№ 40
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Д. Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100100543 по описа за 2022 година
Ищецът „Ф.****“ ЕООД, ЕИК **** излага в исковата молба, че на
01.04.2019г. е подписал споразумение за встъпване в дълг с ответника С. К.,
ЕГН **********, по силата на което последният се е задължил да отговаря
като солидарен длъжник спрямо кредитора-ищец за задълженията на „ЛЛС О.
И Г.“ ЕООД по влязло в сила съдебно решение по т.д. 1/2018г. на ОС –
Перник, с което дружеството е осъдено да заплати на „Ф.****“ ЕООД
следните суми:
- на осн. чл.240 ЗЗД сумата от 19 000 лв. (деветнадесет хиляди лв.),
представляваща остатъчна невърната заемна сума от 15000 лв. и неизплатена
лихва от 4 000 лв. върху заемната сума, дължима по договор за заем от
21.12.2016 г. и представляваща неплатени на 18-то число в периода: май
2017г. - април 2018г. погасителни вноски по споразумение от 13.04.2017г. за
разсрочване на задълженията по договора, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 11.01.2018 г. до окончателното изплащане;
- на осн. чл.79, ал. 1, пр. първо ЗЗД сумата от 12 833.33 лв. (дванадесет
хиляди осемстотин тридесет и три лв. и тридесет и три ст.), представляваща
договорна лихва, дължима съгласно чл.1.1.3 от споразумение от 13.04.2017 г.
и представляваща последна 13-та погасителна вноска по същото;
- на осн. чл.327, ал.1 ТЗ сумата от 135 111.61 лв. (сто тридесет и пет
хиляди сто и единадесет лв. и шестдесет и една ст.), представляваща дължима
цена за доставени стоки - бензин и дизелово гориво, от която: 3 097,35 лв.
остатък за плащане по фактура №**********/17.02.2017г., 17 846,09 лв. по
фактура № **********/24.02.2017г., 14 171,97лв. по фактура
№**********/25.02.2017г., 13 270, 91лв. по фактура №**********/
02.03.2017г., 18 833,03 лв. по фактура № **********/06.03.2017г., 15
521,68лв. по фактура № **********/03.03.2017г., 18 324,96 лв. по фактура
№**********/24.03.2017г., 18 238,87 лв. по фактура №
1
**********/27.03.2017г. и 15 803,72 лв. по фактура №
**********/31.03.2017 г., представляваща неплатени на 18-то число в
периода: май 2017г. - април 2018г. погасителни вноски по споразумение от
13.04.2017г. за разсрочване на задълженията по фактурите, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2018 г. до окончателното
изплащане;
- сумата 6 642.92 лв. (шест хиляди шестстотин четиридесет и два лв. и
деветдесет и две ст.) като разноски по делото.
Ответникът се задължил да заплати на ищеца посочената в договора
сума на 36 равни месечни вноски в периода март 2019 – март 2022г. с падеж
20-то число на месеца, а при просрочие се начислява законната лихва върху
просрочената вноска, считано от 21 число на месеца до окончателното
погасяване. Страните изрично уговорили, че при неплащане на две вноски,
кредиторът има право да обяви за предсрочно изискуема цялата сума и да
иска заплащането й веднага, като отправи писмено уведомление за това до
съдлъжника.
Поддържа, че до момента ответникът не е заплатил нито една от така
уговорените вноски, като към датата на исковата молба общо незаплатени са
27 месечни вноски. Ето защо, моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 173 587,86 лева, представляваща общия сбор от всички суми по
посоченото по-горе съдебно решение, станала предсрочно изискуема, за което
ответникът да се счита уведомен с исковата молба, както и законна лихва
върху сумата от 154 111,61 лв., представляваща сбор от главниците,
присъдени му със същото решение, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на вземането, претендира заплащането на сумата от
173 587,86 лева като сбор от всички падежирали вноски по процесното
споразумение към датата на постановяване на съдебното решение по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава писмен отговор, с който
оспорва иска. Твърди, че процесното споразумение е нищожно поради
невъзможен предмет и липса на основание. Посоченото в исковата молба
съдебно решение не може да му бъде противопоставено, т.к. не е бил страна
по делото. Описаните в него доставки не били извършени. За него липсвало
основание да встъпва като съдлъжник в отношенията между две търговски
дружества. На следващо място, релевира възражение за унищожаемост на
процесния договор поради упражнена спрямо него принуда чрез заплашване.
На последно място, релевира възражение за погасяване на описаните в
споразумението вземания по давност.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа първоначалната и
оспорва отговора, а в допълнителния отговор ответникът поддържа
оспорванията си.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема от фактическа и правна страна следното:
2
Предявен е иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.101 от ЗЗД.
Претендираното право произтича от следните обстоятелства – между
страните е сключен договор за встъпване в дълг, установен с влязло в сила
съдебно решение; уговорено е погасяване на дълга на вноски, както и
настъпването на предсрочна изискуемост на цялото задължение при
неплащането на две вноски; задължението е станало предсрочно изискуемо,
евентуално – настъпил е падежът на всички вноски.
Всички горепосочени факти са в доказателствена тежест на ищеца. В
тежест на ответника е да докаже фактите, от които извежда възраженията си
за нищожност на процесното споразумение, както и това, че бил принуден от
другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на
основателен страх.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че с
Решение №45/11.10.2018г. по търг. дело №1 по описа за 2018г. на Пернишки
окръжен съд дружеството „ЛЛС О. И Г.“ ЕООД е осъдено да заплати на
„Ф.****“ ЕООД описаните в исковата молба и посочени по-горе суми.
Съгласно разпореждане на съда от 28.12.2018г. при липса на постъпила
от ответника жалба до 31.12.2018г., решението следва да се счита за влязло в
законна сила. По делото няма данни за постъпването на въззивна жалба в
посочения срок. На 10.01.2019г. е издаден изпълнителен лист в полза на
ищеца. По това дело ответникът К. е разпитан в качеството на свидетел.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че в
периода до септември 2017г. ответникът е бил управител и собственик на
капитала на „ЛЛС О. И Г.“ ЕООД.
На 01.04.2019г. между страните по настоящото дело е сключено
споразумение, по силата на което ответникът К. е встъпил в задълженията на
„ЛЛС О. И Г.“, както са посочени в диспозитива на съдебното решение по т.д.
№1/2018г. на ОС – Перник, като се е съгласил и задължил да отговаря
солидарно с длъжника за същите. Съгласно чл.3 от споразумението за
встъпване в дълг сумата от 173 587,86 лв. е платима на 36 равни месечни
вноски в периода март 2019г. – март 2022г., като всяка месечна погасителна
вноска в размер на 4 821,89 лв. е с падеж 20-то число на месеца, за който
същата е дължима, като при неплащане на две погасителни вноски,
кредиторът има правото да обяви цялата сума за предсрочно изискуема и да
иска нейното плащане веднага и в цялост с отправяне на писмено
уведомление до встъпилия в дълга съдлъжник.
В чл.4 от споразумението страните са уговорили, че законната лихва
върху сумите 19 000 лв. и 135 111,61 лв. за периода от 11.01.2018г. до
окончателното изплащане на главниците длъжникът следва да заплати след
заплащането на сумите по чл.3, на три равни месечни вноски в периода април
2022г. – юни 2022г., като точният размер на задължението ще бъде определен
с онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва. В случай, че
кредиторът упражни правото си да обяви сумата по чл.3 за предсрочно
изискуема, задължението за заплащане на законна лихва по чл.4 също става
предсрочно изискуемо.
Между страните не е спорно, а и се установява от изслушаната по
делото съдебно-счетоводна експертиза, че никаква част от сумата в общ
3
размер на 173 587,86 лв. не е погасена нито от длъжника „ЛЛС О. И Г.“, нито
от встъпилия в дълга солидарен длъжник – ответника.
Встъпването в дълг е договор, по силата на който трето лице се
съгласява да поеме едно чуждо задължение като свое. Кредиторът запазва
правата си срещу стария длъжник, но става кредитор на още едно лице, което
отговаря солидарно със стария длъжник - чл. 101 ЗЗД, тоест кредиторът се
снабдява с още един длъжник, наред с първоначалния. За да се осъществи
встъпване на едно трето лице в чуждо задължение като съдлъжник по
смисъла на чл. 101 ЗЗД е необходимо наличието на действително задължение
и действително съглашение за встъпване в задължението, било с кредитора
или с първоначалния длъжник. Независимо от това с кого е сключено
съглашението, встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за
изпълнението на задължението.
В настоящия случай е налице съглашение за встъпване в ликвиден дълг
– установен по съдържание и размер с влязло в сила съдебно решение.
Спорно е по делото дали е действително самото съглашение за
встъпване в дълг, при което съдът дължи произнасяне по наведените от
ответника възражения в този смисъл.
