.А., Я.Д., А.Д., И.А., В.А. и Б.А.. Всички
граждански ищци са били в много добри отношения с пострадалия А. Д. и имали
силна емоционална връзка с него, както беше изложено по-горе. А. Д. бил
стожерът на това голямо семейство, неговата морална и финансова опора. За
лидерската позиция на пострадалия А. Д. в семейството е показателен и прякорът
му – „****”, като се има предвид, че родът му е известен като „****”.
Гражданската ищца Б.Д. изключително тежко преживяла и
преживява случилото се. Тя била омъжена за пострадалия А. Д. от четиридесет и три години, той й
е бил първият и единствен съпруг, двамата имали шест деца и щастлив семеен
живот. Връзката между двамата била много силна. А. Д. бил този, който изцяло и единствено издържал семейството.
Много тежко
преживели и преживяват загубата на баща си и гражданските ищци Д.А., Я.Д., А.Д.,
И.А., В.А. и Б.А.. Те разчитали на авторитета и подкрепата на пострадалия А. Д.
и твърдят, че без него се чувстват осиротели.
Граждански ищци
са единодушни, че продължават да скърбят за загубата на своя близък родственик
– съпруг и баща.
Предвид на всичко това, съдът счита, че
предявените граждански искове за неимуществени вреди са основателни и доказани
за следните суми и следва да бъдат уважен до посочените размери, както следва:
-за гражданската ищца Б.Д. – в размер на
100 000 лв.;
-за гражданските ищци Д.А., Я.Д., А.Д., И.А., В.А. и Б.А. –
в размер на по 80 000 лв. за всеки един от тях.
А до пълните предявени размери – до
размера на по 350 000 лв. за всеки един от гражданските ищци, гражданските искове
следва да бъдат отхвърлени като недоказани по размер.
Горните граждански искове следва да
бъдат уважени в посочените размери, ведно със законната лихва, считано от
датата на смъртта на пострадалия А. Д. – 12.12.2015 г., до окончателното изплащане
на сумите.
Веществените доказателства по делото – 1 бр. нож, 1 бр. тениска с
къс ръкав, 1 бр. риза с дълъг ръкав, 1 бр. мъжка жилетка, 1 бр. розов чорап, 1
бр. син чорап и 1 бр. обувка, като вещи
без стойност, следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.53, ал.2, б.„а” НК съдът следва да отнеме в полза на Държавата веществените доказателства по делото, намиращи се на съхранение
в Служба „КОС“ при РУ – Чирпан, както следва:
Старозагорски окръжен съд - 45 - н.о.х.д. № 609/2016 г.
-1
бр. пистолет, „Макаров”, кал.9х18, с № ВА 39 2040, ведно с 1 бр. пълнител;
-1 бр. пистолет „CZ”, модел
” 75”,
кал.9 х19, със заличен номер, ведно с 1 бр. пълнител;
-1 бр.
пистолет, „Walther”, модел „Р.38”, кал.9, без фабричен номер, ведно с 1
бр. пълнител;
-1 бр. едноцевна гладкоцевна ловна пушка „HAKAN”,
кал.12;
-4 бр. патрони, кал. 9х18;
-6 бр. патрони, кал. 9х19мм.;
-4бр. гилзи и 4 бр. куршуми, кал. 9х18 –
експериментални образци;
-8 бр. гилзи и 8 бр. куршуми, кал. 9 х 19мм. –
експериментални образци;
-7 бр. гилзи, кал. 9х18мм. – обекти;
-8 бр. гилзи, кал. 9х19мм. – обекти;
-1 бр. гилза, кал.12 – обект;
-1 бр. куршум, част от патрон, кал. 9х18мм.;
-1 бр. част от ризница на куршум, част от патрон, кал.
9х19мм.;
-2 бр. гилзи, кал.12.
Въпреки че са
направили искане да им бъдат заплатени направените по делото разноски, частните
обвинители и граждански ищци Б.Д.Д., Д.А.А., Я.А.Д., А.А.Д., И.А.А., В.А.А. и Б.А.А. не са представили доказателства, че са направили такива
разноски.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият
К.И. следва да бъде осъден да заплати, както следва:
- на ОД на МВР – Стара Загора – направените
по делото разноски в размер на 2 464,53 лв.;
- на Окръжен съд – Стара Загора
направените по делото разноски в размер на 3 968, 85 лв., както и държавна
такса върху уважените граждански искове в размер на 23 200 лв.
Причините за извършване на
престъплението от подсъдимия К.И. са ниско правно съзнание и ниска правна
култура, незачитане на телесната неприкосновеност на другите, слаби морални и
волеви задръжки.
Предвид гореизложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: