РЕШЕНИЕ
№....................
гр. София, 26.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
разгледа търговско дело № 754 по описа
за 2020 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на "М.Б." ООД, ЕИК *******, чрез адв.С.,
срещу отказ, рег. № 20200408143827-3/15.04.2020 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията – Търговски регистър, с който е
отказано вписване на промени по партидата на дружеството, а именно: вписване на
прехвърляне на дружествени дялове, вписване на едноличен собственик на капитала
и заличаване на съдружник.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на постановения отказ. Твърди се, че длъжностното лице е
мотивирало своя отказ с изискването на чл. 129, ал. 2 от ТЗ да се представят декларации по
ал. 1 от страна на управителя и от праводателя, което било неприложимо за
случаите на прехвърляне на дялове между съдружници. Жалбоподателят счита, че за вписване
на заявените промени, е напълно достатъчно да се представи сключен между
съдружниците договор за прехвърляне на дялове в съответната квалифицирана
писмена форма.
Съдът, след като разгледа събраните
доказателства, намира следното от фактическа страна:
Със заявление, вх. № 20200408143827 от
адв. А.С., в
качеството му на адвокат с изрично писмено пълномощно, е поискано вписване на
промени по партидата на "М.Б." ООД - вписване на прехвърляне на
дружествени дялове от А.-М.В.С.на В.А.С., вписване на едноличен собственик на
капитала на В.А.С. и заличаване на съдружника А.-М.В.С..
По заявлението на 09.04.2020 г. са
постановени указания № 20200408143827, с които на основание чл. 21, ал. 3, т. 2
от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър, на заявителя е указано да представи декларации, съгласно
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ. На заявителя е указано да представи посочените
доказателства в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
На 13.04.2020 г. заявителят е
представил по партидата на дружеството заявление образец Ж1, вх. № 20200413103523,
в изпълнение на указанията, като е представил становище, което е противопоставил на
извода за дължимост на декларациите.
На същата дата, 13.04.2020 г., по
заявлението са дадени повторно указания до заявителя да представи изискуемите,
съгласно чл. 129, ал. 2 ТЗ декларации, като длъжностното лице се е обосновало с
изрично посочена съдебна практика в подкрепа на извода си. Отново е указано, че
указанията следва да бъдат изпълнени в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. По
партидата на дружеството не се установява да е постъпвало заявление, образец Ж1
в изпълнение на указанията.
На 15.04.2020 г. по заявлението е
постановен обжалваният отказ № 20200408143827-3, с мотиви, че към заявлението
не са представени изискуемите съгласно чл. 129, ал. 2 ТЗ декларации, като е
направено тълкуване, че свободното прехвърляне на дяловете между съдружници,
уредено изрично в чл. 129, ал. 1 ТЗ касае единствено липсата на необходимост от
вземане на решение на ОС за това, а не освобождава управителя и прехвърлителя
от задължението си да представят декларации по ал. 2.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежно
легитимирано лице – надлежно упълномощен адвокат и е постъпила в
законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
В конкретния случай, заявлението за
вписване и отбелязване по партидата на заявените със заявление, обр. А4
обстоятелства, е направено от лице, което се легитимира като надлежен заявител
по арг. от чл. 13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, чрез надлежно упълномощен адвокат.
Установява се, че към датата на
подаване на процесното заявление – 12.2019 г. като съдружници са вписани А.-М.С.
и В.С..
Установява се, че към заявлението е
представен договор за покупко – продажба на дялове по чл. 129 от ТЗ от 03.04.2020
г., сключен между А.-М.С. и В.С., с който А.-М.С. продава всички свои дялове на
купувача В.С.. Договорът е с нотариална заверка на подписите.
Представени са и декларация по чл.
13, ал. 4 от ТЗ от В.С., протокол на едноличния собственик на капитала на „М.Б.“
ООД за освобождаване на съдружника А.-М.С., както и актуален дружествен
договор, отразяващ настъпилите промени.
Относно довода на длъжностното лице
по регистрацията, че и в случая на прехвърляне на дялове между съдружници
следва да се представи декларация по чл. 129, ал. 2 от ТЗ, Съдът намира същия
за НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:
Условията, при които следва да се
осъществява прехвърляне на дялове на съдружници са установени в чл. 129 ТЗ,
който предвижда две хипотези на прехвърляне на дружествен дял: 1) от един
съдружник на друг, което се извършва свободно, и 2) от съдружник на трето лице
/несъдружник/, за което се изисква: 2.1) спазване на изискванията за приемане
на нов съдружник - решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, и 2.2) липсата на
неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците
и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години
преди прехвърлянето на дружествения дял.
