Р
Е Ш Е Н И Е
№ 503/10.7.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на десети
юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 212 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по
жалбата на „Елмет“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Панагюрище, ул. „**“ № **, представлявано от С.Р.Д. против Ревизионен акт № Р –
16001318001793-091-001/21.11.2018 г., потвърден с Решение № 56/31.01.2019 г. на
Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че
обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като е съставен в
нарушение на закона и съществените процесуални правила. Моли се да бъде отменен
изцяло ревизионният акт в частта на установените задължения ведно с начислените
лихви за забава. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. Б., който по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба и отмени ревизионния акт в оспорената му част. Претендира
направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът - Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно призован, се
представлява от гл. юриск. Д., която по изложени съображения в писмена защита моли
съда да отхвърли жалбата като неоснователна и на основание чл. 160, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК и постанови решение, с което да потвърди като правилен и
законосъобразен ревизионния акт, потвърден с решение на директора на дирекция
ОДОП гр. Пловдив, в обжалваната му част. Представя относимата административна
преписка. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба № 1 на ВАС
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Началото
на ревизионното производство е поставено със заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001318001793-020-001/27.03.2018 г., изменена със заповед № Р-16001318001793-020-002/02.07.2018
г. с обхват на ревизията от 01.06.2016 г. – 28.02.2018 г. по ЗДДС.
Констатирано
е, че през ревизирания период „Елмет“ ЕООД е извършвало дейности, свързани с
добив на електроенергия от фотоволтаични системи и отглеждане и търговия с риба
„африкански сом“. Ревизиращият екип е установил, че дружеството е декларирало
пред определени данъчни периоди на 2016 г. и 2017 г. изпълнени от него
вътреобщостни доставки /ВОД/ на стоки към следните чуждестранни клиенти:
·
“AUGA”
s.r.o. c VIN № CZ28829981 по издадени три броя инвойси през м. 11.2016 г., м.
12.2016 г. и м. 07.2017 г. за продажба на 28 540 кг. сухо мляко и
41 500 кг африкански сом на обща стойност 542 090.75 лева /277 166.60
евро/;
·
„NEGRO
2000” s.r.o. c VIN № RO4600075 по издадени два броя инвойси през м. 01.2017 г. и м.
02.2017 г. за продажба на 452 кг хайвер на обща стойност 14 181.53 /7
250.90 евро/.
По
отношение на първия от тях административният орган е приел, че в представените
ЧМР не са попълнени всички необходими реквизити, както и приложените „потвърждения“
от лицето Н. Д., в качеството си на представляващ чешката фирма, не са преведени
на български език от лицензиран преводач и не съдържат необходимата информация съобразно
разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. „а“ от ППЗДДС.
С оглед
гореизложените факти и обстоятелства, разгледани в тяхната съвкупност, органите
по приходите са формирали заключението, че „ЕЛМЕТ“ ЕООД не доказва обстоятелствата,
че дружеството е реалният доставчик на стоките, както и липсата на доказателства
за реално извършено транспортиране и получаване на фактурираните стоки на територията
на Чехия. Поради това е направен изводът, че в конкретния случай не се доказва прилагането
на нулевата ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 7, ал. 1 от същия
закон, по издадените през съответните периоди на 2016 г. и 2017 г. три фактури към
съответния чешки контрагент. За извършените доставки, на основание чл. 86, ал.
1 и ал. 2 във връзка с чл. 82, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, органът по приходите
е начислил косвен данък в общ размер на 108 418,15 лв.
По
отношение на втория чуждестранен клиент е установено, че са представени:
-
инвойс
№ **********/23.01.2017 г. с предмет на доставката - 310 кг. хайвер на стойност
9 761,55 лв., като в нея не е посочено името на материално отговорно лице на получателя
и не е отразено правно основание за неначисляване на ДДС. Не е представено и потвърждение
за получаване на стоката в Румъния. В приложения екземпляр на CMR като превозвач
на стоките е посочено „ЕЛМЕТ“ ЕООД, без да се визират вид и регистрационен номер
на МПС. Липсват положени печати на „изпращач“ и „превозвач“.
-
инвойс
№ **********/13.02.2017 г. с предмет на доставката - 142 кг. хайвер на стойност
4 419,98 лв. Във фактурата не е отразено както основанието за неначисляване на ДДС,
така и името на лицето, което е отговорно за стопанската операция. Липсва представено
потвърждение и международна
товарителница или друг документ, удостоверяващ извършен превоз на фактурираната
стока.
Предвид
така установените в хода на ревизията обстоятелства и факти, разгледани в тяхната
съвкупност, органът по приходите е направил заключението, че „ЕЛМЕТ“ ЕООД не представя
доказателства, които да обосноват извода, че дружеството се явява изпълнител на
ВОД на хайвер за Румъния. Поради това в конкретния случай не се доказва прилагането
на нулевата ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 7, ал. 1 от същия
закон, по издадените през периода от 01.01.2017 г. до 28.02.2017 г. фактури и към
съответния румънски контрагент. За извършените доставки на основание чл. 86, ал.
1 и ал. 2, във връзка с чл. 82, ал. 1 и чл. 67, ал.
1 от ЗДДС, органът по приходите е начислил
косвен данък в общ размер на 2836,10 лв.
Освен
това органите по приходите са отказали на жалбоподателя правото на приспадане
на данъчен кредит в общ размер на 58 448,32 лева по следните фактури:
-
фактура
№ **********/27.06.2017 г., издадена от доставчика „Еф Ейч Еф Трейд“ ЕООД, гр. София,
с ЕИК *********, с предмет на доставката „храна за риби“ за 11 022,76 лв.
-
фактури
с № **********/21.07.2017 г. и № **********/25.07.2017 г., издадени от доставчика
„Еф Ем Трейд“ ЕООД, гр. София, с ЕИК *********, с предмет на доставката „храна за
пъстърва Coppens Advanced за 8 002,40 лв.
-
фактура
№ **********/30.08.2017 г., издадена от доставчика „Прибор Строй“ ЕООД, гр. Панагюрище,
с ЕИК *********, с предмет на доставката „хранилки със захранващ улей – 98 бр.
за 9 702,00 лв.
-
фактура
№ **********/19.04.2017 г., издадена от доставчика „Ем Ем Ди Комере“ ЕООД, гр. София,
с ЕИК *********, с предмет на доставката – материали за 9 900,80 лв.
-
фактури
с № **********/22.03.2017 г. и № **********/18.05.2017 г., издадени от доставчика
„Сведим“ ЕООД, гр. София, с ЕИК *********, с предмет на доставката – стоки за 19
780,80 лв.
-
фактура
№ **********/02.08.2016 г., издадена от доставчика „Агромашина“ ЕООД, гр. София,
с ЕИК ********* с предмет на доставката – материали за 39,56 лв.
С
оглед на това и след обстойно аргументиране от ревизиращия екип в заключение е
направен извод за липса на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6, ал.
1 от ЗДДС. Констатациите
на ревизиращия екип са мотивирани с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от същия закон,
като на това основание на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен
кредит.
По
делото е приета съдебноикономическа експертиза, която, като неоспорена от
страните, съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените
въпроси вещото лице е отговорило, че фактурите, по които е допълнително
начислен ДДС, във връзка с деклариран от дружеството ВОД и VIN номерата на
получателите, са следните:
-
AUGA SRO VIN CZ28829981
|
Фактура № |
дата |
Данъчна основа |
|
********** |
28.11.2016
г. |
195504,77
|
|
I000003986 |
12.12.2016
г. |
190849,99 |
|
********** |
03.07.2017
г. |
155736,09 |
-
NEGRO 2000 SRL VIN RO4600075
|
фактура № |
дата |
Данъчна
основа |
|
********** |
23.01.2017 г. |
9761.55 |
|
********** |
13.02.2017 г. |
4419.98 |
Вещото
лице е посочило, че видно от представените международни товарителници към всяка
една от фактурите, транспортът е за сметка на клиента. Данните относно
извършения транспорт са следните:
-
По отношение на клиента AUGA SRO VIN
CZ28829981
|
Фактура № |
Дата |
транспортни документи_____________ ------------------------------ |
|
|
10000003929 |
28.11.2016 |
ЧМР с
превозвач ZORAM KOMRC Makedoma, s. Stojakovo |
|
|
| 10000003986 |
12.12.2016 |
ЧМР с
превозвач ZORAM KOMRC Makedoma, s. Stojakovo |
|
|
| 10000000306 |
03.07.2017 |
ЧМР c превозвач JOKER, Makedonia. s. Stojakovo |
_ |
-
По отношение на клиента NEGRO 2000 SRL
VIN RO4600075
|
Фактура № |
Дата |
транспортни документи_____________ ------------------------------ |
|
10000000302 |
23.01.2017 |
ЧМР с
превозвач Елмет ЕООД |
|
| 10000000304 |
13.02.2017 |
Няма
данни кой е извършил транспорта и за чия сметка е същият |
Във
всяка една фактура е посочена дължимата цена от клиента, във връзка с
извършените доставки. Данните са следните:
-
По отношение на клиента AUGA SRO VIN
CZ28829981
|
Фактура
№ |
дата |
Цена на
стоката |
|
1000003929 |
28.11.2016 |
99960 евро или 195504,77 левова равностойност |
|
1000003986 |
12.12.2016 |
97580 евро или 190849,99 левова равностойност |
|
*********6 |
03.07.2017 |
79626,60 евро или 155736,09 левова равностойност |
-
По отношение на клиента NEGRO 2000 SRL
VIN RO4600075
|
Фактура
№ |
дата |
Цена на
стоката |
|
********** |
23.01.2017 |
4991 евро - 9761.55 левова равностойност |
|
********** |
13.02.2017 |
2259.90евро -4419.98 левова равностойност |
Според
заключението фактурите, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит
са осчетоводени в счетоводството на дружеството жалбоподател. Данните са
следните:
-
Относно доставчик Еф ем трейд ЕООД
|
Фактура
№ |
Дата |
Данъчна
основа |
ДДС |
Предмет
|
|
701 |
21.07.2017 |
19458 |
3891,6 |
Храна за пъстърва – 3243 кг Cooppens Advance |
|
702 |
25.07.2017 |
20554 |
4110,8 |
Храна за пъстърва – 2390 кг Cooppens TOP |
Фактурите
са осчетоводени като са взети следните стопански операции – Дебит сметка 302;
Материали аналитична партида 4 Цех за Риби, код 034 Храна за риби, Дебит сметка
453.1 Начислен ДДС на покупките, на Кредит сметка 401 Доставчици, контрагент Еф
ем трейд ЕООД.
-
Относно Ем Ем Ди Комерс ЕООД
|
Фактура
№ |
Дата |
Данъчна
основа |
ДДС |
Предмет
|
|
1213 |
19.04.2017 |
49504 |
9900,8 |
Сухо мляко – 9520 кг |
Фактурата
е осчетоводена като са взети следните стопански операции – Дебит сметка 302
Материали аналитична партида 4 Цех за Риби, код 031 Сухо мляко, Дебит сметка
453.1 Начислен ДДС на покупките, на Кредит сметка 401 Доставчици, контрагент
338 Ем ем ди комерс ЕООД.
-
Относно доставчик Прибор строй ЕООД
|
Фактура
№ |
Дата |
Данъчна
основа |
ДДС |
Предмет
|
|
375 |
30.08.2017 |
48150 |
9630 |
Хранилки със захранващ улей – 98 бр. |
Фактурата
е осчетоводена като са взети следните стопански операции – Дебит сметка 207
Съоръжения, Дебит сметка 453.1 Начислен ДДС на покупките, на Кредит сметка 401
Доставчици, контрагент 240 Прибор строй ЕООД.
-
Относно доставчик Сведим ЕООД
|
Фактура
№ |
Дата |
Данъчна
основа |
ДДС |
Предмет
|
|
601 |
22.03.2017 |
48984 |
9796.8 |
Сухо мляко – 9420 кг |
|
605 |
18.05.2017 |
239616 |
47923.3 |
Сухо мляко – 9600 кг |
Фактурите
са осчетоводени като са взети следните стопански операции – Дебит сметка 302
Материали аналитична партида 4 Цех за Риби, код 031 Сухо мляко, Дебит сметка
453.1 Начислен ДДС на покупките, на Кредит сметка 401 Доставчици, контрагент
333 Сведим ЕООД.
-
Относно доставчик Еф Ейч Еф Трейд ЕООД
|
Фактура
№ |
Дата |
Данъчна
основа |
ДДС |
Предмет
|
|
30 |
27.06.2017
|
55113.78 |
11022.76 |
673178 S.P.
0.1 mm 20 кг чувал –
6295.02. кг; 216876
ЯлЗл ЕО 15 кг чувал – 6060 кг; 964689 Repro
20 кг чувал – 6020 кг |
Фактурата
е осчетоводена като са взети следните стопански операции – Дебит сметка 302 Материали
аналитична партида 4 Цех за операции – Дебит сметка 302 Материали аналитична
партида 4 Цех за Риби, код 033 Храна за риби, Дебит сметка 453.1 Начислен ДДС
на покупките, на Кредит сметка 401 Доставчици, контрагент 158 Еф ейч еф трейд
ЕООД.
На
въпроса какви съпътстващи документи са съставени за получаване предмета на доставките
и видът и количеството на стоките получени въз основа на съпътстващите документи,
съответстват ли на посочените в процесните фактури вещото лице е отговорило
следното:
-
Относно доставчик Еф Ейч Еф Трейд ЕООД
|
Фактура
№ |
Дата |
Данъчна
основа |
ДДС |
Предмет
|
Съпътстващи
документи |
|
30 |
27.06.2017 |
55113.78 |
11022.76 |
673178 S.P. 0.1 mm 20 кг чувал – 6295.02. кг; 216876 ЯлЗл ЕО 15 кг чувал – 6060 кг; 964689 Repro 20 кг чувал – 6020 кг |
Договор
за доставка от 26.06.2017 г. за доставка на храна за риби, като стоката ще се
съхранява в склад на доставчика; приемо-предавателен протокол от 30.06.2017
г. за предаване на стоката упомената във ф-ра № 30/27.06.2017 г.;
приемо-предавателен протокол от 07.07.2017 г. за предаване на стоката
упомената във ф-ра № 30/27.06.201 г.; пътен лист № 866626, издаден от Елмет
ЕООД с шофьор Вълко Радков за товарен автомобил Ивеко 180 Е РА 1816 ВР за
дата 07.07.2017 г. с маршрут с. Баня-София-с. Баня; пътен лист № 866619
издаден от Елмет ЕООД с шофьор Вълко Радков за товарен автомобил Ивеко 180 Е
РА 1816 ВР за дата 30.06.2017 г. с маршрут с. Баня-София-с. Баня |
Видът
и количеството на фактурираните стоки напълно съответства на съпътстващите
документи.
-
Относно доставчик Прибор строй ЕООД
|
Фактура
№ |
Дата |
Данъчна
основа |
ДДС |
Предмет
|
Съпътстващи
документи |
|
375 |
30.08.2017 |
48150 |
9630 |
Хранилки със захранващ улей – 98 бр. |
Приемо-предавателен
протокол от 30.08.2017 г. за доставка на хранилки със захранващ улей – 96 бр. |
Видът на фактурираната стока съответства, но количеството посочено в
приемо-предавателния протокол е с 2 бр. по-малко от количеството, посочено във
фактурата.
-
Относно доставчик Ем Ем Ди комерс ЕООД
|
Фактура
№ |
Дата |
Данъчна
основа |
ДДС |
Предмет
|
Съпътстващи
документи |
|
1213 |
19.04.2017 |
49504 |
9900.8 |
Сух мляко – 9520 кг |
Договор за доставка от 01.04.2017 г. за доставка на
сухо мляко -9520 кг, като стоката остава в склад на доставчика;
приемо-предавателен протокол от 19.04.2017 г. за предаване на стоката сухо
мляко – 9520 кг |
-
Относно доставчик Еф Ем трейд ЕООД
|
Фактура
№ |
Дата |
Данъчна
основа |
ДДС |
Предмет
|
Съпътстващи
документи |
|
701 |
21.07.2017 |
19458 |
3891.6 |
Храна за пъстърва – 3243 кг Cooppens Advance |
Приемо-предавателен протокол от 21.07.2017 г.,
подписан в с. Баня за приемане на стоката по ф-ра 701, пътен лист за дата
21.07.2017 г. на автомобил СВ 0182 КВ с маршрут Панагюрище-с. Баня - София |
|
702 |
25.07.2017 |
20554 |
4110.8 |
Храна за пъстърва – 2390 кг Cooppens TOP |
Приемо-предавателен протокол от 21.07.2017 г.,
подписан в с. Баня за приемане на стоката по ф-ра 702, пътен лист за дата
21.07.2017 г. на автомобил СВ 0182 КВ с маршрут Панагюрище-с. Баня –
София-Дупница-Панагюрище-с. Баня |
-
Относно доставчик Сведим ЕООД
|
Фактура
№ |
Дата |
Данъчна
основа |
ДДС |
Предмет
|
Съпътстващи
документи |
|
601 |
22.03.2017 |
48984 |
9796.8 |
Сухо мляко – 9420 кг |
Договор за доставка от 01.03.2017 г. на 9420 кг сухо
мляко, като стоката остава в склад на доставчика; приемо-предавателен
протокол от 22.03.2017 г. за преедаване на сухо мляко – 9420 кг |
|
605 |
18.05.2017 |
239616 |
47923.2 |
Сухо мляко – 9600 кг |
Договор за доставка от 01.03.2017 г. на 9600 кг сухо
мляко, като стоката остава в склад на доставчика; приемо-предавателен
протокол от 18.05.2017 г. за предаване на сухо мляко – 9600 кг |
Видът
и количеството на фактурираните стоки напълно съответства на съпътстващите
документи.
В заключението се казва, че:
-
По отношение на доставчик „Прибор строй“ ЕООД –
закупените улеи са заприходени като
дълготраен актив, в този смисъл няма извършена последваща реализация.
-
По отношение на доставчик „Сведим“ ЕООД и доставчик „Ем
ем ди комерс“ ЕООД – закупеното сухо мляко по ф-ра № 605/18.05.2017 г. – 9600
кг, с ф-ра № 601/22.03.2017 г. – 9420 кг от доставчик „Сведим“ ООД, заедно със
закупеното сухо мляко по ф-ра № 1213/19.04.2017 г. – 9520 кг от доставчик „Ем
ем ди комерс“ ЕООД, общо 28540 кг е предмет на последваща реализация, извършена
към контрагент AUGA
SRO VIN CZ 28829981. Издадена е фактура № 306/03.07.2017 г. с предмет
сухо мляко – 28 540 кг.
-
По отношение на доставчик „Еф ейч еф трейд“ ЕООД –
предмет на издадената фактура е храна за риби. Същата е изписана на разход във
връзка с извършваната основна дейност на дружеството жалбоподател „развъждане и
отглеждане на риба в други сладководни басейни“. Взети са следните стопански
операции – на дата 31.08.2017 г. – Дебит
сметка 601 Разходи за материали на Кредит сметка 302 Материали партида 33 Храна
за риби – 5980 кг; на дата 30.09.2017 г. – Дебит сметка 601 Разходи за
материали на Кредит сметка 302 Материали партида 33 Храна за риби – 7210 кг; на
дата 30.09.2017 г. – Дебит сметка 601 Разходи за материали на Кредит сметка 302
Материали партида 33 Храна за риби – 6478.68 кг; на дата 31.10.2017 г. – Дебит
сметка 601 Разходи за материали на Кредит сметка 302 Материали партида 33 Храна
за риби – 3025.02 кг.
-
По отношение на доставчик „Еф ем трейд“ ЕООД – предмет
на издадената фактура е храна за пъстърва. Общото количество доставена храна за
риби с ф-ра № 702/25.07.2017 г. и ф-ра № 701/21.07.2017 г. е 5633 кг. Същата е
изписана на разход във връзка с извършваната основна дейност на дружеството
жалбоподател „развъждане и отглеждане на риба в други сладководни басейни“.
Взети са следните стопански операции – на дата 30.11.2017 г. – Дебит сметка 601
Разходи за материали на Кредит сметка 302 Материали партида 34 Храна за риби –
1280 кг; на дата 31.12.2017 г. – Дебит сметка 601 Разходи за материали на
Кредит сметка 302 Материали партида 34 Храна за риби – 2800 кг; Налично
количество към 31.12.2017 г. – 1553 кг.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при
издаването му.
Съдът,
въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният
РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, в
кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и
чл. 120 от ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е
определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е
приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК, РД е неразделна
част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на
РА.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по
делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, при спазване на законоустановените процедури и не страда от
наличието на процесуални пороци, които да водят до неговата отмяна.
1.
Относно допълнително начислен ДДС
Съдът
намира жалбата за основателна по отношение на декларираните вътреобщностни
доставки /ВОД/ на стоки към чуждестранния клиент – „AUGA” s.r.o. c VIN №
CZ28829981 по издадени три броя инвойси през м. 11.2016 г., м. 12.2016 г. и м.
07.2017 г. за продажба на 28 540 кг. сухо мляко и 41 500 кг африкански сом, на обща
стойност 542 090,75 лева /277 166.60 евро/.
За
извършените доставки са представени транспортни документи /ЧМР/, в които според
административния орган не са попълнени всички необходими реквизити, както и липсва
потвърждение от получателя по тях, в резултат на което е прието, че не е изпълнено
изискването на чл. 45 от ППЗДДС и не са налице доказателства за ВОД по процесните
фактури.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено
от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на
стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до територията
на друга държава – членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните
държави за целите на ДДС. Документите, удостоверяващи ВОД са определени в нормата
чл. 45 от ППЗДДС. В конкретния случай транспортът е осъществен от получателите,
т.е. приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. „а“ от ППЗДДС, която обвързва
доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен
документ или писмено потвърждение и разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. „б“ от ППЗДДС,
която обвързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представянето
на транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на
друга държава членка. Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС, освобождаването
на ВОД на дадена стока става приложимо само, когато правото на разпореждане като
собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената
стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това
изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата
членка на доставката (решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 и т. 31
от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело №С-273/11 Mecsek Gabona Kft). Директива
2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при
които освобождават ВОД от ДДС.
В
процесния случай по доставките до Чехия са налични потвърждения и товарителници,
които са подписани от изпращача – доставчик, който е ревизираното дружество, от
превозвача и получателя. Следва да се отбележи също, че представените ЧМР са попълнени
с изискуемото съдържание. Във връзка с доказателствената сила на товарителницата
в практиката си ВАС приема, че до доказване на противното същата удостоверява условията
по договора за превоз и получаване на стоката, като нередовностите по нея не засягат
съществуването и действието на договора. Що се отнася до липсата на имена и качество
на лицето в кл. 24, тази липса не изключва тяхната доказателствена сила. Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ не изисква отбелязването
в кл. 24 на имената на лицето, полагащо подпис при получаването на стоките, нито
какво е неговото качество. В случая органите по приходите не са ангажирали доказателства,
които да опровергават представените от жалбоподателя и превозвача транспортни документи,
респ. доказателства, оборващи доказателствената сила на товарителницата по смисъла
на чл. 9 от Конвенцията и по-специално – получаването на стоките в Чехия.
Следва
да се отбележи също, че съгласно чл. 28а, § 3, първа алинея и чл. 28в, А, буква
„4а“, първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17.05.1977 г. относно
хармонизиране на законодателствата на държавите-членки, относно данъците върху оборота-общата
система на данъка върху добавената стойност, единната данъчна основа, изменена с
Директива 2000/65 ЕО на Съвета от 17.10.2000 г., следва да се тълкуват в смисъл,
че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната
доставка става приложимо само, когато правото на разпореждане като собственик със
стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази
стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане
или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на
доставката. Според настоящия състав този факт е безспорно доказан чрез представените
още в хода на ревизията товарителници и потвърждения, които не са оспорени по реда
на чл. 193 от ГПК. По делото не са налице обективни данни, въз основа на които да
се направи извод, че дружеството – доставчик е участвало в данъчна измама.
/Решение по адм. дело № 4059/2016 г. на ВАС – Осмо отделение/.
По
отношение на декларираните вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки към чуждестранния
клиент - „NEGRO 2000” s.r.o. c VIN №
RO4600075 по издадени два броя инвойси през м. 01.2017 г. и м. 02.2017 г. за продажба
на 452 кг хайвер на обща стойност 14 181.53 /7 250.90 евро/, съдът намира
жалбата за неоснователна.
Правилно
ревизиращият орган е приел, че „ЕЛМЕТ“ ЕООД не представя доказателства, които да
обосноват извода, че дружеството се явява изпълнител на ВОД на стоки за Румъния.
Поради това в конкретния случай не се доказва прилагането на нулевата ставка по
чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 7, ал. 1 от същия закон, по издадените през
периода от 01.01.2017 г. до 28.02.2017 г. фактури и към съответния румънски контрагент.
За извършените доставки, на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл.
82. ал. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, органът
по приходите е начислил косвен данък в общ размер на 2 836,10 лв., в това
число: 1 952.11 лева, дължим за м. 01.2017 г. и 883.99 лева, дължим за м.
02.2017 г.
В
конкретно разглеждания случай, за да се приеме, че „ЕЛМЕТ“ ЕООД реално е извършило
ВОД за Румъния е необходимо доставчикът, т.е. ревизираното дружество да представи
обективни доказателства, установяващи, че доставените от него стоки действително
са транспортирани от територията на България и реално са доставени на получателя
на територията на друга държава - членка. В конкретния случай по фактура № **********/23.01.2017
г. е констатирана липсата на посочване на peгистрационен номер на МПС, данни за
извършването на транспортиране на стоките, както и потвърждение за получаване
на стоката в Румъния. По фактура № **********/13.02.2017 г. пък изобщо не е представен документ, удостоверяващ превоза
на 142 кг. хайвер за Румъния, липсва представено потвърждение и международна
товарителница или друг документ, удостоверяващ извършен превоз на фактурираната
стока. Тези данни се потвърждават и от приетата по делото, неоспорена от
страните, експертиза.
С
оглед на това съдът намира, че правилно административният орган е приел, че по
преписката не са представени доказателства, които да обосновават извода, че
дружеството се явява изпълнител на ВОД за хайвер в Румъния, поради което и не
се доказва прилагането на нулевата ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС.
2.
Относно отказаното право на
приспадане на данъчен кредит
Съдът
намира, че фактурите, посочени по-горе, по които е отказано право на приспадане
на данъчен кредит, са осчетоводени при жалбоподателя, включени в Дневниците за
покупки, по тях е начислен и ползван данъчен кредит за процесния период,
доказано е извършването и осчетоводяването на последващи доставки, които
съответстват количествено и стойностно на доставените стоки и услуги по
спорните фактури.
Спорът
по същество се свежда до материалната законосъобразност, с оглед обосноваността
на отказа на ревизиращия орган за възстановяване на данъчен кредит по отношение
на процесните, посочени по-горе фактури, с аргумент за липсата на реалност на
осъществените доставки и липса на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС,
поради непредставянето на документи при насрещната проверка от страна на
доставчика по фактурите, установяващи неговата материална, техническа и кадрова
обезпеченост да реализира доставките. Именно на това основание- ревизиращият
орган е направил извод, че не възниква правото на приспадане на данъчен кредит,
съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва материалната
законосъобразност на този извод, като посочва, че доставката е реално
осъществена и е вложена и отчетена с последваща реализация, както и че не носи
отговорност за действията на предходните си доставчици по веригата.
По
делото не е спорно, а се установява и от заключението на вещото лице по СИЕ, че
услугите, фактурирани с процесните фактури, плащанията по тях и начисления ДДС
са осчетоводени правилно при жалбоподателя, в съответствие с изискванията на
Закона за счетоводството.
В
конкретния случай, това следва да е фактът на приемането на извършените доставки,
които съгласно закона се удостоверяват с надлежно изготвени и двустранно
подписани протоколи, които са установени от ВЛ по СИЕ, свързани с доставките,
подробно описани от вещото лице в заключението му. Спорът по делото е правен и
се отнася до тълкуването и прилагането на Закона за ДДС, във връзка с
материалната обоснованост на отказа за приспадане на данъчен кредит в полза на
жалбоподателя –получател на доставка по фактури, поради липса на доставката,
във връзка с непредставянето от страна на доставчика на документи, които
удостоверяват неговата материална, техническа и кадрова обезпеченост да извърши
доставките.
Ревизиращият
орган е мотивирал отказа си с идентични изводи, а именно с факта, че доставчикът
не може да докаже по безспорен начин реална доставка при издаването на
процесните фактури, невъзможността да бъде установена необходимата техническа,
материална и трудова/кадрова обезпеченост за извършване на доставките.
Изводът
за липса на реална доставка е резултат на оценка на установени факти и
обстоятелства от обективната действителност, т.е. прилагане на определени
логически правила към обективно съществуващи факти. Като такава тя подлежи на
съдебен контрол, т.е. да бъде установено дали изводът за липса на реална
доставка е изграден при правилна преценка на фактите и обстоятелствата,
установени по време на ревизията. В този смисъл, при обжалването на РА не само
ревизираното лице има задължение да докаже реалността на доставките, като
положителен и благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на
данъчен кредит, а и следва да бъде установено доколко изводът на органа по
приходите за липса на реална доставка е логически и правно издържан.
Съдът
намира, че при така установените факти, ответникът е достигнал до погрешни и
необосновани изводи за липса на реално получени доставки по фактурите, издадени
от доставчика на жалбоподателя. Аргументите му по отношение на всяка една от
процесните фактури са аналогични. Като законово основание се посочва чл. 68, ал.
1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а като фактическо основание – липсата на
данни и доказателства от страна на доставчика, относно действителността на
доставките по издаваните фактури, поради липсата на необходимата, техническа,
материална и трудова обезпеченост за извършване на доставките и непредставянето
на първични счетоводни документи.
При
анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод,
че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на
всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 от ЗДДС
и липсват ограниченията на чл. 70 от ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно
реда на чл. 71, ал. 1 ЗДДС.
Съгласно
чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано
лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за
получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и
услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице
облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или
услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил
или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен
кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС.
В
процесния случай, органите по приходите приемат че не е налице реална доставка
по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС.
От
събраните по делото доказателства в хода на административното и съдебното
производство, съдът прави извод, че тези изводи на ревизиращите органи, се
основават на неправилен анализ на установените при ревизията факти. В случая
органът по приходите е достигнал до извода за липса на реални доставки въз
основа на констатация, за липсата на данни и непредставянето на всички изискани
от доставчика документи и обяснения, при насрещната проверка, без да е
анализирал наличието на доказателства при жалбоподателя, за реализирането на
услугата и приемането на услугата с надлежни документи, както и документацията,
свързана с последващите доставки.
Така
например за доставчика „Еф Ейч Еф Трейд“ ЕООД са представени
два приемно - предавателни протокола, съгласно които доставчикът предава на купувача
стоките, изрично упомени в процесната фактура. В протоколите е записано, че купувачът
приема без забележка стоката от доставчика. Представени са и два броя пътни листа,
както следва: ПЛ № 0866619/30.06.2017 г., издаден от „Елмет“ ЕООД, съгласно който
товарен автомобил „** * Е“ с рег. № ***ВР, собственост на жалбоподателя, с вписан
водач В. Р., е извършил превоз на товар, съгласно приемо-предавателен протокол,
с дата на излизане от гаража 08:30 часа на 30.06.2017 г. и прибиране 17:00 часа
на 30.06.2017 г., с маршрут с. Баня – София, София – с. Баня; ПЛ № 0866626/07.07.2017
г. издаден от „Елмет“ ЕООД, съгласно който товарен автомобил „** * Е“ с рег. № РА**6ВР,
собственост на ревизираното дружество, с вписан водач В. Р., е извършил превоз на
товар, съгласно приемо-предавателен протокол, с дата на излизане от гаража 08:45
часа на 07.07.2017 г. и прибиране 17:00 ч. на 07.07.2017 г., с маршрут с. Баня –
София – София – с. Баня. При анализа на данните в ИС на НАП е видно, че за лицето
В. Р. има регистриран трудов договор в „Елмет“ ЕООД, считано от 08.10.2013 г. до
настоящия момент на длъжност „шофьор на лекотоварен автомобил. Тези факти и
обстоятелства се установяват и от приетото по делото заключение.
От
приетата СИЕ се установява, че за доставчика „Еф ем трейд“ ЕООД е налице приемо-предавателен
протокол от 21.07.2017 г., подписан в с. Баня за приемане на стоката по фактура
№ 701, пътен лист за дата 21.07.2017 г. на автомобил СВ0182КВ с маршрут Панагюрище
– с. Баня – София, както и приемо-предавателен протокол от 21.07.2017 г., подписан
в с. Баня за приемане на стоката по фактура № 702, пътен лист за дата
21.07.2017 г. на автомобил СВ0182КВ, с маршрут Панагюрище – с. Баня – София – Дупница
– Панагюрище – с. Баня. Приемо-предавателен протокол е налице и за доставчика „Прибор
строй“ ЕООД по фактура № 375/30.08.2017 г., както и за „СВЕДИМ“ ЕООД и „Ем Ем Ди
Комерс“ ЕООД, при които стоката остава на склад при доставчика с определен срок
на съхранение.
По
силата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и чл. 327, ал. 1 от ТЗ, собствеността върху стоките,
по който е отказано право на ДК като родово определени вещи, се прехвърля с предаването
им, от което следва, че за доказване на реалността на доставките следва да бъдат
представени доказателства за предаването на резултата от сделките между отделните
търговци. В същия смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС (Решение № 10073 от
21.07.2010 г. по адм. д. № 1283/2010 г., I отд. на ВАС).
При
родово определените вещи индивидуализацията, отделянето и отграничаване от другите
вещи от същия род, се постига чрез издаване на приемно - предавателни протоколи
за пряко предаване на стоките от продавача на купувача. В случая по описаните
по-горе фактури такова предаване на стоките е налице. По
отношение на стоките предмет на разглежданите доставки са съставени приемно-предавателни
протоколи за предаването им от доставчика на получателя по доставката, в които между
страните по сделката е извършена индивидуализация на доставените стоки, като по
този начин е извършено отделяне точно на вещите предмет на сделката, документирана
със съответната фактура. В протоколите съставени към всяка от фактурите са посочени
видовете стоки, които са предадени. Чрез предаването на вещите, предмет на конкретната
сделка, същите се индивидуализират и същевременно се изпълнява задължението на продавача
да прехвърли собствеността върху тях и възниква данъчно събитие по ЗДДС. След като
такова предаване е извършено собствеността върху продадените стоки е прехвърлена
и е налице осъществена от продавача насрещна престация, която представлява данъчно
събитие по смисъла на закона.
С
оглед на горното неправилни са констатациите на ревизиращите, че за родово определените
вещи трябва да се ангажират доказателства за наличността им у доставчиците и за
налични складови помещения при тях, тъй като тези факти са ирелевантни по отношение
на реалността на процесните доставки. По смисъла на ЗДДС, следва да се установи
единствено прехвърлянето на правото на собственост, което е безспорно установено
с представените транспортни документи и приемно -предавателни протоколи за предаване
на процесните стоки. Без значение е обстоятелството как точно е станало транспортирането
на стоките, при положение, че разпоредбите на ЗДДС не въвеждат като предпоставка
за възникване на данъчното събитие реално осъществен транспорт, при наличието на
достатъчно доказателства за прехвърлена собственост, установено от данните за получаването
и заприходяването на стоките и последващата им реализация.
Освен
това, както СЕС сочи в практиката си /Решение от 6 септември 2012 г. по дело
С-324/11, както и Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и
С-142/11/, добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или
услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит
поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на
доказателства за обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките
доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да
лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен
кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура.
Настоящият
съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се
установят обективни данни за недобросъвестност на ревизираното лице по
отношение на доставката, така както е пезумирал решаващият орган. Следва да се
налице доказателства за това, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало
да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от
данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от неговия подизпълнител,
каквито доказателства в случая липсват. В унисон с посочената съдебна практика
на СЕС, следва да се посочи, че органът по приходите не следва да създава
задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си,
каквито по принцип той не е длъжен да прави. С решението постановено по
съединени дела С-80/11 и С-142/11, СЕС е приел, че член 167, член 168, буква
а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената
стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика,
съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице
право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец,
дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят
на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили
нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното
данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от
посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата
на доставки.
Освен
това следва да се отбележи, че към всяка от фактурите е представен двустранно подписан
приемо-предавателен протокол, удостоверяващ предаване на стоките от съответния доставчик
на получателя. Именно съотнесени към останалите доказателства по делото /складови
разписки, счетоводни регистри, документи за плащане на сумите по фактурите/, тези
частни документи установяват истинност на обективираните в тях доставки. Установяването
на фактите, отразени в приемо-предавателните протоколи, би следвало да бъдат преценени
като действително настъпили, предвид факта, че същите са били представени още в
хода на ревизионното производство и предвид неоспорването им по съответния ред пред
съда. Освен това по делото не е било спорно обстоятелството, че част от стоките
по спорните доставки са вложени в стопанската дейност на ревизираното предприятие,
а други – са заприходени като дълготраен актив. При тези
факти, следва изводът за наличие на всички елементи от фактическия състав, обуславящ
признаване право на данъчен кредит по спорните доставки на стоки. Условията, при
наличието на които правото на приспадане по принцип не може да се откаже, са ясно
дефинирани в Решение на Съда на ЕС по дело С-285/11 и те са: да се установи, че
доставките са реално осъществени и предметът им е използван впоследствие в извършваната
от данъчно задълженото лице стопанска дейност. Относно доставката на стоки по процесните
фактури, следва да се има предвид легалната дефиниция на понятието „доставка на
стоки”, дадено в Директива 2006/112/ЕО, съгласно която това е прехвърлянето на правото
на разпореждане с материалната вещ като собственик. За целите на Общата система
на ДДС от значение е овластяване на получателя на доставката да се разпорежда със
съответната стока като собственик. Въпросът дали това овластяване е резултат от
прехвърляне право на собственост, на друго вещно право или е резултат от предаване
на стоката от името и за сметка на доставчика на получателя, е въпрос на конкретен
механизъм на всяка доставка. В този смисъл, това дали доставчикът е бил собственик
на стоките към момента на тяхното предаване, респективно дали е упражнявал фактическата
власт върху стоките, не е от съществено значение
в случая, предвид установения факт на получаване на стоките от получателя в съответните
му поделения и складове. /Решение по адм. дело № 7931/2017 г. на ВАС – Първо
отделение/.
Предвид
гореизложеното, съдът намира жалбата за частично основателна и като такава ще
следва да бъде уважена, в частта, с която е начислен ДДС на стойност 108 418,15
лева по издадени 3 бр. инвойси през м. 11.2016, м. 12.2016 г. и м. 07.2017 г., с
получател „AUGA” s.r.o. c VIN № CZ28829981, както и в частта, с която е отказан
данъчен кредит в общ размер на 58 448,32 лева. В останалата й част жалбата
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане
от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да
бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски изчислени по компенсация
в размер на 1191 лева. Жалбоподателят е направил разноски в настоящото
производство в размер на 1283,33 лева, от които – 50 лева за ДТ, 400 лева за
вещо лице и 833,33 лева за адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да бъде изчислено на основание чл.
8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 4 227 лева. Или изчислени по компенсация съразмерно на
уважената част ще следва ответникът да заплати на жалбоподателя сумата от
1 191 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р – 16001318001793-091-001/21.11.2018 г., потвърден с Решение №
56/31.01.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр. Пловдив, в частта, с която е начислен ДДС на стойност 108 418,15 лева
по издадени 3 бр. инвойси през м. 11.2016, м. 12.2016 г. и м. 07.2017 г., с
получател „AUGA” s.r.o. c VIN № CZ28829981, както и в частта, с която е отказан
данъчен кредит в общ размер на 58 448,32 лева, по фактури №
**********/27.06.2017 г., № **********/21.07.2017 г., № **********/25.07.2017
г., № **********/30.08.2017 г., № **********/19.04.2017 г., №
**********/22.03.2017 г., № **********/18.05.2017 г. и № **********/02.08.2016
г.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Елмет“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище,
ул. „**“ № **, представлявано от С.Р.Д. против Ревизионен акт № Р –
16001318001793-091-001/21.11.2018 г., потвърден с Решение № 56/31.01.2019 г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив,
в останалата му част, с
която е начислен ДДС на стойност 2 836,10 лева по издадени 2 бр. инвойси през
м. 01.2017 и м. 02.2017 г., с получател „NEGRO 2000” s.r.o. c VIN № RO4600075.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП да
заплати на „Елмет“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище,
ул. „**“ № *, представлявано от С.Р.Д., направените по делото разноски в размер
на 1 191 /хиляда сто деветдесет и един/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/