№ 714
гр. П***, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220103139 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от Ю*** Б*** Ц***, чрез пълномощник: адвокат В.Г., САК, със съдебен
адрес: гр. С***, бул. "Б***” ***, *** *** против ИЛ. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
П***, ул. „Н*** Ф***“ ***, *** ***, ***, като моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 67,47 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор
с клиентски номер *** от дата 22.11.2017 г., сключен между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД. ЕИК: *********, представляващо сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор,
за което е издадена фактура № **********/15.06.2018 г., за периода от 15.05.2018 г. до
14.06.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2042/2021 г. по описа на РС П***.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че въз основа на договор за цесия от
01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
ищецът е титуляр на процесното вземане придобивайки правата върху цедираните вземания,
ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако
има такива и други.
Твърди се, че между кредитора „БТК” ЕАД и ответника е сключен договор за
1
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 22.11.2017 г. за
ползване на интернет услуга за номер *** при условията на тарифен план Smart L+ с
месечна абонаментна такса 26,99 лева /с ДДС/. Срокът на договора е бил за 24 месеца,
съответно до 22.11.2019 г..
Въз основа на сключения договор са издадени фактури № **********/15.02.2018 г.,
№ **********/15.03.2018 г., № **********/15.04.2018 г. и № **********/16.05.2018 г. за
потребените от него електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата
15.01.2018 г. до дата 15.05.2018 г. на стойност 69,21 лева. Сочи, че ответникът не е заплатил
мобилни услуги фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за месец 02/2018г.,
03/2018г., 04/2018г. и 05/2018г.. Поради неплащането в срок на издадени фактури се твърди,
че за кредитора е възникнало правото да прекрати едностранно договора с ответника на
21.05.2018 г.. /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1.
да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги/, като след прекратяването е
издадена крайна фактура №********** от 15.06.2018 г. с начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на 380,36
лева, от които за ищеца интерес представлява част от сумата до размер на 67,47 лева /сума
представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка
абонаментна услуга от сключения договор/, като е включена и сумата за потребените
мобилни услуги от предходните четири отчетни периода. Излагат се твърдения касаещи
формирането на процесната неустойка - сбор от трикратния размер за месечните такси на
всяка абонаментна услуга от сключените договори, както следва: 3x22,49 лева /без ДДС/ за
тарифен план Smart L+.
Сочи, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК, срещу ответника било образувано ч.гр.дело №
2042/2021 г. по описа на Районен съд Пазарджик, 7 с-в и в законоустановения срок и на
основание чл.415, във вр. с чл.422 ГПК предявяват настоящия иск за установяване на
съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
Направено е искане приложените Уведомленията за извършените цесии да бъдат
връчени на ответника, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.
Сочи множество съдебни решения. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законен или
процесуален представител на ищеца. Постъпила е молба-становище от пълномощник- адвокат В.Г. от
САК, с която излага доводи по съществото на спора. Моли съда да уважи предявената искова претенция.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез
назначения му особен представител адвокат В.А. от АК П***, с който прави възражение, че
процесните вземания са погасени по давност съгласно чл.111 ЗЗД.
Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, на които се позовава
ищцовото дружество, за водете на настоящия иск.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването за ответника се
2
явява адвокат В.А. от АК П*** – особен представител. Моли съда да отхвърли исковата
претенция.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с искове с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415, ал.1 за установяване на парични вземания, произтичащи от договорно
правоотношение с ответника и цедирани в полза на ищеца.
От приложеното по настоящото дело ч.гр.д. № 2042/2021 г по описа на РС
Пазарджик се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 1112/17.06.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответникът да му
заплати сумата в размер на 67,47 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор,
както и държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
180,00 лева.
Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл.414, ал.2 ГПК той е депозирал
възражение за недължимост на вземането. На основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК на заявителя е
дадено указание да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящите искове са
предявени в срока по чл.415, ал.4 ГПК и същите са допустими.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД /БТК/ и ответника – И.М. е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 22.11.2017 г. за
ползване на интернет услуга за номер *** при условията на тарифен план Smart L+ с
месечна абонаментна такса 26,99 лева /с ДДС/. Срокът на договора е бил за 24 месеца,
съответно до 22.11.2019 г..
По делото е приложен препис от Общите условия, които по съгласие на страните са
част от поетите задължения по възникналото между тях договорно правоотношение. Общите
условия към договора за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното
приемане е обективирано в отделно подписана декларация – съгласие от 22.11.2017 г.,
приложена по делото. Изявлението на потребителя представлява писменото приемане на
ОУ, които стават неразделна част от съдържанието на сключените договори, респективно
допълнителни споразумения.
На основание така сключения договор, ищецът е издал на ответника следните
месечни сметки, посочени от ищеца, като фактури: № **********/15.02.2018 г., №
**********/15.03.2018 г., № **********/15.04.2018 г. и № **********/16.05.2018 г. за
потребените от него електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата
15.01.2018 г. до дата 15.05.2018 г..
По делото е приложена и месечна сметка с № ********** от 15.06.2018 г., в която е
посочено, че ответникът дължи сумата в размер на 0,52 лева - лихва за забавено плащане,
86,24 лева корекции, дарения и услуги от партньори и 69,21 лева баланс от предходни
3
периоди, или общо сумата в размер на 155,97 лева. Посочено е, че крайният срок за плащане
е 02.07.2018 г.. В приложението, което е неразделна част от посочена сметка, е посочено, че
сумата в размер на 86,24 лева включва – Неустойка за тарифен план „Smart L+ в размер на
74,57 лева и неустойка за отстъпка от мобилни гласови услуги.
Съдът счита, че процесните сметки съдържат нужните реквизити и цени същите като
доказателства по делото. Подписването им от страна на потребителя /получателя/ не е
задължителен елемент за тяхната действителност.
Ответната страна не представи доказателства за плащане на дължимите суми по
горепосочените сметки.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно /това не се спори и от ответника/ от събраните по делото доказателства –
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. и Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.10.2019 г. се установява, че процесното вземане е прехвърлено на
настоящия ищец. Горното се потвърждава и от приложеното извлечение от приложение № 1
към последният договор за цесия, където е индивидуализирано процесното вземане.
Безспорно уведомлението за цесия е получено от ответника с връчването на препис от
исковата молба и приложенията към нея. Тук е момента да се отбележи, че в съдебната
практика по чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД безпротиворечиво е установено правилото, че
уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със
сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера. До
съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията
между страните по него – цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента да уведоми
длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е актуалният носител на вземането към момента на плащането.
Следователно длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване, само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
този кредитор лице до момента на уведомлението (така определение № 987/18.07.2011 г. на
ВКС по гр.д. 867/2011г., ІV г.о.). Подобно възражение липсва в отговора на исковата молба.
С доклада по делото е прието за безспорно между страните, че между кредитора
„БТК” ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер *** от дата 22.11.2017 г. за ползване на интернет услуга за номер *** при
условията на тарифен план Smart L+ с месечна абонаментна такса 26,99 лева /с ДДС/.
Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 22.11.2019 г., че датата на деактивация
на процесния абонат била 21.05.2018 г., че въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя
страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с
прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ищецът е
титуляр на процесното вземане.
4
Във връзка със събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че в конкретния случай са налице валидно възникнали и съществували
облигационни правоотношения между „БТК“ ЕАД - мобилен оператор и ответника –
потребител по сключен помежду им договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер *** от дата 22.11.2017 г. Договорът е подписан от страните по тях.
Същият съдържа необходимите реквизити и договорените условия, посочени по-горе, като
срок, описание на услугите, тарифен план. Освен това е посочен конкретен номер,
посредством които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочена е
предадената активна СИМ карти, която дава /осигурява/ достъп на потребителя до мрежата
и услугите на мобилния оператор. Представения договор като частен диспозитивен
документ не е оспорен от ответника и тъй като носи подписа на лицата, посочени в тях като
издатели, съгласно чл.180 ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се
съдържат в същия са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД
договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с
подписването на процесните договори в правната сфера на всяка от страните са възникнали
права и задължения. С това „БТК“ ЕАД е изпълнило задълженията си. Освен това е издал на
ответника фактури/сметки за дължимите задължения.
По предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 92, ал.1
ЗЗД за сумата от 67,47 лева, представляваща неустойка по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 22.11.2017 г..
Изрично в разпоредбите на представения заявление/договор от 22.11.2017 г. (на
последната им страница) е предвидено: "Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичане на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане
на дължимите суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка, равна на оставащите до края
на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти на услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка.".
В случая задължението за заплащане на неустойка е обусловено от прекратяване на
договора за мобилни услуги от страна на оператора по вина на длъжника – потребител, т. е.
заплащането на неустойка е обусловено от неизпълнението на задълженията по договора за
мобилни услуги. В случая, не е спорно между страните, че процесният абонамент е
прекратен на 21.05.2018 г. и то по вина на ответника, който е преустановил заплащането на
дължимите суми за потребени услуги, т.е. е възникнало задължението за заплащане на
процесната сума от негова страна. Ответникът не е представил доказателства, че е сторил
това. Размерът на дължимата сума в размер на 67,47 лева се установява от представената и
неоспорена от ответника месечна сметка с № ********** от 15.06.2018 г..
Поради изложеното искова претенция се явява основателна.
Във връзка с горното, следва да се разгледа единственото релевирано в срока за
отговор на исковата молба възражение - за погасяване на процесните вземания по давност.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Според
разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Процесното вземане за неустойка е обективирано в месечна сметка с №
********** от 15.06.2018 г., в която е посочено, че крайният срок за плащане е 02.07.2018 г.,
т.е. вземането е станало изискуемо на 03.07.2018 г.. Тук следва да се съобрази и
разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, съгласно която за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. На основание § 13 от ПЗР на ЗЗдр, обн. ДВ,
бр. 44 от 13.05.2020 г. сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да
текат след изтичане на 7 дни от обнародване на този закон, т.е. от 21.05.2020 г.. От това
следва, че от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение на 14.05.2020 г.
давностните срокове са били спрени по силата на закона, като са започнали да текат отново
на 21.05.2020 г.. По тези съображения съдът намира, че тригодишният срок е следвало да
изтече на 09.09.2021 г.. Разпоредбата на чл.116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение, като в хипотезата на предявен
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В настоящия случай заявлението е подадено на 14.06.2021 г., към който момент
не е била изтекла тригодишната давност по отношение на процесното вземане, поради което
е неоснователно възражението на ответника. Дори да се приеме, че задължението за
неустойка е станало изискуемо от датата, на която е прекратен процесният договор /такова е
твърдението на ответника/ – 21.05.2018 г., тригодишният давностен срок е следвало да
изтече на 21.07.2021 г., а заявлението е подадено на 14.06.2021 г., т.е. отново не е била
изтекла тригодишната давност.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат и сторените от ищеца разноски в общ размер от 610 лева, от които 205 лева
разноски в заповедното производство и 405 лева разноски в настоящото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, във вр. с чл. 92, ал.1 ЗЗД
по отношение на ИЛ. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П***, ул. „Н*** Ф***“ ***, ***
***, ***, че съществува вземане на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Ю*** Б***
Ц***, чрез пълномощник: адвокат В.Г., САК, със съдебен адрес: гр. С***, бул. "Б***” ***,
*** *** за сумата в размер на 67,47 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор
6
с клиентски номер *** от дата 22.11.2017 г., сключен между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД. ЕИК: *********, представляващо сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор,
за което е издадена месечна сметка № **********/15.06.2018 г., за периода от 15.05.2018 г.
до 14.06.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2042/2021 г. по описа на РС П***..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ИЛ. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
П***, ул. „Н*** Ф***“ ***, *** ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от Ю*** Б*** Ц***, чрез пълномощник: адвокат В.Г., САК, със съдебен
адрес: гр. С***, бул. "Б***” ***, *** *** сумата в размер от 610 лева, представляваща
сторени разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7