Номер 53209.10.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІ въз. граждански състав
На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
като разгледа докладваното от Татяна Г. Бетова Въззивно гражданско дело №
20204400500656 по описа за 2020 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1018 от 30.07.2020година, постановено по гр.д. № 3129/2020г.
Плевенския районен съд е оставил без уважение молбата на М. Д. И. ,като майка и законен
представител на Р. Д. Е. против баща му Д. И. Е. , с правно основание чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от
ЗЗДН, за вземане на мерки за защина на детето чрез задължаване на ответника да се
въздържа от извършването на домашно насилие спрямо детето, както и да бъде забранено на
Д.Е. да доближава на разстояние по-малко от десет метра детето, жилището му и местата за
социални контакти, заради акт на домашно насилие на 07.07.2020г. – нанасяне на порезна
рана на средната третина на дясната предмишница.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от М. Д. И. ,
като майка и законен представител на Р. Д. Е. , чрез пълномощникът адв. Р.И..В жалбата
се правят оплаквания, че решението на районния съд е незаконосъобразно и неправилно,
като съображенията за това са изложени по-подробно в жалбата. Въззивника моли съда да
отмени изцяло обжалваното решение.
Ответникът по жалбата Д. И. Е. , чрез пълномощника му адв.Л.Н., е взел
становище, че решението на Плевенски РС е правилно и законосъобразно и моли да бъде
потвърдено.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид
направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства,
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК и е процесуално допустима. При
извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, поради което следва
да бъде извършена проверка за неговата правилност съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК.При
осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност в рамките
поставени от жалбата, след преценка на събраните в първата инстанция доказателства, съдът
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба по чл. 4 за защита по реда на
Закона за защита срещу домашното насилие.В молбата се твърди, че ответника Д. И. Е. е
баща на Р. Д. Е. . След развода му с майката на детето М. Д. И. , родителските права над Р.
са били предоставени на майката, а на бащата е бил определен режим на лични отношения с
детето.В молбата се твърди, че през последните две години, откакто родителите му живеят
разделени, Р. отказва да контактува с баща си, притеснява се и се страхува от него.Твърди се
също, че ответника има навика да влиза в жилището им през покрива, за да вижда детето,
когато майката му отсъства.Твърди се и това, че Д.Е. принуждавал детето си да изключва
камерите в дома и че правел опити за сексуално насилие над него – карал го да си вдига
тениската нагоре и целувал детето по устата.
В молбата се твърди, че на 07.07.2020г. към 19ч. Р. е бил в стаята си, а майка
му в съседната, а след това детето отишло при майка си и показало рана на дясната ръка,
като е казало, че баща му пак е дошъл да го види, накарал го да мълчи и го порязал с
нож.Детето е било много изплашено. На следващия ден майката се е консултирала с адвокат
и на по следващия е отишла с детето на преглед при съдебен лекар, който го е
освидетелствал и издал приложеното медицинско удостоверение.Твърди се, че детето е с 75
% степен на увреждане, за което му е издадено решение на ТЕЛК до
01.11.2017г.Проговорило е на 7-8 годишна възраст. Посещавало училище и усвоявало
учебния материал с помощта на майка си. Твърди се, че детето е много чувствително и
поради заплахите от баща си, трудно споделя с майка си.Поискана е незабавна защита и
молбата е уважена като е била издадена заповед за незабавна защита, с исканите от
молителката мерки.
Ответникът по молбата е взел становище, чрез пълномощника си адв. Н., че
липсват доказателства за твърдения акт на домашно насилие, като същевременно са събрани
доказателства, чрез свидетелските показания на св.В.К., които установяват, че Д.Е. по
времето на твърдяния акт на домашно насилие, се е намирал на работното си място, което е
далече от дома на детето.
Безспорно е между страните, а и от представеното и прието като писмено
доказателство в първоинстанционното производство решение от 06.03.2020г., постановено
по гражданско дело № 8033/2019г. по описа на Районен съд Плевен се установява, че
въззивницата-молителка в първоинстанционното производство М. Д. И. и въззиваемият -
2
ответник в първоинстанционното производство Д. И. Е. са съжителствали на семейни
начала и от това съжителство на 13.02.2006г. е родено детето Р. Д. Е. , чието местоживеене
след раздялата на родителите, съдът е определил да бъде при майката, която упражнява и
родителските права.Безспорно е между страните и това, че след раздялата на родителите,
бащата рядко контактува с детето и че едва с посоченото решение му е определен режим на
контакти с непълнолетното му дете.
С приложената към исковата молба декларация по чл.9, ал.3 от Закона за
защита срещу домашно насилие Р. Д. Е. , действащ със съгласието на майка си М. Д. И. е
декларирал, че по отношение на детето на 07.07.2020г., към 19ч. в дома му е било
извършено домашно насилие от баща му Д. И. Е. , изразяващо се в срязване с нож на
предмишницата на дясната ръка. Видно от представеното и прието като писмено
доказателство медицинско удостоверение № 299/2020, изд. от съдебния лекар доц.д-р Д.Д.,
на 09.07.2020г., на посочената дата лекарят е прегледал Р. Е. по желание на майка му М.И.,
като майката е съобщила, че на 07.07.2020г. около 19ч. съпругът , с когото живеят
разделени е „влязъл в жилището и „сексуално насилил“ сина като го заплашил и „нарязал
с нож“ по ръката. Детето било с ТЕЛК, не е съобщила от какво страда, но „посещавал
нормално училище и можел да чете и пише и се развивал нормално“. При прегледа лекарят е
установил лице от мъжки пол с висок ръст, едро телосложение, добре развита подкожна
мастна тъкан.Комуникацията с него е била затруднена. При внимателен външен оглед на
цялото тяло, лице, шия, лигавици на горната и долната устни, гърди, гръб, поясно-тазова
област, горни и долни крайници, лекарят е установил единствено плитка, косо разположена
даскотина, в средна трета на предмишницата на дясната ръка с дължина 5 см., покрита с
тъмночервеникава коричка над околната незасегната повърхност. Други външни увреждания
не са били установени.При преглед в областта на ануса, не са установени локални
зачервявания, рани, цепки, рагади, кръвонасядания, охлузвания. Мускулът сфинктер е бил
затворен и при палпация меките тъкани са били неболезнени.В заключение съдебният лекар
е посочил, че е установил само малка повърхностна драскотина/линейно охлузване/ на
предмишницата на дясната ръка, като увреждането е резултат от
тангенциално/повърхностно, странично/ действие на твърд предмет с наличие на остър връх
или тесен ръб.Давността на увреждането е 2, 2 и половина денонощия, като срока е
приблизителен.Описаната драскотина е причинила краткотрайни и неинтензивни физически
болки и страдания.По и около ануса не са установени следи от травматични увреждания.
Към молбата е приложено и експертно решение на ТЕЛК3683/187 от
06.11.2013г. на ТЕЛК за общи заболявания при „УМБАЛ Д-р Г.Странски“ЕАД-Плевен, с
което Р. Д. Е. е бил освидетелстван за срок от две години, т.е. до 06.11.2015г. със 75% вид и
степен на увреждане с чужда помощ, с диагноза смесени специфични разстройства в
психологичното развитие.В мотивите за решението е посочено, че детето е с разстройство в
експресивната реч.Фразова реч липсва.Хиперкинетичен. Не може да се осъществи контакт с
детето. Необходима е работа с ресурсен учител, психиатър, психолог и логопед. Поради
изразен дефицит в говоренето, интелектуалното и социо-комуникативното развитие,
3
невъзможността детето да бъде оставено без наблюдение, контрол и грижи и наличните
индикации сочещи генерализирано разстройство на развитието е уместно обучение в
специализирано детско заведение.
От представената пред РС психологическа оценка на детето, изготвена от
психолога С.Л. от Комплекс за социални услуги за деца и пълнолетни лица, претърпели
насилие-Община Плевен, се установява, че психолога е използвал всякакви помощни
средства и методики, за да общува с Р. Е., като повечето информация е била събрана чрез
рисувателни техники.Р. е показал силна привързаност към майката и страх и враждебно
отношение към бащата. Психолога е посочил, че независимо от възрастта на Р. /14г./, той е с
интелектуално развитие на дете на 5г. и 6 месеца.Емоционално неустойчив е, с
характерологични особености –тревожност, нарегнатост, самокритика, емоционална
лабилност, които са характерни за умствената му възраст.Отчетена е липса на сигурност
при детето, напрегнатост и ситуативна тревожност при засягане на теми свързани с
бащата.Резултатите от тестовете са показали отношението към бащата характеризиращо се с
страх и напрежение.Споменатаването му или задаването на въпрос изискващ отговор от Р.
се свързва с индикации за съпротива, силни емоции или със задействани защитни
механизми.Психолога е изложил и предположение, че е възможно сексуално насилие от
страна на бащата върху Р..Според психолога следва да се има предвид, че при изследването
не винаги може да се разчита на точни правила в интерпретацията и че всичко е много
условно.
По делото е представено свидетелство за съдимост на ответника, от което се
установява, че той е бил реабилитиран на 14.03.2009г. за извършено през 1988г.
престъпление по чл.343, ал.2, б.“б“, пр.2 вр. с чл.54 от НК, за това че като локомотивен
машинист е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на
две лица. Присъдата е влязла в сила на 19.04.1989г., а с определение от 04.11.1992г. Д.Е. е
бил освободен условно предсрочно с остатък от наказанието 8м. и 3 дни.
Районният съд е възложил на ДСП-Плевен изготвянето на социален доклад, от
който се установява, че е извършено социално проучване по сигнал на майката за физическо
и сексуално насилие над детето.Въпреки трудната комуникация с него и едносрични
отговори -да, не, то е потвърдило пред социалния работник, че порезната рана му е нанесена
от бащата. В доклада е посочено за уместно изслушването на детето от съда.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В.М.К.
се установява, че свидетеля и Д.Е. са колеги и работят в спортен комплекс „***“ от 8
години. Свидетелят е подуправител на комплекса и твърди, че Е. ходи на работа от 18ч.,
включително и 07.07.2020г. и остава до 8ч. сутринта като нощен пазач на обекта. Не може
да го напуска, тъй като в периода 18.30ч. – 19.30ч. има много работа. Твърди че не го е
напускал, тъй като обекта се наблюдава с камери, извадени са записите и от тях се вижда, че
Е. е бил на работа на въпросната дата и не е напускал работното си мсто. Съдът преценява
4
показанията на свидетеля като логични, непротиворечиви и обективни. Те не се
опровергават и от други гласни или писмени доказателства.
При изслушването на детето пред РС е положено дължимото усилие и грижа
за интереса на детето, за да се разбере имало ли е осъществен на посочената дата акт на
насилие от страна на баща му. Детето е отговаряло кратко и е потвърдило изложеното в
декларацията, че баща му е бил в дома му и го е порязал с нож.При изслушването на
неговата майка, тя е разяснила, че бащата на детето влиза в жилището през прозорец на
покрива, тъй като живеят на последен етаж. Същевременно твърди, че не е подавала сигнал
в полицията нито за насилието на 07.07.20г., нито за друго влизане в жилището на
20.07.2020г. след издадената от Плевенски РС заповед за незабавна защита, „само и само да
има отношения между бащата и детето“. Имало е сигнал срещу его от 2018г., но не става
ясно за какво.Твърди също, че в стаята, в която се е намирало детето няма поставена
охранителна камера, а в други помещения на жилището.Твърди, че след като детето и казало
за случилото се, тя е отишла в стаята му, но Д.Е. го нямало, защото бил излязъл бързо през
терасата. При изслушването е заявила и следното : „Той казва категорично, че това го е
направил бащата.Карал го да си вдига тениската и съблича бельото.Късът се дрехи.Сега
последния път, като влязъл му скъсал анцуга.Има голяма дупка, която той си е
направил.Бащата издевателства над детето и аз моля съда да се прекратят тези неща.“
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното : Защита по Закона за защита от домашното насилие може да търси всяко лице,
което е пострадало от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата,
изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на
пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие
спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва
да се изследва въпроса дали по отношение на него е осъществен акт на насилие по смисъла
на чл. 2 от закона. Молбата е подадена от М.И., като майка на Р. Е., който макар и навършил
14 години и имащ право да извършва процесуални действия лично и със съгласието на
майка си, няма волята и съзнанието на непълнолетно лице, а на дете/според психолога/ на 5-
6 години.Поради това съдът намира, че молбата е редовна и допустима. Районен съд Плевен
е бил сезиран от активно легитимирано по смисъла на чл. 3 от ЗЗДН лице в преклузивния
едномесечен срок и с фактически твърдения за осъществени действия от кръга на
изброените в чл. 2 от същия закон.Предмет на доказване в настоящото производство е 1)
дали изложените факти могат да се квалифицират като форма на домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, по което спор между страните няма и 2) дали са събрани
доказателства, от които с категоричност да се установява тяхното осъществяване, който е и
основният спорен въпрос.
За да отхвърли молбата за защита, районният съд е приел, че детето е имало
прорязна рана на предмишницата на дясната ръка, но че не е доказано тази рана да е
причинена от баща му. Доказателствената тежест е на молителя и за да се приеме за
5
безспорно установен факта на домашно насилие, доказателствата по делото следва да
изключват друга възможност. В случая е приел, че единствен очевидец на случилото се е
самото дете, което поради особеностите на психиката и интелекта му, не е в състояние да
разкаже какво се е случило.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния за недоказаност на
твърдението, че ответника е осъществил акт на домашно насилие на 07.07.2020г. спрямо
сина си. Жалбоподателката счита, че декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е достатъчна, за да
се установи акта на домашно насилие. Ответникът по жалбата, счита че тя е опровергана от
събраните по делото доказателства, установяващи че не е възможно в указаното време той е
да е наранил сина си с нож, тъй като по същото време е бил на работа.Твърдяните от
молителката действия на ответника, които са я мотивирали да иска налагане на мярка за
защита са се осъществили в дома, в който са живели с ответника Е. и който сега обитава със
сина си. Твърдението че за това жилище той няма ключове, но че в нейно отсъствие
посещава детето и го тормози, в това число и със сексуални действия, не се подкрепят от
каквито и да било доказателства. Същевременно при изслушването , тя признава че не е
подавала жалби в полицията от 2018г. и че нито на 07.07.2020г. е потърсила помощ и
съдействие, нито по-късно на 20.07.20г., за когато твърди, че ответникът е нарушил
забраната да доближава пострадалото дете и жилището му. Буди недоумение липсата на
реакция от страна на майката при такъв акт на посегателство, за който ако се установи
твърдението , че е извършен такъв спрямо детето, следва да се носи наказателна
отговорност за престъпление. Тя не е повикала полиция, не е потърсила съдействие от
страна на съседи или работодателя на Р. Е., за да установят местонахождението му и да бъде
той заловен. Завела е детето за освидетелстване едва на 09.07.2020г. като го е подложила и
на преглед за евентуално сексуално посегателство. Поискала е от съдебния лекар да
установи освен нараняването на ръката и да бъде прегледано детето за следи от травматични
увреждания около ануса.Такива не са установени. Колкото до повърхностното нараняване
на ръката, не може да се приеме, че то е причинено от ответника. Не само поради
убедителните свидетелски показания на негов колега, че по същото време е бил на
работното си място, което се наблюдава с камери, а и поради обстоятелството, че никой
друг не го е видял да влиза или излиза от дома на детето, освен самото дете.
Неправдоподобна е и версията за проникване и излизане през покрива и не почива на
никакви доказателства как може това да се осъществи незабелязано, а само на догадки на
молителката. Колкото до данните получени от Р. Е., чрез социалното проучване,
изслушването пред съда и чрез психолога, само на тях не може да се осланя съдебното
решение.
Поради естеството на домашното насилие, така както е дефинирано в чл.2 от
ЗЗДН, то по правило се осъществява в тясна семейна, понякога интимна среда. Поначало то
може да съществува и без да е станало достояние на трети лица и да е установено от разпита
на „очевидци”. Именно поради това закона е дал по-засилена защита на жертвите на
домашно насилие, като е издигнал декларацията по чл.9 ал.3 в достатъчно условие за
6
издаване на заповед за защита – чл.13 ал.3 ЗЗДН. Поради същата причина и не е
задължително да е удостоверено физическото и психическо насилие с медицински
документ. Липсата на подобни доказателства не би било основание за отказ от търсената
защита, при положение че домашното насилие е доказано с гласни доказателства и
декларация по чл.9 ал.3 от закона. В случая обаче освен че липсват гласни доказателства, са
налице медицински данни/заключение на ТЕЛК/, психологическа оценка и
непосредстевните възприятия на първостепенния съд, че се касае за лице със „смесени
специфични разстройства в психологическото развитие“, което не е било освидетелствано
след м. ноември 2015г. и не е ясно дали са се развили съществувалите при предходното
освидетелстване през 2013г. „индикации сочещи генерализирано разстройство на
развитието“ на Р. Е.. При това положение, съдът е бил длъжен да го изслуша, но не и да
възприеме и да обоснове с изложеното от непълнолетния своето решение, при положение,
че с актуалната психологическа оценка на Р. е прието, че „интелектуалното му развитие е на
5години и 6 месеца“. В тази оценка използвайки съответните методи, психолога е посочил,
че детето се страхува от баща си и е изложил предположение, че е възможно сексуално
насилие от страна на бащата, но и е посочил в забележка, че „…..не винаги може да се
разчита на точни правила в интерпретацията и всичко е много условно“. Освен това в
случая домашното насилие, съобразно исковата молба и декларацията, подписана от Р. Е. се
изразява в срязване с нож на дясната ръка. Ето защо съдът счита, че описаните в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН обстоятелства са недостоверни относно авторството на
извършеното и се опровергават от другите събрани по делото доказателства – свидетелски
показания, експертно решение на ТЕЛК и психологическа оценка на детето.
Поради изложеното обжалваното решението на Плевенски РС, следва да бъде
потвърдено, като правилно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271 ал.1 ГПК решение № 1018 на
Плевенския районен съд от 30.07.2020г. по гр.д. № 3129/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8