№ 439
гр. София, 04.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600268 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXII от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
Образувано е въз основа на постъпил частен протест срещу протоколното
определение, постановено в открито съдебно заседание на 22. 11. 2021 г. от Софийския
районен съд, Наказателно отделение, 115-и състав, по н. о. х. дело № 14198 по описа за 2020
г., с което съдебното производство е било прекратено поради констатирано отстранимо
процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на правото на защита на
подсъдимите.
С частния протест определението на Софийския районен съд се оспорва като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че след като са били
отменени определенията на предходния председател на съдебния състав за даването на ход
на разпоредителното заседание и за даването на ход на съдебното следствие, то за
проведеното съдебно заседание на 22. 11. 2021 г. първоинстанционният съд е следвало
наново да призове пострадалия. Според прокурора с даването на ход на съответното съдебно
заседание без призоваването му първата инстанция е нарушила процесуалните права на
пострадалия. Отделно от това се изразява несъгласие с мотивите на районния съд, че на
досъдебното производство е било допуснато отстранимо процесуално нарушение, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемите с оглед възможността да разберат в
какво престъпление са обвинени. Излагат се доводи, че обвинителният акт съдържа
подробно описание на действията, които двете обвиняеми са извършили спрямо пострадалия
при осъществяването на самото изпълнително деяние. Поддържа се, че при
съизвършителство е без значение конкретният каузален принос на всеки един от
съизвършителите в предизвиканите с общата дейност общественоопасни последици, във
връзка с което прокурорът се позовава на съдебна практика. Приема се, че съгласно
Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС при преценката на съдържанието на
обстоятелствената част на обвинителния акт винаги трябва да се изследва дали установените
непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в
него. Посочват се и данните, които следва да се съдържат в заключителната част на
обвинителния акт. Прави се искане Софийският градски съд да отмени протестираното
определение и да разпореди на първоинстанционния съд да насрочи делото за разглеждане
по общия ред.
1
Преписи от частния протест са били надлежно връчени както на М.Р.Р. и Л. СП. Л.,
така и на защитника им адвокат Вяра Братоевска, но от тях не са постъпили възражения.
Като съобрази данните по делото и доводите на прокурора, въззивният съд
направи следните правни изводи.
Частният протест е подаден от легитимирана страна срещу подлежащ на
протестиране съдебен акт в законоустановения срок, поради което е процесуално допустим.
Производството пред Софийския районен съд е било образувано въз основа на
обвинителен акт по досъдебно производство № 3382 ЗМК - 2132/2019 г. по описа на 7 РУ –
СДВР, прокурорска преписка № 55171/2019 г. по описа на Софийската районна
прокуратура. С него се предявява обвинение на Л. СП. Л., ЕГН **********, и М.Р.Р. с ЕГН
********** за това, че в съучастие причинили травматични увреждания, съответно болка и
страдание на длъжностно лице по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1,
предл. първо, и т. 12, предл. първо, във връзка с чл. 130, ал. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс.
След внасянето на обвинителния акт на 10. 03. 2021 г. първостепенният съд е провел
открито съдебно заседание, в което подсъдимите са заявили, че не са получили преписи от
обвинителния акт и са поискали делото да бъде отложено. Освен това пострадалият изрично
е заявил, че е наясно с правата си и че не желае да се конституира като граждански ищец
или частен обвинител. При това положение районният съд е отложил делото и е провел
разпоредително заседание по чл. 248 НПК на 28. 04. 2021 г. С оглед на предходното му
изявление пострадалият не е бил призован за него. В хода на съдебното заседание са били
обсъдени въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, като в крайна сметка първостепенният съд е
обявил, че в досъдебната фаза на производството не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да налагат прекратяването на съдебното производство и връщането на
делото в подготвителна фаза. След това делото е продължило с даване на ход на съдебното
следствие и провеждане на разпити на вещи лица.
На 14. 10. 2021 г. делото било преразпределено на друг съдия-докладчик поради
съответна заповед на административния ръководител на Софийския районен съд. В
откритото съдебно заседание на 22. 11. 2021 г. първата инстанция с протоколно определение
отменила определенията за даване ход на делото, за даване ход на разпоредително заседание
и за даване ход на съдебно следствие. В същото заседание, за което пострадалият не бил
призован, съдът отново поставил за обсъждане въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, като този
път открил отстранимо съществено процесуално нарушение, допуснато в досъдебното
производство.
По отношение на първата група доводи в частния протест, свързани с твърдяно
нарушение на правата на пострадалия от първата инстанция, въззивният съд приема
следното. Принципът за неизменност на съдебния състав, установен с чл. 258, ал. 1 НПК, е
проявление на принципа на непосредствеността (чл. 18 НПК) в съдебната фаза на
наказателния процес. Неговата цел е да осигури съдът да формира решение по съществото
на делото по вътрешно убеждение, почиващо на непосредствено събиране и възприемане на
доказателствата (решение № 206 от 15. 01. 2019 г. на ВКС по н. дело № 913/2018 г., III н. о.;
решение № 227 от 22. 11. 2018 г. на ВКС по к. н. дело № 779/2018 г.; решение № 206 от 15.
01. 2019 г. на ВКС по н. дело № 913/2018 г., III н. о.). При провеждането на
разпоредителното заседание по чл. 248 НПК, от друга страна, се обсъждат само въпроси,
които са предварителни за протичането на съдебната фаза. Въпросите по същество, свързани
с доказателствата, са изрично изключени от обсъждането в разпоредителното заседание (чл.
248, ал. 4 НПК). Затова настоящият съдебен състав приема, че изискването за неизменност
на състава по чл. 258 НПК намира приложение от началото на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, от който момент насетне пред съдебния състав непосредствено се
събират доказателства и най-сетне с крайния акт по същество се прави анализа и преценка
2
на събраните доказателства, въз основа на което съдът формира своите фактически и правни
изводи. Този извод се подкрепя и от систематичното разположение на текста на чл. 258 НПК
след етапа на разпоредителното заседание пред първата инстанция, което остана
непроменено при законодателната реформа от 2017 г.
В съответствие с възприетата от настоящия съдебен състав принципна позиция
следва изводът, че първостепенният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение,
което да е ограничило правото на пострадалия да участва в съдебното производство,
включително чрез ограничаване на правото му на конституиране като граждански ищец
и/или частен обвинител. Повторното провеждане на разпоредително заседание от новия
съдия-докладчик на 22. 11. 2021 г. е било излишно. Направеното пред предходния съдия-
докладчик изявление от пострадалия, че не желае да бъде конституиран като граждански
ищец или частен обвинител, запазва правното си значение и след промяната в персоналния
състав на първата съдебна инстанция. За новия съдебен състав не е съществувало
процесуално задължение да призове пострадалия за съдебното заседание на 22. 11. 2021 г.
Във връзка с втората група доводи, изложени в частния протест, които са свързани с
липсата на съществено процесуално нарушение, допуснато на досъдебното производство,
въззивният съд приема следното.
Съобразно възприетата от настоящия съдебен състав принципна позиция относно
приложимостта на принципа за неизменността на състава, първостепенният съд не е можел
повторно да постави за обсъждане въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, съответно не е можел
да прекрати съдебното производство поради констатирано отстранимо съществено
процесуално нарушение.
Освен това въззивният съд приема, че подобно нарушение липсва. Обвинителният акт
включва обстоятелствена и заключителна част, които имат нормативно определено
съдържание (чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК). Сред реквизитите на обстоятелствената част се
открояват с особено съществено значение описанието на фактите от състава на
предполагаемото престъпление и начина на извършването му. Липсата на посочване на
всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни
в съдебното производство. В този смисъл са разясненията, дадени с т. 4. 2 от Тълкувателно
решение № 2 от 7. 10. 2002 г. на ВКС по т. н. дело № 2/2002 г., ОСНК, които не са изгубили
значение.
В разглеждания случай в обстоятелствената част на обвинителния акт се описва, че
подсъдимата Романова захапала силно за китката пострадалия, а подсъдимата Л. в същия
момент го бутнала по циментовите стълби. Описано е също така, че вследствие на
поведението на двете на пострадалия били нанесени повърхностни травматични увреждания
(охлузвания и кръвонасядания), реализиращи медико-биологичния критерий „болка и
страдание“. Освен това е описано, че пострадалият е бил назначен на длъжността
„заместник-кмет“ към Столичната община – район „Младост“, че уврежданията са му били
причинени при изпълнение на службата на работното му място, както и че подсъдимите са
действали по хулигански подбуди и при липса на личен мотив (не познавали пострадалия и
между тях не е имало предходни лични отношения на вражда или неприязън).
При това положение въззивният съд споделя доводите в частния протест, че
обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа подробно описание на конкретните
действия на всяка една от подсъдимите, с които се твърди, че са осъществили
изпълнителното деяние на съответното престъпление. Обстоятелствената част на
обвинителния акт съдържа също така и подробно описание на останалите елементи от
състава на твърдяното престъпление. При това положение не може да се приеме, че е било
допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на Л.
и Романова. Обвинителният акт съдържа достатъчно ясно описание на всички
3
обстоятелства, които предстои да бъдат предмет на доказване в съдебното производство.
Въпросът дали така описаните факти действително обуславят съучастие (съизвършителство)
на двете подсъдими в предполагаемото престъпление или е налице независимо извършване
на две отделни престъпления е въпрос по съществото на делото. Първостепенният съд
следва да направи съответната преценка с крайния акт.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и
делото трябва да бъде върнато на първата инстанция за продължаване на процесуалните
действия от етапа на даването на ход на съдебното следствие.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА протоколното определение, постановено в открито съдебно заседание
на 22. 11. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 115-и състав, по н. о.
х. дело № 14198 по описа за 2020 г.
ВРЪЩА делото на същия състав на Софийския районен съд за продължаване на
процесуалните действия с даване на ход на съдебното следствие.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4