Р Е Ш Е Н И Е №427
07.02.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 530/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Иск на
“Водоснабдяване и канализация„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в Пловдив, бул. Шести септември № 250, против М.Б.Ш., ЕГН **********,***, с правно основание в чл.
79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че за периода
от 12.10.2015г до 14.09.2018г. и по силата на договор при общи условия,
ищцовото дружество доставило до имот на
ответника в ****************, питейна вода и същевременно отвело за пречистване
употребената такава, на обща стойност от 697.09 лева. Количеството на
доставената вода било определено от
ищеца при условията на неизправно измервателно устройство, съобразно чл. 23 ал.
5 от общите условия между страните, тъй като монтирания за измерването на
доставките водомер не бил годно средство за търговско измерване. За доставката били издадени фктури, подробно
описани чрезномерата си в исковата
молба; въпреки така издадените фактури, плащания на доставеното не постъпили от
страна на Ш. в сроковете, уговорени в общите условия между страните.
Затова ищецът се снабдил със заповед за
плащане на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК , издадена по частното гражданско дело № 15886 по описа на ПРС
за 2018г. В нея било заповядано от
съда, ответника да заплати следните
суми: сумата от 697.09 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на заявлението – 04.10.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, 70.86 лева – законна лихва върху главницата за периода
от 31.12.2015г. - 31.08.2018г., 25 лева
разноски по частното дело – държавна такса, и 50 лева разноски – хонорар на
юрисконсулт.
Заповета била връчена на Ш. по реда на чл.
47 ал. 5 от ГПК , и затова се иска от съда да постанови решение, с което да
установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането.
Ответника оспорва иска.
Между страните нямало договор, по две
причини: първо , липсвали доказателства Ш.
да е собственик на имота на ул. **********, и на следващо място – липсвали
предпоставките , при които ищеца имал право да начислява нормативно
определеното количество вода – на практика се спори относно изправността на
водомера. Претенцията била и недоказана, доколкото се базирала на изходящи
от ищцовото дружество чстни документи.
Възразено е за вземанията или части от тях да е изтекла и кратката
погасителна давност.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза е дало заключение за размера на дълга на Ш. съобразно издадените фактури : 697.09 лева – главница, и 70.86 лева – законна лихва върху главницата за периода от 31.12.2015г. - 31.08.2018г.; счетоводството на ищеца е редовно водено.
За да се произнесе по съществото на спора ,
съдът съобрази следното от фактическа и правна страна :
Съществуването на договора е спорно.
За да има договор между страните , следва Ш.
да е потребител на предлаганите от ищеца услуги , тоест, собственик на
водоснабден имот или обект в сграда при етажна собственост, ползвател или
притежател на вещно право на ползване върху такива ( чл. 2 т. 1 и 2 от ОУ между страните ). Не се спори, че
счетоводната партида, по която се отчита стойността на доставената до обекта в ***********,
е на името на ответника; горното обаче
не достатъчно да се приеме, че Ш. е страна по договора за покупко – продажба на
питейна вода. Това е така , тъй като по делото отсъстват каквито и да било било
данни , той да е собственик на имота или негов ползвател. Ответника не
е подавал декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ за имота на *************,
а не са ангажирани други доказателства за собствеността на имота ,
обстоятелство, следващо да бъде доказано от ищцовото дружество, което черпи
права от договора, респ, собствеността.
На следващо място, искът не е доказан с
оглед размера си – остана недоказано спорното обстоятелство дали е неизправно
измервателното устройство ( водомер ) монтиран в имота на ответника, и как
точно ищцовото дружество е констатирало този факт. За целта бе назначена техническа експертиза,
която обаче не бе проведена поради невнасяне на депозита; не бе доведен за
разпит допуснатия по искане на ищеца свидетел.
Исковете са неоснователни.
Разноските по делото остават така , както
са направени - в тежест на ищеца , предвид изхода на спора.
Ответникът не е направил разноски,
представляван е от назначен от съда особен представител.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на “Водоснабдяване и
канализация„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив,
бул. Шести септември № 250, да се признае за установено против М.Б.Ш., ЕГН **********,***,че дължи на ищеца следните
суми , за които е издадена заповед за плащане № 8903/10.10.2018г. по частното гражданско дело № 15886 по описа
на ПРС за 2018г.: 697.09 лева – главница,
представляваща неплатени задължения за доставена питейна вода по партида с
абонатен ***********за периода от
12.10.2015г до 14.09.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението –
04.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, и
70.86 лева – законна лихва върху главницата за периода от 31.12.2015г. -
31.08.2018г., като недоказан.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