Р Е Ш Е Н И Е №
23.08.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИРИНА СТОЕВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
2078 по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20263614 от 30.11.2020 г. по гр.д. № 81649/2018 г. Софийски
районен съд, 36 състав отхвърлил като неоснователен предявения от Н.С.О., ЕГН **********,
срещу ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата на адрес: гр. София, ул. „*****,
представлявани от председателя на УС на ЕС И.З.Г., иск за отмяна на решенията
по протокола от проведеното общо събрание на 13.12.2018 г. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответниците сумата 400 лв. – разноски
по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Н.С.О., при твърдения
решението да е нищожно, недопустимо и неправилно. Решението не било мотивирано,
поради което било невалидно. Отделно от това липсвала дата на протокола от
второто проведено открито съдебно заседание и подпис на съдията в протокола,
което според въззивницата водело до недопустимост на решението. Решението било
неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Районният
съд не указал на ищцата, че не излага правнорелевантни факти във връзка с
конкретни нарушения на правилата на ЗУЕС относно реда за свикване и провеждане
на ОС и приемане на решенията, което пряко нарушавало правото на ищцата за
съобразяване с изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Това довело и до нарушения
във връзка с доклада, което препятствало ищцата да посочи и представи относими
доказателства. Видно от производството било, че ищцата оспорва кворума на
основание грешно отразени в протокола от ОС на ЕС общи части от присъствалите
на събранието собственици на обекти. Фактическите грешки, допуснати при
пренасянето на стойностите на идеалните части на собствениците на обекти в
етажната собственост в процентно изражение от представения нотариален акт и
съставения от събранието протокол били видими и без специални знания. Съдът не
се произнесъл по всички спорни правнорелевантни факти и не обсъдил всички
събрани по делото доказателства. Грешките в идеалните части били в размер на - 6.27
% и така идеалните части, представени на ОС, били под 33 %. Преклузията във
второто съдебно заседание не била абсолютна, а районният съд неправилно не
приел цялостната справка ведно с писмо от ДНСК. Представените доказателства
съдържали по формат и реквизити характеристиките на частен документ по смисъла
на чл. 180 ГПК, а неправилно съдът отказал да приеме и цялостната справка ведно
с писмо на ДНСК. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо
това постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски за
двете инстанции съгласно списъци по чл. 80 ГПК.
Въззиваемите страни ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата на адрес: гр. София,
ул. „***** с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват въззивната жалба и
молят съда да потвърди обжалваното решение като правилно. Претендират разноски
за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 40, ал.
1 ЗУЕС за отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост (ОС на
ЕС), обективирани в протокол от 13.12.2018 г., поради допуснати нарушения на
правилата на ЗУЕС относно провеждането на общото събрание, изразяващи се в липса
на първоначален кворум съгласно чл. 15 ЗУЕС и липса на квалифициран кворум по
чл. 17, ал. 1, т. 5 ЗУЕС относно решението, свързано с бъдещи ремонти. В
исковата молба се твърди още, че до 20.12.2018 г. на таблото в общите части на
сградата нямало поставено съобщение за изготвен протокол (чл. 16, ал. 7 ЗУЕС),
а протокол не бил изпратен на ищцата и по електронна поща, въпреки отправеното
искане за това до председателя на УС. Поради това е искала от съда да отмени
решенията, взети на ОС на ЕС, проведено на 13.12.2018 г.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответниците
са оспорили предявения иск с възражения, че ОС на ЕС е проведено в съответствие
с изискванията на ЗУЕС – тъй като на определения с поканата час 19.00 ч. нямало
необходимия кворум от 67 %, на основание чл. 15, ал. 2 ЗУЕС събранието било
отложено с един час и било проведено с кворум 37.49 % от идеалните части от
общите части на ЕС по предварително оповестения дневен ред. Искали са от съда
да отхвърли иска.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно. Нищожността на съдебното решение се свързва
с липса на надлежно волеизявление на съдебния състав, а в случая атакуваното
решение е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, в законен
състав, в писмена форма и е подписано, волята на съда е ясна и разбираема. Доводът
в жалбата, че решението нямало мотиви, освен че не отговаря на действителното
положение – съдът е обсъдил всички приети по надлежния ред относими за спора доказателства
и е изложил ясни мотиви, е и по същество несъстоятелен, тъй като липсата на
мотиви не е от естество да обуслови извод за нищожност на съдебния акт.
Решението е и допустимо. Недопустимо е решение, което не отговаря на
изискването за произнасяне по същество при надлежно сезиране, а именно: когато
е постановено по иск, какъвто не е бил предявен от ищеца или съдът е бил
десезиран с него; когато съдът се е произнесъл, като е разрешил спора въпреки
липсата на възникнало право на иск или при ненадлежно упражнено такова. Липсата
на абсолютна положителна или наличието на абсолютна отрицателна процесуална
предпоставка (съответно - липса на правен интерес от иска, процесуална легитимация,
процесуална правоспособност и дееспособност, подведомственост, представителна
власт на сезиращия съда от името на ищеца, редовност на исковата молба, респ.
наличие на сила на пресъдено нещо, изтекъл преклузивен срок, висящ процес
относно същото право) е пречка за произнасянето на съда, за която той следи
служебно. При съответна констатация за такова недопустимо произнасяне на
долната инстанция въззивният съд е длъжен да обезсили решението й с
последиците, предвидени в чл. 270, ал. 3 ГПК.
Противно на поддържаното в жалбата, атакуваното решение не е постановено по
нередовна искова молба, съответно не са били налице основания за оставяне на
исковата молба без движение, освен за конкретизиране кои от взетите на
13.12.2018 г. решения се обжалват. За последното районният съд е дал на ищцата
указания и същите са изпълнени с молба – уточнение от 03.04.2019 г. В исковата
молба са посочени конкретните правила, които ищцата счита да са нарушени при
провеждането на процесното ОС на ЕС, а указания за посочване и на други
нарушения съдът не само не е бил длъжен, но и няма правомощие да даде.
Не съответства на действителността и твърдяното в жалбата, че в протокола
от проведеното второ открито съдебно заседание в първата инстанция (в което е
даден и ход на устните състезания) не била посочена дата и същият не бил
подписан от съдията – в протокола е посочена датата на заседанието – 14.10.2020
г., и същият е подписан. Впрочем, ако съдебен протокол не е подписан, тогава
той представлява проект за протокол и следва да се предложи за подпис, и само
при отказ за подписването му това би имало правни последици, но различни от
твърдените в жалбата (арг. т. 15 на ППВС № 1/10.11.1985 г., което в тази част
не е изгубило значение).
Настоящият състав намира, че при
постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, то е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на районния съд, а във връзка с доводите в жалбата следва
да се добави следното:
Както е посочено в цитираното и от районния съд решение № 58 от 25.03.2014
г. по гр.д. № 5704/2013 г., І ГО на ВКС, недопустимо е решение на Общо
събрание на етажните собственици да бъде отменено на основание, което не е
посочено в исковата молба. Това следва от характера на производството - исково,
т.е. съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. Ако
определени пороци на решението на общото събрание не са въведени в спорния
предмет по предвидения в ГПК ред, съдът не разполага с правомощие да
основе крайния си извод за законосъобразност на оспореното решение върху тях.
В случая в исковата молба са заявени като основания за незаконосъобразност
на взетите решения липса на първоначален кворум съгласно чл. 15 ЗУЕС и липса на
квалифициран кворум по чл. 17, ал. 1, т. 5 ЗУЕС относно решението, свързано с
бъдещи ремонти. Твърдението за нарушение на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС не може да
обуслови извод за незаконосъобразност на решенията на ОС на ОС, то е свързано
само с евентуално оспорване на съдържанието на протокола по реда на чл. 16, ал.
9 ЗУЕС, респ. с началния момент на срока, от който тече преклузивният срок за
обжалване – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Видно от приетите покана за свикване на ОС на ЕС и протокол от проведеното
на 13.12.2018 г. от ОС на ЕС, събранието е било свикано за 18.00 ч., но тъй
като в посочения час не е имало изискуемия от чл. 15, ал. 1 ЗУЕС кворум от 67 %
идеални части от общите части, в съответствие с чл. 15, ал. 2 ЗУЕС събранието е
проведено 1 час по-късно, като на същото са били представени 37.49 % идеални
части от общите части, с което е изпълнено изискването на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС за
кворум не по-малко от 33 %. Решенията са приети с мнозинство повече от 50 на
сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост, в съответствие
с чл. 17, ал. 3 ЗУЕС. Основанието за незаконосъобразност на решението по т. 3
от дневния ред – „Бъдещи ремонти“, не се поддържа във въззивната жалба, а и
районният съд правилно е приел, че в случая не е взето решение за основно
обновяване или за извършване на основен ремонт, а за текущи ремонти, с оглед на
което изискването за квалифицираното мнозинство по чл. 17, ал. 2, т. 5 ЗУЕС е
неприложимо.
В исковата молба няма твърдения, че ОС е проведено при погрешно посочени
идеални части към отделните обекти в етажната собственост, нито ищцата е
оспорила списъка към протокола от ОС на ЕС относно посочените в него
собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост и притежавани от тях
идеални части от общите части на сградата, поради което правилно първостепенният
съд не е обсъждал приетия нотариален акт за учредяване право на строеж. Представените
от ищцата в първото открито съдебно заседание документ без посочен автор и
таблица не съставляват „документ“ по смисъла на чл. 180 ГПК, поради което
правилно не са приети, а искането за приемане на доказателства в проведеното на
14.10.2020 г. открито заседание - писмо от ДНСК и „цялостна справка“, при липса
на твърдения за някоя от хипотезите на чл. 147 ГПК, е било преклудирано.
След като не се установява решенията на ОС на ЕС, проведено на 13.12.2018
г. да са незаконосъобразни на посочените в исковата молба основания,
предявеният иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция,
разноски се следват на въззиваемите. Доказано направените такива са в размер на
400 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно
удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20263614 от 30.11.2020 г., постановено по гр.д. №
81649/2018 г. на Софийски районен съд, 36 състав, с което е отхвърлен
предявеният от Н.С.О., ЕГН **********, срещу ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата на
адрес: гр. София, ул. „*****, представлявани от председателя на УС на ЕС И.З.Г.,
иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решенията по протокола от
проведеното общо събрание на 13.12.2018 г., вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА Н.С.О., ЕГН **********,***, да
заплати на ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в
сградата на адрес: гр. София, ул. „*****, представлявани от председателя на УС
на ЕС И.З.Г., на основание чл. 78 ГПК сумата 400.00 лв. (четиристотин лева), представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.