На първо място, ответникът твърди, че съглашението е нищожно
поради липса на основание. Оспорва задълженията да са съществували към
момента да встъпването – твърдените доставки на петролни продукти не били
извършени, а съдебното решение, установяващо дълга по основание и размер,
не му било противопоставимо, т.к. не е бил страна по делото. Липсвало
основание за встъпването му в отношенията между две търговски дружества.
Съдът намира тези доводи за изцяло неотносими към възражението за
липса на основание за встъпването в дълг. Основанието за сключване на
каузалната сделка е онази типична непосредствена цел, която се преследва с
предоставянето на имуществената облага от една страна, а от друга – с
придобиването на имущественото право. Наличието на основание се
предполага до доказване на противното – чл.26, ал.2, изр. последно от ЗЗД.
В случая – основанието за сключването на договора за встъпване в дълг,
типичната и непосредствена негова цел, е едно лице да поеме чуждо
задължение, като по този начин снабди първоначалния кредитор с още един
длъжник. Причините, мотивите, поради които това трето лице решава да
встъпи в чуждия дълг, нямат отношение към основанието на договора за
встъпване в дълг и стоят вън от него. Обстоятелството, че съдебното решение
на ОС - Перник, установяващо вземанията по вид и размер, не разпростира
силата си на пресъдено нещо спрямо ответника К., който не е бил страна в
производството, е безспорно, но напълно ирелевантно по отношение
наличието на основание на сключения впоследствие договор за встъпване в
дълг. Липса на такова основание може да е мислима само при доказване
липсата на действителен стар дълг, за което обаче не са ангажирани никакви
доказателства от ответната страна, а нейна е била тежестта за това, което й е
указано с доклада по делото. Ето защо, съдът намира възражението за изцяло
неоснователно.
На следващо място, ответникът навежда, че съглашението за встъпване
в дълг е нищожно поради липса на предмет. Съгласно мотивите на ТР
4
№3/2014г. на ОСГК на ВКС предметът на сделката се свързва с обекта на
правоотношението, към което е насочено поведението на страните по
сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални
правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е
налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет.
Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или
правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет.
Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в
реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне
според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката
и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е
индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на
съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета. Правната
невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за
разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната
пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на
сделката или ограничения за обособяването на обекта.
В случая нито се твърди, нито се доказва да е налице конкретна
фактическа или правна невъзможност на предмета на договора за встъпване в
дълг. Възражението е голословно и неподкрепено от доказателства, поради
което съдът намира същото за неоснователно.
На следващо място, ответникът навежда доводи за унищожаемост на
договора като сключен при заплашване. На осн. чл.32, ал.3 от ЗЗД, доколкото
унищожението е поискано по пътя на възражение по предявен срещу
ответника иск за реално изпълнение, давността по чл.32, ал.2 от ЗЗД е
неприложима и възраженията на ищеца в този смисъл не следва да бъдат
уважени. Възражението за унищожаемост е направено своевременно – с
отговора на исковата молба, и подлежи на разглеждане по същество.
Заплашване е налице, когато едната страна е била принудена от другата
страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен
страх. Съобразно установената съдебна практика и правната теория това
основание за унищожаемост е налице когато: спрямо страна по сделката са
извършени от другата страна или трето лице противоречащи на закона или
морала действия на психическа принуда; тези действия да са от естество да
предизвикат основателни страхови представи за предстояща злина - засягане
на съществени лични или имуществени блага или интереси на страната или
на нейни близки, като преценката за основателността на страха следва да бъде
обективна и абстрактна - с оглед на човек с нормален интелект и воля, а не с
оглед субективните качества на конкретния заплашван; осъществяването на
тази злина да зависи от заплашващия, а не единствено от обективни
обстоятелства или трето лице; заплашването да е извършено с цел да се
застави заплашвания да извърши сделка с определено съдържание, и да има
причинно-следствена зависимост между заплашването и извършването на
сделката от страна на заплашваното лице.
В тази връзка са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите В. С. К. и Е.И.М..
Свидетелят К. при разпита в съдебно заседание заявява, че е баща на
ответника. Съдът констатира и че същото лице е било посочено в отговора на
5
искова молба като съдебен адресат на ответника.
Свидетелят сочи, че синът му, заедно с партньор, регистрирал
дружество „ЛЛС О. И Г.“, занимаващо с управлението на три
бензиностанции. Един от доставчиците на горива бил ищецът. В един момент
дружеството изпитвало финансови затруднения, съдружникът напуснал,
дружеството станало еднолично и натрупало задължения. През пролетта на
2017г. ответникът споделил тези факти на баща си и му казал, че има среща в
търговски център „Парадайс“ с лицето д-р М. - съпруг на собственика на
„Форс“, за да коментират задълженията. Свидетелят придружил сина си на
срещата. Присъствали трима – ответникът, свидетеля и д-р М.. В разговора
докторът буквално заявил „Ми продай си жилището“ и че не го интересува.
След като казал това и то доста агресивно, свидетелят станал и си тръгнал и
не знае как точно е протекъл разговорът след това.
По-късно през 2017г. синът му прехвърлил дружеството на друго лице,
но тормозът продължил. Подписвал споразумения, записи на заповед. По
делото на „Форс“ срещу „ЛЛС О. И Г.“ ответникът се явил като свидетел, а
„Форс“ спечелил същото. В един момент ответникът споделил на баща си, че
и срещу него има иск и тогава свидетелят разбрал, че синът му е встъпил в
чужд дълг. На въпроса защо, ответникът отговорил, че докторът го е
заплашил и той се уплашил за себе си и за семейството си. Бил му казал, че
ще събере парите си с всички средства.
Заявява, че опасенията на сина му са се оказали основателни, защото в
един момент разследващ полицай от Перник го извикал за обяснения във
връзка с досъдебно производство, образувано по повод намирането у трето
лице на „списък за въздействие“, за което лице свидетелят знае, че е имал
отношения с доктор М.. В момента течало разследване и имало доста широк
обществен отзвук.
Свидетелят Е. М. заявява, че е бил управител на ищцовото дружество в
периода на възникване на задълженията на „ЛЛС О. И Г.“, а в момента
управител е неговата съпруга. Познава ответника от 2002 – 2003г. Имали
прекрасни отношения, вкл. и защото през 2007г. С. съдействал за сключване
на изгодна сделка между „Форс“ и гръцката фирма „Еко“, за което свидетелят
му бил много благодарен. В един момент ответникът започнал да сключва с
„Форс“ договори за покупка на горива с отложено плащане, при което
свидетелят спазвал утвърдената си практика да изисква подписването на
договора от лицето не само като представляващ търговското дружество, а и
като физическо лице – било като съдлъжник, било като авал. Това свидетелят
предприемал като защитен механизъм – ако нещо стане с фирмата, да
отговаря и физическото лице. „Форс“ предоставил и заем на дружеството на
ответника. В един момент ответникът извикал свидетеля на среща и му
споделил, че нещата не вървят добре с фирмата, че излиза от нея, но той ще
му върне парите като физическо лице. Същото заявил и след като „Форс“
спечелил делото срещу бившето дружество на ответника. След многократни
отлагания плащане не последвало и свидетелят прекратил отношенията си с
ответника. Отрича да е упражнявал каквото и да било насилие – физическо
или психическо- при сключването на споразумението за встъпване в дълг.
Заявява, че идеята за сключването му е била на ответника, с цел разсрочване
на задълженията, които инак били обезпечени със запис на заповед, подписан
6
от него и с наближаващ падеж. Спомня си за срещата в един от моловете, на
която присъствал и бащата на ответника. Спомня си, че ответникът започнал
да му обяснява нещо за съдружниците си, при което свидетелят заявил, че
това не го интересува и че отношенията му са с ответника, а не със
съдружниците му. Потвърждава обсъждането на възможността за
разпродаване на имущество, вкл. жилище с цел погасяване на дълговете.
Заявява, че също е викан в полицията за обяснения преди 2-3 месеца. Ставало
дума за публично известен случай на побой и лице, което било назначено в
негова фирма преди няколко месеца. Заявява, че във фирмата има списък с
длъжници на дружеството, с част от които е постигнато споразумение, а с
които не е - са заведени дела. Отрича това да е списък на лица, върху които
да бъдат извършвани някакви други действия.
Като обсъди свидетелските показания и прецени същите по реда на
чл.172 от ГПК, по същество съдът намира, че не се установява с
категоричност ответникът да е взел решението са подписване на процесното
споразумение за встъпване в дълг при осъществена спрямо него психична
принуда. Изявлението „Продай си жилището!“, отправено към бащата на
ответника, по същността си не може да се приеме за предизвикващо
основателна страхова представа, доколкото не съдържа в себе си закана за
осъществяването на предстояща злина, зависеща поне отчасти от
заплашващия. Дори и свидетелят М. да е разяснявал по време на срещата с
агресивен тон или впоследствие какви биха били последиците при
принудително изпълнение спрямо длъжника, според настоящия съдебен
състав, това не може да се приеме за заплаха, защото принудителното
изпълнение не е противоречащо на закона, а напротив – уредено в
процесуалния закон и скрепено с държавната принуда производство по
изпълнение на едно вече установено изпълняемо право, за което липсва
доброволно удовлетворяване.
Не се установяват конкретни, ясни и непротиворечиви факти,
обуславящи извода за извършени спрямо ответника противоречащи на закона
или морала действия на психическа принуда, които да са от естество да
предизвикат основателни страхови представи у него и които именно да са го
мотивирали да встъпи в процесното правоотношение. Само негови изявления
в посочения смисъл, направени пред свидетеля К., негов баща, както и
заявени в отговора на искова молба, но нескрепени с конкретни
доказателства, не са достатъчни за формирането на извод за унищожаемост
на процесното споразумение на осн. чл.30 от ЗЗД. Не всяко въздействие,
притеснение или негативно чувство на ответника са равнозначни на заплаха
спрямо него, още повече, че след отправянето на въпросната реплика „Продай
си жилището!“ свидетелят К. е напуснал срещата, при което не може да се
установи никаква причинно-следствена връзка между разговора и
подписаното споразумение за встъпване в дълг, за което свидетелят е разбрал
чак след образуването на исковото производство срещу сина му. Поради
изложеното, съдът намира възражението е за неоснователно.
Ето защо, установяват се по делото всички предпоставки за уважаване
на предявения иск с пр. осн. чл.79 ЗЗД. Дали е настъпила предсрочна
изискуемост на задължението е по същество без значение за основателността
на иска, доколкото към датата на приключване на съдебното дирене е
7
настъпил падежът на всички вноски по чл.3 от процесното споразумение за
встъпване в дълг. Само за пълнота за изложението съдът отбелязва, че
доколкото са се осъществили условията, уговорени между страните по чл.3,
ал.3 от същото и исковата молба съдържа изявление в този смисъл, то
вземането е станало изискуемо в цялост с получаването на препис от исковата
молба от ответника.
Законна лихва за забава следва да се присъди в съответствие с
диспозитивното начало, съобразно искането на ищеца – върху сумата от 154
11.61 лв., представляваща сбор от главниците, присъдени с решението на ОС
– Перник, за която ответникът също е поел задължението да отговаря
солидарно с главния длъжник, от датата на предявяване на иска – 02.08.2021г.
до окончателното плащане.
При този изход на спора съдът дължи произнасяне и по своевременно
наведеното от ответника с отговора възражение за погасяване на вземането по
давност. Възражението е неоснователно. Споразумението за встъпване в дълг
е подписано на 01.04.2019г., като падежът на първата от вноските, съгласно
уговореното между страните в чл.3, ал.1 и ал.2 от същото е 20.03.2019г.
Искът е предявен на 02.08.2021г. – далеч преди края на давностния срок,
който е петгодишен.
По разноските:
На осн. чл.78, ал.1 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати
сторените от ищеца разноски по делото, които съгласно представения списък
по чл.80 от ГПК възлизат на сумата от 6 943,51 лв. държавна такса и 300 лв. –
депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. В. К., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. **** на осн.
чл.79, ал.1 вр. с чл.101 от ЗЗД да заплати на „Ф.****“ ЕООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Рудничар“, ул. ****,
представлявано от управителя Д. М.а, следните суми:
сумата от 173 587.86 лева, представляваща сбор от сумите, които „ЛЛС
О. И Г." ЕООД, ЕИК **** е осъдено да заплати на „Ф.****" ЕООД, ЕИК
**** с решение №45/11.10.2018г. на ОС, Перник по т.д. № 1/2018г., за
които задължения ответникът е поел солидарна отговорност по силата на
споразумение за встъпване в дълг от 01.04.2019г., сключено с кредитора
„Ф.****" ЕООД;
законна лихва върху сумата от 154 111,61 лева, представляваща общ
размер на главниците, присъдени в полза на ищеца с решение
№45/11.10.2018г. на ОС, Перник по т.д. № 1/2018г., считано от датата на
исковата молба – 02.08.2021г. до окончателното плащане;
сумите от 6 943,51 лв. – разноски за платена държавна такса и 300 лв. –
депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9