Р Е Ш Е Н И Е
Номер 476 Година 26.03.2021 Град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х
състав, на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретар Й. Банкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева,
административен характер дело номер 1280 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215, ал.1 и чл.219,
ал.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е
по протест на Х. Колев –
прокурор в Окръжна прокуратура гр.Бургас против разрешение за строеж №
321/05.12.2019г. на главния архитект на
Община Несебър, с искане да бъде
прогласено за нищожно. В съдебно заседание поддържа протеста и прави искане да
бъде уважен. Представя писмено становище.
Ответникът – Главен архитект на Община Несебър, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва протеста и прави искане да
бъде отхвърлен, като неоснователен и да му се присъдят направените по делото
разноски. Представя писмени бележки.
Заинтересованата
страна „Венид ЕООД“ с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр.Свети Влас, хотел “Лагуна“, редовно
уведомена, чрез процесуалния си представител оспорва протеста и прави искане да
бъде отхвърлен и да му се присъдят направените по делото разноски. Представя
писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:
„Венид ЕООД“
е собственик на поземлен имот с идентификатор 11538.15.156 по КК на гр.Свети
Влас, местност „Касада“, съгласно нотариален акт
№162, т.XIX,
рег.№ 12602, дело № 3633 от 24.07.2008г. (л.51 от делото).
Със
заповед № 595/07.08.2007г. на кмета на Община Несебър (л.224 от делото) е одобрен
ПУП-план за застрояване за ПИ с идентификатор 11538.15.156
по КК на гр.Свети Влас, м.“Касада“ попадащ в териториалния обхват на ДЛ
„Несебър“, част от отдел 465, подотдели „д“ и „8“, землище на гр.Несебър на
площ 50533 кв.м., с отреждане за „Жм” и установяване
на новопредвидена застройка с максимална височина H=10,00м. и устройствени показатели,
както следва: Кпл.=40%, Кинт.=
1.2 и минимално озеленена площ от 40 %.
С
решение № БС-218-ЕО/23.07.2007г. за преценяване необходимостта от извършване на
екологична оценка на директора на РИОСВ гр.Бургас (л.235 от
делото), на основание чл.85, ал.4 от ЗООС е дадено
заключение да не се извършва екологична оценка на план/програма „ПУП-ПРЗ за
„жилищно застрояване“ в ПИ с идентификатор 11538.15.156 по КК на
гр.Свети Влас.
Проведена
е процедура за промяна предназначението на имота, приключила с издаването на заповед
№ 225/06.12.2007г. на председателя на Държавна агенция по горите (л.251 от
делото), с която на основание чл.14, ал.1, т.3 и чл.19, ал.4 от ЗГ, от горския
фонд са изключени 50,533 дка имот, частна собственост, представляващ ПИ 11538.15.156
по КК на гр.Свети Влас съгласно ПУП одобрен със заповед №595/07.08.2007г. на
кмета на Община Несебър.
Със
заповед № 7/18.01.2012г. на кмета на Община Несебър(л.263 от делото), на
основание становище на главния архитект на общината и мотивирано предписание на
кмета на общината и двете с изх.№92-00-6186/14.12.2011г. (л.267 и л.268 от
делото) е одобрено изменение на ПУП, по заявление с вх.№92-00-6688/20.12.2011г.
на „Венид“ ООД, в частта му план за
застрояване за имот с идентификатор 11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас,
попадащ в зона „Б”, съгласно ЗУЧК, който план касае промяна устройствената зона
на имота от „Жм” на „Жс” и установяване
на устройствени показатели Кпл.=30%, Кинт=1.5, максимална височина
H=15,00м. и минимално озеленена
площ 50 %.
След като директора
на РИОСВ гр.Бургас е уведомен за промените, той е дал становище с писмо изх.№
208/13.01.2012г. (л.264 от делото), че измененията на устройствените показатели
не попадат в обхвата на чл.2, ал.1 от Наредбата за условията и реда за
извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и
инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони,
няма вероятност от въздействия върху най-близко разположената защитена зона
„Емине” от мрежата „Натура 2000“, поради което не следва да се провежда
процедура по реда на Наредбата за ОС. Отбелязано е, че промените на плана не
могат да бъдат отнесени към някоя от позициите на Приложение № 1 и № 2 към ЗООС,
с оглед на което не подлежат на законовите процедури по преценяване на
необходимостта от извършване на екологична оценка и/или оценка на въздействие
върху околната среда, задължителна екологична оценка и/или оценка на
въздействие върху околната среда.
С
уведомление вх.№ 2916/25.04.2014г. (л.331 от делото), подадено на основание
чл.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието
върху околната среда, директорът на РИОСВ гр.Бургас е уведомен от „Венид“ ЕООД
за инвестиционно предложение на дружеството за изграждане на комплекс от
жилищни сгради в ПИ 11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас. В отговор с изх.№
2916/15.05.2014г. (л.336 от делото) на директора на РИОСВ гр.Бургас,
дружеството е уведомено, че се касае за вече разглеждани дейности с приключила
процедура по реда на глава шеста от ЗООС,
без да са декларирани нови промени, по повод на което са цитирани
предходно издадените решение № БС-218-ЕО/25.07.2007г. и писмо изх.№
208/13.01.2012г. В писмото е посочено, че имотът, предвиден за реализация на
ПУП-ПЗ, одобрен със заповед № 7/18.01.2012г. на кмета на Община Несебър, не
попада в защитена територия или защитена зона от екологичната мрежа Натура 2000
и в него няма пясъчни дюни, както и че следва да
бъдат изпълнени поставените условия в решение № БС-218-ЕО/25.07.2007г. на
директора на РИОСВ гр.Бургас, с което е дадено заключение да не се извършва
екологична оценка на плана.
Въз основа
на одобрени и съгласувани инвестиционни проекти за реализиране на
инвестиционното намерение, в полза на „Венид” ЕООД на 27.11.2014г. са издадени разрешение
за строеж № 481, 482 и 483 за строителство в ПИ 11538.15.156 по КК на гр.Свети
Влас на жилищни сгради от 1 до 5 и басейни – I-ви
етап (л.67 от делото), на жилищни сгради
от 6 до 10 и басейни – II-ри етап
(л.46 от делото) и на жилищни сгради от 11 до 13 и басейн – III-ти етап (л.45 от делото).
На
10.10.2019г. от „Венид” ЕООД е подадена декларация до главния архитект на
Община Несебър (л.344 от делото), за отказ от издадените разрешения за строеж,
поради промяна на инвестиционните намерения на дружеството. В декларацията е
посочено, че за осъществяването на новите намерения ще бъде разработен и одобрен
нов инвестиционен проект.
На
11.10.2019г. от дружеството е подадено заявление с вх. № H2-УТ-6289 до главния архитект на Община Несебър (л.343 от делото), за
издаване на виза за проектиране за жилищни сгради и хотел в ПИ 11538.15.156 по
КК на гр.Свети Влас, към което е приложена и декларацията за отказ.
На
22.10.2019г. от главния архитект на Община Несебър (л.48
от делото), на основание чл.140 от ЗУТ е издадена скица-виза №
254/22.10.2019г. за проучване и проектиране на Жилищни сгради и хотел в имот с
идентификатор 11538.15.156, при следните устройствени
показатели: Кпл.=30%, Кинт=1.5, h корниз =15,00м. и минимално
озеленяване 50 %.
С писмо вх. № ПД-2988/26.11.2019г. до директорът на
РИОСВ гр.Бургас (л.339 от делото), „Венид“ ЕООД е уведомил за новите
инвеститорски намерения на дружеството за изграждане на самостоятелни
еднофамилни къщи и хотел, вместо предвидените високи жилищни сгради по
одобрения ПУП-ПЗ.
С писмо изх.№ ПД-2988/2/28.11.2019г. на директорът на
РИОСВ Бургас (л.338 от делото), дружеството е информирано, че предвидената
промяна не представлява изменение по смисъла на чл.93, ал.1, т.2 от ЗООС, което
да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда и не
подлежи на регламентираните с глава шеста от ЗООС процедури по преценяване
необходимостта от извършване на екологична оценка и/или оценка на въздействието
върху околната среда, задължителна екологична оценка и/или задължителна оценка
на въздействието върху околната среда, както и на процедури по реда на глава
втора от Наредбата за ОС.
Със
заявление до главния архитект вх. № Н2-УТ-7165/27.11.2019г. (л.27 от делото) от
„Венид“ ЕООД е поискано съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за
строеж – къща 9.2, представляваща част от обект Комплекс „Венид Еко вилидж”
Жилищни сгради и хотел – етапно строителство I етап – 36 броя къщи, Подетап –
къща 9.2 в ПИ 11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас. Проектите са съгласувани на
03.12.2019г., съгласно поставените печати.
От главния
архитект на Община Несебър е издадено процесното разрешение за строеж №
321/05.12.2019г. (л.23 от делото), с което на „Венид ЕООД“ е разрешено да извърши
строителство на строеж с наименование Комплекс „Венид Еко вилидж“ Жилищни
сгради и хотел – етапно строителство, І етап – 36 броя къщи, Подетап – къща
9.2, ЗП – 112,60кв.м., РЗП – 251,90 кв.м. в поземлен имот с идентификатор
11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас.
По делото е допусната и приета съдебно-техническа
експертиза от вещо лице архитект, в заключението по която се сочи, че предвид факта, че разрешение за строеж № 321/ 05.12.2019г. касае само къща - 9.2, от осемте подетапа на първи етап
от 36 бр. къщи към обект: Комплекс „Венид Еко вилидж” в ПИ 11538.15.156, то не
може да се даде еднозначен отговор дали със същото се допуска изграждането на строеж в несъответствие с
предвижданията на действащия за процесния недвижим имот ПУП-ПЗ.
Само по себе си с това разрешение е допуснато усвояването на една минимална част от допустимите устройствени
показатели по действащия ПУП-ПЗ и в този смисъл не е налице несъответствие, но не
е коректно това да се приеме с категоричност, тъй като приложимостта на
устройствените показатели Кпл, Кинт, Коз и етажност в режим на етапно и
подетапно строителство могат да се преценят единствено при наличието на одобрен
идеен проект за цялостно застрояване на поземления имот. На този етап показателите са в рамките на допустимите,
но следва да се считат за прогнозни, тъй като освен 8те броя разрешени сгради
за останалите няма одобрени проекти и при последващо издаване на разрешения за
строеж от главния архитект следва показателите да не се надвишават. По отношение на устройствените показатели в действащият ПУП-ПЗ за имота,
а именно - Кпл. 30%, Кинт 1.5, етажност до 5 етажа (H=15) и озеленяване 50%,
вещото лице сочи, че те са гранични, т.е показателите за плътност, интензивност
и етажност не могат да надминават посочения максимум, а показателят за
озеленяване не може да е под посочения минимум. Изводът на вещото лице е, че в
зависимост от инвестиционната си инициатива, възложителят не е длъжен да
изпълни граничните стойности на показателите, както е възможно да ги изпълни на
етапи. С разрешението за строеж
не се променя характера на застрояване, като той зависи от височината на
сградата-кота корниз или етажност, а в случая съгласно одобрения ПУП-ПЗ
максималната етажност е 5 етажа или обща височина от прилежащия терен 15м, т.е.
изискването е тези показатели да не се надвишават. Посочено е, че ПИ с
идентификатор № 11538.15.156 не попада в регулационните граници на гр.Св.Влас,
за него няма разработен план за регулация, което е допустимо за територии извън
урбанизираните, като с издадената виза за проектиране се имат предвид одобрените
показатели по действащия ПУП-ПЗ, в този смисъл тя отговаря на заповед №
7/18.01.2012г. на кмета на общината.
