О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № 260780
24.03.2021г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното от съдия Михова в.ч.гр.дело № 790 по
описа за 2021г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274 и сл. във връзка
с чл.130 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Терзиев
Агро“ ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника му по
делото адв. В.З., против Определение №1139
от 02.03.2021г., постановено по
гр. д. №286/2021г. на
Районен съд- Пловдив, ХХІ гр.с.,
с което
е върната подадената
от дружеството искова
молба с вх.№714/11.01.2021г.,
прекратено е производството по
делото и е
обезсилена издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№9703/2020г. по описа
на СРС. В жалбата се
излагат съображения за неправилност
на обжалваното определение,
като се иска
отмяната му и
връщане на делото
на първоинстанционния съд
за разглеждане на
предявения иск.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен
акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран
с иск с
правно основание чл.422, ал.1
от ГПК за
установяване на вземането на „Терзиев Агро“ ЕООД, ЕИК
********* спрямо „Елен Инвест“ ЕООД, произтичащо
от сключен между страните на
05.06.2019г. договор за изработка, като се претендира връщане от ответника
на платено от ищеца по договора
възнаграждение в размер от 5000 лева, поради неизпълнение на част от
възложените СМР, подробно посочени по вид и стойност в исковата молба, за която сума е
била издадена заповед за
изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№9703/2020г. по
описа на СРС.
За да прекрати производството по делото,
първоинстанционният съд е
приел, че е
налице несъответствие между изложените
в заявлението по
чл.410 от ГПК
обстоятелства, от които произтича
вземането, и посочените
такива в исковото
производство от ищеца,
в които за първи път се
въвеждали твърдения, че
вземането произтича от неизпълнена
част от възложени СМР,а в заповедта е посочено, че се касае за неизпълнен
договор за СМР. Приел е, че при
това положение липсва идентичност между
вземането- предмет на
издадената заповед за
изпълнение, и вземането- предмет на установителния
иск, поради което
предявеният иск е
недопустим. По тези
съображения е постановил
връщане на исковата молба,
прекратяване на производството по
делото и обезсилване
на издадената заповед
за изпълнение.
Частната жалба
срещу така постановеното
определение е основателна.
Неправилно съдът
е приел, че е
налице липса на
идентичност между вземането
по издадената заповед
за изпълнение и това
по установителния
иск. Действително
съгласно разпоредбата на
чл.410, ал.2 от ГПК
заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК
трябва да отговаря на изискванията за
исковата молба, уредени
в чл.127, ал.1 от
ГПК, едно от
които е да
съдържа изложение на обстоятелствата, на които
се основава искът.
Доколкото обаче целта
на заповедното производство не
е да се провери съществуването на вземането,
а само дали
същото е спорно,
то за да
е редовно заявлението,
достатъчно е в
същото да са
посочени съществените юридически
факти, от които произтича претендираното вземане
и които позволяват
индивидуализацията му. Не
е необходимо в заявлението
да бъдат посочвани всички
обстоятелства, имащи значение за
основателността на заявената
претенция и за
евентуалните възражения на
длъжника срещу съществуването й, тъй като препис
от същото не се
връчва на длъжника. В
настоящия случай в т.т.9
и 12 от
подаденото заявление заявителят
е посочил, че
вземането му произтича
от платени, но неизпълнени СМР по договор , като така
посочените фактически обстоятелства
позволяват вземането да
бъде индивидуализирано в
достатъчна степен с
оглед издаване на поисканата заповед за
изпълнение. Обстоятелството, че в исковата
молба, с която
е предявен искът
за установяване на
вземането, както и в уточняващата молба са посочени по вид и стойност конкретните
неизпълнени от ответника СМР по договора ,
не означава, че
е налице липса
на идентичност между основанието
на претенцията, заявена
в заповедното производство,
и тази, заявена
в исковото производство.
Налице е поясняване
и допълване на заявената
в заповедното производство
претенция чрез конкретизация
на фактическите обстоятелства, на
които същата се
основава, а не предявяване на
нов иск.
Следователно не е имало каквото и
да било основание за исковия съд да счита и да приема, че е заявената искова
претенция е различна от тази посочена в заявлението до заповедния съд.
Ето защо
обжалваното определение следва
да бъде отменено като незоконосъобразно, а
делото- върнато на
първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените
действия по него.
По изложените
съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ Определение №1139
от 02.03.2021г., постановено по
гр. д. №286/2021г. на Районен съд-
Пловдив, ХХІ гр.с., с
което е върната
подадената от „Терзиев Агро“ ЕООД, ЕИК *********, искова молба с вх.№714/11.01.2021г., прекратено е
производството по делото
и е обезсилена
издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№9703/2020г. по
описа на СРС.
ВРЪЩА делото
на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Определението е
окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: