Мотиви по Присъда № 12 от 30. 05. 2016г.
по НОХД №74/2016г. по описа на Районен съд град Г.Т..
Районна прокуратура – гр. Г.Т. е внесла за
разглеждане в Районен съд – гр. Г.Т. обвинителен акт по досъдебно производство
№ 72/2014г.
по описа на ГПУ Г.Т., по който е било образувано производство пред първа
инстанция против П.К.Ч. ЕГН ********** *** за извършено от него престъпление от общ
характер, наказуемо по чл. 280, ал.2,
т.3
и т.4 във вр. с ал.1, във вр. с
чл.20,ал.2 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК
за това, че на 18.10.2014г. в
землището на гр. Г.Т. в зоната за
граничен контрол, в съучастие като съизвършител с П.Х.П. превел през границите на страната в лек
автомобил „Фиат Пунто” с рег.№ *** ТС лицата А.Х.Р., роден на ***г., иракски гражданин и М. Ф. К., роден на ***г. ,
иракски гражданин, без разрешение на надлежните органи на
властта и не през определените за това места, като преведените през
границата лица не са български граждани
и деянието е останало недовършено в
стадия на опита по независещи от дееца
причини.
Материалите срещу
П.Х.П. са отделени в друго досъдебно производство №66/2014г. по описа на ГПУ Г.Т.,
като наказателното производство срещу лицето е приключило с одобрено от съда
споразумение по реда на чл.382 във вр. с чл.381 от НПК по НОХД №
302/2014г. по описа на РС Г.Т..
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура - гр. Г.Т. поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия и предлага същия да бъде признат за виновен в
извършване на вмененото му престъпление,
като пледира съдът да наложи на
подсъдимия наказание от типа „Лишаване от свобода” в размер на една година и
шест месеца, което да бъде изтърпяно ефективно, както и наказание „глоба” и
конфискация на част или цялото имущество.
Подсъдимият Ч. не признава вината си в извършването на
вмененото му престъпление. По същество защитникът на подсъдимия пледира за признаване на подсъдимия за
невиновен по повдигнатото обвинение. В
последната си дума подсъдимия заявява, че не се признава за виновен.
След като обсъди събраните в хода
на съдебното следствие доказателства – гласни и писмени, съдът намира за
безспорно установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият е лице с наложена
забрана да напуска границите на страната, поради водени срещу него наказателни
производства за извършени престъпления от общ характер. Забраната била отменена
на 17.02.2015г. с Постановление на Окръжна прокуратура Д., след приключило
срещу подсъдимия друго наказателно производство.
Подсъдимият не притежава собствен
лек автомобил и често наемал автомобили под наем от „А.Б.М.т” ЕООД гр. С.. На 20.09.2014г. подсъдимият взел под наем л.а
„Фиат Пунто” с рег.№ *** от свид. П. Д.,
пълномощник на фирмата, като двамата не уточнили дата на връщане на наетия
автомобил.
Свидетелите М. Ф. К. и А.Х.Р.,
иракски граждани, искали да напуснат страната си и отпътували за Р. Т.. Там се
свързали със сирийски гражданин, който обещал да ги изведе от Т. в посока Р.
България откъдето чрез свои познати в страната, да ги отведе във ФР
Германия. За тази цел двамата свидетели
заплатили по 2 500 евро на човек, като останалата част от сумата-също по
2 500 евро на човек, трябвало да заплатят при пристигането си в Германия.
На 17.10.2014г. двамата
свидетели, заедно с още други 18 души, били натоварени в ремарке на товарен
автомобил, скрити между товара. По този начин преминали държавната граница
между Р. Т. и Р. Б. и били отведени в гр. С.. Там двамата свидетели видели, че
са придружавани от същия сирийски гражданин, когото срещнали в Турция. След
като били закупени храна и цигари за групата, част от превозваните в товарното
ремарке на камиона хора останали в гр. С., а свидетелите К. и Р. били откарани
с камиона по същия начин. По пътя камионът спирал няколко пъти, като различни
групи лица слизали и били поемани от други
автомобили. След около два часа камионът спрял и двамата свидетели слезли.
Придружаващият ги сирийски гражданин им казал да се качат в автомобила,
управляван от подсъдимия- „Фиат Пунто”, като с подсъдимия била и П.Х.П..
Сирийският гражданин потвърдил пред
двамата свидетели, че това са хората, които ще им помогнат да достигнат до
Германия.
По пътя подсъдимият спрял лекия
автомобил на една бензиностанция, за да
купи още храна и цигари. По пътя свидетелите не разговаряли с
подсъдимия, тъй като не се разбрали по между си. Продължили пътуването около
3-4 часа.
На 18.10.2014г. , около 13, 30
часа, граничните полицаи и свидетели по делото Н.Н. и В.Г. извършвали рутинна
проверка на КПП в района на бензиностанция „Петрол” на
входа на гр. Г.Т., по пътя гр. Г.Т.
- гр. Д., който път е част от
републиканската пътна мрежа между Р. Б. и Р. Р.. Не след дълго време свидетелите спрели за проверка лекия
автомобил „Фиат Пунто”, управляван от подсъдимия. Поискани били документи за
самоличност на пътниците в автомобила. Подс. Ч. и П.Х.П. представили своите лични карти за проверка.
След като граничните полицаи установили,че двамата пътници на задната седалка
на автомобила-свидетелите К. и Р. не говорят български език, всички от автомобила били отведени за
извършване на обстойна проверка в ГПУ Г.Т..
При извършените процесуално
следствени действия по образуваното досъдебно производство – протоколи за оглед на автомобила и на веществени
доказателства в автомобила и в неговия
багажник били открити раница, черна с червени ивици, собственост на свид. М. К.,
пълна с дрехи и един чифт туристически обувки. Мобилен телефон „Нокиа” без СИМ
карта, черна раница, собственост на свид. А.Р. с лични вещи две снимки на
двамата иракски граждани, поставени в плик, светло-зелена раница с дрехи,
собственост на П. Хр. П., пет найлонови торби, собственост на подс. Ч., като в
едната от тях били открити несесер с тоалетни принадлежности, розов плик с шест
СИМ карти в него и преходник за СИМ карта. В средната част на арматурното табло
на автомобила са открити пътна карта, две разписки на „ИЗИ ПЕЙ” за превеждане за парични суми, както
и увити в брошура на „Виваком” лични
карти на българските граждани Р.С. и Г.Д. ***.
Двата български документа за самоличност, според приложените от делото
експертни справки, са истински документи за самоличност, без подмяна на снимки
и лични данни. Личната карта на Р. Сиджимков била обявена за невалидна.
Така
установената фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на свидетелите А.Х.Р., М. Ф. К. – прочетени и приети по реда
на чл. 281 от НПК, Р. Ц. Т., П. Г. Д., В. М. Г., Н. В. Н., както и
от приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл.283
от НПК към доказателствения материал по делото съдържащи се ДП № 72/2014г. по описа на ГПУ гр. Г.Т.: декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на подсъдимия ; характеристични данни ;
справки за съдимост ; протокол за оглед
на местопроизшествие от 19.10.2014г. с приложени стикери и талон на л.а. „Фиат
Пунто”, приложен фотоалбум на лекия автомобил, разписки за предаване на мобилни
телефони „Нокиа”, Самсунг” и „Алкател”; писма от „Виваком”, „Теленор” и
„Мобилтел” относно регистриране на СИМ карти; протокол за оглед на веществени
доказателства от 19.10.2014г; протокол оглед на веществени доказателства от
22.10.2014г. на л.а. „Фиат Пунто”; справка относно проведени
оперативно-издирвателни мероприятия; разписки за извършени парични преводи от
14.10.2014г. от „Изипей” АД; справки от АИС БДС, лични карти, експертни справки№№15 и 16 от 2.12.2014г.
протоколи за очни ставки между свидетелите А.Х.Р. и М. Ф. К. от една страна и
подс. Ч. от друга страна; албум от фотоснимки за разпознаване на лица; договор
за наем на лек автомобил; материалите по НОХД0302/14г. на РС Г.Т. за одобрено
то съда споразумение между Районна прокуратура и подс. П.Х.П.. Справки от АВ Б., Община Б., сектор КАТ при ОД на МВР Б.,
справка от АИС граничен контрол относно двамата иракски граждани.
В обясненията си дадени пред граничните полицаи подс. Ч.
твърдял, че случайно качил двамата
свидетели на автостоп на „околовръстното” в гр. Д.. Във връзка с тези твърдения
защитата на подсъдимия намира, че липсват безспорни доказателства относно вината на подсъдимия в извършването на
престъплението, за което е повдигнато обвинението.
Тези твърдения се опровергават по категоричен начин от
показанията на свидетелите К. и Р.. Показанията им се потвърждават от
приложените по делото протоколи за очни ставки между двамата свидетели и
подсъдимия. В показанията си и в
протоколите за очни ставки двамата свидетели посочват подсъдимия, като човека,
за когото сирийският гражданин им казал, че ще им помогне да достигнат до ФР
Германия. Същият човек ги превозил с
автомобила до зоната на граничния контрол.
Дават описание на управлявания от подсъдимия автомобил. Показанията свидетелите В. Г. и Н. Н.
установяват подсъдимия като лицето което превозвало в автомобила двамата чужди
граждани в зоната за граничен контрол. Свидетеля П. Д. заявява, че подсъдимия
взел под наем посочения лек автомобил.
Обсъдени
и анализирани в цялост събраните гласни доказателства са еднопосочни, логично
подредени, взаимно допълващи се поради, което съда ги кредитира изцяло. От
показанията на свидетелите се потвърждават фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При
оценката на събраните гласни доказателства съдът не констатира противоречие.
Тези гласни доказателства се потвърждават по несъмнен начин от останалия доказателствен материал : протокол за оглед на местопроизшествие от 19.10.2014г. с
приложени стикери и талон на л.а. „Фиат Пунто”, приложен фотоалбум на лекия
автомобил, разписки за предаване на мобилни телефони „Нокиа”, Самсунг” и „Алкател”;
писма от „Виваком”, „Теленор” и „Мобилтел” относно регистриране на СИМ карти;
протокол за оглед на веществени доказателства от 19.10.2014г; протокол оглед на
веществени доказателства от 22.10.2014г. на л.а. „Фиат Пунто”; справка относно
проведени оперативно-издирвателни мероприятия; разписки за извършени парични
преводи от 14.10.2014г. от „Изипей” АД; справки от АИС БДС, лични карти, експертни справки№№15 и 16 от 2.12.2014г.
протоколи за очни ставки между свидетелите А.Х.Р. и М. Ф. К. от една страна и
подс. Ч. от друга страна; албум от фотоснимки за разпознаване на лица; договор
за наем на лек автомобил. В същата насока са и
материалите по НОХД №302/14г. на РС Г.Т. за одобреното съда споразумение
между Районна прокуратура и подс. П.Х.П..
Всички
доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност налагат следните
правни изводи:
От
правна страна: При така възприетата фактическа обстановка съдът приема за
установено по безспорен начин, че подс. Ч. на 18.10.2014г. в землището на гр. Г.Т. в зоната за граничен контрол, в съучастие
като съизвършител с П.Х.П. превел през
границите на страната в лек автомобил „Фиат Пунто” с рег.№ СА 5177 ТС лицата А.Х.Р., роден на ***г., иракски гражданин и М. Ф. К., роден на ***г. , **, без разрешение на надлежните органи на властта
и не през определените за това места, като преведените през границата лица не са български граждани и деянието е останало недовършено в стадия на
опита по независещи от дееца причини.
С
това деяние подсъдимият Ч. е осъществил
наказателния състав на престъпление по .
чл.280,ал.2, т.3 и т. 4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с чл.18,ал.1 от НК .
От субективна
страна, съзнавайки, че свидетелите К. и Р. са чужди граждани, подсъдимият е направил опит да ги преведе през границата
на страната без разрешение на надлежните органи на властта, като за
извършването на престъплението е използвал МПС под наем.
Престъплението е останало недовършено в стадия на опита, по
независещи от подсъдимия причини, а именно задържането му от контролен граничен
пост в района на гр. Г.Т..
Твърденията на защитата, че подсъдимият не е преминал
държавната граница, не е превел през границата на страната чужди граждани,
поради което не може да му се търси наказателна отговорност, са неоснователни
поради следното: Съгласно разпоредбата
на чл.56 от правилника за устройството и
дейността на МВР, в сила от 22.07.2014г. приет с ПМС №207/18.07.2014г. гранична зона е територията с дълбочина 30 км., която за сухоземна
граница се определя от линията на
държавната граница и в която ГД на Гранична полиция осъществява правомощията си
по извършване на граничен контрол, в който се включва гранично наблюдение и
гранични проверки. Без съмнение мястото на което подсъдимият е бил проверен и
задържан, попада в тази гранична зона.
В процесния случай изпълнителното деяние е по чл.280 от НК е започнало преди навлизането
на автомобила, управляван от подсъдимия, в т.н. гранична зона на държавата.
Обект на престъплението по чл.280
от НК са обществените отношения, свързани с дейността на държавните органи,
обществените организации и лица, изпълняващи публични функции. Предмет на
престъплението са именно тези отношения, насочени против дейността на
държавните органи - в случая дейността на ГКПП през което следва да се премине
държавната граница с Р. Р.. Непосредствен обект на престъплението
по чл. 280 от НК са обществените отношения, свързани с опазване на установения
ред за преминаване на държавната граница, защитен от закона. Изпълнителното
деяние на престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимия Ч. е посочено от законодателя като „преведе” /
през границата на страната /. Превеждането по смисъла на чл. 280 от НК е налице
тогава, когато деецът е започнал непосредствено преодоляване на контрола,
осъществяван на границата на Р. България, като това преодоляване е съпътствано
с опит да бъде преведено през границата
на страната, но без разрешение на надлежните органи на властта, отделно лице. В
настоящия случай от анализираното и безспорно установено поведение на
подсъдимия, се извеждат обективните признаци на престъплението, в извършването
на което е обвинен. Не се изисква деецът да е преминал границата, заедно с
превежданите лица, а само да извърши всичко необходимо за настъпването на този
резултат.
От
субективна страна: Деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал.2, пр.1 от НК - деецът е съзнавал обществено опасния му
характер, предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни последици и е
искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на
престъплението, съзнавал неправомерността на поведението си и е искал
настъпването на последиците от него. Подсъдимият е съзнавал, че се насочва
пряко и непосредствено към преодоляване на граничните власти и препятствия, за
превеждане на чужди граждани. Това обстоятелство се установява от начина, по
който са били качени лицата в нарочно наетия от подсъдимия автомобил., от
външния им вид, от говора им, тъй като не се говорили български език. На
подсъдимия категорично са направили впечатление тези характеристика на
свидетелите К. и Р., доколкото е бил в тяхното обкръжение достатъчно дълго
време, във всеки случай, по-дълго време
от това на граничните полицейски
служители, които веднага са осъзнали по същите белези, че превозваните лица са
чужди граждани.
Предвид това подсъдимият е действал виновно с пряк умисъл по смисъла на чл. 11
ал. 2 пр. 2 от НК. Настоящия съдебен състав счита, че деянието извършено от
подс. Ч. е съставомерно от неговата обективна и субективна страна и безспорно
доказано, тъй като анализирайки разпоредбата на
чл. 280, ал.2, т.3 и т.4 във вр. с ал. 1 от НК следва да се
направят необходимите правни изводи относно съставомерността на престъплението
по чл.280 ал.1 от НК от обективна и субективна страна, а именно - за да бъде
осъществено от обективна страна престъплението по чл. 280 ал.1 от НК, е
необходимо да бъдат предприети действия за непосредствено преодоляване на
надлежния граничен контрол, съпроводено с превеждане през границата на страната
отделно или група лица, но без разрешение на надлежните органи на властта. От
субективна страна, престъплението може да бъде осъществено само при пряк
умисъл. Престъплението по чл. 280 НК е умишлено допринасяне друго лице да
извърши деяние, като това друго деяние не следва непременно да бъде
престъпление. Достатъчно е то - последното, само от обективна страна да
осъществява признаците на престъпния състав по чл. 279 НК. Дори и когато лицето
извърши престъплението по чл. 279 НК, то деянието на превелия го пак ще се
квалифицира по чл. 280 НК, а не като дейност по подпомагане или подбуждане към
престъпление по чл. 279 НК, защото самата деятелност по превеждането е
въздигната в самостоятелен престъпен състав. Изпълнителното деяние по чл. 280,
ал. 1 НК се осъществява чрез превеждане през границата на лица или група от
хора без разрешение или на не установени места, а престъпният резултат е самото
преминаване на тези лица през границата. Необходимо е извършителят му ясно да
съзнава какви общественоопасни последици ще предизвика с поведението си и в
същото време да цели тяхното настъпване. Такъв пряк умисъл е налице у подс. Ч..
Той е съзнавал, че ще преведе през границата на страната без разрешение две
лица, което по същество е престъпление, предприел е необходимите действия в
тази насока, извършил е подготовка – наел
е автомобил и качил двете лица в управлявания от него автомобил, за да ги
отведе в непосредствена близост до
границата.
В подкрепа на тезата на съда, че е налице изпълнително
деяние по този текст от наказателния кодекс,
е изложеното в Тълкувателно решение № 2 от
16.07.2009 г. на ВКС по тълк.д.№2/09 г. ОСНК,
където е изрично посочено, че основанието за „ …ангажиране на наказателната отговорност на дееца е създаването
на условия за превеждане
на другиго през границата на страната. С преминаване на прехвърленото лице
отвъд пределите на страната, престъплението е довършено, защото законът не
изисква същото условие и за прехвърлящия, т.е. за дееца.”
Причината за извършване на
престъплението следва да се търси в незачитането на установения в държавата
правов ред.
За да определи наказанието на
подсъдимия, съдът се съобрази не само с предвиденото в НК наказание/ от една до
десет години лишаване от свобода и глоба от 1000 до 3000 лева, конфискация на
част или цялото имущество на дееца/ за деянието наказуемо по чл. чл. 280, ал.2,
т.1 и т.3 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК, но и степента на
обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние и данните за
личността му, и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
му:
Престъплението е извършено от подс. Ч. при превес на утежняващи вината обстоятелства - минали осъждания, в това число и осъждане за
същото престъпление, недобрите характеристични данни и друго минало осъждане
за престъпление, в изпитателния срок по
което е извършено процесното деяние.
Като
смекчаващо вината обстоятелство може да се посочи единствено липсата на други
наказателни производства срещу него за извършени престъпления от общ характер.
Горното дава основание на съда да определи наказанието при условията на чл. 54
от НК.
Изложените обстоятелства, преценени спрямо
тежестта на процесното деяние, новите европейски реалности, поетите ангажименти
на страната ни с влизането си в Европейския съюз за опазване на външните му
граници, мотивираха съда да приеме, че справедливо и относимо към извършеното
от подсъдимия Ч. престъпление ще бъде
налагането на наказание над предвидения минимален размер - „Лишаване от свобода” за срок
от една година и шест месеца, „глоба” в размер на 1 500 лева и конфискация на
наличното имущество, според приложените справки, в размер на
1289/ 1889 идеални части от
поземлен имот с площ от 1889 кв.м., в
гр. Б., местност „Под черквата”
идентификатор 04279.108.2, ведно със сграда с предназначение”друг вид сграда за
обитаване” с площ от 124, 00 кв.м. в гр. Б., местност „Под черквата,
идентификатор 04279.108.2.1 по кадастралната карта на града.
Съдът е определил първоначален строг режим на
изтърпяване на така наложеното наказание в затворническо общежитие или
затвор от закрит тип.
На осн. чл.59,ал.1 от НК приспада от така определеното наказание лишаване от свобода времето, през
което подс. Ч. е бил задържан с мярка
неотклонение „задържане под стража” по ДП №72/14г. по описа на ГПУ Г.Т.,
считано от 18.10.2014г. до 5.02.2015г.
Подсъдимият Ч. е осъждан с присъда по НОХД
№376/2014г. на ОС Д., с която наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Тази присъда е влязла в законна сила на
29.01.2015г., инкриминираното деяние по
настоящата присъда е извършено на 18.10.2014г. Поради това и на осн. чл.25 във вр. чл.23 от НК съдът определи общо наказание между наказанието по
настоящата присъда и наказанието по НОХД №376/2014г. на ОС Д. от десет месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип, като
определи за изтърпяване общо наказание
до размера по тежкото от тях- една година и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи
при първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит
тип, като на осн. чл.59,ал.1 от НК приспада времето, през което подс. Ч.
е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража по НОХД№ 376/14г.
на ОС Д., считано от 7.10.2013г. до 17.06.2014г.
Подсъдимият Ч. е осъждан и с присъда по НОХД№287/2008г. на ОС Б., с която е
наложено наказание три години лишаване от свобода, като изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода е било отложено за изпитателен срок от пет
години. Тази присъда е влязла в законна сила на 16.02.2010г. Процесното
престъпление е извършено в този пет годишен изпитателен срок. Предвид това и на
осн. чл.68, ал.І НК съдът
постанови подсъдимия Ч. да изтърпи първо и отделно от така
определеното общо наказание по настоящата
присъда наказанието от три години
лишаване от свобода по присъда по НОХД№287/2008г. на ОС Б., като на осн. чл.61,
т.2 във вр. с чл.60,ал.1 във вр. с чл.57,ал.1 от ЗИНЗС определя първоначален
строг режим на изтърпяване на така определеното наказание, което да се
изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип.
Така наложеното наказание би
изпълнило целите визирани в чл.36 от НК, а именно превъзпитаващо на подсъдимия,
както и предупредително върху другите членове на обществото, като счита, че
едно по тежко наказание не би изпълнило целите си, тъй като би било неадекватно
на тежестта на конкретното престъпно деяние.
На основание чл. 189 от НПК съда е осъдил
подсъдимия да заплати сторените
разноски по делото.
Районен съдия :