По делото е допусната и приета и съдебно-геодезическа
експертиза от вещо лице геодезист, в заключението по която се сочи, че ПИ
11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас е с площ от 50 526 кв.м и е изцяло извън
защитена зона BG0002043 „Емине“, но част от същия, а именно
8 200,00 кв.м. попада в защитена зона BG0001004
„Емине-Иракли“. Границата на
имота, ситуирането му върху границите на двете защитени зони и точното
местоположение на строителството, разрешено с процесното разрешение за строеж
са онагледени в комбинираната скица към експертизата. Експертът посочва, че
строежът разрешен с процесното разрешение за строеж попада в защитена зона BG0001004 „Емине-Иракли“.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Не е налице спор по делото, че разрешение
за строеж № 321/05.12.2019г. на главния
архитект на Община Несебър е влязло в законна сила, като протестът е процесуално допустим, тъй като
с него се иска прогласяване на нищожността на административния акт, а съгласно
нормата на чл.149, ал.5 от АПК, тя може да се поиска без ограничение във
времето.
Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му, а съгласно ал.2, установяването на нови факти от значение за делото след
издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.
В случая, приложими са разпоредбите на ЗУТ в редакция ДВ бр.62/06.08.2019г.
В действащото българско законодателство няма легално
определение на понятието нищожен административен акт, но законодателя е приел
критериите на който следва да отговаря един административен акт за да е
законосъобразен. Степента на нарушаване на тези критерии води до нищожност или
унищожаемост на административния акт.
За да е законосъобразен административния акт е
необходимо да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената
форма и административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправни разпоредби и да съответства на целта на закона.
За да е нищожен един административен акт е необходимо
той да е издаден при пълна липса на условията, визирани в хипотезата на
приложимата материалноправна норма, да е лишен изцяло от законово основание или
когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон, от нито един орган.
Разрешение
за строеж № 321/05.12.2019г. на главния
архитект на Община Несебър е издадено
от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл.148, ал.2
от ЗУТ, в предвидената от законодателя писмена форма.
В хода на административното производство по издаване на
разрешението за строеж не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да са довели до неговата нищожност.
Съгласно чл.148, ал.4 от ЗУТ, в приложимата редакция, разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на
одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква.
Разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния
проект, когато това е поискано в заявлението. Разрешението за строеж се издава
в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен
проект.
Съгласно
чл.142, ал.1 от ЗУТ, инвестиционните проекти подлежат
на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж,
а съгласно ал.2 идейният
инвестиционен проект може да бъде основание за издаване на разрешение за
строеж, ако за него е извършена предварителна оценка за съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план, с правилата и нормативите по
устройство на територията, с изискванията към строежите съгласно нормативните
актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и
здравната защита, както и за взаимната съгласуваност между отделните части на
проекта, и е одобрен от органа по чл. 145. В ал.5 е предвиден какъв следва да е обхвата
на оценката, а ал.6 от кои се извършва - с приемане от експертен съвет на
одобряващата администрация или като комплексен доклад, съставен от регистрирана
фирма - консултант, несвързана с проектанта - за обекти от първа, втора и трета
категория задължително, а за обекти от по-ниска категория - по желание на
възложителя.
Съгласно
чл.144, ал.1, от ЗУТ,
инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват
и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на:
1.документи за собственост; 2.виза за проектиране в случаите по чл. 140, ал.3; 3.две копия от инвестиционния проект в обхват и
съдържание, определени с наредбата по чл. 139, ал. 5 на хартиен и електронен носител, като
форматът на записа на цифровите копия на инвестиционните проекти и на
документите и данните към тях се определят с наредбата по чл.139, ал.5;
4.влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината
на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по ЗООС, ЗБР, ЗКН или друг специален закон, и съответствие на
инвестиционния проект с условията в тези актове; 5.оценка за съответствието,
изготвена по реда на чл.142, ал.6; 6.разрешително за изграждане на водовземно
съоръжение за подземни води и/или разрешително за водовземане, и/или
разрешително за заустване на отпадъчни води, издадени по реда и в случаите,
предвидени в Закона за водите.
В случая, административното производство по издаване
на процесното разрешение за строеж е
инициирано с подаване на заявление до главния архитект вх.№
Н2-УТ-7165/27.11.2019г. (л.27 от делото) от „Венид“ ЕООД, с което е поискано
съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за строеж – къща 9.2,
представляваща част от обект Комплекс „Венид Еко вилидж” Жилищни сгради и хотел
– етапно строителство I етап – 36 броя къщи, Подетап – къща 9.2 в ПИ
11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас, м.„Касада“.
Към
заявлението са приложени документите изискващите се съобразно нормата на
чл.144, ал.1 от ЗУТ, като е приложен и комплексен доклад за оценка на
съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към
строежите, съставен от регистрирана фирма-консултант (л.29-42 от делото),
съобразно изискванията на чл.142, ал.6 от ЗУТ.
Приложени са
скица-виза № 254/22.10.2019г. (л.48 от делото) за
проучване и проектиране на Жилищни сгради и хотел в имот с идентификатор
11538.15.156 при следните устройствени показатели:
Кпл.=30%, Кинт=1.5, h корниз =15,00м. и минимално
озеленяване 50 %. Така посочените показатели са в съответствие и с приложената
към заявлението заповед № 7/18.01.2012г. на кмета на община Несебър (л.49 от
делото), с която е изменен ПУП, в частта му ПЗ за имота.
С
прилагането на скицата-виза е изпълнено изискването на чл.144, ал.1, т.2 от ЗУТ. В този смисъл, неоснователно е възражението на оспорващия, че разрешението за строеж е било издадено
без да е бил процедиран нов ПУП-ПЗ и издадена виза в хипотезата на чл.134,
ал.8, във връзка с ал.6 от ЗУТ, предвид обстоятелството, че характерът на
застрояване е бил променен от средно в ниско. Видно от заключението на вещото
лице-архитект, по приета по делото съдебно-техническа експертиза, което не е
оспорено от страните и се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно,
с процесното разрешение за строеж не се променя характера на застрояването. Характера
на застрояването зависи от височината на сградата – кота корниз или етажност,
като съобразно одобрения ПУП-ПЗ максималната етажност е 5 етажа или обща
височина от прилежащ терен 15м. Изискването на тези показатели в случая не е
нарушено, тъй като с процесното разрешение за строеж е предвидено ниско
застрояване, с височина под 10м. и не е налице надвишаване на другите
технически показатели и в този смисъл то съответства на действащия ПУП-ПЗ. В
случая, не е налице необходимост от одобряването на нов ПУП-ПЗ, след като
инвестиционното предложение попада в нормативите на действащия план и е
съобразено с него като плътност на застрояване, коефициент на интензивност,
плътност на озеленяване и височина на застрояване. Аналогично вещото лице сочи и
относно визата за проектиране № 254/22.10.2019г., издадена въз основа на
действащия ПУП-ПЗ, като тя вярно отразява неговите показатели.
В съответствие с изискванията на чл.144, ал.1, т.4 от ЗУТ, към заявлението са приложени и влезли в сила административни актове, които
в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за
разрешаване на строителството по ЗООС, ЗБР, ЗКН или друг специален закон, и съответствие на
инвестиционния проект с условията в тези актове.
С решение №
БС-218-ЕО/23.07.2007г. за преценяване необходимостта от извършване на
екологична оценка (л.235 от делото), на основание чл.85, ал.4 от ЗООС и
представена от възложителя „Белведере Резорт“ ООД, от директора на РИОСВ
гр.Бургас е дадено заключение да не се извършва екологична оценка на
план/програма „ПУП-ПРЗ за „жилищно застрояване“ в ПИ с идентификатор
11538.15.156 по КК на гр. Свети Влас, м.“Касада“.
След
извършено изменение на ПУП за имота със заповед № 7/18.01.2012г. на кмета на
Община Несебър е извършено ново уведомяване на органите на МОСВ, като с писмо
изх.№ 208/13.01.2012г. (л.264 от делото) от директора на РИОСВ гр.Бургас е
дадено становище, че измененията на устройствените показатели не попадат в
обхвата на чл.2, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка
за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с
предмета и целите на опазване на защитените зони, няма вероятност от
въздействия върху най-близко разположената защитена зона „Емине” от мрежата
„Натура 2000“, поради което не следва да се провежда процедура по реда на
Наредбата за ОС. Отбелязано е, че промените на плана не могат да бъдат отнесени
към някоя от позициите на Приложение № 1 и № 2 към ЗООС, с оглед на което не
подлежат на законовите процедури по преценяване на необходимостта от извършване
на екологична оценка и/или оценка на въздействие върху околната среда, задължителна
екологична оценка и/или оценка на въздействие върху околната среда.
С
уведомление вх. № 2916/25.04.2014г. (л.331 от делото), подадено на основание
чл.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието
върху околната среда, директорът на РИОСВ гр.Бургас е уведомен от „Венид“ ЕООД
за инвестиционно предложение на дружеството за изграждане на комплекс от
жилищни сгради в ПИ 11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас, конкретно описани. В
отговор с изх.№ 2916/15.05.2014г. (л.336 от делото) на директора на РИОСВ
гр.Бургас, дружеството е уведомено, че се касае за вече разглеждани дейности с
приключила процедура по реда на глава шеста от ЗООС, без да са декларирани нови
промени, по повод на което са цитирани предходно издадените решение №
БС-218-ЕО/25.07.2007г. и писмо изх.№ 208/13.01.2012г. В писмото е посочено, че
имотът, не попада в защитена територия или защитена зона от екологичната мрежа
Натура 2000 и в него няма пясъчни дюни, както и че следва да бъдат изпълнени
поставените условия в решение № БС-218-ЕО/25.07.2007г. на директора на РИОСВ
гр.Бургас, с което е дадено заключение да не се извършва екологична оценка на
плана.
С писмо вх. № ПД-2988/26.11.2019г. директорът на РИОСВ
гр.Бургас (л.339 от делото) е уведомен от „Венид“ ЕООД за новите инвеститорски
намерения на дружеството за изграждане на самостоятелни еднофамилни къщи и
хотел, вместо предвидените високи жилищни сгради по одобрения ПУП-ПЗ. В
отговор, с писмо изх.№ ПД-2988/2/28.11.2019г. на директорът на РИОСВ Бургас
(л.338 от делото), дружеството е информирано, че предвидената промяна не
представлява изменение по смисъла на чл.93, ал.1, т.2 от ЗООС, което да доведе
до значително отрицателно въздействие върху околната среда и не подлежи на
регламентираните с глава шеста от ЗООС процедури по преценяване необходимостта
от извършване на екологична оценка и/или оценка на въздействието върху околната
среда, задължителна екологична оценка и/или задължителна оценка на
въздействието върху околната среда, както и на процедури по реда на глава втора
от Наредбата за ОС.
Видно от
изложеното, в случая, възложителя е изпълнил задължението си да уведоми
компетентните органи за своето инвестиционно намерение, съответно за промяна на
параметрите на това намерение съгласно изискването на чл.93, ал.7 от ЗООС.
С подаване на уведомленията са изпълнени и задълженията
по чл.4, ал.1 от Наредба за условията и
реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, като в
резултата на образуваното в РИОСВ Бургас административно производство са
издадени цитираните решения и писма. Фактически с тях е извършена преценка по
подадените уведомления, че не е необходимо извършването на ОВОС и екологична
оценка на въздействието върху околната среда, както и на оценка за съвместимост
по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за
съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с
предмета и целите на опазване на защитените зони, и е завършено образуваното
административно производството. Това е изрично посочено в писмо изх.№
208/13.01.2012г. (л.264 от делото), като е прието и че предвидените промени по
реализацията на плана не могат да бъдат
отнесени към позициите на Приложение № 1 и № 2 от ЗООС и не подлежат на
регламентация с глава шеста от Закона, процедури по преценяване на
необходимостта от извършване на екологична оценка и/или оценка на въздействие
върху околната среда. Съответно с писмо изх.№ ПД-2988/2/28.11.2019г. на
директорът на РИОСВ Бургас (л.338 от делото), дружеството е информирано, че
предвидената промяна не представлява изменение по смисъла на чл.93, ал.1, т.2
от ЗООС, което да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната
среда и не подлежи на регламентираните с глава шеста от ЗООС процедури по
преценяване необходимостта от извършване на екологична оценка и/или оценка на
въздействието върху околната среда, задължителна екологична оценка и/или
задължителна оценка на въздействието върху околната среда, както и на процедури
по реда на глава втора от Наредбата за ОС. Това са индивидуални административни
актове, за които не се твърди и от доказателства по делото не се установява да
са обжалвани по административен или съдебен ред и да са отменени, поради което
следва да се приеме, че са влезли в законна сила и административните органи и
съда, следва да се съобразяват с тях. Противното би означавало да се извърши
недопустим косвен съдебен контрол на влезли в сила индивидуални административни
актове. Ето защо, след като са подадени изискващите се уведомления до РИОСВ
Бургас, за инвестиционното намерение и по тях е налице изрично произнасяне, че
не е налице необходимост от извършване на посочените процедури, то възражението
на оспорващият, че такива са били необходими при издаване на разрешението за
строеж е неоснователно.
До извод различен от изложение, не би могло да се
достигне и въз основа на заключението на съдебно-геодезическата експертиза,
която сочи, че процесният имот е извън защитената зона „Емине“, а част от него,
в т.ч. и процесният строеж, попада в защитената зона „Емине-Иракли“, поради
което, според прокурора, за него е била дължима процедура на основание чл.93,
ал.1, т.1 от ЗООС и квалифициране на предложението като такова по Приложение №
2, т.10, б.“б“ от ЗООС. Както беше посочено вече, налице са влезли в сила
административни актове на компетентния орган, който е счел, че първоначалното инвестиционно
предложение и неговите промени не попадат в никоя от хипотезите на приложение
№№ 1 и 2 към чл.92 и чл.93 от ЗООС, поради което, възражението за тази
необходимост фактически оспорва законосъобразността на административните актове
на директора на РИОСВ Бургас, които не са предмет на съдебен контрол в
настоящото производство, както беше посочено вече.
Представените
от възложителя инвестиционните проекти са съгласувани и одобрени на
03.12.2019г., в 14-дневния срок от внасянето им, предвиден в нормата на чл.144,
ал.3, т.1 от ЗУТ.
Разрешение за строеж № 321/05.12.2019г. на главния
архитект на община Несебър е издадено въз основа на представен инвестиционен
проект, след като е проведена предвидената в закона процедура по неговото
съгласуване и одобряване, в предвидената от законодателя писмена форма.
Видно от заключението на вещото лице-архитект, с
процесното разрешение за строеж не е предвидено строителство, което да е в
несъответствие с предвижданията па действащия за имота ПУП-ПЗ. То касае само къща - 9.2
от осемте подетапа на първи етап от 36бр. къщи към обект: Комплекс „Венид
Еко вилидж” и с него е допуснато усвояването на една минимална част от
допустимите устройствени показатели по действащия ПУП-ПЗ и в този смисъл не е
налице несъответствие. На този
етап показателите са в рамките на допустимите, но следва да се считат за
прогнозни, тъй като освен 8те броя разрешени сгради за останалите няма одобрени
проекти и при последващо издаване на разрешения за строеж от главния архитект
следва показателите да не се надвишават. Съответно, при разпита му в проведеното
на 10.11.2020г. открито съдебно заседание, вещото лице сочи, че разрешение за
строеж не нарушава нито един от показателите за застрояване в имота, тъй като с
него се разрешава част от възможното строителство в имота. Към обяснителната
записка на проекта има посочени показатели за етапа, които са също в
допустимите устройствени показатели по действащия ПУП и към настоящия момент, с
предвиденото строителство с всички издадени разрешения за строеж в имота, не се
нарушават показателите за неговото застрояване.
С оглед констатациите на вещото лице, неоснователно се
явява и възражението на оспорващият, че разрешението за строеж е издадено в
несъответствие с предвижданията на действащия ПУП-ПЗ за имот с идентификатор
11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас.
Неоснователни са и възражението за нищожност на
разрешението за строеж, тъй като не са били изготвени съответните планове по
чл.108, ал.2 от ЗУТ. Нормата на чл.108, ал.2 от ЗУТ, касае съдържанието на
подробните устройствени планове и посочените планове се изискват в
производството по тяхното одобряване, но не и при одобряване и съгласуване на
инвестиционните проекти и издаване на разрешение за строеж. В случая, безспорно
е налице влязъл в сила ПУП-ПЗ за имота и наличието или не на допуснати
закононарушения при неговото одобряване не може да бъде извършено в настоящото
производство, по реда на косвения съдебен контрол.
