РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.кият районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №510 по описа
за 2020г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Ф.-П”
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., жк „Д.” №.., вх.Е,
ет.., ап…, представлявано от управителя С.В.И.-П., чрез адв. В. Г. от ДАК срещу
“А.Р.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр.В., ул. „Н.В.” №.., ет…, представлявано от управителя А.С.С..
Исковете са с правно основание чл.327 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
В молбата се излагат следните
обстоятелства: страните по делото са били в търговски отношения, като през
2018г. и началото на 2019г. са издадени от ищеца /превозвач/ 4 броя фактури на
обща стойност 14953.55 с вкл. ДДС, /а именно – ф. №../28.12.2018г. на стойност
528.00 лв., ф. №../12.12.2018г. на стойност 6216 лв., ф. №../12.12.2018г. на
стойност 7681.55 лв. и ф. №../03.01.2019г. на стойност 528.00 лв./ за извършени
транспортни услуги по превозване на пшеница и слънчоглед в страната. Към
момента задълженията по тези фактури не са заплатени от ответника.
Обезщетението за забава по четирите
фактури е в общ размер на 1784.11 лв., изчислена за периода от деня, следващ
датата на падежа по съответната фактура до 17.02.2020г./.
Предвид гореизложеното, ищецът моли
съдът да съди ответника да му заплати следните суми: главница в размер на 14953.55
лв., представляваща неплатено задължение по договор за поръчка /превоз/,
сключен между страните през 2018г., за което ищецът е издал в качеството си на
превозвач 4 броя фактури /описани по-горе/ на обща стойност 14953.55 лв. с вкл.
ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване,
както и 1784.11 лв. общо,
представляващо обезщетение за забава,
изчислено за периода от деня, следващ датата на падежа по всяка от четирите
фактури до 17.02.2020г./.
Претендират се сторените съдебни разноски.
С разпореждане от 21.02.2020г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било връчено на ответното дружество на 26.05.2020г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Д.кият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Разгледани предявените искове са
процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото, с
оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор по исковата молба,
неявяването му, респ. на негов представител в първото и единствено редовно
проведено съдебно заседание, липсата на искане от ответната страна, делото да
бъде разгледано в отсъствието и, както и указването на ответника на последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, а също и вероятната основателност на исковете, предвид посочените в исковата
молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно постъпилото искане
от страна на ищеца по чл.238 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, ДРС в открито съдебно заседание с протоколно определение на
15.10.2020г. е прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно
решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. Именно такова искане изхожда от ищцовата страна, заявено устно
от процесуалния му представител в открито съдебно заседание, проведено на
15.10.2020г.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239,
ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като
видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са
вероятно основателни. Безспорно се
установи от представените доказателства /неоспорени от ответника/, че страните
по делото са били в търговски отношения, като през 2018г. и началото на 2019г.
са издадени от ищеца /превозвач/ 4 броя фактури на обща стойност 14953.55 с
вкл. ДДС, а именно:
-
ф. №../28.12.2018г. на стойност 528.00 лв.,
-
ф. №../12.12.2018г. на стойност 6216 лв.,
-
ф. №../12.12.2018г. на стойност 7681.55 лв.
-
ф. №../03.01.2019г. на стойност 528.00 лв., за извършени транспортни услуги по
превозване на пшеница и слънчоглед в страната. Към момента задълженията по тези
фактури не са заплатени от ответника. Обезщетението за забава по четирите фактури е в общ размер на 1784.11
лв., изчислена за периода от деня, следващ датата на падежа по съответната
фактура до 17.02.2020г. Исковете /главен и акцесорни/ като основателни и
доказани следва да бъдат уважени за претендираните от ищцовото дружество
размери, визирани по-горе.
Ищецът е поискал присъждане на
сторените съдебни разноски в производството и е представил списък с такива
/л.103/. С оглед изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата
държавна такса в настоящото производство в размер на 669.50 лева /л.56, л.59/,
15.00 лв. – държавна такса по обезпечение на иска за вписване на възбрана в СВ-Д.
/л.105/, адвокатско възнаграждение в размер 1033.00 лв., съгл. чл.7, ал.2, т.4
от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно договор за правна защита и съдействие и пълномощно
/л.5/, или общо сумата от 1717.50 лв.
Водим от горното, на основание чл.238
във връзка с чл.239 от ГПК, Д.кият районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “А.Р.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.
„Н.В.” №.., ет…, представлявано от управителя А.С.С. да заплати на „Ф.-П” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр.Д., жк „Д.” №.., вх…, ет…, ап…, представлявано от управителя С.В.И.-П.,
на осн. чл. 327, ал. 1 от ТЗ във
вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сумите от: 14953.55 лв. /четиринадесет хиляди деветстотин петдесет и три
лева и петдесет и пет стотинки/, представляващи неплатени задължения за
транспортни услуги по договори за поръчка /превози/, сключени между страните
през 2018г., за които ищецът е издал в качеството си на превозвач 4 броя
фактури, а именно: ф. №../28.12.2018г. на стойност 528.00 лв., ф. №../12.12.2018г.
на стойност 6216 лв., ф. №../12.12.2018г. на стойност 7681.55 лв. и ф. №../03.01.2019г.
на стойност 528.00 лв на обща стойност 14953.55 лв. с вкл. ДДС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба /18.02.2020г./ до настъпване на причини за нейното изменяне или
прекратяване, както и 1784.11 лв.
/хиляда седемстотин осемдесет и четири лева и единадесет стотинки/,
представляващо обезщетение за забава,
изчислено за периода от деня, следващ датата на падежа по всяка от четирите
фактури до 17.02.2020г.
ОСЪЖДА “А.Р.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул. „Н.В.” №.., ет…, представлявано от управителя А.С.С. да заплати на „Ф.-П” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., жк „Д.” №.., вх…, ет…, ап…, представлявано от управителя С.В.И.-П. сумата от 1717.50 лв. /хиляда седемстотин и седемнадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща съдебни разноски, от които: държавна такса в настоящото производство в размер на 669.50 лева /л.56, л.59/, 15.00 лв. – държавна такса по обезпечение на иска за вписване на възбрана в СВ-Д. /л.105/, адвокатско възнаграждение в размер 1033.00 лв., съгл. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно договор за правна защита и съдействие и пълномощно /л.5/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: