Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.04.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 6453 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 13515 от 16.01.2019 г., постановено по
гр. дело № 74407/2016 г., Софийският районен съд, I ГО, 49-ти състав, е осъдил „Б.Х“ ООД да предаде на С.И.В., В.И.В. и С.И.Г. на основание чл. 233 ЗЗД следните
недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.8404.903, град София, Община
Столична по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-61/27.09.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с
адрес на поземления имот в град София, район „Кремиковци“, ул. „Челопешко шосе“,
местност VII-39, с площ от 1249 квадратни метра, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.8404.682, гр. София, община Столична, област София, по кадастралната карта
и регистри, одобрени със Заповед РД-18-61/27.09.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот в град София, район „Кремиковци“, кв. Челопечене, с
площ от 1263 квадратни метра и СГРАДА с идентификатор 68134.8404.903.1, гр. София,
Община Столична по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-61/27.09.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с
адрес на сградата в гр. София, район „Кремиковци“, ул. „Челопешко шосе“. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът е осъден да заплати на ищците общо сумата в размер на 1280 лв. - разноски
по делото.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от „Б.Х“ ООД чрез адв.
Д.Ф., в която се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно тъй като
в него и в исковата молба е посочено, че
предаването на имотите се иска след прекратяване на договор за наем от
01.01.2009 г., какъвто страните не са сключвали. Моли решението да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени. Не претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е
постъпил от С.И.В., В.И.В. и С.И.Г., чрез адв. Р.Т., в който въззивната жалба
се оспорва и се излагат подробно доводи в подкрепа на правилността на
обжалваното решение. Излагат, че страните са сключили договор за наем от
01.01.2009 г. за описаните в договора за наем недвижими имоти, които са идентични
с процесните съгласно заключението на СТЕ, като с анекс към договора за наем от
31.12.2015 г. последният е прекратен считано от 01.01.2016 г. На 11.07.2016 г.
ищците отправили покана до ответното дружество за предаване на наетите имоти в
срок от 14 дни от получаването ѝ, като след изтичане на посочения срок,
имотите не са върнати. Прави подробен доказателствен анализ. Моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендира
разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като обсъди по реда на
чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че същото е правилно по следните
съображения:
Производството по делото е по реда
на чл. 310, т. 2 от ГПК - за опразване на наети и заети за послужване
помещения. За да е основателен искът по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 238 от ЗЗД за връщане на имот, предмет на договор за наем, ищецът следва да докаже, че
е налице валидно сключен договор за наем, че е предал имота, след което
договорът е прекратен, но въпреки това ответникът продължава да ползва
имуществото, обект на наемното правоотношение.
В настоящия случай
правилно първоинстанционният съд е приел, въз основа на писмените документи и
заключението на вещото лице по допусната и изслушана съдебно-техническа
експертиза, от която се установява идентичност между поземлените имоти, описани
по документите за собственост на ищците, към които договорът за наем препраща, и
тези, чиито предаване се иска, че страните са били валидно обвързани от договор
за наем на процесните недвижими имоти от 01.01.2009 г. за срок от 3 години при
месечна наемна цена от 500 лева. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора за наем на
складово помещение от 01.01.2009 г., ако наемателят продължи да ползва наетия
имот, предмет на договора, описан като дворно място с площ от 2200 кв. метра с
навес и складово помещение, находящо се в кв. Челопечене, след изтичане на срок
на договора, същият се счита продължен. С представения анекс към договор за
наем от 31.12.2015 г., подписан от представител на „Б.Х“ ООД, чиято автентичност не е оспорена от страните, се
установява, че считано от 01.01.2016 г. договорът за наем на складовото
помещение се прекратява. Действително, в анекса, както и в нотариалната покана,
въз основа на него, е посочено, че договорът за наем е сключен на 01.01.2007
г., а не на 01.01.2009 г., както е посочено в него, но тълкувайки изразите,
използвани в двата документа, а именно употребената членувана форма
„складовото“ помещение, може да се заключи, че предмет на правоотношенията
между страните е едно складово помещение, намиращо се в кв. Челопечене ведно
със земята под него, поради което посочването на различна датата на договора за
наем в анекса се дължи на техническа грешка. В този смисъл единственият довод
на ответника, че договор за наем от 01.01.2009 г. не съществува, следователно
не е и прекратяван, е неоснователно, тъй като първо автентичността на документа
озаглавен Договор за наем от 01.01.2009 г. на складово помещение не е оспорена,
и второ, защото не са представени доказателства, че подписаният между страните
анекс към договор за наем от 31.12.2015 г. и нотариалната покана, която го
пресъздава, касаят прекратяването на друг договор, сключен между страните с
предмет складово помещение в кв. Челопечене от 01.01.2007 г., а не
представения.
Действително в приетия по делото договор за наем на
складово помещение имотът не е описан достатъчно подробно, освен това по
отношение на описанието на обекта на наемното правоотношение, е налице
препращане към документ за собственост – нотариален акт № 211/1998 г., какъвто не е представен по делото, но при
съвкупната преценка на представените документи за собственост, заключението на
вещото лице по техническата експертиза и показанията на разпитаните свидетели А.С.Н.и
И.К.В., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява, че
имотът описан в нотариалния акт за собственост върху недвижим имот № 29, том I-А, рег. № 1201, дело №
211 от 1998 г. и този, който
ответното дружество ползва въз основа на договора за наем с ищците, са
идентични, като договорът за наем между страните е един, този от 01.01.2009 г.
и същият е прекратен с представения анекс считано от 01.01.2016 г., както
правилно е приел и първоинстанционният съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. първо
от ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта, обект на сключения договор за наем,
след неговото прекратяване, като връщането на имота, предмет на договора за
наем, означава предаването му от наемателя на наемодателя, като това предаване
на имота, обаче, не се изчерпва само и единствено с преустановяване на
ползването му от страна на наемателя. Наетият имот е предаден, когато
наемателят е осигурил на наемодателя достъп до имота му и го е предал в
състоянието, в което е бил при сключването на наемния договор. При това,
предаването на държането на имота включва комплекс от фактически действия,
чието извършване по силата на закона е възложено на наемателя, като същият
трябва напълно да освободи имота от вещите си и друго имущество, да предаде
ключа от имота и т.н.
Установеното в цитираната правна норма задължение за
връщане на вещта е в тежест на наемателя и именно поради това той следва да
предприеме действията по осъществяване на това реално предаване. Настоящият
въззивен състав счита, че по делото при доказателствена тежест за ответника не
се установява изпълнение на задължението му като наемател да предаде държанието
на отдадения под наем имот на наемодателя, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 233, ал. 1, изр.първо от ЗЗД за предаване на държанието на имотите,
предмет на сключения между страните договор за наем, който е прекратен, се
явява основателен и доказан и като такъв правилно е бил уважен.
С оглед изложеното при съвпадение на изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд въззивната жалба е неоснователна,
а обжалването решението е правилно и
като такова следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора и
предвид заявената претенция, на въззиваемите, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
се дължат разноски, но до приключване на устните състезание пред настоящата
инстанция не са представени доказателства, че такива са сторени , поради което
не следва да се присъждат.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13515 от 16.01.2019 г., постановено по гр.
дело № 74407/2016 г., на Софийски районен съд, I ГО, 49-ти състав.
Решението може да се обжалва пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страната, при условията
на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.