Неоснователно е и възражението, че административния
орган не е зачел предходно издадените разрешения за строеж за същия имот, които
все още не са били загубили правното си действие, като по този начин се
преуреждат въпроси, които вече са били регламентирани в други влезли в сила
индивидуални административни актове.
Видно от предмета на издадените през 2014г. разрешения за строеж и предмета на процесното,
същите не са идентични като разрешен вид, обем, включително и категория на
строителството, поради което не е налице идентичност. Също така,
с първоначалните разрешения за строеж, са създадени права единствено за техния
титуляр, като те не засягат правата на трети лица. Ето защо, право на
инвеститора е сам да се откаже от реализиране на правата, които е придобил по
съответното разрешение за строеж, преди то да бъде изпълнено, особено когато се
касае за съществено изменение на инвестиционните намерения, както е в случая.
На следващо място, неоснователно е и възражението, че
неизпълнение на изискването за обявяване
на разрешението за строеж по реда, установен в чл.149, ал.6 от ЗУТ опорочава
разрешението за строеж до степен нищожност. Сочената норма е неприложима поради
липса на предвидените в нея предпоставки. Също така, тази процедура не е част от производството по издаване на едно
разрешение за строеж, а е последваща, поради което не би могла да повлия на
неговото съдържание, съответно да доведе до нищожност или незаконосъобразност.
С тази норма не би могло да се обвърже и правото на жалба, в каквато насока са
част от доводите в протеста, тъй като с нея не се разширяват кръга на лицата
които имат право да оспорват, съответно не се предвижда различен от общия срок
за оспорване на разрешението за строеж, поради което са приложими общите
правила и съгласно чл.149, ал.4 от АПК, прокурора може да оспори разрешението
за строеж в едномесечен срок от издаването му, тъй като не е участвал в
административното производство, който срок в случая не е спазен.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че от
събраните по делото доказателства не се установява разрешение за строеж №
321/05.12.2019г. на главния архитект на община Несебър да е издадено в
противоречие както с посочените от оспорващия правни норми, така и с другите
предвидени от законодателя изисквания и не е нищожно. Следва да се има в
предвид и че всички възражения направени от оспорващия, дори и да се приемат за
основателни /което в случая не е така/, не биха могли да обосноват извод за
нищожност на издаденото разрешения за строеж, а само до неговата
незаконосъобразност – унищожаемост.
С оглед на изложеното протестът на Окръжна прокуратура Бургас
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, в
полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 600,00 лева платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.143, ал.4 от АПК в полза на заинтересуваната
страна „Венид“ ЕООД следва да се присъдят направените по делото разноски в общ
размер на 1 650,00 лева, от които 650,00 лева възнаграждение на вещите
лица и 1 000,00 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Направеното възражение от оспорващия за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователни. Съгласно чл.
8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за дела по
ЗУТ е в размер на 900 лева. В случая дружеството е заплатило на адвоката 1000,00 лева, което възнаграждение се различава
със 100,00 лева от минимално предвиденото. То не се явява прекомерно предвид фактическата и правна
сложност на делото по което са проведени три открити съдебни заседания, допуснати
са и са приети две съдебни експертизи и са изисквани доказателства от трети
неучастващи в производството страни, при активното участие на представителя на
дружеството.
Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас,
десети състав
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ протест
на Х. Колев – прокурор в Окръжна
прокуратура гр.Бургас против разрешение за строеж № 321/05.12.2019г. на главния архитект на Община Несебър, с искане да бъде прогласено за нищожно.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура гр.Бургас да заплати в полза
на Община Несебър разноски по делото в размер на 600,00 лева (шестотин лева).
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура гр.Бургас да заплати в
полза на „Венид“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.Свети
Влас, хотел “Лагуна“ разноски по делото в размер на 1 650,00 лева (хиляда
шестотин и петдесет лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: