Номер 38306.10.2020 г.Град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ШуменVIII-и състав ( Г )
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Валентина Л. Тонева
Секретар:Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Л. Тонева Административно
наказателно дело № 20203630201550 по описа за 2020 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 27-0001085/07.08.2020г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което, на основание чл.416, ал.5
от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ, на “С-М Строй ” ЕООД гр. Шумен, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.“Софийско шосе“ №12а, вх.2, ет.8, ап. 45, с
представител М.Р.С., е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание се
явява процесуален представител на дружеството- адв. Т..
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли
същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 18.06.2020г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство
от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен, на
строително –монтажни работи, изпълнявани на строежа на „Многофамилна жилищна сграда
с подземни и надземни гаражи /етап 1/- гр. Шумен кв. 479, местност “Сакарка“ /
бул.“Велики Преслав„/, възложител –„Стройколукс -Д.“ ЕООД гр. Шумен, строител -“С-М
Строй ” ЕООД гр. Шумен, с ЕИК ********* от екип на “С-М Строй ” ЕООД гр. Шумен, с
ЕИК ********* и на 29.06.2020г., по представени документи от ДИТ, седалище Шумен.
При проверката било установено, че работодателят “С-М Строй ” ЕООД гр. Шумен,
при осъществяване на неговата дейност, не е уредил като трудови правоотношенията при
предоставяне на работна сила с лицето С.С.М., ЕГН **********, което е прието на
18.06.2020г. и преди това да извършва кофражни работи на горецитирания строеж в гр.
Шумен , като сключи с него трудов договор в писмена форма.
От писмената декларация на лицето от 18.06.2020г. е видно, че от средата на м. май
2020г. извършва кофражни работи на горецитирания строеж, с работно време от 8,00 до
17,00часа през делнични дни и уговорено дневно възнаграждение в размер на 40 лв., което
получава в края на всяка седмица, в екип с още 5 лица, както и че е получил работни обувки
и каска.
Представени са граждански договори № 8 /07.05.2020г.и № 8/ 06.06.2020г., разписка
за изплатена сума на 06.06.2020г., граждански договор № 22 / 08.06.2020г за направа на
кофраж, заверена карта за предварителен медицински преглед и заключение за пригодност
от обслужващата служба по трудова медицина. На лицето били проведени начален
инструктаж и инструктаж на работното място, периодичен инструктаж и ежедневен
инструктаж по БЗР.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка №
ПР2016340, приложен по делото . В протокола, на основание чл. 403 а, ал.1 от КТ, са дадени
предписания.
За констатираното нарушение на 08.07.2020г. е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 27-0001085, като актосъставителят е посочил, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, като е положен подпис от
представителя на дружеството жалбоподател. Впоследствие жалбоподателят не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни възражения в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН, което е отразено в НП.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0001085/07.08.2020г.
2
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което, на основание чл.416,
ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ, на “С-М Строй ” ЕООД гр. Шумен с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.“Софийско шосе“ №12а, вх.2, ет.8, ап. 45, с
представител М.Р.С., е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М. и на
свидетеля С. - свидетел при установяване на нарушението. Показанията на тези свидетели
съдът кредитира изцяло като логични, последователни, непротиворечиви и подкрепящи се и
от останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът съобрази обстоятелството,
че няма данни по делото, даващи основание посочените свидетели да се считат за
заинтересувани или предубедени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
Съдът констатира, че в хода на административно - наказателното производство не са
били ограничени процесуалните права на жалбоподателя и същият е имал възможността и
същевременно е упражнил правото си на защита в пълен обем. АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица и са били надлежно предявени на нарушителя, като
притежават изискуемото съдържание съобразно чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.
Доколкото производството е от административно - наказателен характер и следва се
установи безспорно налице ли е деяние, представляващо административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е
виновно. Описаните предпоставките са абсолютни и тежестта на доказването им е на
административно - наказващия орган.
Съобразно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на
юридическите лица е обективна, безвиновна, като наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у
нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е
необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставяне на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1
от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма.
В конкретния казус, съдът намира за правилен извода, направен от АНО, че
работодателят “С-М Строй ” ЕООД гр. Шумен е извършил нарушение на чл.62, ал.1, вр чл.1,
ал.2 от КТ, при осъществяване на дейността си, не е уредил като трудови правоотношенията
при предоставяне на работна сила с лицето С.С.М. прието на 18.06.2020г. и преди това да
извършва кофражни работи на горецитирания строеж в гр. Шумен.
3
Съдът съобрази представените по преписката писмени доказателства, включително и
приложените граждански договори.
В хипотезата на „граждански договор”, изпълнителят е самостоятелен и независим
от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от работата, а
при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и е зависим
от него (в този смисъл е съдебната практика обективирана в Решение №10767/2006г. на
ВАС; Решение №232/2000г. На ВАС; Решение №181/1997г. на ВАС и др.) . В конкретния
случай лицето С.С.М. е полагало труд на строежа, на който строително-монтажните работи
са били изпълнявани от екип на дружеството – жалбоподател, като е извършвал кофражни
работи, заедно с други работещи на трудов договор лица при определено работно време /от
08.00 часа до 17.00 часа/, срещу съответно заплащане. Безспорно се установява, че към тази
дата не е бил налице сключен писмен трудов договор с лицето. Този извод се налага и след
съобразяване на приложената по делото писмена декларация от посоченото лице и от
показанията на разпитаните като свидетели служители от Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Шумен. Спазвано е работно време, предоставено е работно облекло, имало е отговорник
на обекта и е било уговорено съответното възнаграждение. Приложената на стр. 17
декларация от С.С.М. съставлява доказателство за отразените в нея обстоятелства, изготвена
е от свидетеля в деня на проверката. Отразените данни в декларацията се потвърждават и от
посоченото от актосъставителя и свидетеля по акта.Съдът намира, че приложените
граждански договори представляват привиден договор за прикриване трудови
правоотношения.
В настоящия случай изпълнителят не е действал самостоятелно и без контрол от
страна работодателя при изпълнението на работата, установи се, че работата е извършвана
съвместно с останалите работници на дружеството, с които са били сключени трудови
договори, на обекта. Видно в представените граждански договори е отразено, че е
уговорено възнаграждение в размер на 600 лева, 600лв. и 555 лева , което, обаче е в
противоречие с отразеното в декларацията на лицето С.С.М., където е заявило, че всъщност
получава надница в размер на 40 лева дневно, а парите се плащат в края на седмицата. При
така установеното, съдът приема, че безспорно се касае за прикрити трудови, а не за
гражданскоправни отношения, като действителните отношения между санкционираното
дружество и С.С.М. са трудовоправни отношения между работодател и работник. Предвид
гореизложеното, съдът приема, че посоченото лице е полагало труд за дружеството, но с
него не е бил сключен трудов договор в изискуемата от закона писмена форма.
Поради изложеното, съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е
допуснал на работа лицето С.С.М., без да е сключил с него трудов договор в писмена форма,
действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.
62, ал. 1 от КТ нарушение. В казуса именно дружеството - жалбоподател се явява в
качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като то е юридическото лице,
4
което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение и
същевременно дружеството не е изпълнило вменените му задължения от държавата, чрез
Кодекса на труда.
Не се споделят доводите за допуснато процесуално нарушение на чл. 57 от ЗАНН.
Нарушението е описано точно и пълно в АУАН и в издаденото наказателно постановление,
посочена е датата и мястото на извършване на нарушението, неговото пълно описание,
нарушените законови разпоредби. Съдът приема за неоснователно и възражението, че
деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай. Кодексът на труда
предвижда изрична възможност при маловажен случай да бъде прилагана разпоредбата на
чл. 415в от КТ- за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с „имуществена санкция“ или „глоба“ в размер от
100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице – с „глоба“ в размер от 50 до 100 лева.
Същевременно в разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, законодателят е предвидил,
че не могат да бъдат квалифицирани като „маловажни“ нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ.
Доколкото в настоящия случай дружество е санкционирано за нарушение по чл. 62,
ал. 1 от КТ, което по силата на закона е изключено от кръга на „маловажните нарушения“,
то разпоредбата на чл. 415в от КТ не може да бъде приложена, независимо от факта, че
нарушението е било отстранено и няма настъпили или неблагоприятни последици за
лицето.
За нарушение чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда административно наказание
“имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от КТ, чл. 62, ал. 1 или ал. 3 от КТ и чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от
КТ. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ. В същото време обаче,
съдът намира, че АНО не е индивидуализирал правилно наказанието, като е наложил
наказанието в размер над минимума, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и
съображения в тази насока. При преценка си, съдът съобрази обстоятелството, че описаното
в наказателното постановление деяние се явява инцидентна проява в поведението на
дружеството. По делото липсват данни за други извършени нарушения на трудовото
законодателство, поради което съдът намира, че степента на обществена опасност на
конкретното нарушение следва да бъде преценена като сравнително ниска. Съдът съобрази и
обстоятелството, че положеният от работника труд му е бил заплащан редовно, и няма
данни за влезли в сила НП за други нарушения. Поради горното, съдът намира, че в
настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде
наложена имуществена санкция в размер на предвидения в чл. 414, ал. 3 от КТ минимум, а
именно „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева. В тази връзка обжалваното
5
наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
По искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че
съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в
тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП.
Доколкото в представените и приети писмени бележки няма посочен конкретен размер на
исканото юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта в размер на 100 лв., която сума следва да се присъди в тежест на
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-0001085/07.08.2020г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.
чл.414, ал.3 от КТ, на “С-М Строй ” ЕООД гр. Шумен, с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Шумен, ул.“Софийско шосе“ №12а, вх.2, ет.8, ап. 45, с представител
М.Р.С., е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, като намалява размера на
наложената наказание “имуществена санкция” от 2 500лв. на 1 500 /хиляда и петстотин/
лева.
ОСЪЖДА “С – М Строй” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. “Софийско шосе“ № 12А, вх. 2, ет. 8, ап. 45, да заплати по
сметка на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен сумата в размер на 100,00лв. (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6