Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1292
гр.Бургас, 24.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти
наказателен състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при участието
на секретаря Сн.Петрова, като разгледа НАХД № 3595 по
описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН, образувано
е по повод жалба на „Д.”ЕООД с ЕИК: ****, срещу Наказателно
постановление № Е-465/29.07.2019г., издадено от зам. кмет
на Община Бургас, с което за нарушение по чл.6, т.1 от Наредба за управление на
отпадъците на територия на Община Бургас (Наредбата), на основание чл.56, вр. с чл. 55, ал.1 от Наредбата, на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.К.,
която поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП.
За административнонаказващия
орган – Община Бургас, се явява юрисконсулт А., която оспорва жалбата. Посочва,
че наказателното постановление е правилно и следва да се потвърди.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 28.05.2019г. в гр. *****, св. Б. –
старши инспектор „Екология и контрол за ООС” извършила проверка за изхвърлени
нерегламентирани отпадъци. При проверката установила, че в контейнери за битови
отпадъци, има изхвърлени строителни материали около 0,5 куб.м. Това било
установено от свидетелски показания на
очевидеца С.Н., който посочил, че тези отпадъци били от търговски обект,
стопанисван от жалбоподателя. Актосъставителят
квалифицирал констатираното, като нарушение на чл. 6, т. 1 от Наредба за управление
на отпадъците на територия на Община Бургас, поради което бил издаден АУАН.
Въз
основа на АУАН било издадено атакуваното НП, с което на основание чл. чл. 56, вр. с чл. 55, ал.1 от Наредба за управление на отпадъците
на територия на Община Бургас, за нарушение по чл.6, т.1 от същата Наредба на
жалбоподателя, било наложена имуществена санкция в размер на 100 лева.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият състав на съда намира, че в случая от
наказващия орган е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на
наказателното постановление, респ. на лице е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради следните причини:
Производството по установяване на административни
нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН
и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда
изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните
актове. Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административно-наказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия
орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното
означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието
или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното
административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и
правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се
“повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го
белези – деяние, дата и място на извършване, точно описание на съставомерните
признаци. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу
вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно
условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя.
В конкретния случай в АУАН и в НП липсва достатъчно
индивидуализирано посочване на отпадъците, за които се твърди, че са
нерегламентирано изхвърлени. Липсата на посочване на точен вид на отпадъчните
материали пречи деянието да бъде индивидуализирано в достатъчна степен,
респективно възпрепятства съда да прецени, дали същото съставлява нарушение по
посочената правна квалификация. Това е така, доколкото, видно от легалната
дефиниция в § 1, т. 1 от Наредбата – към
битовите отпадъци се приравняват и отпадъците
от търговски обекти, които по своя характер и състав са сравними с отпадъците
от домакинствата, нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното
количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите, с
изключение на производствени отпадъци и отпадъци от селското и горското
стопанство. Доколкото обаче не е посочено какви по вид са отпадъците съдът няма
как да приеме във вреда на жалбоподателя, че се касае за отпадъци включени в
понятието „строителни такива“, които да не могат да се приемат за битови, респективно,
че изхвърлянето им в съдове за битови отпадъци съставлява нарушение на Наредбата.
На следващо място от така посоченото в АУАН и НП не
може да се изведе категоричен извод, кога е извършено нарушението. Формата на
изпълнителното деяние, което е вменено на жалбоподателя е „нерегламентирано
изхвърляне” – т.е. предполага активно действие и е довършено в момента, в който
окончателно съответните отпадъци са поставени/изхвърлени в съдовете (за разлика
от нарушенията, които се извършват с бездействие или комбинация от действие и
бездействие, които се считат довършени, в момента, когато се прекъсне трайното
състояние – било по волята на нарушителя или след намеса на съответния
контролен орган). В случая посочената в НП дата е тази, на която е извършена
проверката, но не става ясно кога нарушението е било довършено т.е. – кога се
твърди, че са били изхвърлени въпросните отпадъци. Трябва да се има предвид, че
датата на извършване на нарушението е особено съществен елемент от вмененото
нарушение. Непосочването на дата или поне период от време, поставя наказаното
лице в невъзможност да се защити. Посочването на дата/периода е наложително и с
оглед преценката дали са изтекли съответните срокове по чл. 34 ЗАНН, съответно
липсата на този елемент е съществено процесуално нарушение.
Горните нарушения на административнопроизводствените
правила не може да се приемат за техническа грешка. Именно поради строгата
формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в
ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил въобще
института “техническа грешка” и не е предвидил възможност за поправяне й.
Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се
установяват от доказателствата по делото (в случая от разпита на
актосъставителя), да се санира подобен порок на
наказателното постановление, тъй като би се променил елемент от обективния
състав на нарушението, за което наказващия орган е наложил наказание/санкция.
На самостоятелно основание, съдът счита, че в конкретния
случай, авторството на деянието също е останало недоказано. Твърди се, че АУАН
е съставен въз основа на показания на очевидец – С.Н., без обаче да се посочат
трите му имена и адрес с оглед на евентуалното му призоваване и разпитване в
качеството на свидетел с оглед правилното установяване на фактическата
обстановка.
Предвид всичко горепосочено, съдът намира, че
жалбата срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а
наказателното постановление следва да се отмени.
Така мотивиран, на
основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Е-465/29.07.2019г., издадено от зам. кмет на Община Бургас, с което за
нарушение по чл.6, т.1 от Наредба за управление на отпадъците на територия на
Община Бургас (Наредбата), на основание чл.56, вр. с
чл. 55, ал.1 от Наредбата, на „Д.”ЕООД с ЕИК: ***** е наложена имуществена
санкция в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с
оригинала!
С.П.