О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………… 2018 година гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІІІ СЪСТАВ в закрито заседание на първи юни две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията адм.дело №
911 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на К.П.М. и Т.П.М.,***
против писмо рег.№ МД-Т18001125ВН/20.02.2018г. на Директора на дирекция „Местни
данъци“. С влязло в сила определение на съда производството по делото е
прекратено по отношение на жалбоподателя К.П.М..
В съдебно заседание на 16.05.2018г.
с протоколно определение, съдът е счел делото за изяснено от фактическа страна,
дал е ход по същество и го е обявил за решаване. В срока за произнасяне,
съставът на съда констатира, че определението е постановено при пропускане на
следните обстоятелства, касаещи допустимостта на подадената жалба, поради
следното:
На оспорване по реда на чл.145 и сл. от АПК пред административния съд подлежат индивидуалните административни актове,
които по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК са властнически волеизявления на органи на държавно управление, с които се
създават права или се засягат законни интереси на граждани или юридически лица.
Индивидуални административни актове са тези, които са издадени в сферата на
изпълнителната власт и с които се осъществяват пряко функциите на държавното
управление. Една от основните характеристики на властническия характер на
волеизявлението е то да поражда едностранно права и задължения за трети лица
независимо от тяхната воля, а допълнителен признак е непосредствената
(директната) му принудителна изпълняемост със средствата на държавната принуда.
Също така съгласно чл.21 ал.5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията и действията на
административния орган, които са част от производството по издаване на
индивидуални административни актове.
Обжалваното писмо не съдържа властническо-разпоредително
волеизявление и само по себе си не предизвиква промяна в правната сфера на
трети лица от вида и характера на последиците, визирани в хипотезите на чл.21 от АПК – с него не се създават права
или задължения, нито се засягат непосредствено права, свободи или законни
интереси на отделни граждани или организации, в това число и на
жалбоподателя, а има уведомителен характер. С оглед на това съдът намира, че оспореното писмо не представлява
индивидуален административен акт и същият не може да бъде предмет на съдебен контрол по заявения процесуален ред – чл.145 и сл. от АПК.
Предвид това, съдът намира, че определението, с което е
даден ход по същество и делото е обявено за решаване следва да се отмени, на
основание чл.253 от ГПК, във връзка с чл.236 от АПК.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение от съдебно заседание на 16.05.2018г. за даване ход по същество на
адм.д. № 911/2018г. по описа на Административен съд - Варна, на основание
чл.253 от ГПК, във връзка с чл.236 от АПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.П.М. *** против писмо
рег.№ МД-Т18001125ВН/20.02.2018г. на Директора на дирекция „Местни данъци“.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 911/2018г. по
описа на Административен съд Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок от съобщението на
страните.
Административен
съдия: