№ 113
гр. Б., 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241200601248 по описа за 2024 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната
жалба на адв.Г., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Р. В. Д.,
с ЕГН- **********, с последно местоживеене в И., и е за проверка на присъда
№ 51от 13.09.2024 год., постановена по нохд № 437/2024 год. по описа на РС
Благоевград.
С цитираната присъда подсъдимия Р. В. Д., роден на ****.**** г. Е признат за
виновен в това, че при условията на продължавано престъпление в гр. Б., след
като е бил осъден да издържа своите низходящи - сина си Й. Р.в Д., роден на
**** г. и дъщеря си С. Р.ва Д.а, родена на **** г., като плаща месечна
издръжка чрез майката и законен представител С.С.Г., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски за всяко
от децата, като в периода от 01.06.2019г. до 15.12.2021г. не е платил общо 31
месечни вноски в общ размер на 3 724,83 лева за издръжката на Й. Д. и в
периода от 01.06.2019 год. до 20.02.2024 год. не е платил общо 57 месечни
вноски в общ размер на 7 990, 20 лева за издръжката на С. Д.а, поради което и
на основание чл. 54 вр. с чл. 183, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК го е осъдил да
изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като на
основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила
, и го оправдал за това, че е извършил две отделни престъпления по чл. 183,
ал.1 от НК.
1
Недоволен от така постановената присъда останал служебния защитник на
подсъдимия, който твърди във въззивната си жалба, че са налице предпоставки
за оправдаване на подсъдимия, тъй като не е налице пряк умисъл от страна на
подсъдимия. Твърди се, ***** и да заплаща издръжка на децата си. Пледира
подсъдимия да бъде оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура намира присъдата за правилна и
законосъобразна и счита, че следва да бъде потвърдена. Счита, че от
представените от защитата медицински документи, касаещи здравословното
състояние на подсъдимия се изяснява единствено, че за кратък период от
време Д. е имал здравословни проблеми, но въз основа на писмените
доказателства не може да се направи извод, че е бил нетрудоспособен.
Производството по делото, протича в отсъствието на подсъдимия, който е
призован чрез защитника си, явяването му не е задължително в предвид
тежестта на повдигнатото обвинение и разпоредбата на чл.329, ал.2 от НПК.
Служебният защитник, иницирал въззивното производство твърди в с.з., че
п*****. Липсва умисъл за извършване на престъплението, в което е обвинен и
моли „лицето да бъде освободено от наказателна отговорност“.
Настоящият съдебен състав, като въззивна инстанция по делото, след като взе
в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните, събраните
доказателства по делото, вкл. и тези в хода на съдебното следствие пред
въззивния съд, и след като извърши цялостна проверка на атакуваната
присъда и извън основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите
на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:
Решаващия съд, правилно е изяснил относимите към предмета на обвинението
факти, които не се променят съществено от представените пред ОС нови
писмени доказателства, като е сторил това въз основа на доказателства и
доказателствени средства, събрани по предвидения процесуален ред, споделят
се от настоящата инстанция и са следните :
Подсъдимия Р. В. Д. е от гр.Б.. Понастоящем живее в И.. През 2003 год.
сключил граждански брак със свидетелката С.С.Г.. От брака им се родили две
деца - Й. Р.в Д., роден на **** год. и С. Р.ва Д.а, родена на **** год. С
решение № 3787/**** год., влязло в сила на **** по гр. д. № 863/2014 год. по
описа на РС - Благоевград, бракът е прекратен, като упражняването на
родителските права на родените от брака деца са предоставени на майката.
Подсъдимият е осъден да заплаща месечна парична издръжка на детето си Й.
Р.в Д. в размер на 90, 00 лева, и 85 лв. за детето С. Д., платими чрез майката
С.С. Д.а. С протоколно определение, влязло в законна сила на 06.11.2017 год.,
постановено по гр.д. № 2202/2017 год. по описа на РС - Благоевград, е
увеличен размера на месечната издръжка, която подсъдимия дължи на децата
си, както следва: в размер на 115 лв. за всяко от децата, отново платима чрез
тяхната майка С.Г.. За времето от влизане в сила на определението за
изменение на издръжката- 06.11.2017 год. до месец юли включително 2018
год. подсъдимия изпълнявал задължението си за изплащане на издръжката,
като след това спрял да я плаща. Поради това по отношение на него е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, и е
2
образувано НОХД № 1056/2019 год. по описа на РС – Благоевград. В хода на
същото, подсъдимия е изплатил изцяло дължимата издръжка за двете си деца,
за периода от месец август 2018 год. до месец септември 2018 год.
включително и от месец ноември 2018 год. до месец май 2019 год., поради
което и на основание чл.183, ал.3 от НК не е наказан. От месец юни 2019г. той
отново престанал да плаща издръжка за децата.
Отново майката на двете деца- С.Г., предявила иск за увеличение на
издръжката на децата, като било образувано образувано гр. д. №2716/2020
год. по описа на РС - Благоевград. С Решение № 904942/28.06.2021 год. по
същото, влязло в законна сила на 20.07.2021 год., Р. В. Д. е осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 162.50 лв. за всяко от децата си- Й. и С.. Тъй
като подсъдимия продължил да не плаща издръжката, която дължи, било
образувано изпълнително дело № 54/2019 год. по описа на ДСИ към РС -
Благоевград, в хода на което не са постъпвали парични суми за изплащане на
задълженията на подсъдимия. Последният трудов договор, който подсъдимият
е бил сключил е от 21.01.2019 год., като същият е прекратен на 25.09.2021 год.
След тази дата Р. Д. се установил да живее в И., като продължавал да не плаща
издръжка на децата си, а синът му- Й. Д. навършил пълнолетие на
15.12.2021год. Неплащането на издръжката от подсъдимия за синът му Й. Д.
е продължило в периода от месец юни 2019г. до 15.12.2021г./навършването на
пълнолетие/, или за общо 31 месечни вноски, като за периода от юни 2019г. до
юни 2021г. се дължи издръжка в размер на 115 лв. месечно, за месец юли 2021
год. - от 01.07.2021 год. до 19.07.2021 год. се дължат 70, 48 лева, а от
20.07.2021 год. до 31.07.2021 год. се дължат 57, 66 лева, а от месец август 2021
год. до месец ноември се дължат по 162, 50 лева месечно и за месец декември
2021г., когато Й. Д. е навършил пълнолетие, се дължат 71, 69 лева. Общият
размер на дължимата издръжка е 3 724, 83 лева.
За детето С. Р.ва Д.а, подсъдимия не е изплащал издръжка в периода от
01.06.2019 год. до 20.02.2024 год., като в периода от месец юни 2019 год. до
месец юни 2021 год. тя е била в размер на 115 лв. месечно, за месец юли 2021
год. - от 01.07.2021 год. до 19.07.2021 год., вкл. е 70, 48 лева, и от 20.07.2021
год. до 31.07.2021 год., вкл. е 57, 66 лева, а от месец август 2021 год. до месец
януари 2024 год. е 162, 50 лева месечно, а за месец февруари 2024 год. - за
периода от 01.02.2024 год. до 20.02.2024 год. се дължат 112, 06 лева или общо
57 месечни вноски в общ размер - 7 990, 20 лева.
Подсъдимият е напуснал страната ни на 22.11.2019 год., върнал се е на
14.07.2020 год. и е напуснал РБългария на 22.07.2020 год. , като няма данни да
се е завръщал. За времето от 30.05.2020 год. до 12.06.2020 год. се е намирал на
стационарно лечение в А., където му е поставена диагноза – *****. Изписан е
с „****“. Установено е, че към настоящия момент подсъдимия живее в И., на
установен адрес, на който е отрит във връзка с изпълнение на ЕЗР, за връчване
на призовка.
На 26.12.2024 год. е посетил лекар в И., изготвен е „доклад за текущо
лечение“, като му е изписана терапия.
От така установеното във фактическо отношение, настоящият съдебен състав
3
намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, като са налице
основания за нейното потвърждаване.
От обективна страна, от писмените доказателства се установяват няколко
безспорни , съставомерни от обективна страна обстоятелства. На първо място,
в хода на ДП са приложени актовете за раждане на децата- Й. Р.в Д. /вече
пълнолетен/ и С. Р.ва Д.а. От тези доказателства се изяснява, че Й. е роден на
**** год., а С.- **** год., като техни родители са:С.С.Г. и Р. В. Д., които към
момента на раждането и на двете деца са били в граждански брак. След
развода им /**** год./, родителските права са предоставени на майката, а на
бащата е определен режим на свиждане и задължение да изплаща месечна
издръжка на всяко едно от децата си. Приложени са в хода на ДП , съдебните
решения, с които е променян размера на дължимата издръжка, като видно от
тях се изяснява, че за инкриминирания период тя е следната: от месец юни
2019 год. издръжката, която подсъдимия е следвало да заплаща на децата си е
в размер на по 115 лв. за всяко дете, а от 20.07.2021 год., размерът на
дължимата издръжка е увеличен на по 162,50 лв. месечно за всяко едно от
децата. До 15.12.2021 год., когато Й. Д. навършил пълнолетие, подсъдимия му
е дължал издръжка общо в размер на 3724,83 лв., или за 31 месечни вноски. За
времето от месец юни 2019 год. до месец февруари 2024 год. подсъдимия не е
плащал нито една месечна издръжка и на дъщеря си С., като общото му
задължение към нея е в размер на 7990,20 лв. или за 57 месечни вноски.
