№ 667
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело №
20251000500930 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 799 от 10.02.2025 г. по гр. д. № 13671/2024 г., СГС, ГО, 7 - ми
брачен с-в е отхвърлена като неоснователна молбата на Ю. Д., роден на ******** г.,
гражданин на Словашка република, подадена чрез Министерството на правосъдието на
Република България, като централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция
за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за връщането на
детето В. Ю. Д., ЕГН **********, в Република Чехия и молителят е осъден за
разноски към бюджета на съда.
Решението се оспорва с въззивна жалба от Ю. Д., представляван от
Министерството на правосъдието на РБ, като централен орган по Хагската конвенция
за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (наричана за краткост
Конвенцията). Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно
и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и закона.
Правилно съдът е приел, че детето е имало обичайно местопребиваване в Република
Чехия и е доведено и задържано в Република България от майката през м. 07.2024 г.
Липсват убедителни доказателства бащата да е давал съгласие за пътуване на детето
до България и да е приел задържането на детето в страната. Сочи също, че правилно
съдът е приел, че детето е прехвърлено в България в нарушение на установените
правила за упражняване на родителските права в Република Чехия. Поддържа, че
правата са упражнявани съвместно от двамата родители и няма решение на
компетентен орган те да се упражняват единствено от майката. Счита, че по делото са
доказани безспорно всички предпоставки за връщане на детето в Чехия. Единственото
обстоятелство, което е спорно и въз основа на което съдът е отхвърлил молбата на
1
бащата, е твърдяното насилие, осъществено от бащата над майката и сериозната
заплаха връщането на детето да го изложи на психическо или физическо увреждане и
да го постави в неблагоприятна ситуация. Поддържа, че нито от обясненията на
майката, нито от приетата експертиза или при изслушване на детето се установява
твърдяното насилие, осъществено спрямо майката. Съдът е възприел показанията на
бабата на детето, която не е пряк очевидец на събитията. Обстоятелството, че детето
не се страхува от бащата се подкрепя от протокол за проведена среща между детето и
бащата в присъствието на социален работник. Моли да се отмени решението е да се
уважи молбата по чл. 8 от Хагската конвенция, като поддържа съображенията си и в о.
с. з.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна - Д. Ч.,
чрез представителя й. В отговора се поддържа неоснователност на жалбата. Излага
съображения, че решението е законосъобразно, постановено в правилно приложение
на материалния и процесуален закон. Поддържа, че бащата е уведомен предварително
за пътуването на майката и детето за България за лятната ваканция, за което
предварително са закупени самолетни билети, един месец преди 02.07.2024 г. Бащата
не възразил срещу пътуването. Детето е родено и, преди да заминат за Чехия, е
живяло 10 години в България, като е отседнало на същото място, където е родено. То
не е прехвърлено в страната в нарушение на установените норми в Република Чехия.
Между двамата родители не е разпределяно ползване на родителски права и те имат
пълни родителски права върху детето. Детето е пътувало и преди това свободно от
Прага, Чехия до родителите на баща му в Република Словакия, без това да се счита за
отнемане. От изслушването на страните по делото, в това число на бащата, също се
установява, че той е знаел за пътуването на детето за България, заедно с майката, за
лятната ваканция и не се е противопоставил да се закупят самолетни билети за това
пътуване. Поддържа, че в деня на полета бащата насилствено е отнел ключовете от
майката на общото наето жилище в Прага пред очите на детето и по този начин е
създал пречка тя да се върне в това жилище. Сочи, че детето е със специални
образователни потребности и следва да остане да живее и учи в България, където е
записано в момента и е свикнало със средата. Детето не е отвличано, бащата знае къде
живее, започнало е да посещава училище и са му осигурени всички необходими
допълнителни грижи, от които се нуждае. Поддържа, че правилно съдът е съобразил
обстоятелството, че детето изрично е изразило своето желание да остане да живее и
учи в България, желанията му са осъзнати, то не пресъздава чужди внушения и думи,
за което свидетелства мнението на социалния работник. Промяната в решението на
майката да живее с детето в България е в резултат от поведението на бащата спрямо
нея. Моли да се вземе предвид най – добрия възможен интерес на детето и да се
съобрази изрично изразеното от него желание да остане за живее и учи в България с
майка си. Моли да се потвърди решението. В о. с. з. Д. Ч., чрез представителя й адв. С.
и лично, оспорва жалбата. Поддържа, че е заведено дело за защита от домашно
насилие срещу молителя, както и такова за предоставяне на родителските права по чл.
127 а СК на майката.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура прокурор Славов счита
жалбата за неоснователна. Поддържа, че става въпрос за дете над 14 годишна възраст,
което може да формира собствена воля и е дееспособно. Целта на Хакската конвенция
не е да се върне детето против волята му при бащата. Не са налице основания към
момента детето да се върне в Прага.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
2
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната част, като, съгласно
разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК, по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната
във въззивната жалба Съдът служебно се произнася относно спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение - арг. от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013г на ОСГТК на ВКС, т. 1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо постановено Решението не е постановено в нарушение на императивни
материалноправни разпоредби и не страда от пороците посочени във въззивната жалба.
От фактическа страна по делото не е спорно и от събраните писмени
доказателства, в това число и изготвените справки от Национална база данни
„Население“ и удостоверение за раждане с превод, се установява, че детето В. Ю. Д. е
родено на ******** г. (т. е. понастоящем е на 15 години и 2 месеца) в гр. София.
Негови родители са страните по делото - Ю. Д. и Д. Ч.. Не е спорно също таса, че
родителите на В. не са сключвали граждански брак, както и че въпросите за
родителската им отговорност по отношение на детето В. не са разрешени по съдебен
ред към момента.
Настоящият състав споделя становището на първостепенния съд, че от
доказателствата, в съвкупност с твърденията на страните, може да се направи извод,
че роденото в Република България дете В. Ю. Д. е имало трайно установено „обичайно
местопребиваване“ в Република Чехия от 2020 г. до прехвърлянето на детето в
Република България от майката на 02.07.2024 г., от когато и родителите са фактически
разделени. В Република Чехия то е посещавало училище.
Не е спорно също така, че от 02.07.2024 г. и към момента детето живее с майка
си в гр. София, в дома, в който е родено и е живяло преди да заминат за Чехия. От
приетия по делото социален доклад се установява, че детето се отглежда в сигурна и
спокойна среда в дома си. Майката, още в началото на м. август 2024 г., е записала
детето в дневна форма на обучение в 7 клас на 79 СУ „Индира Ганди“ за учебната
2024/2025 г. (л. 113 от делото на СГС), където то се обучава и към момента. Безспорно
е също, че до посочената дата двамата родители съвместно са оглеждали В., като
родителската отговорност по отношение на детето е принадлежала на двамата.
Не се установява съгласие на молителя детето В. да установи обичайно
местопребиваване на територията на Република България и няма решение,
постановено от компетентен чешки съд, овластяващо ответницата Ч. еднолично да
променя обичайното местопребиваване на детето. Бащата е упражнявал ефективно
родителските права при съвместното живеене с детето по време на прехвърлянето,
което не се оспорва от майката.
Въпреки липсата на убедителни данни бащата да е давал съгласие за пътуване
на В. до България за лятната училищна ваканция на 2024 г, от доказателствата, в това
число при изслушване на самото дете, може да се направи извод, че бащата е
информиран за плануваното от майката пътуване за лятната ваканция в България поне
месец преди пътуването. Според обясненията на майката, първоначално тя не е имала
намерение да остане с детето в България. Впоследствие е взела такова решение поради
поведението на молителя, който ги е изгонил без ключове от жилището, наетото в гр.
3
Прага. Тези факти се потвърждават и от изложеното от майката пред въззивния съд.
Освен това, при изслушване от съда в откритото съдебно заседание на
13.12.2024 г., непълнолетната В. Ю. Д. е заявила, че е казала на баща си за пътуването
до България един месец по рано, като го е уведомила, че ще ходи на море с майка си
там. При изслушването си детето е съобщило, че живее с майка си в България от
02.07.2024 г. и към момента е ученик в 79 СУ „Индира Ганди“ - София. Споделило е,
че няма приятели в училище и в квартала само една М., която познава от преди. В
Прага живели четири години, научила малко езика, но й било трудно и не й харесвало.
В България й харесвало повече. Детето е изразило категорично желание да остане да
живее в България. Освен това е добавило, че четири години тя й майка й са търпели
тормоза на баща й, при когото не искала да се връща, нито да живее с него в Прага.
