Р
Е Ш Е
Н И Е
№…../09 февруари 2010 г.
град Велинград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД . . . . .
състав
на четиринадесети януари през две хиляди и десета година в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:М.Д.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията
Георгиева
гражд.дело № 845 по описа за 2009
година съобрази, че:
Иск с правно основание чл.45 от Закона за задълженията
и договорите.
С исковата
си молба ищецът Ц.И.К. *** твърди п р о т и в К.М.Р. *** на
23.06.2008 г. около 24, 00 часа е нахлул в жилището му, находящо в гр.******** ул." ***********"№ 35 на третия етаж и му нанесъл побой. От побоя получил
многобройни телесни повреди, а именно: Оток на лицето и кръвонасядания и рана с размер 1 см под лявото око и рана в тилната област, на левия крайник получил оток с диаметър 2 см.и кръвонасядания и две рани всяка по 2 см.
Поддържа, че около десет дена го боляла главата и получавал световъртежи,
лявата ръка го боляла повече от 1 месец и това му пречело да извършва трудова дейност.Отокът спаднал след около 25 дена, а кръвонасяданията се виждали
около две седмици,
гръдният кош го болял също около
месец-така
вследствие на побоя бил неработоспособен за един месец,
през който от болките не могъл да спи. Поддържа, че вследствие на извършеното от ответника престъпление - влизане в чуждо жилище с употреба
на сила претърпял множество болки и страдания за продължителен период от време. Счита, че извършителя трябва
да му заплати причинените неимуществени вреди с оглед на което е възниквал
и правния му интерес от завеждане на иска, иска да се приложи и НОХД № 343/09 г. на РС Велинград.
ИСКА съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 2000 /две хиляди лева/
неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на извършеното престъпление до окончателно
изплащане на сумата, ведно с направените
съдебни разноски и адвокатски хонорар. Сочи доказателства.
Ответникът
в срока по чл.131, ал.1 от ГПК не дава писмен отговор по иска и не сочи
доказателства.С депозиран на 13.11.2009
г. отговор -възражение заявява, че оспорва иска
по размер, като твърди, че има и съпричиняване и други обстоятелства, които са
довели до този инцидент.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение прие за установена следната фактическа обстановка:
Видно от медицинско свидетелство
вх.№93/24.06.2008 г. на ДКЦ ЕООД -гр.Велинград, е видно, че на ищеца са били
причинени телесни увреждания – контузия на главата и рана с размери 1 см. В
лявата челна област; кръвонасядания в лявата орбит.област, без затваряне на очната
цепка с оток и кръвонасядания на клепачите; болка в гръдния кош вдясно,
кръвонасядания в лявата колянна област с размери 2 см. На 2 см.С показанията си
свид.К.установява, че подобни травми ищецът е получил при нанесен му побой от
ищеца на 23 юни 2008 г. през нощта, около полунощ (което време
съвпада с посоченото в медиц.свидетелство, само ако се приеме, че с „...около
12, 30 часа на 24.06.2008 г.“ се обозначава същия период от време).Той влязъл в
дома им насила, започнал да бие нея и ищеца-нейн баща, който „...го свалиха на
земята, той падна на земята удряха го в слабините“.Вследствие на това той изпаднал
в безсъзнание и била извикана бърза помощ, направена му била снимка на областта
на главата.Две седмици след това той се оплаквал от болки в гърдите, а около
един месец не можел да извършва трудова дейност и да се грижи за отглежданите
от него селскостопански животни.И другият разпитан по делото свидетел изяснява,
че знае за извършен над ищеца побой на 23.06.2008 г., видял го целия в кръв по
лицето, извикали линейка и видял, че ответника го дърпал, от което прави
предположението, че той го е ритал.Свидетелят описва нанесените на ищеца
травми, като натъртени и насинени ребра, отоци по лицето в ляво, като и
последващия период в който ищецът не е могъл да изпълнява ежедневните си
дейности по отглеждане на животни, да ги пасе и да се грижи по друг начин за
тях.Този свидетел установява, че на мястото на побоя видял само ответника К. Р.,
не и неговия брат или баща, като изяснява, че срещу ответника имало няколко дела, включително и
за побой над него самия.При преценка на събраните по делото гласни
доказателства, както и като съобрази тяхната заинтересованост предвид близките
роднински отношения на първата свидетелка и отношенията на пострадал – обвиняем
на другия свидетел и ответника по друго наказателно дело срещу него, както и
като ги прецени в съвкупност с писмените доказателства за причинени на ищеца
телесни увреждания, съдът намира, че не се установи описаните в медиц.свидетлество травми да са
причинени от ответника на посочената в исковата молба дата.Тези изводи се
подкрепят и от това, че показанията на свидетелите са противоречиви както по
отношение на авторството на описаното деяние (свид.К. говори за повече от един
извършител, а свид.К. за ответника като за предполагаем такъв), което е
извършено въпросната вечер, така и по отношение на това дали за извършеното е
имало образувано наказателно преследване и точно срещу кое лице.С тези доказателства
не можа да се установи причинната връзка между описаното деяние и причинените
телесни увреждания, а не на последно място и че автор на това деяние е именно
ответника.
По делото категорично обаче се установи
следното: С определение от 26.05.2009 г. по НОХД №343 по описа за 2009 г. на Велинградския
районен съд е одобрено постигнатото
между РП Велинград и обвиняемия К. Р.-сега ответник по делото, по силата на
което той се е признал за виновен в това, че на 23.06.2008 г. в гр.Велинград е
влязъл в чуждо жилище-първи етаж от къща , собственост на Ц.И.К. ***, като е
употребил за това сила-изкъртил е входната врата, и деянието е извършено нощем
в 23, 00 часа, което съставлява престъпление по чл.170, ал.2 от НК, във вр. с
ал.1 от НК, за което съгласно споразумението се задължава да изтърпи наказание
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено при условията на чл.66, ал.1
от НК.Касае се за съвсем различно от описаното от свидетелите деяние-първо,
защото извършеното престъпление е против неприкосновеността на чуждо жилище, а
не спрямо личността на ищеца като с извършването му не са засегнати телесната
му цялост и не е извършено посегателство спрямо неговаталичност; видно от обвинителното
заключение, както и от текста на споразумението употребената при извършването
му сила е насочена не спрямо ищеца, не е целяла преодоляване на
неговата физическа сила или присъствие, а спрямо входната врата на жилищна
сграда, като е била изкъртена.Тези действия, с които е осъществено от обективна
страна престъплението по чл.170, ал.2 във вр. С чл.170, ал. 1 от НК са
установено по задължителен за гражданския съд начин с постигнатото споразумение
по НОХД №343/2009 г. на ВРС, както и това че те са извършени виновно от
ответника и причинната им връзка с настъпилите вследствие на престъплението
вреди, които се ограничават само с моралните болки и страданията в момента на
извършването му и последващ период, които са описани в исковата молба като
такива настъпили вследствие на влизането в чуждо жилище
посредством сила.Именно в този смисъл е и цитираното от ищцовата страна решение
№ 463/2008 г. по н.д.№440/2008 г. на ВКС, което разяснява последиците от това
престъпление, свързани със страдания на лицето, което живее или е собственик на
жилището обект на посегателство и изживения
психологичен стрес.Изводът, че се касае за различни деяния се подкрепя и
от обстоятелството, че показанията на свидетелите установяват изцяло
извършването на физическо насилие, удари и въобще употреба на сила само спрямо физическото лице, а не спрямо врата или друг
вид сила, за изкъртване или др. под.
Следователно съдът намира за установено
и доказано от събраните по делото доказателства само причиняването на
болки и страдания на ищеца, свързани с влизането
в жилището му, което съвсем естествено се съпровожда със страх, притеснение
и стрес от извършеното и не могат да отшумят за кратък период от време.Относно
другите, описани в исковата молба болки и страдания не се установи да са в
причинна връзка с извършеното от ответника престъпление по чл.170, ал.2 във вр.
с ал.1 от НК, нито във връзка с
извършени от него противоправни действия на посочената дата 23.06.2008 г., нито
пък се доказа по несъмнен начин, че въобще са причинени от негови действия.В
този смисъл не са налице нито една от предпоставките на чл.45 от ЗЗД –
противоправно поведение на ответника, вината му и причинната връзка с
причинените вреди. При така
установената фактическа обстановка и изложените правни изводи, съдът намира
предявеният иск за неимуществени вреди
за ч а с т и ч н о ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения: Установи се, че със споразумение, имащо
значението на влязла в сила присъда, одобрено по НОХД №343/2009 година по описа на ВРС е установена вината на
ответника и е определено наказание за престъпление по чл.170, ал.2 във вр. С
ал.1 от ГПК, което е извършено със сила, но употребена за изкъртването на
входна врата.Такава сила не е употребена спрямо ищеца – по данните от
наказателното производство.Решението на наказателния съд е задължително и за
настоящият, в смисъл, че установява вината
на ответника за извършеното деяние и неговата противоправност,
като елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, с оглед на разпоредбата на
чл.300 от ГПК.Безспорно в деня на извършването му и през известен период от
време след това, ищецът е претърпял страдания – изживял страх, притеснение
и неприятни преживявания, отклонения от
нормалния му житейски ритъм, които обективно са следствие от деянието и които
не са кратковременни. Неоснователни и недоказани са доводите на ответника за
съпричиняване -той и не посочва конкретни действия на ищеца, с които това е
станало.Установи се обаче, че -макар и без причинна връзка с извършеното от
него дейние, както и без да се установи, че ищецът е автор на други
посегателства срещу ищеца, описани от свидетелите, той е бил обект на такива
действия и това обстоятелство следва да се отчете при формирането на изводите,
дали всички претърпени от ищеца болки и страдания са само в следствие на
извършеното посегателство спрямо дома му и до каква степен това му състояние се
е повлияло и от извършено спрямо него физически действия (било от ответника,
било от други лица) в близък период от време.Ето защо, съдът намира, че противоправно и виновно е поведението на ответника, при което е извършил действия
осъществявайки престъплението, за което е бил о с ъ д е н от наказателния съд, но от доказателствата по
делото не се установи той да е извършил побой над ищеца и да му е причинил
другите описани в исковата молба болки от нанесените му увреждания и страдания
през последващ период на възстановяването му.Тежестта на доказването им в
случая бе на ищеца, тъй като дори и вината (като само един от елементите от
фактическия състав при непозволеното увреждане, свързана с психологическото
поведение на лицето или лицата, които са причинили увреждането или в резултат
на което е станало увреждането, със самостоятелно правно значение) да се предполага до доказване на противното и това
доказване да е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия
състав – противоправно поведение, настъпилите вреди и причинната им връзка с
него, се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на
ищеца.При непозволеното увреждане не се презумира изобщо отговорността, а само
вината, която е само един от елементите от фактическия състав при непозволеното
увреждане.С оглед на изложеното и на събраните доказателства, съдът намира, че
са налице предпоставките на непозволеното увреждане,а именно: противоправен
резултат (множество болки и страдания от влизането в чуждо жилище), причинен от
неправомерното и виновно поведение на ответника
и нанесени вреди на ищеца, които съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
съдът счита, че следва да бъдат определени на 900 лв., поради което в тази част
предявеният иск се явява основателен
и като такъв следва да бъде у в а ж е
н.В останалата му част – за болките е страданията, описани в исковата молба
кръвонасядания, рани и болки и др., причинените 2000 лв., искът следва да бъде
о т х в ъ р л е н, като недоказан и неоснователно завишен.Следва ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху сумата, представляваща
неимуществени вреди, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на исковата сума на основание
разпоредбата на чл.86 във вр с чл.84 ал.3 от ЗЗД.Ответникът следва да
заплати и направените по делото разноски за адвокатски хонорар и деловодни
разноски, съобразно с уважената част от исковете, а ищецът следва да заплати на
ответника направените разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска,
които съдът би присъдил ако бяха представени доказателства за това, че такива
разноски са направени, което в случая не е така, защото липсват оформени
договори за правна помощ и вписани размерите на хонорарите на адвокатите.
Водим от изложеното и на основание чл.45
ал.1 и чл.52 от ЗЗД, съдът
Р Е Ш И:
О
С Ъ Ж Д А К.М.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на Ц.И.К. с ЕГН ********** *** сумата
от 900 лв./деветстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от
извършено на 23.06.2008 г. в гр.Велинград престъпление по чл.170, ал.2 във вр. с
ал.1 от Наказателния кодекс, за което е постигнато споразумение по НОХД
№343/2009 г. по описа на ВЕЛИНГРАДСКИЯТ районен съд, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 23.06.2008 год. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част-над уважения размер до размера от 2000 лв. и в частта за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в оток на лицето,
кръвонасядания и рана с размер 1 см под лявото око;рана в тилната област;
оток на левия крайник с диаметър 2 см.и кръвонасядания и две рани всяка по 2 см.; болки в главата и световъртежи за перид от десет дни; болки в лявата ръка и гръдния кош за период повече от един месец с нарушен сън и невъзможност да осъществява трудова дейност, причинени при нанесен му на 23.06.2008 г. побой
, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.М.Р.,
с посочен адрес и ЕГН, да заплати на Държавата
т а к с а в размер на 50 лв. + 5
лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:______________