Относно периода на неплащане на издръжките, съдът кредитира напълно
показанията на майката на двете деца- С.Г., защото в тях тя точно изяснява
инкриминирания период, както и какъв е размера на задължението за
неплащане на дължимите вноски. В подкрепа на твърденията й са и
писмените доказателства, чрез които се установява, че при ДСИ към РС
Благоевград е било образувано изпълнително дело, по което обаче също не са
постъпвали никакви суми. За обстоятелството, че подсъдимия не е плащал
издръжка в инкриминирания период, съдът кредитира и показанията на Й. Д..
Макар и в тях той да не сочи точно време на неизпълнение на издръжка, се
установява, че подсъдимия не заплаща такава и не поддържа връзка с децата
си, като те и майка им- С.Г. разбрали, че подсъдимия е установен на адрес в
И., една след образуването на настоящето дело и във връзка с издирването му.
Следва да се посочи, факта, че Р. Д. не е заплащал издръжка и на двете си
деца, не се оспорва и от обясненията, които той дава в хода на съдебното
следствие пред РС, при установена видеоконферентна връзка. Твърди, че
редовно плащал издръжка първите пет години след развода, като след това не
е заплащал такава поради факта, че е в абсолютна невъзможност да заплаща
издръжка, тъй като води скитнически начин на живот. От обясненията му,
съдът кредитира само тази част, в която той не оспорва обвинението, тъй като
както се посочи по-горе тя кореспондира с показанията на С.Г., Й. Д. и
писмените доказателства /изп. Дело/. В останалата част, въззивния съд
намира, че обясненията на подсъдимия са средство за защита, а не са насочени
за изясняване на обективната истина по делото. Това е така, тъй като на първо
място подсъдимия твърди, че след развода, първите пет години плащал
редовно дължимата издръжка. Това му твърдение се опровергава отново от
4
писмените доказателства по делото, от които е видно, че именно неплащане на
издръжка и в предходен период /преди настоящето обвинение/ е било причина
на подсъдимия да се повдигне обвинение по чл.183,ал.1 от НК, като е било
образувано нохд № 1056/2019 год., като в хода на съдебното следствие
подсъдимия е заплатил дължимия тогава размер на неплащаната от него
издръжка, с оглед приложението на разпоредбата на чл.183,ал.3 от НК. Наред
с това подсъдимия твърди, че е бездомен, а от доказателствата по делото се
установява, че след издаване на ЕЗР за призоваването на Д., същият е
установен на точен адрес, в предвид на което е обяснението му, че посещава
този адрес само за да се изкъпе и изпере се опровергава. Основно
възражението му, че не плаща издръжката е свързано с твърдение, че майката
на децата не е изпълнявала режима на свиждане и той не поддържа връзка с
децата си. Това му твърдение не е подкрепено с доказателства, но дори и да се
приеме , че това е точно така, както Д. твърди, то не е основателна причина за
неизпълнението на издръжката. Поначало следва да се посочи, че изплащане
на издръжка на децата е задължение на родителя, който е осъден за това,
свързано с оцеляване на лицата, тъй като е пряко е насочено към осигуряване
на ежедневните им потребности, когато те още не са в работоспособна
възраст. Именно поради това практиката приема, че не е обвързано с трудовия
статус на родителя, който дължи издръжка или с неговото материално
състояние. Изключение от това правило е само наличието на безспорно
установена обективна причина, поради която родителя, дължащ издръжка не
може да полага труд и да си осигурява доходи, чрез които да заплаща
издръжката. В случая, настоящият състав намира, че такава причина не е
налице. Действително защитата сочи писмени доказателства, от които е
видно, че бащата е д****. Пак от тези доказателства се изяснява, че веднъж-
през 2020 год. е Д. е бил на стационарно лечение, след което има поддържаща
терапия, но е отразено в медицинския документ, че е изписан в добро
състояние. От друга страна не са налице обективни пречки подсъдимия да
полага труд- същият е роден през **** год., т.е. касае се за мъж в
трудоспособна, активна възраст и при липсват доказателства, от които може
да се направи извод, че той е възпрепятстван да работи. В подкрепа на този
извод на съда е приложената по делото справка за трудовите му договори,
преди да се установи да живее в чужбина. От нея се изяснява, че подсъдимия
през 2018 год. е работил само три месеца; през 2019 год.- само един месец. От
това може да се направи извод, че Р. Д. обективно е имал възможност да
работи, но не е сторил това, независимо от факта, че напълно е съзнавал, че
следва да си осигурява доходи, за да изплаща издръжка на децата си.
Защитата твърди, че на подсъдимия бил нанесен побой, в резултат на който
имал счупен крайник и ребра, поради което и не е изплащал издръжка на
децата си. Независимо, че съдът даде възможност на защитата да ангажира
доказателства за твърдяното, такива не бяха представени. Дори и да се
приеме, че това твърдение е вярно, то тогава подсъдимия щеше да е
нетрудоспособен само за периода, в който се е възстановявал /1,2 или 3
месеца/, в който период е могло обективно да е имал затруднение да изплаща
издръжката. Но видно от доказателствата по делото, той не плаща издръжка
5
на децата си в размер на 57 месечни вноски за С. и в размер на 31 вноски за
сина си Й., което обективно установява, че Р. Д. не е заплащал издръжка в
продължение на години. Поведението му демонстрира несъмнено
нежеланието му да плаща издръжка на децата си, тъй като очевидно той
живее от някакви доходи, но нито веднъж за такъв дълъг период не е заплатил
нищо на децата- нито пълната издръжка, нито частична такава, като както се
посочи по-горе липсват доказателства за така дългия инкриминиран период,
подсъдимия да е бил в обективна невъзможност да полага труд, за да издържа
децата си. От своя страна, факта , че той знае, че е осъден да заплаща
издръжка /дори и постигнал и споразумение за това/, установява несъмнено
наличието на пряк умисъл за осъществяване на деянието- знае, че дължи
издръжка, от кога и в какъв размер, но не е внесъл нито една месечна вноска в
продължение на изключително дълъг период, което демонстрира обективно
целта му за настъпване на обществено опасните последици и се е примирил с
тях.
С оглед на изложеното, въззивната инстанция намира, че РС правилно е
признал подсъдимия Р. Д. за виновен. Решаващия съд е приел, че подсъдимия
е осъществил едно продължавано престъпление, в който смисъл е и
преквалифицирал деянието. Така постановеното осъждане е по-благоприятно
за подсъдимия и при липса на протест, въззивната инстанция намира, че не
може да се влоши правното му положение, поради което и безпредметно ще се
яви обсъждането на доводите на РС за това.
По наказанието:
При определянето му- като вид и по размер, РС правилно ,законосъобразно в
предвид на доказателствата, имащи значение за определяне на едно
справедливо наказание е приел, че то следва да бъде наложено при условията
на чл. 54, ал.1 от НК- при по-тежко предвиденото в нормата на чл.183,ал.1 от
НК наказание – „лишаване от свобода“. Несъмнено като основен довод за това
е продължителността на неизпълнение на задължението. Законодателят е
предвидил наказателна отговорност да може да се ангажира при неплащане на
издръжка в размер на две или повече месечни вноски. В случая, както се
посочи по-горе продължителността за непращането на издръжка е
изключително дълга. От доказателствата по делото се изясни, че подсъдимия ,
след като е осъден да заплаща издръжка на децата си е сторил това само
веднъж- по време на съдебно следствие по образуван срещу него наказателен
процес за престъпление по чл.183,ал.1 от НК, където наведнъж е заплатил
дължимото. След тази дата отново и за години не е плащал издръжка на
децата си, което несъмнено ги е поставило в риск, и следва да се отчете като
отегчаващо наказателната му отговорност. Следва да се отбележи, че
единственото смекчаващо отговорността му обстоятелство е факта на чистото
му съдебно минало. Именно поради това, правилно наказанието му е
наложено по първата алтернатива, предвидена в чл.183,ал.1 от НК- „лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца. Така определения размер е средния ,
предвиден в закона и въззивния съд счита, че той е определен справедливо,
така щото да могат да се постигнат целите на закона, предвидени в
разпоредбата на чл.36 от НК. Правилно РС е приел, че са налице
6
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК за
отлагане изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в законна сила. Налице са законовите
предпоставки за това- наложено е наказание под три години лишаване от
свобода, подсъдимия Д. е с чисто съдебно минало и целите на специалната
превенция могат да се постигнат и без ефективно изтърпяване на това
наказание.
При служебната проверка, настоящия съдебен състав не намери основание за
изменение или отмяна на атакуваната присъда, поради което и на основание
чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 51от 13.09.2024 год., постановена по нохд №
437/2024 год. по описа на РС Благоевград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7