Според данните от изслушването на детето, когато са живели в Чехия баща й се
държал много лошо с майка й, като много пъти се случвало да натиска главата й с
юмрук към рамото. Нея не я е удрял, но й се карал когато не разбирала нещо.
В първа инстанция във връзка с психическото състояние на детето и
способността му да изразява собствена воля, съдът е приел заключението на съдебно-
психологична експертиза, което не е оспорено от страните и основателно е
кредитирано от съда. От експертизата се установява, че при детето е налице психо-
емоционално развитие с граничен интелект на горната граница на лека умствена
изостаналост. В същото време експертизата е категорична, че детето В. е достигнало
степен на зрялост, която позволява да формира собствено мнение по въпросите къде и
с кого иска да живее, респ. да се вземе под внимание противопоставянето й за
връщане в Чехия. Вещото лице е категорично, че мнението на детето не може да бъде
пренебрегнато, изборът й да остане да живее в България е осъзнат и следва да бъде
зачетен, а обратното разрешение крие риск за детето. Експертът е наблюдавал
емоционален регрес у детето, свързан с родителския конфликт, който в случай на
незачитане на желанието му да остане в България може да влоши допълнително
състоянието му – да доведе и до регрес във физиологичнен контекс, както и да
отключи патологични механизми. Експертизата е констатирала симптоматика у детето
свързана с преживян акт на насилие от страна на бащата спрямо майката, както и
повишена тревожност при въвеждане на фигурата на бащата в разговора. Наред с това
вещото лице е установило, че социалната среда на детето е семпла, то не общува със
съучениците си, няма приятели. Приятелска среда детето няма и в Чехия, детето е
общувало само с роднини.
В съдебно заседание на 24.01.2025 г., при приемане на експертизата, вещото
лице е посочило, че детето няма умения да комуникира с деца, защото е било свидетел
на постоянни скандали между родителите си в Чехия. Вещото лице е посочило, че
установеното от него е въз основа на разказ на детето, без присъствие на родители.
При набиране на бащата по телефон, по време на разговора с детето, то е направило
регрес и е започнало да трепери и да преживява нещо постравматично. Разговор с
бащата не се е осъществил, защото детето категорично е отказало да разговаря.
Вещото лице е отговорило в заседание, че детето е преживяло по най - неблагоприятен
начин конфликта между родителите си, било е свидетел на обиди, блъскане, бутане от
страна на бащата към майката.
За установяване на фактите свързани с отношенията между детето и бащата -
молител пред СГС са разпитани и свидетелите М. Б. и бабата на детето Н. Ч.. Първият
свидетел не знае за конкретни проблеми между детето и бащата. Според свидетелката
Ч., чиито показания съдът намира за непосредствени, детето е родено и живяло близо
4
10 години в България, около Ковид бащата го е отвел в Чехия. Дъщеря й е заминала
малко по – късно. Свидетелката дава показания за проблеми в отношенията на
родителите, на които е било свидетел детето. Според нея в момента детето е спокойно,
то живее в „***“ в гр. София, в жилището на майката, в което е живяло и преди да
заминат за Чехия. Детето е споделяло с нея, че се страхува от баща си и не иска да
живее с него.
При така установените факти, като съобрази възраженията на страните във
въззивното производство, настоящият съдът прави следните правни изводи:
Като взе предвид всички обсъдени доказателства в съвкупност, настоящият
състав споделя крайният извод на СГС, че молбата с правно основание чл. 12, ал. 1 от
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от
1980 г. за връщане на малолетното дете (наричана по – долу Конвенцията) В. Ю. Д. в
държавата на обичайното му местопребиваване - Република Чехия, подадена по реда
на чл. 8 от Конвенцията от бащата - Ю. Д., роден на ******** г., гражданин на
Словашка и основаваща се на незаконното задържане на детето от майката в
Република България, е неоснователна.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията прехвърляне или задържане на дете се счита за
незаконно, когато е извършено в нарушение на правото на упражняване на
родителските права, предоставено съвместно или поотделно на лице съгласно законите
на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване преди
прехвърлянето или задържането му, и по това време същото право е било ефективно
упражнявано или би било упражнявано така, ако не би било извършено прехвърлянето
или задържането. Според чл. 12, ал. 1 от Конвенцията, когато детето е било незаконно
прехвърлено или задържано и от датата на подаване на молбата за връщането му пред
компетентния съдебен или административен орган на договарящата държава, в която
то се намира, е изтекъл период от време, по-малък от една година от датата на
незаконното прехвърляне или задържане, съответният орган разпорежда неговото
незабавно връщане.
Както е посочил и първоинстанциония съд, за да бъде постановено връщане на
малолетното дете В. Ю. Д. в Република Чехия, гр. Прага по реда на Хагската
конвенция следва по делото да се установи, че детето е имало обичайно
местопребиваване в гр. Прага, Чехия, че е било прехвърлено или задържано в
България от майка си в нарушение на установения начин на упражняване на
родителски права, бащата следва да е упражнявал ефективно родителски права по
време на прехвърлянето на детето и да не е дал съгласие за прехвърлянето на детето в
България, да не съществува опасност от връщането на детето в Чехия за излагането му
на психическо или физическо увреждане или да не бъде поставено в неблагоприятна
ситуация, връщането на детето да не противоречи на основни принципи на
българското право и детето да не се противопоставя на връщането си, ако е достигнало
до степен на зрялост, при която е уместно да се вземе предвид неговото мнение.
Предпоставките, при които може да се откаже връщане на детето, независимо от
наличието на условията по чл. 12 вр. чл. 3 от Конвенцията, са посочени в нормата на
чл. 13 от същия акт. Те са : неефективно упражняване на родителските права по време
на прехвърлянето или задържането от лицето, натоварено с грижата за детето, дадено
съгласие от същото лице за прехвърлянето или последващо приемане на
осъщественото прехвърляне - чл. 13, ал. 1, б. „а“ от Конвенцията, наличие на сериозна
опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от физическо или психическо
увреждане или да го постави в неблагоприятна ситуация - чл. 13, ал. 1, б. „б“ от
5
Конвенцията.
Тези предпоставки също следва да се докажат пълно от лицето или институцията,
противопоставящи се на връщането на детето.
В случчая от доказателствата се обосновава извод, че обичайното
местопребиваване на детето, до датата на прехвърлянето му в Република България –
02.07.2024 г., е било в гр. Прага, Република Чехия, когато е доведено в България от
майка си за лятната ваканция. Безспорно е, че до посочената дата двамата родители
съвместно са оглеждали В., като родителската отговорност е принадлежала еднакво на
двамата.
Не се установява бащата да е дал съгласие за прехвърляне на детето в Република
България, независимо, че по делото има данни, че му е било известно плануваното
пътуване на детето с майката за почивка в България през лятото на 2024 г. Не се
установява бащата да е приел прехвърлянето на детето в България, което е видно от
молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, подадена преди да е
изтекла една година от датата на прехвърлянето на детето в България – 02.07.2024 г.
Предвид изложеното, обоснован е извода на съда, че детето е прехвърлено от
майка си в Република България в нарушение на установените в Република Чехия
правила за упражняване на родителските права – нарушени са разпоредбите на чешкия
граждански кодекс, Закон № 89/2012, Coll, а именно: § 865, вр. § 858, предвиждащ, че
родителската отговорност принадлежи еднакво на двамата родители, всеки родител я
носи, освен ако не е освободен от нея, като съгласно § 876 тя се упражнява от
родителите по взаимно съгласие, ако родителите не са постигнали съгласие по въпрос,
който е важен за детето, за какъвто се свята въпроса за местоживеенето на детето
съдът се произнася по молбата на молителя, което важи също така, ако единият
родител е изключил другия родител от вземането на решение по важен за детето
въпрос - арг. от § 877.
Липсва съгласие на молителя Ю. Д. детето В. да установи обичайно
местопребиваване на територията на Република България, като не се твърди да има
решение, постановено от компетентен чешки съд, овластяващо ответника Ч.
еднолично да променя обичайното местопребиваване на детето. Майката не оспорва,
че бащата е упражнявал ефективно родителските права при съвместното живеене с
детето по време на прехвърлянето. Съгласно дефинитивната норма "право на
упражняване на родителските права" включва права, свързани с грижите за личността
на детето и по-конкретно с правото да се определя местопребиваването му.
С оглед изложеното, както е посочил и първостапанния съд, в случая са се
осъществили условията на чл. 3, ал. 1, б. „а“ от Конвенцията. Към момента на
прехвърлянето и задържането на детето е било налице и условието по чл. 3, ал. 1, б.
„б“ от Конвенцията - правото на упражняване на родителските права по смисъла на чл.
5 от Конвенцията е ефективно упражнявано от двамата родители.
Независимо от изложеното обаче, съдът споделя изводите на СГС, че в случая е
налице основание да бъде отказано връщане на детето, предвидено в чл. 13, ал. 1, б.
„б“ от Конвенцията. Според цитираната норма компетентният орган на замолената
държава не е длъжен да разпореди връщането на детето, въпреки наличието на
визираните в чл. 12 от Конвенцията предпоставки, ако се установи, че съществува
сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или
физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна
ситуация. Конвенцията поставя на първо място защитимият интерес на детето.
6
Както е прието в оспореното решение, когато прави преценка дали съществува
посочената отрицателна предпоставка за връщане на детето в държавата по
обичайното му местопребиваване, преди незаконното задържане, съдът във всички
случаи се ръководи от интереса на детето. Интересът на детето като принцип от
първостепенно значение при решаването на въпросите във връзка с упражняването на
родителските права е визиран в преамбюла на Конвенцията и е основен принцип в
правната уредба на отношенията между родители и деца в семейното право на
Република България.
При съобразяване интереса на детето, правилно съдът е взел предвид, че
връщането на детето би го поставило в неблагоприятна ситуация по смисъла на чл. 13,
ал. 1, б. „б“, пр. 2 от Конвенцията. Събраните доказателства сочат, че е налице
сериозна опасност връщането на детето В. в Република Чехия да го изложи на заплаха
от психическо увреждане. Съществува сериозен риск връщането на детето, което към
момента е на възраст 15 години, да предизвика шок за него, като има риск да окаже
неблагоприятно въздействие върху правилното му психическо, емоционално и
социално развитие. За този извод съдът взема предвид даденото заключение на СПсЕ и
мнението на социалните служби по местоживеенето на детето. Вещото лице е
наблюдавало емоционален регрес у детето, свързан с родителския конфликт, който в
случай на незачитане на желанието му да остане в България ще влоши допълнително
състоянието му – може да доведе до регрес и във физиологичнен контекс и дори да
отключи патологични механизми. Според експертизата детето е в ситуация на тежък
родителски конфликт и при наличие на данни за упражнено в негово присъствие
насилие над майката, предизвикващо у него сериозно страдание, е от изключителна
важност майката да е в позиция на облекчаващ страданието възрастен. Различен извод
не може да се направи от приетия в настоящото производство протокол за проведена
среща с бащата.
Съдът намира за обоснован извода, направен в оспорения акт, че следва да се
държи сметка за специфичните за конкретния случай фактически обстоятелства,
свързани със заплаха за психическото му и емоционално развитие от раздялата с
майката, които обосновават отказ за връщане на детето в държавата по обичайното му
местопребиваване.
Решаващо значение в случая има и изрично изявеното желание на детето В.,
изразено както при разговора с психолог, така и при изслушването му от съда, да
остане да живее и учи в България. Детето категорично се противопоставя на
връщането си в Република Чехия. Според СПсЕ то е достигнало възраст и степен на
зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и мнението му (чл. 13, ал. 1, б.
"б" от Конвенцията). Незачитането на мнението на детето крие сериозен риск от
допълнително влошаване на състоянието му, може да доведе до регрес във
физиологичен контекст и би представлявало травматично обстоятелство с неясни
последици за по-нататъшното му развитие като личност, както е посочил и
първостепенният съд.
С оглед конкретниката на настоящия казус и при съобразяване на информацията
за социалното положение на детето, предоставена от ДСП – Люлин, следва да се
приеме, че интересът на непълнолетната В. изисква да се съобрази нейната воля, да се
съхрани нейната среда в момента, включваща роднинския кръг и училищната среда,
към които тя вече се е приспособила.
При осъществяване на преграждащите условия по чл. 13, ал. 1, б. "б" от
Конвенцията съдът основателно е отказал връщането на детето В. Д. в Република
7
Чехия, като е отхвърлил молбата на Ю. Д., подадена чрез Министерството на
правосъдието.
Доколкото изводите на двете съдебни инстанции съвпадат, първоинстанционното
решение следва да се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно
постановено.
По разноските : Съдът не се произнася по разноските, доколкото такива не се
претендират от ответника в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 799 от 10.02.2025 г. по гр. д. № 13671/2024
г., СГС, 7 - ми брачен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8