Решение по дело №496/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  260511                  18.02.2021 година                            град Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

                                                                  

при участието на секретаря Василена Стефанова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 496 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 415 вр. с чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД .

С молба, с вх. № 2113/11.01.2019г. от ищецът  „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявен иск срещу ответника В.Ц.Д..

Твърди се, че на 26.05.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В.Ц.Д. е сключен договор за паричен заем с № ****, в съответствие с разпоредбите  на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя.

С подписване на договора заемодателят се задължава  да предостави на заемателя парична сума в размер на 550 лева, представлява главница и чиста стойност на кредита.

Заемателя, съгласно договора за паричен кредит се задължил да върне същият в срок до 02.12.2017г. на 27 равни седмични погасителни вноски в размер на 22,64 лева.

Твърди се, че на основание сключения договор за паричен заем заемателят е заявил, че е запознат  и е съгласен с  Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, актуална към датата на сключване на сключения договор. Съгласно същата, в случай, че заемателя забави плащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, следва да дължи на заемодателя заплащането на такса разходи за събирането на просрочените вземания в размер на 9 лева. На основание цитираните разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лева. 

В исковата молба се твърди, че на 01.01.2018г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания – цесия от 16.11.2020г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

„Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 16.11.20210г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

Твърди се, че по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомително писмо, с изх. № ****/**** от 03.01.2018г. за станалата продажба чрез Български пощи с известие за  доставяне на посочения договора за кредит постоянен адрес на ответника. Пратката не била потърсена от длъжника.

На **** било изпратено повторно уведомително писмо, с изх. № ****-****/**** за станалата продажба чрез куриерска фирма „Лео експрес“ с известие за доставяне на същия адрес на ответника. Видно от обратната разписка, пратката не е получила от длъжника.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение от Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу В.Ц.Д..

Образувано е частно гражданско дело № 12403/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, V граждански състав. Издадена е заповед № 6942/02.08.2018г. за изпълнение на парично задължение за следните суми: главница в размер на 475,52 лева, представляваща неизплатена главница по договор за  паричен заем №**** от ****., сключен с „ Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени  на 10.01.2018 г.  с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. , сумата от 45 лв.- такса разходи, сумата от 45,20 лв.- договорна лихва за периода от 01.07.2017 г. до 02.12.2017 г., сумата от  39,24  лв.- обезщетение за забава за периода от  02.07.2017 г. до 31.07.2018 г. и сумата от 298,37 лв.- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 01.07.2017 г. до 02.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.08.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, както и разноските по делото в размер на  25 лв. - за държавна такса и 50 лева  – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, чийто размер е съобразен с формалността на производството.

От съда се иска да признае за установено по отношение на В.Ц.Д., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 475,52 лева – представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № **** от 26.05.2017г., 45,20 лева – представляваща договорна лихва от 01.07.2017г. до 02.12.2017г., 298,37 лева – представляваща неустойка за неизпълнено договорно задължение за периода от 01.07.2017г. до 02.12.2017г., 45 лева – представляващи такса разходи, 39,24 лева – представляващи обезщетение за забава за периода от 02.07.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът моли съда, да му бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78, ал. 8, както  направени хода в на настоящето производство и 350 лева – юрисконсултско възнаграждение. 

С разпореждане от 08.10.2019г. съда е разпоредил да бъде определен **** на ответника В.Ц.Д.. Определен е ****И.И., като същият е назначен за ****.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с вх. № 78425/29.11.2019г. от особения представител на ответника.

В отговора на исковата молба, особения представител оспорва предявения иск по основание и размер.

Оспорва истинността на представеният с исковата молба рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания- цесия и  представеното потвърждение за сключена цесия.

Моли съда на основание чл. 193, ал. 1  и ал.3, изр.2 ГПК да открие процедура по оспорване на истинността на подписите върху посочените документи без положени към тях печати.

Заявява в отговора на исковата молба, че счита претенцията за неоснователна, поради явното намерение на ищеца да заобиколи  изричната императивна разпоредба по чл. 10 ЗЗД, забраняваща прекомерното лихварство и свръх- лихви, по-големи от законната.

Подробно излага своите съображения относно  неоснователността на иска, както и че същият накърнява добрите нрави в обществото.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Особения представител заявява, че на основание чл. 211, ал. 1 и ал. 2 ГПК и чл. 83, ал. 1,т.5 ГПК предявява насрещен иск за обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 ЗЗД.

С искова молба, с вх. № 78426/29.11.2019г. е предявен частичен насрещен иск от В.Ц.Д. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

С разпореждане на Съда от 02.12.2019г. исковата молба по частичния насрещен иск е оставена без движение до отстраняване на нередовностите, а именно:  да се конкретизира от кой факт произтича обема на учредената от съда представителна власт по отношение на особения представител в хипотеза на чл.47,ал.6 ГПК, че да предявява искове от личен характер от името на отсъстваща страна.

С молба, получена по имейла на Районен съд- Пловдив, особения представител ****И.И. на основание чл. 232 ГПК оттегля предявения насрещен иск.

С Определение от 17.12.2019г. Съда  оставя без разглеждане предявения насрещен иск, с вх. № 78426/29.11.2019г. и прекратява производството по делото, в частта му относно предявения насрещен иск.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и представените по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

 

 

Образувано е частно гражданско дело № 12403/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, V граждански състав. Издадена е заповед № 6942/02.08.2018г. за изпълнение на парично задължение за следните суми: главница в размер на 475,52 лева, представляваща неизплатена главница по договор за  паричен заем №**** от ****., сключен с „ Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени  на 10.01.2018 г.  с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сумата от 45 лв.- такса разходи, сумата от 45,20 лв.- договорна лихва за периода от 01.07.2017 г. до 02.12.2017 г., сумата от  39,24  лв.- обезщетение за забава за периода от  02.07.2017 г. до 31.07.2018 г. и сумата от 298,37 лв.- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 01.07.2017 г. до 02.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.08.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, както и разноските по делото в размер на  25 лв. - за държавна такса и 50 лева  – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, чийто размер е съобразен с формалността на производството.

Заповедта е била връчена при условията на чл. 47 ГПК като в срока по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК ищецът е предявил настоящия иск, който се явява редовен и допустим.

Установява се, че с договор за паричен заем № ****/26.05.2017г. в полза на ответника е отпусната заемната сума от 550 лева. с последната падежна вноска на 02.12.2017г. и ГПР 48,57%. Паричната сума е усвоена от ответника в която насока настоящата инстанция приема, че договора за паричен заем служи като разписка за удостоверяването на това обстоятелство.

Следователно, сумата от 475,52 лева е неизплатена главница е дължима от ответника, тъй като вземането е с настъпил падеж и не се установи недействителност на договора за потребителски кредит, а дори и същият да е недействителен, то ответникът дължи чистата стойност на заема.

Видно от приетата по делото ССчЕ с вещо лице И.С. е че ответника е заплатил сумата от 144 лева на дата 15.06.2017г. като с него се погасяват първите четири дължими суми в общ размер на 142.68 лева и с разликата от 1.32 лева е погасена частично дължимата неустойка. В това число при погасяването на първите четири вноски са погасени 52,12 лева неустойка за непредставяне на обезпечение

Според настоящата инстанция неустойката за неизпълнение на задължение в размер на сумата от 351,81 лева по чл. 4, ал.2 от договора за паричен заем е недействителна. Затова обстоятелство съдът следи служебно.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер.

Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на  сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.

   Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4 от договора.

Ето защо претенцията за неустойка в размер на 298,37 лева за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение се отхвърля като неоснователна. Сумата от 52,12 лева която е отнесена за частичното й погасяване / четири вноски установени от съдебно-счетоводната експертиза/ всъщност погасява мораторната лихва съгласно чл. 76, ал.2 ЗЗД до размера на сумата от 39,24 лева за периода от 02.07.2017г. до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.08.2018г. и част от договорната лихва в размер на 12,88 лева / сумата над 39.24 лева до 51.12 лева/ или дължимата договорна лихва е в размер на 32,32 лева за периода от 01.07.2017г. до 02.12.2017г.

Относно претенцията за разходи и такси за извънсъдебно събиране.

Не са изложени никакви обстоятелства какви конкретни действия фактически са били предприети от кредитора за извънсъдебно събиране на задължението.За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано и реалното му извършване.Твърдения в този смисъл заявителят също не е изложил.

Вън от горното  съдът намира, че отговорността за разноски, въведена в Тарифата на кредитора, представлява по същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането. С  предвиждане и начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема за нищожна клаузата, предвидена в Тарифата на заявителя за извънсъдебно събиране на вземането. Тази клауза дори не е обективирана в договора, а в тарифа, която не е подписана от длъжника и макар в потребителския договор да е посочено, че длъжникът се съгласява с Тарифата, съдът не може да приеме, че е поел задължение да заплаща тези разходи. Отделно от това с предвиждането на такива разходи се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите – чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговаряне им като отделен разход, основан на тарифа на кредитора има за цел заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, поради което и на това основание тези такси не се дължат.

Същите са и неравноправни и на друго основание - не са уговорени индивидуално в договора, произтичат от тарифа на кредитора, върху която заемателят не може да въздейства, а следва да приеме, с подписването на договора.

Налице е завършен фактически състав на цесията до колкото са спазени изискванията на чл. 99 ЗЗД за уведомяване длъжника за новия кредитор, респ. няма данни извършените плащания към стария кредитор да не са отчетени от новия кредитор, а след цесията плащания не се установяват, което се потвърждава от счетоводната експертизата.

Предвид на гореизложеното предявения иск се уважава в пълен размер за главницата и частично за договорната лихва за сумата от 32,32 лева.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да му се присъдят разноски по съразмерност за сумата 477,86 лева съобразно представения списък за настоящата инстанция и за заповедното производство. Общият размер на разноските сторени от ищеца в заповедното производство и настоящата инстанция възлиза на сумата от 850 лева /за настоящата инстанция съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева с оглед липсата на фактическа и правна сложност/ като сборът на сумите, които са отхвърлени възлиза на сумите от 395,49 лева.

Така мотивиран съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Ц.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на  „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от и** И **чрез юрк. ** И ** сумите по заповед № 6942/02.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК както следва:

475,52 лева- неизплатена главница по договор за паричен заем № ****/***

32.32 лева – договорна лихва за периода от 01.07.2017г. до 02.12.2017г.,

 ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.08.2018г. до окончателното й изплащане

КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 298,37 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 01.07.2017г. – 02.12.2017г., както и за сумата от 45 лева такса разходи, за сумата от 39,24 лева мораторна лихва за периода от 02.07.2017г. до 01.08.2018г. и за сумата над 32,32 лева до пълния претендиран размер от 45,20 лева договорна лихва за периода от 01.07.2017г. до 02.12.2017г. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В.Ц.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от и** И **чрез юрк. *** сумата от 477,86 лева разноски за заповедното производство и настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                 

                                                           СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.