В първия случай прехвърлянето става
свободно, а във втория - при спазване на предвидените по-нататък предпоставки и
изисквания, изброени кумулативно - вкл. и цитираното от длъжностното лице
изискване за представяне на доказателства за липсата на изискуеми задължения за
трудови възнаграждения и осигурителни вноски към работници и служители на
дружеството. Аргумент в подкрепа на това е и употребата на съчинителният съюз
"а", чрез който се влага различие между две отделни хипотези. Първата
хипотеза е тази за свободното прехвърляне на дялове, когато е между съдружници
и втората на прехвърляне в полза на лица, които не са съдружници. Ако
законодателят действително е имал намерение да въведе общо легално изискване за
прехвърляне на дялове важимо за всички лица независимо дали са съдружници или
не, то употребата на съюза "а" е безсмислено и липсата му би довела
до извода, че и в двете уредени от закона хипотези прехвърлянето на дялове не е
свободно, а е подчинено на определени изисквания.
Приложимостта на изискването само към
втората хипотеза и неприложимостта му към първата следва както от буквалното
граматическо тълкуване, така и от съображенията на законодателя при приемането
му, целящи ограничаване на прехвърлянето на дружествени дялове на
неплатежоспособни трети лица при наличието на непогасени задължения на дружеството
по трудови правоотношения или осигурителни вноски. Промените в чл. 129, ал. 1 ТЗ не са фигурирали в първоначалния проект за ЗИДКТ, а са предложени при
обсъждането на второ четене на законопроекта, като ясно заявената цел на
предложителите е "да се прекрати установената практика да се прехвърлят
търговски предприятия, в които има наети работници или служители, или
дружествени дялове, без да са платени всички дължими възнаграждения,
обезщетения и осигурителни вноски, на лица, които не разполагат с необходимите
средства да изплатят дължимото" вж., както и да се ограничи практиката
"да се прехвърлят фирми на клошари, казано на жаргон…" вж.
стенограмите от обсъжданията за второ четене от заседанията от 11.10.2017 г. и
29.11.2017 г. на Комисията по труда, социалната и демографската политика към
НС. За постигането на тази цел е ненужно ограничаването на прехвърлянето на
дялове между досегашните съдружници на дружеството, тъй като то не води до
"прехвърляне на фирми", а до вътрешно преформатиране на "собствеността
върху фирмата" между досегашните съдружници. Действително, с последващо
допълнение на, ал. 2 на чл. 129 ТЗ (ДВ, бр. 15/16.02.2018 г.) е предвидено, че
условие за вписване в търговския регистър е представянето от управителя на
дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и
неизплатени задължения по ал. 1. Изменението в ал. 2 обаче касае само начина на
доказване на изпълнение на изискванията по, ал. 1, които се отнасят само до
прехвърлянето на дялове на трети лица. Извън приложното поле на ал. 2 е за кои
хипотези на прехвърляния е необходимо представяне на декларации - те са уредени
в ал. 1. Целта на ал. 2 не е да разшири тези изисквания и спрямо първата
хипотеза на ал. 1 - прехвърляне на дялове между съдружници. В случай, че
законодателят искаше да уеднакви режима на прехвърлянето и за двете хипотези,
то това е следвало да намери отражение на систематичното място в ал. 1, която
разпоредба именно урежда този въпрос, а не и ал. 2, имаща отношение само към
доказването. Ето защо от актуалната редакция на ал. 2 не следва извод, че във
всички случаи на прехвърляне на дялове е необходимо представяне на визираната
декларация. Такава е необходима само за доказване на изпълнението на условието
по ал. 1, а то е относимо към хипотезата на прехвърляне на дялове от съдружник
на трето лице. (така решение № 855 от 01.04.2018 г. по т. д. № 1752/2018 г. на
Апелативен съд – София).
Следователно, за вписване
на поисканата с процесното заявление промяна, изразяваща се в прехвърляне на
дялове между досегашните съдружници, е достатъчно представянето на
прехвърлителен договор в изискуемата форма за валидност по чл. 129, ал. 2 ТЗ,
което в процесния случай е спазено.
По изложените
съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на "М.Б." ООД, ЕИК: *******, чрез
адв.С., ОТКАЗ, вх. № 20200408143827-3/15.04.2020 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията – Търговски регистър, по заявление № 20200408143827/08.04.2020
г. - вписване на промени в обстоятелствата относно собствеността на капитала на
дружеството и в съдружниците.
УКАЗВА на длъжностното лице при АВ-ТРРЮЛНЦ
да впише в търговския регистър по партидата на "М.Б." ООД, ЕИК: *******,
променените обстоятелства относно собствеността на капитала на дружеството и в
съдружниците, съобразно заявление, вх. № 20200408143827/08.04.2020 година.
Решението не подлежи на
обжалване.
Препис да се изпрати на
АВ-ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: