Р Е Ш
Е Н И Е
№
………..…/……………………..… ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 5367 по описа за 2019год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Н. ***-011632/31.07.2019год. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, с което на въззивника е било наложено
административно наказание глоба в размер на 5000лв. на основание чл. 414, ал.3
от КТ за нарушаване нормата на чл. 62, ал.1, вр. чл.
1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно
поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.
Сочи, че НП не му било връчено, оспорва фактическите констатации изложени в
АУАН като сочи, че не е имал качеството на работодател по отношение на А.Х.С..
Моли НТП да бъде отменено изцяло.
В съдебното производство процес. представител на въззивника
поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено изцяло на
основанията изложени в жалбата.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а във фазата по съществото на делото моли НП да бъде потвърдено като
излага становище за безспорна доказаност на адм.наказателното
обвинение както и такова за липса на допуснати в хода на адм.наказателното
производство съществени нарушения на процес. правила.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.06.2019год., след 17:00ч. свидетелите Н.И. и Е.Н., и
двамата служители на Дирекция „ИТ“
Варна, извършили проверка на строителен обект – „пътека, паркомясто и ограда“, находящ се в гр. Варна, кв. „Галата“,
с.о. „Боровец- север“, в ПИ с идентификатор 10135.5401.4099. Повод за
проверката бил постъпил сигнал за инцидент с работник със смъртен изход.
На място свидетелите И. и Н.
установили собственика на обекта – св. В.М., въззивникът
М. и св.С.С.. По време на проверката на място
контролните органи изяснили обстоятелствата при което бил възникнал инцидента с
починалия работник.същите снели писмени обяснения от св. М., а на въззивника и
св. С. били предоставени за попълване декларации по чл. 402 от КТ. При
проверката било установено, че собственика на обекта – св. М. е споделил с
въззивника М., с когото се познавали
отдавна, че има за извършване строителни работи, като въззивника М. поел
ангажимент да извърши тази работа. Същият довел двама души - починалото лице А.
и св.С.С.. В изпълнение на строителните работи се
случил трагичния инцидент. Парите за работата св. М. давал на въззивника М., а
той от своя страна ги разпределял на бригадата. Въз основа на данните събрани в
хода на проверката проверяващите приели, че въззивникът има качеството на
работодател по отношение на св. С., както и по отношение на починалото лице А.Х.С.
ЕГН **********, както и че между същите няма подписани трудови договори и на
място съставили постановления за обявяване на съществуващи трудови правоотношения
в това число постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение
между въззивника Н.Г.М. и починалия А.Х.С..
На 25.07.2019год. св. Н.
съставил срещу въззивника АУАН бл.№ 03-0141632 в който посочил, че същият е
нарушил разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ, тъй като като
работодател е допуснал до работа лицето А.Х.С. с ЕГН ********** да престира труд в негова полза с определено работно време, с
уговорено трудово възнаграждение, определено работно място – строителен обект –
(обекта на контрол) изпълнявайки трудови функции на общ работник без да е сключен трудов договор в писмена
форма между страните по трудовото правоотношение. В АУАН св. Н. посочил, че
нарушението било извършено на 27.06.2019год. в строителен обект ***, находящ се
в кв.“Галата“, ПИ **** (обекта на контрол).
Актът бил надлежно предявен и
връчен на въззивника който го подписал вписвайки в него възражение, че няма
трудови правоотношения с хората и не е работодател.
В срока по чл. 44 от ЗАНН (на
29.07.2019год.) въззивникът подал и писмено възражение срещу акта в което
оспорвал да е извършил нарушението вменено му с АУАН, оспорвал да има
качеството на работодател и искал да не бъде издавано НП. Алтернативно ако АНО приемел,
че нарушение има молел същото да бъде прието за маловажно по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
Възражението не било възприето от АНО и на 31.07.2019год.
въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в него, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.
62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ и му
наложил адм. наказание глоба в размер на 5000лв. на
основание чл.414, ал.3 от КТ.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са
дали Е.Н. (актосъставител), Н.И. (свидетел вписан в
АУАН), С.С. и В.М..
Свидетелите Н. и И. в показанията си пред съда възпроизвеждат
възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната
конкретика.
Показанията на тези свидетели са последователни, логични и
взаимнодопълващи се от една страна, а от друга кореспондират и с приложените по
делото писмени доказателства, поради което и се кредитират от съда с доверие.
В показанията си пред съда св.С. сочи, че познавал А., че
последният го извикал да ходят на работа при приятел, че въззивникът давал
парите на А., а той му давал на него по 40лв. на ден, че са били двамата с А.
когато е станала злополуката. Сочи че сутрин е ходел в 08:00ч и вечер работел
до 17:00ч., че Н. (въззивникът) казвал на А. какво
трябвало да се прави, а А. казвал на него, както и че когато се изливал бетона
и Н. (въззивника) хвърлял с лопатата.
В показанията си пред съда св. М. сочи, че познава
въззивника от доста време, че бил споделил с него, че има да извършва
строителни работи в имота си и въззивникът казал, че ще му помогне. Сочи, че
двамата се договори какво точно трябва да се извърши, както и че плащането ще
бъде на извършена работа и въззивникът довел А. и С..
Заявява че е давал парите на въззивника и не знае какви са били уговорките му с
останалите. Сочи, че въззивника бил поръчал бетон-помпата, но той я бил платил,
както и че като станал инцидента с А. и тримата (А.С. и въззивника работели.
Въззивникът бил на половин метър от А..
Съдът кредитира показанията и на тези двама свидетели с
изключение на показанията на св.М. в частта в която заявява, че когато станал
инцидента и Н. (въззивника) работел и бил на половин метър от А., доколкото в
тази им част показанията му са в пълно противоречие с писмените обяснения които
е дал в деня на инцидента и непосредствено след него. В тях М. е посочил, че
когато е станал инцидента е бил в съседната къща където се преобличал и не
видял какво се е случило.
Няма спор, че при даване на обясненията в деня на инцидента
св. М. е бил с много по-ясни спомени и е съобщил това което е действително е
възприел, поради което и съдът кредитира съобщеното от него в писмените
обяснения приложени към АНП като възприятия към този момент досежно тези
обстоятелства, а не съобщеното пред съда приблизително година след това.
Като писмени доказателства към АНП са приложени декларация
по чл. 4012 от КТ изходяща от въззивника, такава декларация изходяща от С.А.С.
и обяснения от същия, обяснения от В.В.М.,
постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение между Н.Г.М.
като работодател и А.Х.С. като общ работник издадено на 27.06.2019год., постановление
за обявяване на съществуващо трудово правоотношение между Н.Г.М. като
работодател и С.А.С. като общ работник издадено на 27.06.2019год., призовка по
чл. 45, ал.1, от АПК адресирана до въззивника като работодател, протокол за
извършена проверка № ПР 1921393/25.07.2019год. и заповед № 0280/03.08.2010год.
на ИД на ИА „ГИТ“.
Допълнително като писмени доказателства в хода на съдебното
следствие са приети 4бр. възражения срещу различни АУАН един от които процесния, справка от инф.система на НАП за непогасени
публични задължения с изтекъл срок, молба от Н.Г.М. адресирана до директора на
ГД „Инспекция по труда – Варна, протокол за извършена проверка №
ПР1921393/25.07.2019год., както и четири броя АУАН издадени срещу въззивника
един от които процесния с бл.№ 011632/25.07.2019год.
Събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства съдът кредитира изцяло.
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа
на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени
така и гласни с изключение на показанията на св. М. в коментираната по-горе
част.
Съдът, предвид
становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок, с оглед липсата на данни за връчване на НП на
наказаното лице, от надлежна страна, поради което е и допустима и е приета от
съда за разглеждане.
АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната
проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение
на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН– относно описание на нарушенията. В
акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението , посочени са датата
и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички
данни относно индивидуализацията на нарушителя – три имена ЕГН и адрес.
Спазено е от страна на АНО на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение.
Що се касае за
наведените възражения в жалбата, че не била спазена процедурата за връчване на
НП (че не било връчено на въззивника) те се споделят от съда, но доколкото връчването
на НП има значение единствено за допустимост на жалбата и същата е приета от
настоящия състав за допустима, то това нарушение по никакъв начин води до нарушаване правото
на защита на въззивника, съответно не представлява съществено нарушение на
процес. правила. Такова би било налице само в случай, че нередовната процедура
по връчване на постановлението е осуетила възможността и упражняването на
правото му за съдебно оспорване на НП.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
С НП адм.наказателната отговорност
на въззивното дружество е ангажирана за нарушаване на разпоредбата
на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде
сключен в писмена форма.
В случая по делото няма спор, че починалият С. на
27.06.2019год. е работел на строителния обект на който е починал и който обект
е бил обект на проверка след неговата смърт от страна на органите на Д „ИТ“
Варна. Няма спор и по отношение на това, че между С. и въззивника не е имало
сключен трудов договор в писмена форма. Основния спорен по делото момент е имал
ли е въззивника качеството на работодател по отношение на А.С..
Според настоящия съд събраните по делото писмени гласни
доказателства сочат на непротиворечив извод, че въззивникът е имал качеството
на работодател по отношение на А.С. към датата на проверката.
Съгласно разпоредбата на §1, т.1 от ДР на КТ "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо
лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
В случая по несъмнен начин от
показанията на св.М. се установява, че същият е сключил с въззивника устен
договор за изработка – извършване на конкретни СМР срещу заплащане поръчка; както и това, че въззивникът е довел
на строителния обект починалия А. и св. С.С.. От показанията на последния се установява, че
именно въззивникът е получавал парите за извършената работа от възложителя (М.)
и плащал на А. и С., както и това, че именно въззивникът е давал нарежданията
на А. и С. какво точно да се прави. От показанията на С. също така се
установява, че на обекта се е работело с работно време от 08:00ч. до 17:00ч. Не
е спорно и това, че именно въззивникът е поръчал бетон-помпата в деня на
инцидента. При тези факти съдът счете, че правилно АНО е приел, че между
въззивника и А. е имало възникнали трудови правоотношения доколкото последният
е бил нает от него, от него е получавал нарежданията какво да се прави, както
заплащането за свършената работа. В подкрепа на това, че между въззивника и А. е
имало възникнали трудови правоотношения към 27.06.2019год. е и приложеното към
АНП постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение
между тях което не е оспорено, влязло е в сила и като официален удостоверителен
документ се ползва с обвързваща доказателствена сила. Действително в
показанията си пред съда св.С. сочи, че към деня на проверката преди инцидента
въззивникът също участвал в полагането на бетона – хвърлял бетон. Това негово
действие обаче само по себе си не изключва качеството му работодател по
отношение на А. доколкото се касае за работодател ФЛ и предвид описаните
по-горе и установени елементи на трудово правоотношение – наемане, определяне
на работно място, заплащане на заплата, йерархична зависимост (определяне на
задачите) и т.н.
В контекста на
изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая АНО е възприел отношенията
между въззивното дружество и А.Х.С. като трудови и
законосъобразно е приел, че с допускането до работа без сключване на трудов договор
в писмена форма въззивника е нарушил разпоредбите на чл.62 ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ и
спрямо него следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от
законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ, доколкото нарушението е
типично, не се отличава със степен на опасност значително по-ниска от
останалите случаи на подобни нарушения и не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът
установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, като не е изложил и
каквито и да било мотиви досежно размера на наложената санкция. И като отчете
че нарушението е първо за въззивника, доколкото липсват данни за други
нарушения по същия нормативен акт, както
и липсата на каквито и да било данни за имущественото състояние на
последния счете, че така наложеното наказание е прекомерно. Прецени, че в
случая дори наказание наложено в минимален размер би постигнало целите както на
индивидуалната, така и на генералната превенция поради което и счете, че следва
да измени НП като намали размера на наложеното наказание глоба от 5000лв. на
1500лв.
Като взе предвид всичко изложено по-горе съдът прави
извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с
разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които го правят процесуално
недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното
наказание глоба от 5000лв. на 1500лв.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление №
03-011632 от 31.07.2019год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на Н.Г.М. ЕГН **********, на основание чл.414,
ал.3 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 5000лв. като
намалява размера на наказанието на 1500лв..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: