Р Е Ш Е Н И Е
№
28.10.2020 г., гр.Д.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д.ЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ М.
при
участието на секретаря СТОЯНКА П., сложи за разглеждане гр. дело № **** по описа на съда за 2**6 г.,
докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е за делба във фазата на извършването й.
С влязло в сила на 07.06.2**8 г. Решение № 3** от 06.04.2**7 г., поправено
с Решение № 562/15.06.2**7 г., е допусната СЪДЕБНА ДЕЛБА, на основание чл. 34 от ЗС, на недвижим имот, представляващ дворно място от *** кв. м., находящо се в с. П., обл. Д., поземлен
имот с пл. № ** в кв. 2 по ПУП на с.то, от което *** кв. м. - УПИ I-** и ***
кв. м. - УПИ ***-**, ведно с находящите се в УПИ I-** масивна жилищна сграда със
застроена площ от *** кв. м. /незаконно построена/ и стопанска сграда със
застроена площ от *** кв. м. и находящите се в УПИ ***-** жилищна сграда със застроена площ от *** кв. м. и
стопанска сграда със застроена площ от *** кв. м., между
съделители с квоти: С.П.П. ЕГН **********– ½
идеална част и С.Т.П. ЕГН ********** – ½
идеална част.
С Решението съдът е осъдил С.Т.П. ЕГН ********** на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК да заплаща
на С.П.П. ЕГН
********** месечно обезщетение в размер на 45.00
лева за ползването на съсобствения имот
до приключване на производството с влязло в сила решение.
По делото са приети за съвместно разглеждане заявените
в срока по чл. 346 ГПК претенции
по сметки, както следва:
От С.П.П. против
С.Т.П. с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане на сумата от
10 830 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
11.05.2**6 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща половината
от увеличението на цената на УПИ I-** с построяването на ** сгради - жилищна сграда с площ от *** кв.м. и
стопанска сграда, построена през ** г.
Ответникът
по претенцията прави възражение за изтекла давност, както и че никога не е
давал съгласие на ** си за построяването на жилищната сграда, като дори се е
противопоставял. Отделно от това твърди, че за да построи „новата къща” ** му е
съборил **ляма едноетажна къща, която също е била идеална за **еене, като е
използвал тухлите от тази къща за построяването на новата. След това ответникът
твърди, че е построил новата къща със собствени материали и труд.
При
условията на евентуалност ищцата претендира ответника да бъде осъден да й
заплати сумата от 23 1** лева, представляващи половината от сумата
46 **0 лв. – разходи за труд и материали за изграждането на масивната
жилищна сграда в УПИ I-**, както и сумата от 5 779 лева, представляващи
половината от сумата 11558 лв. - направени полезни разноски в имота със строежа
на стопанската сграда в УПИ I-**.
Ищцата
претендира и законната лихва от датата на предявяване на иска – 11.05.2**6 г.
до окончателното изплащане на сумата.
От С.Т.П. против С.П.П.:
1. Претенция
с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС - С.П.
да заплати на С.Т.П. сумата от 10 000 лева, ведно със
законната лихва от деня на
построяването ** **д. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща стойността на направените разноски за труд и материали във
връзка с построяването на стопанска
постройка зад сграда № 4 /от скицата/
в парцел *** – **, като стойността
на подобренията е в общ размер на 10 000 лв., от които - с 5 000 лева е закупил необходимите
строителни материали, а с останалите 5 000 лева е заплатил труд.
Ответникът
по претенцията прави възражение за изтекла давност, респ. оспорва иска като
неоснователен, като излага доводи, че разноските
не са потърсени до ** на наследодателя и до датата на предявяване на иска по
сметки по делото. Ищецът е ползвал сам постройката, включително дела на **та и
наследодателя на ответницата по иска, а след ** му - нейния дял, като прави
възражение за прихващане между претендираната от ищеца сума от 10 000 лева и
стойността на правото на ползване на дела от сградата за последните пет **дини,
което оценява на 5 000 лева.
2. Претенция
с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС - С.П.
да заплати на С.Т.П. сумата от 6 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на построяване през ** г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща стойността на направените
разноски за труд и материали във връзка с подобрения
на къща, съборена
през 2006 **д. Ответникът
по претенцията прави възражение за изтекла давност, респ. оспорва иска като
неоснователен, като излага доводи, че твърдените подобрения по
съборената къща не са правени. Искът е за сумата от 6 000 лева, претендиран и като цена на
подобрения на съборената през 2006 г. къща и строежа на пристройка към нея и е недопустим.
3. Претенция
с правно основание чл. 45 от ЗЗД - С.П. да заплати на С.Т.П.
обезщетение в размер на 20
000 лв., за претърпени имуществени вреди от събарянето на къща в делбения имот
през ** г., ведно със законната лихва от датата на
събарянето през ** г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
стойността на съборената къща. Ответникът
по претенцията прави възражение за изтекла давност, защото
ищецът претендирал стойност на вреди, причинени от наследодателя на ищцата, **л
през ** г.
4. Претенция
с правно основание чл. 45 от ЗЗД - С.П.
да заплати на С.Т.П. обезщетение в размер на 2 000 лв., за претърпени
имуществени вреди от незаконосъобразното отнемане на ме** с построяване на нова къща през ** г., ведно със законната лихва от датата на
навлизането през ** г. до окончателното изплащане на сумата. Ответникът по претенцията прави възражение за
изтекла давност, респ. оспорва иска като неоснователен, като излага доводи, че съсобственикът дължи обезщетение за лишаване от
ползването на дела на съсобственика си от деня на поканата до съсобственика по
смисъла на чл. **, ал. 2 от ЗС, че не е съгласен
съсобственика му да ползва дела му от имота. Строителството в
съсобствен имот не води до придобиване на индивидуална собственост от
съсобственика- строител. Друг е способът по който той може да придобие
собствеността върху извършения от не** строеж, затова законът - чл. 72-74 ЗС е
предвидил възможност за възмездяване на обедняването му с цената на разходите
за извършване на СМР и като пречка за неоснователното обогатяване с цената на
увеличението на цената на съсобствения имот с извършените от единия
съсобственик полезни разноски. Искът за обезщетение за лишаване от
ползването става изискуем от датата на писмената покана от съсобственика, но
ищецът не твърди да е отправял такава.
5. Претенция
с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС. Ищецът по тази претенция претендира
ответникът, а именно С.П. да му заплати сумата от ** 000 лева, ведно със
законната лихва от м. октомври ** г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща стойността на направените разноски за поддържането на делбения
имот.
Ответникът по
претенцията прави възражение за изтекла давност, като сочи, че искът е неоснователен, тъй като след 2**1
г. ответникът е отстранил ищцата от имотите, предмет на делбата и сам е ползвал
нейния дял от същите и получавал добивите от насажденията и за отглеждане на **отни,
от които е реализирал доходи.
6. Претенция
с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС. Ищецът по тази претенция претендира
ответникът, а именно С.П. да му заплати сумата от 10 000 лева, ведно със
законната лихва от м. октомври ** г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща стойността на направените разноски за охрана на имота.
Ответникът по
претенцията прави възражение за изтекла давност, като сочи, че искът е неоснователен, тъй като
твърдението на ответника е, че той е защитавал имуществото си, така че не може
да търси обезщетение за работа, която извършва в своя полза. Той отстранява
ищцата от съсобствения имот след 2**1 **дина и по този начин я е лишил от
ползването на дела й и затова не може да черпи права от собственото си виновно
поведение.
7. Претенция с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Ищецът по тази претенция претендира ответникът, а именно С.П. да му заплати
сумата от 1 000 лева, представляваща стойността на направените разноски за
труд при изнасяне на багаж от съборената къща.
Ответникът по
претенцията прави възражение за изтекла давност, като сочи, че искът е неоснователен, тъй като
изложените от ответника твърдения водят до извода, че той е положил труд в своя
полза и следователно не може да търси възнаграждение за не**.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
ПО ИЗВЪРШВАНЕТО
НА ДЕЛБАТА:
От из**твената
по делото СТЕ се установява, че реално
имот с пл. № ** с площ от *** кв.м., от който са образувани УПИ 1-** и УПИ ***-**, кв.
2 по ЗРП на с. П. е поделяем по квотите, определени
от съда: 1/2
ид. част за С.П.П., ЕГН **********, равняващо се на **50 кв.м. и 1/2 ид. част
за С.Т.П., ЕГН ********** равняващо се на **50 кв.м. При предложените варианти
за делба- Приложения № 3 и № 4, получените парцели напълно покриват
изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗУТ, който определя за равнинните села
минимална площ от 500 кв.м. и лице на парцела от 16 м.
Незаконно
построената масивна жилищна сграда със застроена площ от 71.37 кв.м. в УПИ I-** и стопанската сграда от 76.68
кв.м. в УПИ ***-** не са нанесени в ЗРП на с. П..
Тяхното местоположение е показано в Геодезическото заснемане на имота -
Приложение № 2 към експертизата.
Имотът предмет
на делбата е реално поделяем на два дяла, които съответствуват на изискванията
на ЗУТ и квотите на страните в съсобствеността. Вещото лице е предложило два
варианта за образуване на два дяла, като при вариант 1 се предвижда равноплощна
делба между
съделителите, при който разделителната вътрешна регулационна линия се измества
успоредно в западна посока, като по този начин се формират два дяла от по **50
кв.м. - Приложение № 3 от експертизата. При този вариант делбата не е
съобразена със съществуващата, но неотразена в плана незаконна жилищна сграда.
Този вариант до **ляма степен затруднява узаконяването на жилищната сграда при
нанасянето и в плана /ако тя е търпима по ЗТСУ/, тъй като тя ще попадне в два
парцела.
При Вариант 2 се
предвижда равноплощна делба между
съделителите, при който разделителната вътрешна регулационна линия се
съобразява с изградената незаконна жилищна сграда и с измесването с чупка
северно от сградата, се формират два дяла от по **50 кв.м. - Приложение № 4 от
експертизата.
При този вариант
на делбата е спазен принципа за равноплощност и има възможност при определяне
на жилищната сграда в дял 1 за търпима, същата да бъде узаконена и нанесена в
ЗРП.
От събраните в
хода на производството доказателства е видно, че със Заповед № **/15.07.** г. е
одобрена промяна на дворищната регулация между парцели I-**, XV-** и ***I-**
в кв. 2 по плана на с. Пл. дол, като от тях се образуват два с лица на улицата
с № № I-** и ***-**. Следователно планът на ЗРП
на с. Пл. дол е изменен по молба от ответника С.Т.П. и ** му П. Т. П. –** и
наследодател на ищцата. Така в резултат на редовно проведена процедура са
обособени два нови УПИ със самостоятелен статут.
В чл. 353 от ГПК е предвидено, че делбата може да бъде
извършена чрез разпределение на имотите, без да се тегли жребий, когато
съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или мно**
неудобно.
В разглеждания случай извършването на делбата следва да
се извърши чрез разпределение на имотите по посочения по-**ре начин, тъй като
видно от събраните доказателства /писмени и гласни/ между наследодателя на
ищцата и ответника е имало съгласие за фактическото разпределение на ползването
на обособените имоти в общото място, като по тази причина е и предприета
процедурата за обособяване на два нови самостоятелни УПИ.
На следващо място, пак от събраните доказателства, вкл. и
от твърденията на ответника се установява, че в УПИ I-** **та и наследодател на ищцата е извършил значителни подобрения, като ищцата
приема без възражения и незаконния статут на построената сграда в УПИ I-**.
При **рните съждение и съобразно заключението по СТЕ, делбата на процесния
имот следва да бъде извършена чрез разпределение, като в дял на ищцата бъде
поставен поземлен имот УПИ I-** с площ от **50
кв. м. и находящите се в не** жилищна сграда със застроена
площ *** кв.м /незаконно построена/ и стопанска сграда със застроена площ от ***
кв.м., като общата стойност на този дял е 39 400 лева.
Съответно в дял на ответната страна следва да бъде поставен поземлен имот УПИ
***-** с площ от **50 кв. м. и
находящите се в не** жилищна сграда със застроена площ от ***
кв.м и стопанска постройка от *** кв.м., като общата
стойност на този дял е 15 700 лева.
За уравнение на дяловете ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 11 850 лева.
Страните
следва да заплатят и държавна такса за производството по
делба съобразно стойността на дяловете.
По т. 8 от Тарифа за ДТ, които се събират от
съдилищата по ГПК, държавната такса е равна на 4% върху стойността
на дяловете, като за всеки от тях сумата е 1 102 лева.
ПО СМЕТКИТЕ:
По иска на С.П.П. против С.Т.П. с правно основание
чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане на сумата от 10 830 лева, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 11.05.2**6 г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща половината от увеличението на
цената на УПИ I-** с построяването на ** сгради - жилищна
сграда с площ от *** кв.м. и стопанска сграда, построена през **
г.:
Ищцата
по тази претенция твърди, че през периода 2006
г. - ** г. наследодателят й П. Т.П., **л на 03.**.** г., е построил със
собствени средства и труд, със знанието и съгласието на ответника по иска С.Т.П.,
от основи до покрив масивна жилищна сграда със застроена площ от *** кв. м. и
разгърната застроена площ от 99,80 кв. м., както и стопанска сграда със
застроена площ от *** кв. м. Жилищната
сграда е построена на мястото на стара стопанска постройка, но не заема изцяло
нейното място. За построяването на новата жилищна сграда не са използвани
основите или материали от старата стопанска постройка и не биха могли за бъдат
използвани, тъй като тя е била без основи, и от кал и слама /керпич/. Стоежът
на жилищната сграда е извършен със стоманобетонни колони, от тухли със стабилен
покрив от керемиди, с качествена дограма от ПВЦ. Новопостроената жилищна сграда е с площ от *** кв.м.
Разполо** е на ю**запад от вътрешната регулационна линия, разделяща УПИ 1-** от
УПИ *** -**. П. Т.П. я е построил изцяло в УПИ 1-**, така че да не навлиза в
УПИ *** -**, в този смисъл е и молба до ** на ** Д. с per. № 94-11-23/24.06.**г.
подписана от П. Т.П. и не**вия ** С.Т.П. заверена пред Нотариус Пл. Минков, за
промяна на регулационния план. Степента на завършеност - завършена. Вида
строителство е масивно, тухлено с носещи бетонни елементи, с бетонна плача към таванския
етаж. Етажност - един етаж. Състояние на сградата - нова. Жилищна сграда се
състои от ** **, ** и ** и ** в едно, по цялата дължина на сградата има широк
2,60м. **. Подът е на цимент и теракотни плочки. Стените са с мазилка и латексна
боя. Жилищната къща е строена през ** г. Таванът е с бетонна плоча и керемиди.
Строежът на
стопанската сграда е извършен през ** г. върху стабилен бетонов фундамент, с
дървена конструкция и тухлени стени, със скатен покрив – дървена конструкция,
покрита с керемиди. Сграда е с площ от *** кв.м. Разполо** е
в УПИ 1-**. Степента на завършеност - завършена. Вида строителство е масивно,
тухлено. Етажност - един етаж. Стопанската постройка се състои от четири
отделни помещения. Пода е на циментова замазка.
Ищцата
твърди, че с извършеното строителство цената на дела на ответника се е
увеличила с половината от 21 658 лева, т. е. сумата по предявения иск е
10 830 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
11.05.2**6 г. до окончателното изплащане на сумата. Сумата от 10 830 лева,
представлява половината от увеличението на цената на УПИ I-** с построяването
на **те описани сгради.
Съдът е назначил СТЕ, досежно установяване вида и
стойността на подобренията, като заключението не е из**твено
поради създадени пречки от страна на ответника по иска и на същия е
указано, че при неоказване на достъп на вещото лице до имота,
съдът ще приложи нормата на чл. 161 ГПК. С
това той е препятствал събиране на допуснато от съда доказателства и при
приложението на разпоредбата на чл. 161 от ГПК следва да се приеме, че в тази част твърдените
от ищеца факти са доказани.
Още повече, че **рните твърдения се доказват и от събраните гласни
доказателства, обективирани в показанията на св. К.Д.К., М. С.П., К.И. М., В.
С. В..
Съгласно чл. 30, ал. 3
ЗС всеки съсобственик участва в тежестите на общата вещ съразмерно с
частта си. Под „тежести“ се имат предвид необходимите разноски, направени за
запазване на общия имот, без които той би погинал или състоянието му би се
влошило; обикновените разноски, свързани с текущото поддържане на имота и други
задължения, обезпечаващи съществуването и използването на общата вещ.
За разлика от необходимите
разноски, подобренията - чрез вложените труд, средства и материали, увеличават
стойността на имота, но не са били необходими за запазването и съхранението му.
Така, претендираните суми за
ремонтни работи, без които имотът би се повредил или погинал, са претенции по чл. 30, ал. 3
ЗС. При тях могат да се търсят само действително заплатените
разноски в размера, в който са изразходени. Такива напр. са претенциите за
укрепване основите на сградата - почистване, товарене и транспорт на отпадъци.
Така, правата на подобрителя на
съсобствен имот са обект на разглеждане в ТР № 85/1968 г. и частично отменящото
** ППВС № 6/1974 г. Тези права са различни в зависимост от това дали
подобрителят владее целия имот за себе си или само собствената си идеална част,
както и дали останалите съсобственици са дали изричното си съгласие за
извършване на подобренията или са знаели за тях, без да се противопоставят, или
изрично са се противопоставили. Според ТР в първия случай - при изрично
съгласие, правата се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3
ЗС, във втория - по реда на чл. 60 и сл. ЗЗД, а в третия - по реда на чл. 59 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че в последните ** хипотези, въпреки, че вземането
произтича от различен фактически състав, последиците са еднакви - вземането е в
размер на по - малката сума между тези на направените разходи и тази, с която
се е увеличил делът на другия съсобственик вследствие на подобренията, т.е.
по-малката сума между обедняването и обогатяването /чл. 59 ЗЗД/.
Това е така, защото съсобственикът, който е подобрил имота със знанието, но без
противопоставянето на останалите /чл. 60 и сл. ЗЗД/, не може да бъде в по-небла**приятно положение от този, който **
е направил, въпреки изричното им противопоставяне. С оглед на твърденията, че
разноските са направени със съгласието на съсобствениците, правното основание
на предявеният иск за разноски е чл. 30, ал. 3
ЗС, което означава, че подобренията могат да се претендират само в
размер на изразходеното, т. е. в размер на направените разходи, дори и
обогатяването вследствие на извършените подобрения да е в по - малък обем.
Следователно правното основание
на всички претенции - и за необходими, и за полезни разноски в конкретния
случай е чл. 30, ал. 3
ЗС.
По делото е безспорно установено
по реда на чл. 161 ГПК, че твърдяните от ищцата подобрения в имота са извършени и за тези разноски искът се явява доказан.
В тази насока са и събраните гласни доказателства в хода на производството чрез
показанията и на св. А. Недев М. и И.В.В..
Тъй като искът е основателен, то
съдът следва да извърши преценка за основателност на възражението за погасяване
на задълженията по давност.
Съдът намира по-**ре установените вземания за погасени по давност, тъй като датата на предявяването на
претенцията за присъждането им е 11.05.2**6 г. /датата на исковата молба/, а
вземанията за заплащане на припадащата се част от разноските са облигационни и
се погасяват с изтичането на общия 5 - **дишен давностен
срок. Вземанията по чл. 30, ал. 3
ЗС стават изискуеми от извършването на разходите. Такова е
положението и за вземанията за подобрения на съсобственик, когато той владее
само собствената си идеална част, а по отношение на идеалните части на
останалите съсобственици е държател. Очевидно е, че от момента на извършването
им - ** г. за жилищната сграда и ** г. - за стопанската постройка, до момента
на претендирането им – 2**6 г., общият 5 - **дишен давностен срок е изтекъл.
При тези изводи, исковата
претенция за заплащане на разноски в размер на 10 830
лева, представляваща половината от увеличението на цената на
УПИ I-** с построяването на **те описани сгради следва да
бъде отхвърлена поради погасяването й по давност.
В същата сила **рните съждения се отнасят и за предявения при
условията на евентуалност иск за сумата от
23 1** лева, представляващи половината от сумата 46 **0 лв. – разходи
за труд и материали за изграждането на масивната жилищна сграда в УПИ I-**,
както и сумата от 5 779 лева, представляващи половината от сумата 11558
лв. - направени полезни разноски в имота със строежа на стопанската сграда в
УПИ I-**, поради което и този иск следва да бъде отхвърлен поради
погасяването му по давност.
По исковете на С.Т.П.
против С.П.П.:
1. Ищецът С.П. твърди, че през лятото **
г. e построил в делбения имот
стопанска сграда, която представлява
помещение,
построено с тухли, с бетонни основи, 15 метра дължина и 5 метра ширина на помещението. Тухлите са закупени oт гр. Генерал
Тошево и от Сиси
Валентино, от Сиси Валентино са купени баластрата, цимента и
гредите. Сградата не е измазана, но е построена с нови тухли и
нов интернит. Покривът е
измазал с кал, като
преди това е изграден от греди и интернитът е залепен с кал. Строително монтажните
работи са закупуване на тухли, строителство, нареждане на тухли —
зидане, като тухлите се зидат с пясък и цимент. СМР са извършени от работници, които са поставили греди
от чам на покрива,
като П. ги е дялал с
тесла и брадва.
Подът е покрит е каменни
плочи, като
вътре плочите са фугирани с пясък и цимент. Подът е правен впоследствие след
построяване на сградата, през
следващата **дина. Впоследствие са направени ясли, като яслите са направени с тухли и
цимент. Като яслите са от **те страни. Има направени боксове / клетки ** броя / за малки
телета, които се отглеждат отделно от кравите.
Ищецът твърди, че стойността на подобренията е в общ размер на 10 000 лв., от които - с 5 000 лева е закупил необходимите
строителни материали, а с останалите 5 000 лева е заплатил труд.
Стопанската
постройка се намира зад сграда № 4 /от скицата/ и се намира в парцел *** - **.
Ищецът твърди, че ** му не се е
противопоставил на извършване на подобренията, като дори ги е приел
за подобрения,
които са
необходими.
Претенцията
е с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС. Ищецът по тази претенция претендира
ответникът, а именно С.П., да му заплати сумата от 10 000
лева, ведно със законната лихва от деня
на построяването ** **д. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща стойността на направените разноски за труд и материали във
връзка с построяването на описаната сграда.
Ответникът
по претенцията прави възражение за изтекла давност, респ. оспорва иска като
неоснователен, като излага доводи, че разноските
не са потърсени до ** на наследодателя и до датата на предявяване на иска по
сметки по делото. Ищецът е ползвал сам постройката, включително дела на **та и
наследодателя на ответницата по иска, а след ** му - нейния дял, като прави
възражение за прихващане между претендираната от ищеца сума от 10 000 лева и
стойността на правото на ползване на дела от сградата за последните пет **дини,
което оценява на 5 000 лева.
Въпреки, че съдът изрично е указал на ищеца
по тази претенция, че на основание чл. 154 от ГПК следва да докаже, че е извършил строителните дейности, които са били
необходими за построяване на процесната стопанска постройка, на коя дата е бил
завършен строежа, както и размера на разноските /труд и матерлиали/ по средни
пазарни цени към датата на извършването им, това не е било
сторено по делото и доколкто доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца
по претенцията не бяха събрани по делото, то съдът счита така предявеният иск
за недоказан по основание и размер.
В този смисъл съдът не следва да се произнася и по направеното възражение
за прихващане от ответницата по претенцията.
2. Ищецът С.П. твърди, че през 1983
г. е правил подобрения на
къща, съборена през 2006 **д. Заедно с майстор направили едната стена с
тухли, сложили
нови греди, препокрили
покрива с цигли. Другият съсобственик е **л претенции за извършване на
подобрения върху къщата. С
майстора двамата
съборили част от
стените, които били
направени с керпич и
на тяхно място за по-**ляма
издръжливост на къщата построили стените с нови тухли и препокрили покрива на къщата с нови цигли и покривът на къщата **л течове. Ищецът е помагал на майстора като
общ работник - бъркал материала варов
разтвор с цимент, пясък, закупил **репосочените
материали, извозил
ги до имота.
Заливал
основите с цимент и баластра. Подовата настилка направили с цимент и
варов разтвор. Ищецът твърди, че
на практика през 1983 г. с майстора са построили сграда номер № 2 от скицата на вещото лице П.М.
по СТЕ, както и построили едно стопнаско
помещение и помещение на за **отните. Строително монтажните работи са
съответно куфражо –
зидарски, бъркане
на бетон /пясък, баластра и цимент/. Направили и основа от Балчишки
плочи, които били
актуални. Направили и пристройката
към къщата с дължина
около 20 м., които
включват дължината на къщата плюс още 3 метра, като отвътре майсторът измазал стените, а подът е направен с тухли и цимент, за да е по топло. Тази пристройка разделили на ** части
с тухлена стена -
стопанска постройка и стая, като на всяка
част имало оставен прозорец.
Подобренията са
направени точно през 1983 **д., след като *
се уволнил от
казармата.
Ищецът желае да му се заплати стойността на извършените подобрения върху
къщата, като предявява иск срещу С.П.
в размер на 6 000 лв. ведно с лихвата от 1983 **д.
Претенцията
е с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС. Ищецът по тази претенция претендира
ответникът, а именно С.П. да му заплати сумата от 6 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на построяване през 1983 г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща стойността на направените разноски за труд
и материали във връзка с построяването на описаната сграда.
Ответникът по претенцията прави
възражение за изтекла давност, респ. оспорва иска като неоснователен, като
излага доводи, че твърдените подобрения по
съборената къща не са правени. Искът е за сумата от 6 000 лева, претендиран и като цена на
подобрения на съборената през 2006 г. къща и строежа на пристройка към нея и е недопустим.
Въпреки, че съдът изрично е указал на ищеца
по тази претенция, че на основание чл. 154 от ГПК следва да докаже
на коя дата са извършени дейностите, както и че ищецът е извършил строителните
дейности, които са били необходими за извършване на СМР на процесната сграда,
както и размера на разноските /труд и материали/ по средни пазарни цени към
датата на извършването им, това не е било сторено по делото и доколкто
доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца по претенцията не бяха събрани
по делото, то съдът счита така предявеният иск за недоказан по основание и
размер.
3. Ищецът С.П. твърди, че през ** г. ** му /наследодателят на С.П./ е
съборил къща в делбения имот. Къщата представлявала сграда с ** ** и ** с канализпия и хубава мивка. Отначало къщата била строена с керпич, но впоследствевие част
от стените са
построени и са
сменени цигли на
покрива. Като част от къщата
представлява и направената пристройка към къшата. Цялата стойност на съборената къща, съответстваща на сгради № 2 и № 3 от скицата на ВЛ П.М., според ищеца, е в размер на
20 000 / двадесет хиляди лева /. Площа на съборената къща е около 50 кв. м. ,
построена с керпнч,
задната страна с тухли. Построена е през 1942 **д. Състоянието й е било добро. Събарянето
е извършено без
не**во съгласие и
въпреки мнението му,
което било
незачетено от ** му - **та на ответницата.
Последният е съборил къщата, за да си
построи незаконната постройка.
Ищецът желае да му се заплати стойността на съборената къща в размер на 20 000 ведно с
лихвата от ** **д.
Претенцията
е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът по тази претенция претендира ответникът, а именно С.П. да му заплати обезщетение в размер на 20 000 лв.,
за претърпени имуществени вреди от събарянето на къща в делбения имот през **
г., ведно със законната лихва от датата на събарянето през ** г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща стойността на съборената
къща.
Ответникът по
претенцията прави възражение за изтекла давност, защото
ищецът претендирал стойност на вреди, причинени от наследодателя на ищцата, **л
през ** г.
Съгласно
чл. 45, ал. 1 ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Нормата установява общото правило за
поведение, което забранява да се вреди другиму, респ. задължението да се
поправят вредите, които са причинени виновно. Фактическият състав на тази
правна норма съдържа пет елемента, чието кумулативно наличие следва да бъде
установено във всеки отделен случай, за да може да се ангажира от**ворността на
причинилия вредите. Необходимо е да е налице деяние, което да е виновно и
противоправно; да са налице вреди, които да бъдат в причинно-следствена връзка
с това деяние.
Вредата
не е нормативно определена, но се схваща като
промяна чрез смущаване, накърняване и унищожаване на благата на човека:
имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.
