Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 1611      25.06.2019 година                                   град Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                        ХІІІ граждански състав

          На десети юни                                   две хиляди и деветнайсета година

          в публично заседание, в следния състав:

Председател: Райна Кирякова

          Секретар: Илияна Гальова

          Прокурор:

          като разгледа докладваното от съдия Кирякова

гражданско дело номер 6583 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от Д.Й.Д., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, чрез пълномощника адвокат Д.Ф. ***, с адрес на кантората град София 1000, ул. Петър Парчевич № 1, ет, 5, ап. 14, мобилен телефон: **********, срещу „4Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1700, район Студентски, ул. Никола Габровски № 79, ет. 2, тел.: 0700 45 010, електронна поща: ****@*****.**, представлявано заедно и поотделно от  управителите Здравко Стаменов Райчев и Евелина Беата Маковска, с която моли съдът да постанови решение, с което да прогласи за нищожен сключения между тях договора за паричен заем № ********** от 05.12.2017 г., с общи условия към него и да осъди ответника да й върне заплатената такса за експресното разглеждане от 123.15 лева и платената договорна лихва от 16.85 лева, на отпаднало основание. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.

Обективно съединените искове са процесуално допустими и с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/, вр. чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ и чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Ответникът „4Финанс” ЕООД, своевременно с отговора на исковата молба, оспорва изцяло исковете, като неоснователни и недоказани. Навежда доводи, че уговореният годишен лихвен процент на разходите по договора за кредит е 41% и не противоречи на добрите нрави, защото императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК предвижда лимит за общия размер на разходите по кредита, както са дефинирани по чл.19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т.1 от ДР на ЗПК-при законната лихва понастоящем от 10 %, максималният размер на ГПР е ограничен-пет пъти размера на законната лихва за забава, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, която стойност възлиза максимално на 50%. На второ место, твърди, че понастоящем горна граница на договорната/възнаградителна лихва по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, не съществува, който извод следва от Постановление № 5 от 18.01.1991 г. за лихвите по депозитите, влоговете и кредитите на населението и фирмите, съобразно което лихвите по кредитите, депозитите и влоговете в левове се договарят между банките и кредитополучателите, съответно депозантите(вложителите), на пазарна основа. На трето место, прави възражение, че таксата за експресното разглеждане не е сред услугите, попадащи в обхвата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК-общите разходи по кредита за потребителя, както е пояснен и в § 1, т. 1. от ДР на ЗПК, а представляват възнагражденията, които кредиторът дължи на посредници и на доставчици на услуги, необходими за извършване на справките за проверки и оценки, за отпускането на кредита-Централен кредитен регистър, Национален осигурителен институт, Министерство на вътрешните работи и т.н. На следващо място, прави възражение, че таксата за експресно разглеждане няма задължителен характер, защото по съществото си представлява възнаграждение за самостоятелна услуга, преди сключването на договора, която няма връзка с условията и параметрите му-кредитоискателят се е възползвал от възможността искането му за сключване на кредит да бъде разгледано приоритетно, с правото да получи отговор в рамките на петнадесет минути от получаване на искането(чл. 2.2. от общите условия на договора за кредит). Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните, намира, че установителният иск по делото е неоснователен, а осъдителните искове основателни, поради следното:

Не се спори между страните по делото, че с процесния договор за кредит „VIVUS.BG № ********** от 05.12.2017 г., с общи условия към него, ответникът „4Финанс” ЕООД е предоставил на ищцата Д. сумата от 500.00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 41 %, годишен процент на разходите - 49,67 %, договорна лихва от 16.85 лева  и срок за погасяване на заема от 30 дни, с краен падеж 04.01.2018 г. С договора за кредит и чл. 2, ал. 2, 3, 4 и 5 от общите условия към него, за експресното разглеждане на искането за отпускане на заема е била  добавена и сумата от 123.15 лева, с което общото задължение по кредита е нараснало до общата стойност от 640.00 лева. Касае се за потребителски кредит, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК-договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане.

В исковата молба се съдържа признание на факта, че заемателят по договора е усвоил изцяло заемният ресурс, от което може да се направи извод, че е спазена формата за действителност/forma ad solemnitatem/ по реалния договор за заем. Безспорен е фактът между страните по делото, че ищцата Д. е погасила към ответника „4Финанс” ЕООД своите задължения по процесния договор за кредит,  в общ размер от 640.00 лева, но по делото твърди, че е престирала вземанията за лихви и такса за експресно разглеждане без правно основание, по нищожен договор, сключен при договаряне в противоречие на добрите нрави.

За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр. Добрите нрави са морална категория, на която законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона(чл. 26, ал. 1 от ЗЗД). С оглед практиката на Съда на ЕС националните съдилища не са овластени да изменят съдържанието на неравноправните договорни клаузи, а договорът трябва да продължи действието си без друго изменение, освен това, което произтича от премахването на неравноправните клаузи.

От заключението на допуснатата, изслушана и неоспорена от страните повторна съдебно-счетоводна експертиза съдът установява, че годишния лихвен процент по договора/ГЛП/ от 41.00 %, за процесния период от 05.12.2017 г. до 04.01.2018 г. възлиза на 03.37 % месечно. Таксата за експресна поръчка по кредита е съпоставима с размера на кредита в процентно изражение, като допълнително заплащане от кредитополучателя и възлиза на (123.15 лева : 500,00 лева) х 100=24.63 %. Дължи се еднократно, с което се увеличава/оскъпява/ крайната сума за погасяване на дълга. В този аспект не могат основателно да се слушат по делото възраженията на ответната страна, че се касае за допълнителна услуга, извън обхвата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК-общите разходи по кредита за потребителя. С това годишния процент на разходите/ГПР/ по процесният договор за кредит възлиза на възлиза на 49.67 %, договорната годишна лихва от 41 %, договорна месечна лихва от  03.37% и такса за експресно разглеждане от 24.63 %. Размерът на законната лихва за просрочени задължения в лева, определен с чл.1 от ПМС № 426/18.12.2014, в сила от 01.01.2015./обн. ДВ 106 от 23.12.2014 г./ е 0.833 % за месечния период на договора и умножена стойността по 12 месеца възлиза в годишен размер от 09.996 %, която производна стойност умножена по петкратния размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК възлиза на 49.98 %. Следователно, основателно ответникът „4Финанс” ЕООД прави възражения, че се е вместил относно ГПР в законовото предвиждане за петкратния размер на законната лихва като максимум.

Предвид изложеното от фактическа страна, съдът приема, че основателно по делото ищцовата страна прави възражения за недействителност на договора, като сключен в нарушение на изискванията на чл. 11 от ЗПК, което има за правна последица неговата недействителност, по смисъла на чл. 22 от същия закон. Нарушени са при сключването: т. 9а.(нова-ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.)-липсва методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК, която норма предвижда, че методиката се описва в договора за потребителски кредит и не може да бъде променяна едностранно от кредитора след сключването му.; т. 22-правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32, както и начина за неговото изчисляване. Фигурата на предсрочното погасяване изцяло не е уредена, в договора няма предвиждане за нея.

Когато договорът за потребителски кредит е недействителен, както в конкретния случай, нормата на чл. 23 от ЗПК предвижда, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, съдът приема, че установителният иск по делото, за прогласяване за нищожен сключения между страните договора за кредит „VIVUS.BG № ********** от 05.12.2017 г., с общи условия към него, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. Недействителността по специалния състав на чл. 22 от ЗЗП е по-общата и частична хипотеза на договорно нарушение, което е различна фигура от нищожността на договора, с правна последица липса на факт/non est factum/. Римското право не прави разграничения в тези два аспекта, резултат са на развитието на правото до настоящия момент.  Осъдителните искове по делото за неоснователно обогатяване/condictio sine causa/, за връщане на заплатената такса за експресното разглеждане от 123.15 лева и платената договорна лихва от 16.85 лева, следва да бъдат уважени изцяло. Налице е неоснователно разместване на материални блага и за възстановяване на правното равновесие ответникът „4Финанс” ЕООД следва да бъде осъден да върне всичко, което е получил по договора, извън реално предадената в заем сума от 500.00 лева/чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД/, на отпаднало основание.

С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на ответника „4ФИНАНС“ ЕООД следва да бъдат възложени направените разноски от ищцата Д., за уважената част от исковете, в размер на 600.00 лева-част от адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съобразно фактическата и правна сложност на делото и заплащането в полза на бюджета на съдебната власт на държавната такса и разноските по делото, за уважената част от исковете, в размер на 300.00 лева. За отхвърления установителен иск ищцата Д. следва да заплати на пасивно легитимираната по делото страна припадащите се разноски от 574.76 лева.

Мотивирано от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА „4Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1700, район Студентски, ул. Никола Габровски № 79, ет. 2, да заплати на Д.Й.Д., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, сумата от 140.00(сто и четиридесет) лева, от която 123.15 лева(сто двадесет и три лева и петнадесет стотинки)-такса за експресното разглеждане, по договор за кредит „VIVUS.BG № ********** от 05.12.2017 г., с общи условия към него и 16.85 лева(шестнадесет лева и осемдесет и пет стотинки)-договорна лихва, по същия контракт, заплатени на отпаднало основание.

ОТХВЪРЛЯ установителния иск на Д.Й.Д., с ЕГН **********, за прогласяване за нищожен сключения с „4Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1700, район Студентски, ул. Никола Габровски № 79, ет. 2, договор за кредит „VIVUS.BG № ********** от 05.12.2017 г., с общи условия към него.

ОСЪЖДА „4Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1700, район Студентски, ул. Никола Габровски № 79, ет. 2, да заплати на Д.Й.Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, направените по делото разноски за уважената част от исковете, в размер на 600.00(шестстотин) лева.

ОСЪЖДА Д.Й.Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „4Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1700, район Студентски, ул. Никола Габровски № 79, ет. 2, направените по делото разноски за отхвърления установителен иск, в размер на 574.76 лева(петстотин седемдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки).

ОСЪЖДА „4Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1700, район Студентски, ул. Никола Габровски № 79, ет. 2, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, държавна такса и разноски по делото, в размер на 300.00(триста) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.

 

                                                           Районен съдия :/п/ Р.Кирякова

Вярно с оригинала:

И.Г.