№ 79
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20241800500933 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 17 ЗЗДН.
С решение № 144 от 09.07.2024 г. по гр. д. № 97/2024 г. на РС – Сливница е оставена
без уважение молбата на С. И. В.о и С. Е. В., понастоящем непълнолетен и действащ като
такъв лично и със съгласието на майка си С. И. В., за издаване на заповед за защита от
домашно насилие срещу Е. К. В. - бивш съпруг на първата молителка и баща на втория
молител и в полза на ответника по молбата и на съда са присъдени разноски.
Решението е обжалвано от молителите, като са изложени доводи за неговата
неправилност и се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което се издаде
заповед за защита.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил отговор от ответника в
първоинстанционното производство, в който жалбата е оспорена и се иска потвърждаване на
решението.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по
следните съображения:
За да остави без уважение молбата за защита от домашно насилие,
1
първоинстанционният съд е приел следното: от доказателствата по делото не е установен
твърденият акт на домашно насилие; установено е, че между молителката С. И. В. и
ответника е имало скандали, отношенията им са влошени и между тях съществува
неразбирателство във връзка с ползването на съсобствения им жилищен имот, тъй като
ответникът се занимава с хазартни игри, но от това не следва извод, че ответникът е
осъществил акт на домашно насилие.
Изводите на първоинстанциония съд са правилни и се споделят от настоящата
инстанция, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към
мотивите, изложени в първоинстанционното решение. Следва да се добави следното с оглед
останалите наведени във въззивната жалба оплаквания:
На първо е наведено оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
твърденият акт на домашно насилие е недоказан, след като по делото е установено, че
ответникът има проблем със зависимост от хазарт. В тази връзка се навежда и оплакване, че
първоинстанционният съд не е взел предвид показанията на по-големия син на С. и Е. В.и -
К. Е. В., в частта им, в която свидетелят установява, че играе хазарт с баща си. Според
жалбоподателите поради този факт показанията на този свидетел в останалата им част не
следвало да се кредитират поради заинтересованост от изхода на делото. Тези оплаквания са
неоснователни. Следва да се отбележи, че свидетелят е заявил в показанията си, че с баща си
никога не е играл, случвало се е да посещава казина и е подал декларация пред НАП, че
няма да играе. Обстоятелството, че този свидетел също се занимава с хазарт само по себе си
не го прави заинтересован от изхода на делото. Безспорно свидетелят не може да бъде
абсолютно безпристрастен по делото, доколкото то касае отношенията между двамата му
родители. Но именно поради този факт няма основание да се приеме, че свидетелят е
пристрастен в полза на някоя от страните. А фактът, че ответникът се занимава с хазарт сам
по себе си не налага извод, че е осъществил акт на домашно насилие, както е прието и от
първоинстанционния съд.
Изложено е и оплакване, че първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид
твърдението, че ответникът е обособил една от стаите в къщата за хазартните си занимания
и след като се прибере от работа се занимава само с това, а когато загуби или плановете му
не се осъществяват става раздразнителен, поведението му се променя и започва да крещи.
Първоинстанционният съд, както се посочи, е отчел установения по делото факт, че
ответникът се занимава с хазартна дейност, но е направил правилен извод, че такова
поведение само по себе си не е домашно насилие, ако не е съпроводено с конкретни
насилнически действия /физически, вербални и др./. Същевременно от доказателствата по
делото не се установява именно твърдението за системен психически тормоз, дължащ се на
раздразнителността и промените в поведението на ответника поради хазартната зависимост.
Показанията не свидетелките В. и В. – М. не съдържат конкретни факти в тази насока, освен
това тези свидетелки са майка и сестра на молителката С. В., при което показанията им не
могат да се приемат за обективни, а от показанията на свидетеля К. В. се установява
единствено, че между родителите му често има скандали.
2
Пред въззивния съд бе изслушан и непълнолетният молител, като от неговите
обяснения се установява, че отношенията между родителите му са доста влошени, вече не
живеят в една къща, тъй като бащата я е напуснал, не се виждат и нямат контакт повече от 4-
5 месеца, защото са имали много конфликти и проблеми. За случката през м. януари 2024 г.
молителят установява, че родителите му се скарали, като според неговото предположение
това се е случило след провокация от страна на майката, при което бащата леко разтърсил
майката, без да я удря. След напускането на къщата от бащата С. В. продължавал да се
вижда с баща си, не се притеснявал от него и отношенията им били доста добри. Към
момента родителите му не контактували и съответно нямало скандали.
При тези факти се установява, както е прието и от първоинстанционния съд, че С. и
Е. В.и са във влошени отношения, като основната причина за това наистина е поведението
на ответника, а именно проблемите му с хазарта, но отношенията са двустранно негативни и
срещуположно насочени, като често се случват скандали, предизвиквани от взаимната
непоносимост между С. и Е. В.и. А относно конкретната случка на 22.01.2024 г. се
установява надлежно единствено /и то от показанията на непълнолетния молител С. В.,
доколкото показанията на свидетелките В. и В. – М. не установяват факти за случката, а
според показанията на свидетеля К. В. физическо съприкосновение между родителите му не
е имало/, че между молителката С. В. и бившия й съпруг е възникнал пореден скандал, при
който Е. В. леко е разтърсил молителката С. В., т. е. наистина е имало някакво физическо
съприкосновение между молителката С. В. и бившия й съпруг /на което С. В. не е бил
непосредствен свидетел/, но не от такова естество, че да се приеме за насилие предвид
трайното влошаване на отношенията между двамата. Съответно неоснователно е и
оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционият съд неправилно е приел, че е
недоказан актът на домашно насилие, осъществен на 22.01.2024 г., изразяващ се във
физическо нападение – хващане за раменете, дърпане и силно разтърсване, съпроводени с
крясъци и обиди в присъствието на С. В..
Същевременно от обясненията на С. В. се установи и факта, че скоро след случката
на 22.01.2024 г. ответникът е напуснал съсобствената къща и живее на друго място, като
двамата с молителката С. В. не се виждат и не контактуват, съответно вече няма и скандали
помежду им.
С оглед гореизложеното решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателите за присъждане на разноски за
въззивното производство не следва да се уважава.
На ответника по жалбата следва да се присъдят претендираните разноски за
въззивното производство за възнаграждение на адвокат в размер на 500 лв., като същите са
дължими от молителката С. И. В..
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 144 от 09.07.2024 г. по гр. д. № 97/2024 г. на РС –
Сливница.
ОСЪЖДА С. И. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Д.м.“ № 3 да
плати на Е. К. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Д.м.“ № 3 сумата от 500
лв. /петстотин лева/, представляваща направени за въззивното производство по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
С постановяване на настоящото решение на основание чл. 19, ал. 2, пр. 2 ЗЗДН се
прекратява действието на издадената заповед за незабавна защита № 1 от 21.02.2024 г.
по гр. д. № 97/2024 г. по описа на РС – Сливница срещу Е. К. В. с ЕГН **********, за
което да бъде уведомено РУ на МВР - Сливница, като се изпрати препис от
решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4