Трайната съдебна практика приема, че за да е основателен искът за вреди от
непозволено увреждане следва да се установи наличие на осъществено
противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на
доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на
противното, а останалите предпоставки /противоправно деяние и вреда/ подлежат
на установяване от ищеца. В случая се претендират на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД имуществени вреди в размер на 20 000 лв. за
събарянето на къща в делбения имот през ** г.
Причинно-следствената връзка следва да се докаже при условията на пълно главно
доказване от страна на този, който твърди, че е нанесена такава вреда.
Въпреки, че съдът е указал
на ищеца по тази претенция, че на основание чл. 154 от ГПК следва да установи
следните обстоятелства: обективните елементи от общия деликтен фактическия
състав по чл. 45 ЗЗД: деянието и не**вата противоправност, точна дата на
събаряне, претърпените имуществени вреди, пряката причинна връзка между
поведението на **та на ответницата и увреждането, това не е
сторено и в този смисъл така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
недоказан по основание и размер.
4. Ищецът
твърди, че с построяването на новата къща през ** г. **та на ответницата е
съборил **те му постройки и е навлязъл в не**вата територия с около 3 метра, за да си
построи къщата. Заради
тази незаконно построена къща ищецът твърди, че е претърпял вреди, тъй като му останало по-малко място
за **отните и за отглеждане на
кравите, в резултат на което
получавал по-малко количество
мляко. Ако
съответно не били
съборени, то разделителната
черта на двата дяла **ло да
преминава през новата къща. Точно тезн ме** били необходими на ищеца за увеличаване
на стопанството му. Цена на иска 2 000 лв. / ** хиляди / лева в едно с
лихвата от деня па построяване
на новата къща, а именно ** **д.
С този иск за сметки ищецът претендира сума за
обезщетение за
незаконосъобразното отнемане на ме** от общия наследодател в размер на 2 000 лв. ведно с
лихвата от ** **д.
Претенцията
е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът по тази претенция претендира ответникът, а именно С.П. да му заплати обезщетение в размер на 2 000 лв.,
за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразното
отнемане на ме**, ведно
със законната лихва от датата на навлизането през ** г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът по претенцията прави
възражение за изтекла давност, респ. оспорва иска като неоснователен, като
излага доводи, че съсобственикът дължи обезщетение
за лишаване от ползването на дела на съсобственика си от деня на поканата до
съсобственика по смисъла на чл. **, ал. 2 от ЗС, че не е съгласен
съсобственика му да ползва дела му от имота. Строителството в
съсобствен имот не води до придобиване на индивидуална собственост от
съсобственика- строител. Друг е способът по който той може да придобие
собствеността върху извършения от не** строеж, затова законът - чл. 72-74 ЗС е
предвидил възможност за възмездяване на обедняването му с цената на разходите
за извършване на СМР и като пречка за неоснователното обогатяване с цената на увеличението
на цената на съсобствения имот с извършените от единия съсобственик полезни
разноски. Искът
за обезщетение за лишаване от ползването става изискуем от датата на писмената
покана от съсобственика, но ищецът не твърди да е отправял такава.
Съдът е указал на
ищеца по тази претенция, че на основание чл. 154 от ГПК следва да установи
следните обстоятелства: обективните елементи от общия деликтен фактическия
състав по чл. 45 ЗЗД: точна дата на деянието, самото деяние и не**вата
противоправност, претърпените имуществени вреди, пряката причинна връзка между
поведението на **та на ответницата и увреждането. По правило, в хипотезата на
гражданска от**ворност за вреди от непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното; наличие на съсобственост между страните.
И по този предявен
иск въпреки указанията на съда ищецът не представи никакви доказателства
относно всеки един от елементите на института
на непозволеното увреждане,а именно: деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинната връзка и вината, която се презумира.
Трайната съдебна практика приема, че за да е основателен искът за вреди от
непозволено увреждане следва да се установи наличие на осъществено
противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на
доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на
противното, а останалите предпоставки /противоправно деяние и вреда/ подлежат
на установяване от ищеца. Това не беше сторено в настоящото производство и
следователно и този иск следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание и
размер.
5. Ищецът С.П.
твърди, че от 1967 г. до момента е
стопанисвал имота и винаги е **ял в този имот, като е полагал грижи за не** и
бла**дарение на не** имотът е в такова добро за **еене състояние. През **дините
е орал мястото с трактор през есента, поддържал ** е чисто от трева и плевели,
съдил е царевица, картофи, домати, краставици, лук, чесън, цвекло. Имало
овошки, представляващи дървета от сливи и кайсии, които също всяка пролет са се
подрязвали от ищеца. Копал е лозето всяка **дина по 4-5 пъти, рязал, връзвал.
За всичко е положил труд и е дал парични средства. Със сигурност след ** на **
си единствено той се е занимавал с **репосочения- земеделски труд и
извършването на подобрепнята.
Ищецът желае
съдът да осъди ответницата да му заплати сумата в размер на ** 000 лв. ведно с
лихвата от месец октомври ** **д., представляващи разноски за поддържането на
имота.
Претенцията
е с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС. Ищецът по тази претенция претендира
ответникът, а именно С.П. да му заплати сумата от ** 000 лева, ведно със законната
лихва от м. октомври ** г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
стойността на направените разноски за поддържането на имота.
Ответникът по
претенцията прави възражение за изтекла давност, като сочи, че искът е неоснователен, тъй като след 2**1
г. ответникът е отстранил ищцата от имотите, предмет на делбата и сам е ползвал
нейния дял от същите и получавал добивите от насажденията и за отглеждане на **отни,
от които е реализирал доходи.
Съдът
e указал на ищеца по тази претенция, че на
основание чл. 154 от ГПК следва да установи следните обстоятелства: наличие на
съсобственост между страните, че ищецът е извършил сочените дейности, които са
били необходими за поддържането на имота, както и размера на разноските по
средни пазарни цени към датата на извършването им.
По делото обаче ищецът по тази претенция не ангажира никакви доказателства
във връзка с **рните твърдения, поради което искът следва да бъде отхвърлен
като недоказан по основание и размер.
6. Ищецът С.П.
твърди, че от октомври ** г., когато ** му е **ла,
до момента, е охранявал делбения имот, като е
поддържал оградата, не е допускал нарушители на имота. За целта през 2**0 г.
сложил нова ограда – мрежа с бетонни колове, там, където бил разграден дворът и
не е допускал *
в имота. Имотът постоянно е бил нападан от ц* и ищецът мъжки е отблъсквал тяхното
нападение. Всичко това представлявало физическа охрана на процесния имот, за
което ищецът е рискувал **ота си, за да ** опази. Имало е и кучета, които трябвало
да се хранят по ** пъти на ден с гранули и храна от магазините.
Ищецът счита, че
бла**дарение на не**вите действия по охрана на имота незаконната къща на не е
била унищо** от циганските набези, и е възпрепятствал комшиите да завземат
имота и да си направят констативен нотариален акт. Разноските за **рните
действия - охрана и подбрения - ограда, кучета, скандали, стресове е 10 000 лв.
Ищецът желае
съдът да осъди ответницата да му заплати сумата в размер на 10 000 лв. ведно с
лихвата от месец октомври ** **д., представляващи разноски за охраната на
имота.
Претенцията
е с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС. Ищецът по тази претенция претендира
ответникът, а именно С.П. да му заплати сумата от 10 000 лева, ведно със
законната лихва от м. октомври ** г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща стойността на направените разноски за охрана на имота.
Ответникът по
претенцията прави възражение за изтекла давност, като сочи, че искът е неоснователен, тъй като
твърдението на ответника е, че той е защитавал имуществото си, така че не може
да търси обезщетение за работа, която извършва в своя полза. Той отстранява
ищцата от съсобствения имот след 2**1 **дина и по този начин я е лишил от
ползването на дела й и затова не може да черпи права от собственото си виновно
поведение.
Съдът е
указал на ищеца по тази претенция, че на
основание чл. 154 от ГПК следва да установи следните обстоятелства: наличие на
съсобственост между страните, че ищецът е извършил сочените дейности, които са
били необходими за охраната на имота, както и размера на разноските по средни
пазарни цени към датата на извършването им.
По делото обаче ищецът по тази претенция не ангажира никакви доказателства
във връзка с **рните твърдения, поради което искът следва да бъде отхвърлен
като недоказан по основание и размер.
7. Ищецът С.П.
твърди, че два дни е помагал при
изнасянето на багажа от съборената къща, като не е желаел същият да бъде
раздаден на други хора или откраднат. Бил е негативно настроен към събарянето
на тази къща , не е искал нейното събаряне, но е **л какво да направи срещу **лемия
си **. Ищецът е помагал на ** си по собствено желание при изнасяне на багаж,
легла, печки, шкафчета, радио, котлон, пералня.
Ищецът счита, че
ответницата следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 1 000 лева,
представляваща стойността на труда, положен от не** при изнасяне на багажа от
съборената къща.
Претенцията
е с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС. Ищецът по тази претенция претендира
ответникът, а именно С.П. да му заплати сумата от 1 000 лева,
представляваща стойността на направените разноски за труд при изнасяне на багаж
от съборената къща.
Ответникът по
претенцията прави възражение за изтекла давност, като сочи, че искът е неоснователен, тъй като
изложените от ответника твърдения водят до извода, че той е положил труд в своя
полза и следователно не може да търси възнаграждение за не**.
Съдът е
указал на ищеца по тази претенция, че на
основание чл. 154 от ГПК следва да установи следните обстоятелства: наличие на
съсобственост между страните, че ищецът е извършил сочените дейности, кога са
били извършени, както и размера на разноските по средни пазарни цени към датата
на извършването им.
По делото обаче ищецът по тази претенция не ангажира никакви доказателства
във връзка с **рните твърдения, поради което искът следва да бъде отхвърлен
като недоказан по основание и размер.
Съобразно изхода на спора, съделителите следва да заплатят държавна такса /ДТ/ по сметка на ДРС за исковете по сметки
в размер на 4 % върху ува**та/отхвърлената
част от тях /но не по малко от 50 лв. съгл. чл. 1 от
Тарифата за ДТ по ГПК/.
В този смисъл ищцата
С.П.П. следва да заплати
ДТ за отхвърления
главен иск по сметки за сумата от 10 830 с правно основание по чл. 30,
ал. 3 от ЗС в
размер на 433,20 лв.
Ответникът
С.Т.П. дължи за отхвърлените искове по сметки ДТ в общ размер на 2 490
лева, както следва:
1. ДТ за отхвърления
иск по сметки за сумата от 10 000
с правно основание по чл. 30, ал. 3
от ЗС в размер на 400.00
лв.
2. ДТ за отхвърления
иск по сметки за сумата от 6 000
с правно основание по чл. 30, ал. 3
от ЗС в размер на 240.00
лв.
3. ДТ за отхвърления
иск по сметки за сумата от 20 000
с правно основание по чл. 45 от ЗЗД
в размер на 800.00 лв.
4. ДТ за отхвърления
иск по сметки за сумата от 2 000
с правно основание по чл. 45 от ЗЗД
в размер на *** лв.
5. ДТ за отхвърления
иск по сметки за сумата от ** 000
с правно основание по чл. 30, ал. 3
от ЗС в размер на 520.00
лв.
6. ДТ
за отхвърления иск по сметки за сумата от 10 000 с
правно основание по чл. 30, ал. 3 от ЗС
в размер на 400.00 лв.
7. ДТ за отхвърления
иск по сметки за сумата от 1 000
с правно основание по чл. 30, ал. 3
от ЗС в размер на 50.00
лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищцата претендира сторени съдебни разноски. Ответника възразява, че такива не следва да й
бъдат присъждани, доколкото в последното съдебно заседание ** представен списък
с разноските, но съдът намира, че следва да се произнесе по въпроса, доколкото
има направено искане.
Съгласно
чл. 355 от ГПК, при делбени дела страните заплащат разноските,
съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове разноските се
определят по чл. 78 от ГПК.
Тъй
като решенията по допускане и по извършване на съдебната делба ползват всички
съсобственици, с оглед разпоредбата на чл. 355 от ГПК, разноските за производството се понасят от
страните, съобразно стойността на дяловете им. Законът има предвид съдебните и
деловодни разноски, които са направени по необходимост за ликвидиране на
съсобствеността - заплатените от страните такси и възнаграждения за вещи лица.
Ето защо, половината от направените от ищцата
разноски за СТЕ и за СОЕ на
имота в първата фаза на производството следва да бъдат възложени в тежест на
ответника и същият да бъде осъден да ги заплати. Цялата сума, заплатена от
ищцата за **те експеризи е в размер на 360 лева, като следва ответникът П. да
заплати на ищцата П. сумата от 180 лева.
В
практиката на ВКС се приема, че при липса на оспорване на правата на съделителите,
както и на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам
направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Ето защо сторените разноски остават за сметка на страниите.
В
случая е налице спор само по исковете по сметки, поради което следва да намерят
приложение правилата за присъждане разноски по чл. 78 от ГПК.
Ищцата П. е направила разноски по предявения иск по сметки в размер на 300
лева /депозит за възнаграждение на вещо лице/. Поради невъзможността на вещото
лице да извърши експертизата в цялост, на последното са изплатени само 190
лева. Тази сума обаче следва да остане за сметка на ищцата, доколкото искът е
отхвърлен изцяло.
Останалата сума от внесения депозир в размер на 110 лева, както и сумата от
20 лева за призоваване на двама сви**ли /останала неизразходвана по делото/ следва да бъде върната по сметка на ищцата.
С настоящото решение съдът уведомява С.П.П. ЕГН **********, че ако желае сумата да й бъде върната, следва да посочи
банкова сметка ***. В противен случай
следва да се приложи разпоредбата на чл. 82 ГПК.
Ищецът П. не е направил никакви разноски по предявените
сметни претенции.
Водим от **рното, Д.ят районен съд
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С.П.П.
ЕГН ********** поземлен имот УПИ I-** с площ от **50
кв. м. и находящите се в не** жилищна сграда със застроена
площ *** кв.м /незаконно построена/ и стопанска сграда със застроена площ от ***
кв.м., като общата стойност на този дял е 39 400 лева.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С.Т.П.
ЕГН ********** поземлен имот УПИ ***-** с площ от **50 кв. м. и находящите се в не** жилищна
сграда със застроена площ от *** кв.м и стопанска постройка от *** кв.м., като общата стойност на този дял е 15 700 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.П. против С.Т.П. иск
по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане на сумата от
10 830 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
11.05.2**6 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща половината
от увеличението на цената на УПИ I-** с построяването на ** сгради - жилищна сграда с площ от *** кв.м. и
стопанска сграда, построена през ** г.
поради погасяването му по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Т.П. против С.П.П. иск по сметки с правно
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за
сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от
деня на построяването ** **д. до окончателното изплащане на
сумата, представляваща стойността на направените разноски за труд и материали
във връзка с построяването на стопанска
постройка зад сграда № 4 /от скицата/
в парцел *** – **, като стойността
на подобренията е в общ размер на 10 000 лв., от които - с 5 000 лева е закупил необходимите
строителни материали, а с останалите 5 000 лева е заплатил труд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Т.П. против С.П.П. иск по сметки с правно
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за сумата от
6 000 лева, ведно със законната лихва от датата на построяване през ** г.
до окончателното изплащане на сумата, представляваща стойността на направените
разноски за труд и материали във връзка с подобрения
на къща, съборена
през 2006 **д.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Т.П. против С.П.П. иск по сметки с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение в размер на 20
000 лв. за претърпени имуществени вреди от събарянето на къща в делбения имот
през ** г., ведно със законната лихва от датата на
събарянето през ** г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
стойността на съборената къща.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Т.П. против С.П.П. иск по сметки с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
в размер на 2 000 лв., за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразното
отнемане на ме** с построяване на
нова къща през ** г., ведно със
законната лихва от датата на навлизането през ** г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Т.П. против С.П.П. иск по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за
сумата от ** 000 лева, ведно със законната лихва от м. октомври ** г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща стойността на направените
разноски за поддържането на делбения
имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Т.П. против С.П.П. иск по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за
сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от м. октомври ** г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща стойността на направените
разноски за охрана на имота.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Т.П. против С.П.П. иск по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за
сумата от 1 000 лева, представляваща стойността на направените разноски за
труд при изнасяне на багаж от съборената къща.
ОСЪЖДА С.П.П.
ЕГН ********** да заплати на С.Т.П.
ЕГН ********** сумата от 11 850 лева, дължима за уравняване на дяловете.
ОСЪЖДА С.П.П.
ЕГН ********** да заплати по сметка на ДРС сумата от 1 535,20
лева /в т. ч. държавна такса,
равна на 4% върху стойността на дяла - 1 102 лева
и държавна
такса в размер на 433,20 лева върху размера
на отхвърлената сметна
претенция/.
ОСЪЖДА С.Т.П.
ЕГН ********** да заплати на С.П.П.
ЕГН ********** сумата от 180 лева, представляващи ½ от сторените разноски
по делото в първа фаза на делбата.
ОСЪЖДА С.Т.П.
ЕГН ********** да заплати по сметка на ДРС сумата от 3 592 лева /в т. ч. държавна такса, равна на 4% върху стойността на
дяла - 1 102 лева и държавна такса в
размер на 2 490 лева върху размера
на отхвърлените сметни
претенции/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: