Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 16 / гр.
Шумен, 09.04.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският
окръжен съд, наказателно отделение,
На девети март
през две хиляди и двадесета година
В открито
съдебно заседание, в следния състав:
Председател: София Радославова
Членове: 1. Нели Батанова
2. Димчо Луков
Секретар: Станислава
Стойчева
Прокурор: Орлин
Куздов
като разгледа
докладваното от съдия Н. Батанова
ВЧНД № 57 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на глава ХХІ от
НПК.
С определение №
124 от 27.12.2019 година по ЧНД № 468/2018 год. Великопреславския районен съд е
оставил без уважение молбата за реабилитация на М.М.М., ЕГН – ********** по осъждането му по присъда № 104/1996 г., постановена по НОХД №
211/1995 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, влязла в сила на
12.09.1996 г., изменена по реда на надзора с решение № 138/07.04.1997 г. по
дело № 586/1996 г. по описа на ВКС, по
осъждането му с присъда № 168/1997 г., постановена по НОХД № 13/1997 г. по
описа на Районен съд – Велики Преслав, влязла в сила на 22.08.1997 г., по осъждането му с определение за
одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство №
524/15.11.2002 г., постановено по НОХД № 181/2002 г. по описа на Районен съд –
Велики Преслав, влязло в сила на 15.11.2002 г. и по осъждането му с определение за одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателното производство № 611/27.12.2002 г., постановено по
НОХД № 255/2002 г. по описа на ВПРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
основание чл. 87, ал. 1 от НК Великопреславския районен съд е РЕАБИЛИТИРАЛ М.М.М., ЕГН – ********** по осъждането му с определение за одобряване на споразумение за решаване на делото
в досъдебното производство № 60/07.08.2014 г., постановено по НОХД № 304/2014
г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, влязло в сила на 07.08.2014 г., с
което на основание чл. 354а, ал. 5 вр. чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание „глоба” в размер на сто лева, изтърпяно на
12.08.2014 година.
Срещу така постановеното определение е
депозирана жалба от осъдения М.М.М., чрез
процесуалния му представител адв. В.К.. Обжалва се само в частта, в която
молбата на осъдения М. е оставена без уважение. Счита в тази част определението
за неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че съдът неправилно
е приложил материалния закон и като правен институт засягащ юридическия статус
на лицето реабилитацията не може да се прилага частично. Направено е искане
определението в атакуваната част да бъде отменено и въззивния съд да постанови
исканата реабилитация. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Поддържа се и
направено искане в нея, като в подкрепа на същото се представят допълнително
доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура
Шумен счита, че първоинстанционния акт е неправилен и незаконосъобразен. Счита,
че са налице материално правните предпоставки и предлага въззивната жалба да
бъде уважена, като се отмени първоинстанционното определение и се постанови
исканата реабилитация.
Въззивният съд при проверка на
атакуваното определение като обсъди становищата на страните, доказателствата по
делото, поединично и в тяхната съвкупност установи, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество – основателна, поради следното:
Първоинстанционнният състав е приел, че не са
налице всички кумулативно предвидени в закона условия за постановяване на съдебна реабилитация по всички
осъждания на М.М.М.. Съдът е приел, че в конкретния случай не са налице
всички кумулативно предвидени в закона условия за постановяване на реабилитация
по първите две осъждания, а именно, че не е изтекъл определения със закона
3-годишен срок, който започва да тече от датата на изтърпяване на наложеното
наказание. Приел е, че в този срок
(преди изтичането му), на 21/22.05.2002 г. и на 08.06.2002 г., осъденият е
извършил други умишлени престъпления, наказуеми с лишаване от свобода (тези,
установени със съдебните актове по НОХД № 181/2002 г. и НОХД № 255/2002 г.). Аналогично
е приел и по отношение на осъжданията по НОХД № 255/2002 г. по описа на ВПРС и
по НОХД № 181/2002 г.), в чийто срок М. М. е извършил престъплението по чл.
354а, ал. 3 от НК, за което е осъден по НОХД № 304/2014 г. на ВПРС. Предвид на
което съдът е приел, че молбата на осъдения М.М. в тази й част се явява
неоснователна и като такава я оставил без уважение – поради липса на едната от
кумулативно изискуемите по чл. 87, ал. 1 от НК предпоставки за постановяване на
съдебна реабилитация, а именно, поради неизтичане на 3-годишния срок, считано
от изтичане на срока на наложеното наказание (досежно осъждането с първите два
акта), съотв., поради липса на добро поведение, досежно второто осъждане
(установено с третия и четвъртия окончателни съдебни актове).
По отношение на последното осъждане на молителя – на глоба, по НОХД №
304/2014 г. по описа на ВПРС първоинстанционния съд е приел, че считано от
датата на изтърпяване на това наказание – 12.08.2014 г., са налице всички предпоставки
по чл. 87, ал. 1 и 3 от НК, поради което е реабилитирал М.М. за това му
осъждане.
Настоящият въззивен
състав не споделя тези правни доводи изложени от първоинстанционния съд. Преценката
за наличието или не на законовите предпоставки следва да се прави по отношение на всички осъждания
като цяло, а не същите да се разделят на
групи, без значение по какъв критерии.
От приобщената като доказателство справка за съдимост, заедно със заверени
копия от бюлетините за съдимост е видно, че М.М. е осъждан както следва:
1. с
присъда № 104/1996 г., постановена по НОХД № 211/1995 г. по описа на Районен
съд – Велики Преслав, влязла в сила на 12.09.1996 г., за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 2 и 5 вр. чл. 63 от НК, извършено на 14/15.08.1995 г. – на шест
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на осн. чл. 69 вр. чл. 66 от НК,
било отложено за срок от три години;
2. с
присъда № 168/1997 г., постановена по НОХД № 13/1997 г. по описа на Районен съд
– Велики Преслав, влязла в сила на 22.08.1997 г., за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено от 01.09.1993 г. до
30.09.1993 г. – на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение,
на осн. чл. 69 вр. чл. 66 от НК, било отложено за срок от три години;
3. с
определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното
производство № 524/15.11.2002 г., постановено по НОХД № 181/2002 г. по описа на
Районен съд – Велики Преслав, влязло в сила на 15.11.2002 г., за престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК, извършено на 21/22.05.2002 г. – на четири месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение, на осн. чл. 66 от НК, било отложено за
срок от три години;
4. с
определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното
производство № 611/27.12.2002 г., постановено по НОХД № 255/2002 г. по описа на
ВПРС, влязло в сила на 27.12.2002 г., за престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл.
195, ал. 1, т. 2 и 5 от НК, извършено на 08.06.2002 г. – на осем месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, било
отложено за срок от три години;
5. с
определение за одобряване на споразумение за решаване на делото в досъдебното
производство № 60/07.08.2014 г., постановено по НОХД № 304/2014 г. по описа на
Районен съд – Велики Преслав, влязло в сила на 07.08.2014 г., за престъпление
по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, извършено през месец септември
Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 от НК всеки осъден може да бъде
реабилитиран от съда, издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на
три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание не е
извършил друго престъпление, ако е имал добро поведение и е възстановил
причинените имуществени вреди.
Първото кумулативно изискуемо от закона условие за постановяване на съдебна
реабилитация е изтичане на определен срок – тригодишен от датата на изтърпяване на наложеното
наказание.
В конкретния случай наказанията наложени с осъжданията на М.М. изтичат както
следва:
1. По
присъда № 104/1996 г., постановена по НОХД № 211/1995 г. по описа на Районен
съд – Велики Преслав, влязла в сила на 12.09.1996 г., с наложено наказание шест
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години изтича на 12.09.1999 год.
2. По
присъда № 168/1997 г., постановена по НОХД № 13/1997 г. по описа на Районен съд
– Велики Преслав, влязла в сила на 22.08.1997 г., с наложено наказание една
година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок
от три години изтича на 22.08.2000
година.
3.
По определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното
производство № 524/15.11.2002 г., постановено по НОХД № 181/2002 г. по описа на
Районен съд – Велики Преслав, влязло в сила на 15.11.2002 г., с наложено
наказание четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за
срок от три години изтича на
15.11.2005 година.
4. По
определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното
производство № 611/27.12.2002 г., постановено по НОХД № 255/2002 г. по описа на
ВПРС, влязло в сила на 27.12.2002 г., с наложено наказание осем месеца лишаване
от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години изтича на 27.12.2005 година.
5. По
определение за одобряване на споразумение за решаване на делото в досъдебното
производство № 60/07.08.2014 г., постановено по НОХД № 304/2014 г. по описа на
Районен съд – Велики Преслав, влязло в сила на 07.08.2014 гс наложено наказание
глоба в размер на 100 лева изтича на
12.08.2014, когато видно от представената вносна бележка – л.30, молителя на
посочената дата е внесъл наложената му глоба.
При
множество осъждания, визирания в чл. 87 от НК тригодишен срок, изтича след
изтичането му на
последното изтърпяно наказание. Или този срок в разглеждания казус започва да
тече от 12.08.2014 година, когато вече са изтекли сроковете за изпълнение на
предходните осъждания /наказанията са изтърпени с
изтичане на изпитателния срок/ и е изпълнено наказанието по последното осъждане - глоба. От този дата 12.08.2014 год. Започва да тече изискуемия се за съдебната реабилитация тригодишния
срок по чл. 87 от НК и същия изтича на 12.08.2017 година. В този смисъл съдебна
практика: Решение
№ 44 от 28.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 505/2009 г., II н. о., НК, докладчик
съдията Теодора Стамболова: ”Тригодишният срок по чл. 87, ал.
1 НК започва да тече от изтичане срока на наложеното с последната присъда
/респ. споразумение/ наказание, когато те са повече от една. Както е
отбелязано и в определение № 5* н. о. на ВС на РБ, тригодишният срок по чл. 87, ал.
1 НК започва да тече от изтичане срока на наложеното с последната присъда
/респективно споразумение/ наказание, когато те са повече от една.„ Решение № 216 от
4.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 647/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Спас
Иванчев: „На първо място реабилитацията е правен институт, който засяга и се
разпростира върху юридическия статус на личността като цяло, в този смисъл не е
възможно да настъпи реабилитация само за едно престъпление, а за други - не, в
този аспект е и законовото разрешение в чл. 88а ал. 4 от НК. Законодателят също така е предвидил, че с простото плащане на
глобата, тоест с изпълнение на наказанието, не настъпва реабилитацията по право
по смисъла на чл. 86, ал. 1, т.
3 от НК, а следва да изтече срок. В чл. 87, ал. 3 от НК, последното изречение, е визирана хипотезата за наложено
наказание глоба като съпътстващо наказанието лишаване от свобода, по отношение
на което априори се изисква изтичането на тригодишен срок... Когато обаче е наложено само наказание глоба и реабилитация по
право не настъпва при хипотезата на чл. 86, ал. 2 от НК, е налице приложението на чл. 87,
ал. 1 от НК и срокът не е от една година, както е по чл. 86, ал. 1, т.
3 от НК, а от 3 години. Разбира се, възможно е в такива случаи да
настъпи и реабилитация по смисъла на чл. 88а, ал. 1
във връзка с чл. 82, ал. 1, т.
5 от НК, където предвиденият срок е от 2 години от изтърпяването на
наказанието, но съдебната практика неведнъж е имала възможност да посочи, че
тази реабилитация не изключва приложението на чл. 87 от НК.”
Т.е. изпълнено е първото изискване на закона
– наказанията да са изпълнени /изтърпени/ и от изпълнение на последното наказание
да е изминал, минимално изискуемия се от
закона, тригодишен срок.
По делото са приобщени и доказателства сочещи на доброто поведение на
осъдения М. - в приложената по делото характеристика – л.10. Същата сочи на
социалната му и трудова ангажираност през периода на изтърпяване на наказанията
и в изискуемия се след това срок. Поради което не се споделят изложените от
първоинстанционния Великопреславски районен съд доводи, тъй като е налице и второто
кумулативно изискуемо от закона условие за постановяване на съдебна
реабилитация и то е изпълнено. В тази насока е
многобройната и безпротиворечива съдебна практика: Решение № 100 от 27.ХII.1988 г. по
н. д. № 95/88 г., ОСНК „Реабилитация може да
бъде допусната по съдебен ред за всяко престъпление независимо от неговата
тежест, вредни последици, степен на обществена опасност и срок на наложеното
наказание. Посоченото в чл. 87, ал. 1 НК
обстоятелство, че осъденият е имал добро поведение може да се установява с всички
допустими от НПК доказателствени средства, включително и свидетелски
показания.” Решение № 404 от
29.09.1988 г. по н. д. № 442/1988 г., I н. о. „Едно от необходимите условия, за да бъде допусната съдебна
реабилитация по чл. 87 НК, е
осъденият да има добро поведение и да не е извършил друго престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода или др. по-тежко наказание до момента на
постановяване на определението за реабилитация. Тригодишният срок по чл. 87,
ал. 1 НК е минималният срок, в който осъденият трябва да има добро поведение
след изтичане срока на наложеното наказание и да не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.
Поведението на осъдения трябва да се преценява и след изтичане на този срок до
момента на постановяване на определението.” Решение № 216 от 19.V.1983 г. по н.
д. № 207/83 г., II н. о. Тълкувателно решение № 20 от 17.V.1983 г. по н. д. № 21/83 г., ОСНК и др. В този
смисъл са и Решение № 146 от 11.03.2013 г. на
ВКС по н. д. № 312/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова, Решение № 108 от 7.03.2013 г. на ВКС
по н. д. № 171/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Ружена Керанова, Решение № 546 от 9.01.2013 г. на ВКС
по н. д. № 1833/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева, които препращат към посочената по горе съдебна
практика.
Видно от приложените удостоверения от ОП-Шумен вх.№2877/11.12.2018 г. и
удостоверение от РП- В.Преслав вх.№ 904/05.12.2018 год., осъдения М.М. не е
извършил други престъпления /липсват данни за неприключени наказателни
производства и повдигнати обвинения/. Тъй като от депозиране на молбата за
съдебна реабилитация до въззивното съдебно производство е изминал по голям
период от време, съдът изиска допълнителна информация. Видно от получените
уведомителни писма и удостоверения тези данни са потвърдени, т.е. М. не е
извършил други престъпления /липсват данни за неприключени наказателни
производства и повдигнати обвинения/. Или налице е и тази законова
предпоставка.
Събрани са доказателства, че осъденият е направил всичко възможно за да
възстанови причинените с престъпленията вреди или че невъзстановяването им се
дължи на обективни причини. И във въззивното производство бяха представени
допълнително доказателства в тази насока. Така представените допълнителни
доказателства, ведно с тези депозирани пред Великопреславския районен съд обуславят извода, че осъдения М. е възстановил напълно вредите, а
тези които не е успял да възстанови, не е възстановил по обективни причини – настъпила
смърт на пострадалия. Следва да се отбележи също, че липсват данни преди
смъртта си пострадалия активно да е упражнил правата си в тази насока. С оглед на така събраните във
въззивното проиводство доказателства съдът приема, че М. е възстановил и/или е
направил всичко възможно за да възстанови причинените от престъпленията му
вреди, за които е бил осъден.
Предвид така визираната фактическа обстановка и събрани доказателства съдът
приема, че в конкретния случай са налице всички кумулативно предвидени в закона
условия за постановяване на съдебна реабилитация за посочените осъждания на М..
С оглед на това и жалбата се явява основателна. Атакуваното определение в
частта, с която е оставена без уважение молбата за реабилитация на М.М. ще
следва да бъде отменено, като същата следва да бъде уважена и се постанови
исканата реабилитация. В останалата част определението на Великопреславския съд
ще следва да се потвърди.
В предвид на гореизложеното, Шуменския окръжен съд
Р Е
Ш И :
Отменява определение №
124 от 27.12.2019 година по ЧНД № 468/2018 год. на Великопреславския районен
съд само в частта, с която е оставил
без уважение молбата за реабилитация на М.М.М., ЕГН – ********** по осъждането му по присъда № 104/1996 г., постановена по НОХД №
211/1995 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, влязла в сила на
12.09.1996 г., изменена по реда на надзора с решение № 138/07.04.1997 г. по
дело № 586/1996 г. по описа на ВКС, по
осъждането му с присъда № 168/1997 г., постановена по НОХД № 13/1997 г. по
описа на Районен съд – Велики Преслав, влязла в сила на 22.08.1997 г., по осъждането му с определение за
одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство №
524/15.11.2002 г., постановено по НОХД № 181/2002 г. по описа на Районен съд –
Велики Преслав, влязло в сила на 15.11.2002 г.
и
вместо това
постановява съдебна реабилитация на М.М.М.,
роден на *** г. в гр. Велики Преслав, български гражданин, с постоянен и
настоящ адрес:***, с основно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********
по
осъжданията му по присъда № 104/1996 г., постановена
по НОХД № 211/1995 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, влязла в сила
на 12.09.1996 г., изменена по реда на надзора с решение № 138/07.04.1997 г. по
дело № 586/1996 г. по описа на ВКС, по
осъждането му с присъда № 168/1997 г., постановена по НОХД № 13/1997 г. по
описа на Районен съд – Велики Преслав, влязла в сила на 22.08.1997 г., по осъждането му с определение за
одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство №
524/15.11.2002 г., постановено по НОХД № 181/2002 г. по описа на Районен съд –
Велики Преслав, влязло в сила на 15.11.2002 г.
В останалата част потвърждава определение № 124 от 27.12.2019 година по ЧНД № 468/2018
год. на Великопреславския районен съд.
Копие от същото да се изпрати на Бюро “Съдимост” при РС
гр. Велики
Преслав за служебно отразяване в бюлетините за съдимост на М.М.М..
Решението окончателно.
Председател : Членове: 1.
2.