Р Е Ш Е Н И Е
№ 151 13.01.2020 година град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд,
ХVІ граждански състав
На
четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
при
секретар Мирослава Енчева
като
разгледа докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 427 по описа за 2019
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. Б, кв.””, ул.”” , представлявано от
изпълнителния директор Г. Й. Т. против Г.Д.А., ЕГН **********,***, с която се
иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи
на ищеца сумата от 383.09 лева /триста осемдесет и три лева и девет стотинки/,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода през отчетен
период от 13.08.2018 год. - 07.09.2018г., сумата от 52,58 лева – мораторна
лихва, дължима за периода от 26.10.2015г. до 30.10.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 05.11.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, както и осъждане на ответника да
заплати направените разноски по делото и по ч.гр.д. № 7990/2018г. на БРС.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника.
След съвкупна преценка на доводите на
страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ.
По делото не се спори, че ответникът Г.Д.А.
е клиент на ищеца, в качеството на титуляр на партида с абонатен № 955341,
разкрита за обект на потребление – имот в гр. Бургас, к-с „Лазур“, бл. 61, вх.
2, ет.4, ап.8. В качеството си на абонат на ищеца, ответникът е легитимиран
като длъжник по висящото ч. гр. д. № 7990/2018 год. на БсРС и е поканен да
заплати на кредитора главницата от 383.09 лева, представляваща стойността на
потребените услуги по доставена, отведена и пречистена студена вода за периода от
13.08.2018 год. до 07.09.2018г. и мораторната лихва от 52,58 лева за периода от
26.10.2015г. до 30.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 05.11.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението. Месечните задължения за главници са описани в приложените към
исковата молба фактури, издадени от ищеца-кредитор през периода 25.09.2015г. до
25.09.2018 год. Действително за ответника е предвидена възможност да направи
възражение в отговора на исковата молба за неправилно издадени сметки. В случая
обаче отговор не е депозиран. В съдебно заседание също не се оспорват
отношенията между страните, респ. не се твърди разминаване в количеството и
качеството на услугата. Ответникът не оспорва статута си на абонат, не оспорва
доставените количества, нито качеството на доставената вода. В молба от
13.11.2019г. същият изрично заявява, че не оспорва, че отчетеното количество
вода е фактурирано по одобрените от ДКЕВР цени за този вид услуги, действали
през процесния период, че представените с исковата молба фактури са
осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество, че счетоводството на
ищцовото дружество е водено редовно и размера на претендираната мораторна
лихва. В съдебно заседание сочи, че спорът по делото е относно цената. Доколкото
обаче рамките на правния спор пред съда се задават от страните чрез изложените
от тях твърдения, а ответникът не е представил писмен отговор, в който под
заплаха от преклузия страната следва да изчерпи възраженията си пред съда – чл.
133 от ГПК, то същият не е твърдял, че не е обвързан с цената на услугата. Няма
доказателства по делото и каквито и да е данни и не може да се приеме, че
потребителят не се е съгласил с калкулираната единична цена. Крайната цена за
фактуриране е точно определена и по делото не се спори, че е съобразена с
Решенията на ДКЕВР за процесния период. Следва да се отбележи, че функцията на
регулаторния орган ДКЕВР, вменена му от закона, е да осъществява контрол върху
дейността на всеки ВиК оператор, включително и като приема пределните цени, по
които ВиК дружествата могат да предоставят услугите си на потребителите.
По делото са събрани и гласни
доказателства. От разпита на свид. Т. – инкасатор в ищцовото дружество, се
установява, че същата е отчитала с мобилно устройство водоснабден обект, с адм.
адрес: гр. Бургас, к-с „Лазур“, бл. 61, вх. 2, ет.4, ап.8, като в апартамента
имало два водомера. Същата сочи, че ежемесечно е правила отчети, а г-н Д.
осигурявал достъп и не правил възражения по отчитаните количества.
При така изложената фактическа и правна
обстановка съдът намира предявения главен положителен установителен иск за
доказан по основание и размер. Представените по делото фактури не са оспорени
от ответника, който не е навел твърдения за нередовно водене на счетоводството
на ищеца по смисъла на чл. 182 от ГПК, а напротив същият заявява изрично, че не
оспорва, че счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно. Видно от
представената справка извлечение от отчет с мобилно устройство, доставените ВиК
услуги са отчитани по електронен път, като са взети показанията на
измервателното средство – водомер. В този смисъл са и показанията на разпитания
свидетел. Както бе посочено, крайната цена за фактуриране е точно определена и
по делото не се спори, че е съобразена с Решенията на ДКЕВР за процесния период,
което сочи на правилно и законосъобразно определяне размера на процесните
парични вземания, поради което съдът намира главния и акцесорните искове за
основателни.
Уважаването на предявените искове
налага, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца да бъдат присъдени
направените в настоящия процес деловодни разноски в общ размер от 195 лева
(сбор от 75 лева – платена държавна такса, 20 лева – депозит за свидетел и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение).
В изпълнение указанията на ВКС в т. 12
от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
деловодни разноски от 75 лева, направени в заповедното производство.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал.
1 във вр. с чл. 422 от ГПК, че ответникът Г.Д.А., ЕГН **********,***, дължи на
ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Б, кв. , ул. „” № , представлявано от изпълнителния директор
Г. Й. Т, следните суми: 383.09 лева (триста
осемдесет и три лева и девет стотинки) – стойността на потребените през периода
от 13.08.2018 год. до 07.09.2018г. година ВиК-услуги по доставяне, отвеждане и
пречистване на студена вода за обект, находящ се в гр. Бургас, к-с „Лазур“, бл.
61, вх. 2, ет.4, ап.8, съгласно фактури, издадени от дружеството-ищец през
периода от 25.09.2015 година до 25.09.2018 година и 52,58 лева (петдесет и два лева и петдесет и осем стотинки) –
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 26.10.2015г. до
30.10.2018г., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане на главницата, начиная от 05.11.2018 год. до окончателното й изплащане,
които вземания съставляват предмета на Заповед за изпълнение № 4104/06.11.2018
год. по ч. гр. д. № 7990/2018 год. на БсРС.
ОСЪЖДА Г.Д.А., ЕГН **********,***, да заплати на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Б, кв.””, ул. ”№ , представлявано от
изпълнителния директор Г. Й. Т, сумата от
195 лева (сто деветдесет и пет лева)
деловодни разноски, направени по гр. д. № 427/2019 год. на БсРС, както сумата
от 75 лева (седемдесет и пет лева) разноски,
направени по ч.гр.д. № 7990/2018 год. на
БсРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Силвия Петрова
Вярно с оригинала: З.М.