№ 356
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Иван М. Минчев
като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Въззивно частно наказателно
дело № 20225300600228 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.8 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура –
Пловдив, Териториално отделение – Асеновград, против Определение №
3/11.01.2022 г. по ЧНД № 741/2021 г. по описа на Районен съд Асеновград – ІІ
н. с., с което е отменено Постановление на прокурор при Районна
прокуратура – Пловдив, Териториално отделение – Асеновград, от 10.12.2021
г. за прекратяване на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК на
наказателното производство по досъдебно производство № 441/2021 г. по
описа на РУ Асеновград, пр. пр. № 4240/2021 г. по описа на Районна
прокуратура – Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.209 ал.1
от НК.
В протеста се твърди неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното Определение и се иска неговата отмяна
и потвърждаване на Постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Сочи се, че разследването по делото е проведено обективно,
всестранно и пълно и са били събрани и проверени всички необходими за
разкриване на обективната истина доказателства. Изразява се несъгласие с
направен извод на първостепенния съд за доказаност на извършителство на
1
престъпление и автор и се акцентира върху приетата от прокурора като
основание за прекратяване на наказателното производство несъставомерност
откъм престъпен състав по см. на чл.209 ал.1 от НК – заради липса на
изначално намерение у обвиняемото лице да не изпълни поетите задължения
към пострадалия за периодичното плащане на вноските.
Окръжен съд Пловдив като взе предвид изложените в протеста
съображения и като се води от доказателствата по делото, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Протестът е подаден в законоустановения в чл.243 ал.7 от НПК 7-
дневен срок и от надлежна страна – прокурор, срещу подлежащ на обжалване
и протест съдебен акт, поради което се явява допустим, но разгледан по
същество същият се прие за неоснователен.
За да прекрати наказателното производство, представителят на
държавното обвинение е приел въз основа на счетени според него за
извършени необходими процесуално-следствени действия - разпити на
свидетели запознати със случилото се и приложени документи, за установена
следната фактическа обстановка:
Свидетелят Х.А.С. и обвиняемият О.Я.Ю.. се познавали от няколко
години. Последният се занимавал с тапициране на мебели, а първият често му
помагал.
През месец януари 2020 г. обв. Ю. помолил свидетелят С. да закупи на
изплащане на свое име мобилен телефон. Телефонът щял да се ползва от
обвиняемия, който следвало да заплаща и месечните вноски. Причина за това
било обстоятелството, че обвиняемият Ю. счупил телефона си, а статусът му
не позволявал да закупи телефон на свое име. Свидетелят С. се съгласил и на
24.01.2020 г. двамата посетили магазин „Техномаркет“ в гр. Асеновград,
където обвиняемият харесал мобилен телефон марка „Huawei P30 light“ на
стойност 479.00 лв. Телефонът бил закупен на изплащане чрез „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, като за защита на кредита следвало да бъде заплатена и сума в
размер на 31.47 лв. Изготвен бил договор за потребителски кредит №
********** от 24.01.2020 г. между посоченото дружество и свидетеля С..
Самата вещ пък била получена от обвиняемия Ю..
2
През м. февруари 2020 г. обвиняемият Ю. започнал работа в
работилница за мебели. Свидетелят С. се поинтересувал и установил, че
първата вноска за телефона не е заплатена. Попитал обвиняемия защо не е
платил, а последният му отговорил, че не е получил заплата. Обвиняемият
продължил да не плаща, тъй като нямал финансова възможност, а свидетеля
С. се бил обърнал към работодателя му. Това ядосало Ю., който се скарал с
работодателя си и напуснал работа. Така отново, според прокурора,
обвиняемият бил изпаднал в обективна невъзможност да плаща вноските. В
един момент се сдобил с достатъчен финансов ресурс да изпълнява
задължението си и търсил няколко пъти по телефона свидетеля С., за да
изчистят отношенията си, но последният не бил отговорил на повикванията.
Свидетелят С. депозирал жалба в ТО Асеновград към РП Пловдив, по която
след извършена проверка било образувано досъдебното наказателно
производство.
При така приетото за установено от фактическа страна прокурорът
направил извод, че стореното от обвиняемия О.Ю. не съставлява осъществен
състав на престъпление измама по чл.209 ал.1 от НК, тъй като се
установявало, че изначално обвиняемия не бил имал намерение да не
изпълнява поетите към свидетеля С. задължения, като възнамерявал да ги
изпълнява и това за него било обективно възможно. Липсвал елемент от
субективната страна за инкриминираното деяние по чл.209 ал.1 от НК.
Според прокурора липсвали и данни за други осъществени престъпления от
общ характер.
С атакуваното Определение на първоинстанционния съд изводът на
наблюдаващия досъдебното производство прокурор, обективиран в
Постановлението от 10.12.2021 г., бил приет за неправилен и
незаконосъобразен, за несъответен на събраните по делото доказателства. От
страна на съдебния състав по ЧНД № 741/2021 г. по описа на Районен съд
Асеновград, ІІ н. с., е сторен анализ на доказателствената съвкупност по
досъдебното производство, като са изложени съждения, че доказателствата
били достатъчни, за да обусловят мотивиран извод за авторство и виновност
на обвиняемия О.Ю. в извършването на престъплението измама. Съдът се е
аргументирал за осъществен от Х. престъпен състав на измама, като е
акцентирал и върху твърденията на соченото за извършител лице относно
3
придобиването на мобилния телефон, последвалите неплащания на
дължимите се месечни вноски и невръщането на вещта на свидетеля С.. С
Определението от 11.01.2022 г. Районен съд Асеновград - ІІ н. с., е отменил
обжалваното от пострадалото лице свидетелят Х. С. Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 10.12.2021 г. и е върнал
делото на РП Пловдив ТО Асеновград, за да бъде извършена нова преценка,
касаеща решаването на наказателното производство, от наблюдаващия
досъдебното производство прокурор.
Настоящата въззивна инстанция напълно споделя заключението на РС
Асеновград по Определението му от 11.01.2022 г. по ЧНД № 741/2021 г., че
Постановлението за прекратяване на наказателното производство от
10.12.2021 г. следва да се прекрати, а делото да се върне за правилното
приложение на Закона. Основният довод на този съдебен състав за този извод
е, че наблюдаващият досъдебното производство № 441/2021 г. по описа на РУ
Асеновград прокурор е приел неправилно и в разрез с повелята на
процесуалния закон за установени факти и обстоятелства от обективната
действителност, които са оценени като съществени за това дали е реализиран
състав на престъпление измама по см. на чл.209 ал.1 от НК или не, без да са
налични годни доказателства за тях.
В хода на досъдебното производство лицето О.Ю. е привлечен като
обвиняем с постановление от 27.10.2021 г. за престъпление по чл.209 ал.1 от
НК и е разпитан в това му качество, като в протокола за разпит от 27.10.2021
г. /л.19 от досъдебното производство/ обвиняемото лице се е признало за
виновно и се е възползвало от възможността да не дава обяснения. Преди да
придобие процесуалното качество на обвиняем Ю. е бил разпитван на два
пъти като свидетел. Разпитан е бил като свидетел пострадалото /според
обвинителния диспозитив/ лице Х.А.С. – протокол за разпит на свидетел от
22.07.2021 г. /л.20 от досъдебното производство/. Други гласни доказателства
по делото не са били събирани, приложени са били писмени доказателства.
В показанията на разпитания свидетел С. липсват изложения за приети
от прокурора в Постановлението му от 10.12.2021 г. факти от обективната
действителност, които да насочват за липса на умисъл за измамливо
поведение у уличеното лице Ю., а именно за това, че обвиняемото лице О.Ю.
е търсил няколко пъти по телефона пострадалия С., за да си изчистел
4
задълженията, че имал намерение и му е било обективно възможно да
изпълни тези парични задължения към пострадалия, че заради търсенето от С.
на работното място на Ю. последният се скарал с работодателя си и напуснал
работата си. Твърдения за такива приети от прокурора, а и посочени и в
протеста му против първоинстанционния контролиран съдебен акт, факти за
добронамерено и лишено от измамливи намерения поведение у О.Ю. са били
изложени само и единствено от Ю. при разпитите му в качеството на
свидетел /л.21 и л.22 от досъдебното производство/ - преди същото лице да
бъде привлечен в другото процесуално качество – на обвиняемо лице.
Именно промяната в процесуалното качество на лицето О.Я.Ю.. в
наказателното производство - да е придобил впоследствие качеството на
обвиняемо лице, не е била съобразена, според въззивния съдебен състав, от
прокурора при упражняване на правомощията му по Глава ХVІІІ от НПК след
приключването на разследването по делото. Дадените показания в хода на
досъдебното производство от лице, имащо качество на свидетел, което лице
впоследствие бъде привлечено по същото досъдебно производство в
качеството на обвиняемо лице, губят своята процесуална и доказателствена
стойност – същите не могат да се ползват като годни доказателства при
нужния доказателствен анализ за изграждане на правни изводи при решаване
на производството. Годни доказателства от същото лице, вече обвиняем, ще
имат неговите обяснения, дадени при разпита му като обвиняемо лице, а не
показанията му от разпитите му в предишното му процесуално качество по
същото наказателно производство на свидетел. Както се посочи и по–горе
обвиняемият О.Ю. се е възползвал от възможността да не дава обяснения при
разпита му като обвиняемо лице. Налично е било единствено голословно
признание на вина от обвиняемия. Поради това и прокурорът при оценка на
малкото гласни доказателства по делото е следвало да изключи твърденията
на Ю. от по-раншните му разпити като свидетел и да съсредоточи
доказателствения си анализ върху показанията на свидетеля С. и
приобщените писмени доказателства.
За това и позоваването, според окръжния съд, от страна на прокурора
при упражняване на правомощията му по Глава ХVІІІ от НПК на негодни
доказателства и приемането за осъществени в обективната действителност
факти и обстоятелства въз основа на такива негодни доказателства е довело
до неправилен и незаконосъобразен извод, отразен в обжалваното и отменено
5
от първостепенният съд Постановление от 10.12.2021 г. за прекратяване на
наказателното производство - липса на осъществен състав на престъпление по
см. на чл.209 ал.1 от НК. До този извод за неправилност и
незаконосъобразност на прокурорския акт е стигнал и Районен съд
Асеновград в Определение № 3/11.01.2022 г. по ЧНД № 741/2021 г., който
извод като правилен се приема и от въззивния съдебен състав.
Законосъобразно с протестираното Определение е прието, че делото следва
да се върне на РП Пловдив ТО Асеновград, за да се извърши от прокурора
нова преценка на доказателствената съвкупност, касаеща решаването на
делото по същество – за правилното приложение на Закона. Разбира се
изводът на прокурора при упражняване на правомощията му по Глава ХVІІІ
от НПК отново може да бъде за липса на осъществен състав на престъпление
измама, но до този извод следва да се стигне след задълбочен и коректен
анализ на съвкупността от годни доказателства по делото.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
протестираното Определение, с което е отменено Постановлението на
прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, Териториално отделение –
Асеновград, от 10.12.2021 г. за прекратяване на наказателното производство
по досъдебно производство № 441/2021 г. по описа на РУ Асеновград, като
законосъобразно, правилно и съответстващо на събраните по делото
доказателства следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.243 ал.8 от НПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3/11.01.2022 г. по ЧНД № 741/2021 г.
по описа на Районен съд Асеновград – ІІ н. с., с което е отменено
Постановление на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив,
Териториално отделение – Асеновград, от 10.12.2021 г. за прекратяване на
основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК на наказателното
производство по досъдебно производство № 441/2021 г. по описа на РУ
Асеновград, пр. пр. № 4240/2021 г. по описа на Районна прокуратура –
Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
Определението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7