№ 5216
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Георги Кацаров
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20231100502342 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 03.11.2021 год., постановено по гр.дело №10145/2021 год. по описа на
СРС, ГО, 34 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Топлофикация София” ЕАД срещу К. Г. Т. и А. С. Я. искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат на
ищеца разделно – по 1/2 част от следните суми: 1 097.47 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 17.09.2017 год. до 30.04.2019 год. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ул.“*******, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.дело № 44763/2020 год. по описа на СРС, ГО, 34 с-в, до окончателното й
изплащане, 147.85 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 15.09.2018 год. до 02.09.2020 год., 31.25 лв., представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от 17.09.2017 год. до 30.04.2019 год., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 44763/2020 год. по описа на СРС, ГО, 34 с-в,
до окончателното й изплащане и 6.07 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 01.10.2017 год. до 02.09.2020 год., като исковете са
отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери и периоди и ответниците К.
Г. Т. и А. С. Я. са осъдени да заплатят на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 680.13 лв. и
1
направените разноски в заповедното производство в размер на 74.67 лв., а ищецът
„Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на ответниците К. Г. Т. и А. С. Я. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 11.84 лв.
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците К. Г. Т. и А. С.
Я. /възстановена с протоколно определение на СРС по горепосоченото дело от 26.01.2023
год./. Жалбоподателите поддържат, че главните искове не били доказани по размер. По
делото липсвали доказателства за количеството доставена топлинна енергия в процесния
недвижим имот, както и за нейната стойност. Не било установено основанието на
начисляване на такси за дялово разпределение, както и че дължимостта на такива е била
договорена от ищеца и третото лице-помагач. Нямало и данни, че услугата дялово
разпределение реално била предоставена през процесния период. Претенцията по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за лихва върху главницата за дялово разпределение била неоснователна. В Общите
условия на ищцовото дружество не бил уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което и за изпадане на длъжника в забава била необходима покана на кредитора,
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Такава покана не била представена по делото.
Според Общите условия на ищеца, клиентите били длъжни да заплащат стойността на
доставената топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата в
интернет страницата на продавача. Ищецът не бил ангажирал доказателства, че ответниците
са изпаднали в забава по отношение на задължението за стойността на топлинната енергия.
Ето защо молят решението на СРС да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендират
и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД счита, че решението на СРС следва
да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната
жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и пасивно
субективно съединени искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната част, но е частично неправилно.
2
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Доказано е също така въз основа на събраните писмени доказателства, че К. Г. Т. и
А. С. Я.-Т. са съсобственици на процесния недвижим имот /мазе №2 – при равни права/,
поради което и същите се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. имат качеството на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./ – виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/2017 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, следва да се приеме, че през исковия период между страните по
делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към
процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото – индивидуални справки
за отопление и топла вода, документ за главен отчет /последният е подписан от ответницата,
респ. неин представител – като авторството на документа не е било оспорено и надлежно
опровергано в процеса – чл. 180 ГПК и обективират извънсъдебните й признания за
отчетените данни, които при преценката им по реда на чл. 175 ГПК с оглед останалите
данни въззивният съд намира, че отговарят на истината/, както и от заключението на вещото
лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по
делото следва да бъде кредитирано, че делът на ответниците за отопление, битово горещо
водоснабдяване и сградна инсталация /на база 41 куб.м./ са били изчислени в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба – в имота през процесния имот е имало
монтирани 1 бр. радиатор с поставен ИРРО, щранг-лира в банята и 1 бр. водомер, като
3
ищецът бил отчитал за своя сметка технологични разходи.
Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от
ответниците топлинна енергия в определено количество за исковия период. В този смисъл
СГС счита, че при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена
нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно определените
цени.
Не се спори във въззивното производство, а и от заключението по съдебно-техническата
експертиза се установява, че стойността на доставената топлинна енергия през процесния
период от 17.09.2017 год. до 30.04.2019 год. /за който период вземанията не са погасени по
давност/ възлиза на 1 097.47 лв., а стойността на услугата дялово разпределение за същия
период – на 31.25 лв.
Въззивият съд приема, че всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на
енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на
услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в
редакция – изм.,ДВ, бр. 74 от 2006 год./, дяловото разпределение на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17.07.2012 год./ отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна
енергия се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
"дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в,
когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата
дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи
условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал.
1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от 2016 год. /одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 год. и в сила от
11.07.2016 год./, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред
за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ допълнителна цена по
4
ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово разпределен, извън
обявените от търговеца дати. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая въз основа на писмените доказателства по делото СГС счита, че услугата
дялово разпределение е била реално осъществена през периода от 17.09.2017 год. до
30.04.2019 год.
В този смисъл законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице
основанията за ангажиране на отговорността на ответниците за горепосочените суми
/главници/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422,
ал. 1 ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че задълженията за заплащане на стойността на
топлинната енергия за процесния период са възникнали като срочни, който извод следва от
чл. 33, ал. 2 вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2016 год. – в 45-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнасят.
Т.е., за изпадането на длъжника /ответника/ в забава не е необходимо отправянето на покана
от страна на кредитора. В този смисъл акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
установена в своето основание за исковия период – от 15.09.2018 год. до 02.09.2020 год., а
размерът й възлиза на 147.85 лв. /виж заключението по съдебно-счетоводната експертиза/,
до който й същата се явява основателна.
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
01.10.2017 год. до 02.09.2020 год. върху вземането за стойност на услугата дялово
разпределение. Между страните не е бил уговорен срок за заплащане на стойността на
услугата дялово разпределение – в клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия на ищеца е
предвидено единствено, че редът и начинът на заплащане на тази услуга се определят от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се
обявява по подходящ начин на клиентите. А след като няма определен ден за изпълнение, то
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че
ответниците са били поставени в забава по отношение на задълженията за заплащане на
стойността на услугата дялово разпределение, предоставена, поради което и при
приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест въззивният съд намира, че релевираните претенции по чл. 86, ал. 1
ЗЗД се явяват неоснователни.
Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено в частта му, в която са уважени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от общо 6.07 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, представляващи стойност на услугата дялово разпределение, за периода от
01.10.2017 год. до 02.09.2020 год., които претенции подлежат на отхвърляне.
5
Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в частта му, в която ответниците
са осъдени да заплатят на ищеца разноски за исковото производство за разликата над 676.91
лв. и разноски за заповедното производство за разликата над 74.32 лв.
В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено,
като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответниците неприсъдената част от разноските в
първоинстанционното производство в размер на 2.79 лв., както и направените разноски във
въззивното производство за държавна такса и за възнаграждение за един адвокат в размер на
2.96 лв., съразмерно с уважената част от въззивната жалба, респ. отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 03.11.2021 год., постановено по гр.дело №10145/2021 год. по
описа на СРС, ГО, 34 с-в, в частта му, в която са уважени предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу К. Г. Т. и А. С. Я. искове с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 1/2 част от сумата от 6.07 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, представляващи стойност на услугата дялово
разпределение, за периода от 01.10.2017 год. до 02.09.2020 год., както и в частта му, в която
ответниците К. Г. Т. и А. С. Я. са осъдени да заплатят на ищеца „Топлофикация София“
ЕАД разноски за исковото производство за разликата над 676.91 лв. и разноски за
заповедното производство за разликата над 74.32 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”*******
срещу К. Г. Т. с ЕГН ********** и А. С. Я. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.София,
ул.“*******, искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца по 1/2 част от сумата от 6.07 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, представляващи стойност на услугата дялово
разпределение, за периода от 01.10.2017 год. до 02.09.2020 год.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 03.11.2021 год., постановено по гр.дело №10145/2021
год. по описа на СРС, ГО, 34 с-в, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
6
управление: гр.София, ул.”******* да заплати на К. Г. Т. с ЕГН ********** и А. С. Я. с
ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.София, ул.“*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 2.79 лв., както и
направените разноски във въззивното производство за държавна такса и за възнаграждение
за един адвокат в размер на 2.96 лв.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7