№ 12599
гр. София, 25.06.. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110..727 по описа за 2022 година
Производството по делото е исково. Образувано е по искова молба, депозирана от Т.
П. А., ЕГН **********, с адрес в .., чрез пълномощника й адв. С. М., против .., с адрес в ...
Твърди се в исковата молба, че с писмен договор с нотариална заверка на подписите,
ищцата е закупила от И.Д.М. дворно място с площ .80 кв. м., находящо се в ..., заедно с
построената в него жилищна сграда със застроена площ от 22 кв. м., които по действащата
кадастрална карта представляват поземлен имот с идентификатор № .., находящ се в .., с
площ от 165 кв.м. вид на територията:урбанизирана, НТП: ниско застрояване /до 10м./, стар
номер на имота .., парцел II, ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда със
застроена площ от 22 кв.м. с идентификатор № ... и сграда на допълващо застрояване с площ
от 12 кв.м. с идентификатор № ., при съседи на имота: имоти с идентификатори ..., ....., ..., ...
и ....
При предприемане на процедура за снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка, ищцата е установила, че имотът е актуван като частна общинска
собственост с акт за частна общинска собственост ..58 от 07...1997 г., като „безстопанствен
имот“.
Ищцата твърди, че имотът никога не е бил общински и няма характер на
безстопанствен. Претендира да е придобила собствеността върху него на основание
давностно владение.
Като излага тези обстоятелства, Т. А. обуславя правния си интерес от предявяването
на иск с правно основание чл.. ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ..,
че е собственик на основание давностно владение на процесните поземлен имот и сгради.
1
С исковата молба ищцата моли за събирането на писмени и гласни доказателства и
допускането на съдебно-техническа експертиза.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително
доказателства.
В срока по чл...1 ГПК ответникът .. депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Посочва, че за процесните имоти били съставени Акт за
държавна собственост № .. г. и Акт за държавна собственост № ..., а в последствие и Акт за
общинска собственост № .. г. и Акт за общинска собственост ... г. Сочи се, че като правно
основание за съставените актове за държавна собственост бил посочен чл. 6 ЗС и чл. 21 от
Правилника за държавните имоти, съгласно които държавни стават и имотите, които нямат
друг собственик, тоест към момента на съставяне на АДС процесните имоти са били
безстопанствени и същите са актувани за първи път през 1966 г. и 1970 г. Актуваният имот в
посочените актове за държавна и за общинска собственост е наименуван като стар общински
имот. Неговото уточняване и маркиране е направено през 1956 г. съгласно регулационния
план на ..., одобрен със Заповед № .. г. Впоследствие през 1966 г. процесният имот е даден за
стопанисване на Димитровски район. След това през 1997 г. собствеността преминава в
патримониума на ... Част от процесния имот попада в улична регулация и е публична
общинска собственост, която не може да бъде придобита по давност. Сочи се, че колекторът
е изграден и улицата е реализирана по регулация от ... Относно твърдението за придобиване
на имота въз основа на изтекла давност ответникът оспорва същото, тъй като давността за
придобиване на държавни или общински имоти спира да тече д..1.12.. г., както и след този
период поради наложения мораториум. Посочва, че от момента на заснемането на имота
през 1956 г. до влизане в сила на ЗИДЗТСУ реално определени части от дворищно-
регулационни парцели не могат да се придобиват по давност, какъвто е настоящият случай.
Оспорва да е могло да тече придобивна давност по отношение имота, тъй като размерите на
същия не са отговаряли на императивния минимум о..00 кв.м. площ . м. лице, а и същият не
е могъл да бъде урегулиран, тъй като не е отговарял на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1
ЗУТ. Посочва, че част от сградата с идентификатор ... попада в регулационния план на
съседния парцел. Твърди, че дори да се установи, че е упражнявано владение, то не било
осъществявано върху цялата площ на поземления имот. Оспорва окончателният договор за
продажба на недвижим имот от 10.11.. г. да отговаря на изискванията на чл. 219 ЗЗД.
Посочва, че последният не е сключен в нотариална форма, поради което не е настъпил
вещно-транслативният ефект. Оспорва истинността на договора за продажба на недвижим
имот от 10.11.. г. Посочва, че за същия договор не се прилага изключението по чл. 1 от
Закона за уреждане правата на недвижими имоти с частни договори. Посочва, че
идентификацията на недвижимия имот в процесния договор не съответства с тази, която се
съхранява от СГКК. Твърди, че не били описани граници, съседи, няма идентификатор,
които са задължителни реквизити на този тип договори. Оспорва наследодателите на
продавача да са били собственици на процесния имот. Оспорва ищцата да е собственик на
2
посочените имоти, респективно да ги владее. Моли за отхвърляне на иска като
неоснователен. Претендира присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът представя писмени доказателства, моли за
събирането на гласни доказателства и допускането на допълнителни задачи на съдебно –
техническата експертиза.
В съдебно заседание ответната община, чрез процесуалния си представител,
поддържа направените в отговора възражения и искания. Не ангажира нови доказателства.
Оттегля искането за разпит на свидетели.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна, следното:
На 10.11.. г. е сключен договор за покупко – продажба, според съдържанието на който
И.Д.М. продава на ищцата дворно място с площ .20 кв. м., находящо се в ..., заедно с
построената в него сграда със застроена площ от 22 кв. м. Договорът е сключен в писмена
форма с нотариална заверка на подписите.
С акт за частна общинска собственост ..58, съставен на 07...1997 г. имотът, находящ
се в гр. София, район „.“, кв. „...“, представляващ терен между ... с площ от 8 550 кв. м., при
съседи: север – .... Соченото в акта основание за собствеността на общината върху описания
имот е чл. 2 ал. 2 т. 5 от ЗОС – стар общински имот.
Като писмено доказателство по делото е прие и акт за държана собственост № 5067,
съставен на 29.10.1966 г. относно имот с площ от 8 550 кв. м, находящ се в .. „...“, включен
между улиците: ...
В съдебно заседание, проведено на 15.12.2.. г. е изслушано и прието, без да е
оспорено от страните, заключението на съдебно – техническа експертиза. Вещото лице дава
заключен, че при оглед на място е констатирала, че процесния поземлен имот с
идентификатор .. се полза от ищцата. Между имота, описан в договора за покупко-продажба
от 10.11.. г.20 кв. м. на ..) и поземлени имот с идентификатор .. (165 кв. м. на ..) съществува
частична идентичност. Експертът сочи, че поземлени имот с идентификатор .. е частично
идентичен (попада) в имота, описан в акт за частна общинска собственост ..58, съставен на
07...1997 г., но не влиза в обхвата на имота, за който е съставен акт за държавна собственост
№ 5067 (1617) от 29.10.1966 г. Експертизата проследява кадастралния и регулационния
статут на спорния имот, като установява, че по кадастралния план от 1956 г. поземлен имот
с идентификатор .. попада в югоизточната част на имот с пл. № 6, пол. 101; по
регулационния план, одобрен със заповед № РД – 50 – 09 – 155 от 07.05.1990 г., имотът
попада в територия „Обществен залесителен пояс“; по регулационния план от 1992 г. имотът
попада в кв. 9, отреден за „ОЖС и КОО“ и попада в имот с пл. № 277 и в улица о.т. – о.т. 71;
по действащия регулационен план, одобрен със заповед № РД – 09 – 50 ..37 от...06.1997 г.
Експертът установява, че мероприятията, за които е отреден имота, включително
улиците, не са реализирани, нито са извършвани отчуждителни процедури. Имотът е
жилище и в него има стари сгради.
3
В съдебно заседание, проведено на 12.12.2.. г. са разпитани свидетелите А.Н. и Т.Т.. И
двамата свидетели познават ищцата и знаят, че тя има дворно място на .“, което е около 200
кв. м. и в него има къщичка. Сочат, че са съседи на имота. Свидетелите помнят, че Т. А. е
купила имота около . – 2005 г. и от тогава го владее. Преди това в имота е живяла И.М.,
заедно със семейството си.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният
установителен иск с правно основание чл.. ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС за допустим, но
неоснователен предвид следните съображения:
Установителната претенция е допустима, тъй като е предявена от правоспособно
физическо лице против правосубектно юридическо лице (община) при липсата на
отрицателни и наличието на положителни процесуални предпоставки.
Разгледан по същество искът е неоснователен, предвид следните съображения:
Придобивното основание, на което ищцата претендира да е собственик на процесния
поземлен имот с идентификатор .. и построената в него сграда с идентификатор .... е
придобивна давност, като Т. А. твърди, че е недобросъвестен владелец. Съдът счита, че
ищцата доказа, че е владяла процесните имот и сграда с намерение за своене, явно, трайно и
необезпокоявано, за период по-дълъг от десет години. Началният момент, от който е
започнало владението е сключването на договорът за покупко – продажба на имот – 10.11.. г.
Договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите и е негоден да
породи вещноправни последици, тъй като е нищожен поради липса на изискуемата от закона
нотариална форма за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот. Сключването на
този договор, обаче, е определящ, както за началният момент, от който ищцата е започнала
да упражнява фактическата власт върху имота, така и за намерението й да свои имота.
Владението на имота в периода от . г. до момента на приключване на устните състезания по
делото се установява от събраните гласни доказателства – показанията и на двамата
свидетели са еднопосочни и безпротиворечиви относно обстоятелството, че през целия
горепосочен период Т. А. е живяла, стопанисвала и ползвала имота и сградата в него.
Свидетелите дават показания и относно местонахождението и площта на имота и сградата.
Независимо от горното, съдът счита, че искът е неоснователен тъй като спорният
поземлен имот и сградата в него, не могат да бъдат придобивани по давност по следните
съображения:
Процесният поземлен имот е частна общинска собственост и е актуван като такъв с
акт ..58 от 07...1997 г., доколкото заключението на вещото лице установява че поземлен имот
с идентификатор .. е част от описания в акта имот. Съдът счита, че в хода на производство
ищцата не опроверга материалната доказателствената стойност на акта за общинска
собственост, който е официален удостоверителен документ и като такъв, обвързва съда с
удостоверените в него факти. Според правното основание, посочено в акта за общинска
собственост, имотът е собственост на .. на основание чл. 2 ал. 2 т. 5 от ЗОС (редакцията на
нормата обн. в ДВ б.4 от 21.06.1996 г.). Според цитираната норма, общинска собственост са
4
всички . недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да
бъде установен. Ищцата не доказа, че към момента на съставянето на акта за установяване
на общинска собственост физическо или юридическо лице се легитимира като собственик на
целия имот, описан в АОС или на частта от него, съвпадаща с процесния поземлен имот.
Напротив, данните, установени от вещото лице, че в разписните листове към плановете няма
вписвания относно собствеността, са косвена индиция, че собственик на имота не е
установен и същият правилно е актуван като частна общинска собственост. Допълнителен
аргумент в подкрепа на обстоятелството, че имотът, описан в акт за общинска собственост
..58 от 07...1997 г., в който е включен и спорния имот, е общинска собственост, е и
обстоятелство, че с плановете от 1990 г. и 1992 г. имотът е отреден за обществено
мероприятие – „Обществен залесителен пояс“ и „ОЖС – и КОО“. Съгласно чл. 22 от ЗТСУ
(отменен, но действащ към момента на приемането на горецитираните регулационни
планове), със застроителен и регулационен план се предвиждат мероприятия на общините и
държавата по архитектурно-градоустройственото изграждане, преустройство и развитие на
населеното място и свързаната с него зона на влияние - изграждане на комуникационно-
транспортни и съобщителни системи, селищни центрове, сгради и комплекси на системите
за обществено обслужване, системи и инженерно-технически мрежи за благоустрояването,
системи за отдих и спорт, производствени и складови зони и др., а съгласно чл... от ЗТСУ
недвижими имоти могат да бъдат отчуждавани в поза на държавата за реализирането на
обществени мероприятия (изброени изчерпателно). В настоящия казус не се установи
провеждането на отчуждителна и обезщетителна процедура, но доколкото към момента на
одобряването на плановете, предвиждащи обществени мероприятия, не се установява
собственик на имота, същият не подлежи на отчуждаване респ. обезщетяване. В този
смисъл, съдът счита, че и по силата на предвижданията на регулационния план, имотът,
описан в акт за общинска собственост ..58 от 07...1997 г. е държавна собственост, а
впоследствие – общинска такава, на основание па.2 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (ДВ, бр. 96 от
1999 г., изм., бр..6 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г.).
Горните съображения мотивират съда да приеме, че спорният поземлен имот и
находящата се в него сграда са общинска собственост, поради което по отношения на тях е
приложимо ограничението за придобиването на основание давностно владение на чл. 86 от
Закона за собствеността и пар. 1 от ДР на ЗС.
Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 86 от ЗС в ДВ, бр..1 от 1990 г., не може
да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази забрана за
придобиване по давност на всички вещи държавна и общинска собственост, е стеснена с
изменението на чл. 86 от ЗС в ДВ бр..3 от 1996 г. в сила от 01.06.1996 г., според което само
вещи, които са публична държавна или общинска собственост не могат да се придобиват по
давност. В деня на изтичането на десетгодишния давностен срок на недобросъвестно
владение ..1.05.2006 г., давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, а с
последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено
д..1.12.2022 г. В случая, претендираният от ищцата давностен срок е започнал да тече при
5
действието на мораториума на пар. 1 от ДР на ЗС – на 10.11.. г., поради което и давностният
срок не се зачита.
С решение .. о..02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е обявил за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността обн., ДВ, б.6 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от
2018 г. В мотивите на конституционното решение изрично се сочи, че с атакувания § 2 ЗР на
ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на
спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана
в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е о..1 декември 2017 г. - § 2 ЗР на
ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното
владение, осъществявано в периода о..1 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От тези
мотиви на Конституционния съд следва, че трябва да бъде зачетен периода на давностно
владение, осъществен в периода о..1.12.2017 г. до 19.01.2018 г. В случая, обаче, този период
не е достатъчен ищцата да придобие правото на собственост върху процесните имот и
сграда на оригинерното правно основание.
С оглед горните аргументи, съдът счита, че макар ищцата да установи владение с
намерение върху процесните имот и сграда за период по-дълъг от десет години, тя не ги е
придобила на оригинерното правно основание, предвидено в чл. 79 от ЗС, поради което
исковата претенция е неоснователна.
Неоснователни са доводите на ответника базирани на забраната, предвидена в ЗТСУ
за придобиване по давност и по сделка на реална част от парцел. Претендираният от ищцата
срок на давностно владение е при действието на ЗУТ и е приложима разпоредбата на чл. 200
ал. 1 вр. ал. 2 от ЗУТ. Ал. 1 на чл. 200 от ЗУТ също предвижда забрана за придобиване по
давност на реална част от поземлен имот (а не от урегулиран поземлен имот), когато тя не
отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен имот. В случая, поземлен имот с
идентификатор № .. е маломерен, тъй като отговаря на изискванията за минимална площ,
предвидени в чл. 19 от ЗУТ, но независимо от това той е заснет като самостоятелен
поземлен имот, а не представлява реална част от такъв. По тази причина, съдът счита, че
забраната на чл. 200 от ЗУТ в настоящия казус е неприложима.
Независимо от неоснователността на горните ответникови доводи, искът се явява
неоснователен по съображенията, изложени по-горе.
На основание чл. 78 ал.. от ГПК и с оглед извода за неоснователност на иска, в тежест
на Т. А. следва да бъдат възложени разноските на ответника за възнаграждение за вещо лице
в размер н..00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното и на основание чл...5 от ГПК съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. П. А., ЕГН **********, с адрес в .. против .., с адрес в
.., иск с правно основание чл.. ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от Закона за собствеността, за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание
давностно владение на поземлен имот с идентификатор № .., находящ се в .., с площ от 165
кв.м. вид на територията:урбанизирана, НТП: ниско застрояване /до 10м./, стар номер на
имота .., парцел II, ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена
площ от 22 кв.м. с идентификатор № ... и сграда на допълващо застрояване с площ от 12
кв.м. с идентификатор № ., при съседи на имота: имоти с идентификатори ..., ....., ..., ... и ....
ОСЪЖДА Т. П. А., ЕГН **********, с адрес в .. да заплати на .., с адрес в .. сумата
.50 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща разноски за възнаграждение на вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7