№ 299
......, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на четиринадесети юли през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ив. Йо. М.
при участието на секретаря М.кР. К.
като разгледа докладваното от Ив. Йо. М. Гражданско дело №
20204310101469 по описа за 2020 година
исковете по чл.71, ал.1, т.1 и т.З от ЗЗДискр:
Подадена е искова молба от К.Ив. Г.., ЕГН**********, настоящ адрес и адрес за
кореспонденция: Затвора ......, чрез процесуалния му представител: А.Д. М. Адвокат при АК
Л.; Адрес за кореспонденция, гр. Л., против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА"-гр. с., да бъде установено от съда дискриминационно третиране на
основата на признак „лично положение" в Затвора - ......, за периода от 16.10.2018 г. /датата
на постъпване в Затвора – Л. / до 27.03.2020 г. /датата на подаване на ИМ/, изразяващо се в
дискриминационно отношение спрямо него. Г. е посочил, че е бил дискриминаран спрямо
лишените от свобода, изтърпяващи същото наказание при същия режим в затворите гр. в.,
гр. с. и гр. Ст. З.. Посочил е, че докато е бил в Затвора гр. в. е имал престой на открито от
1,20 часа, 1 час фитнес, 1,20 минути каре по здравословни причини. Давали му възможност
да работи и всеки ден да общува с други лишени от свобода - игра на шах, табла и карти,
като за целта се събирали в определена килия. Свиждането в Затвора - в. е било всяка събота
и неделя, а с молба и през делнични дни и във всеки почивен празничен ден. В Затвора - с.
лишените от свобода със същите присъди, при същия режим имали право на две карета от
1,40 часа престой на открито, всеки ден по 1,00 час за фитнес и всеки делничен ден по 2,00
часа клуб. Твърди, че в Затвора - Л. при изтърпяване на същото наказание, при същия режим
му е предоставен само 1,30 минути за престой на открито, а от 24.03.2020год., престоят е
намален на 1,00 час, като през почивните дни престоя е 1,00 час. Имал право на два дни
седмично по 2,00 часа клуб Свиждането в Затвора - Л. е два дни в месеца по 0,40 часа. Г. е
посочил в исковата си молба, че в периода 02.03.2020 год. - 07.03.2020 год. е бил принуден
да пие мътна вода, за което на 04.03.2020 год. е подал писмена жалба до Началника на
1
Затвора ...... и устно до ИСДВР. Ищецът счита, че това е нарушение на Закона за защита от
дискриминация, което го поставя в по-неблагоприятно положение спрямо лишените от
свобода в Затвора гр. в. и Затвора гр. с.. Г. моли да бъде установено извършеното
нарушение от администрацията на Затвора ......, изразяващо се в дискриминационен подход
на основание признак-личното му положение на лице изтърпявало наказание „лишаване от
свобода" като моли да се постанови решение, с което да се осъди Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията" да заплати обезщетение за вреди в размер на 30 000 лева от
нарушения на равенството в третирането, причинени от административна дейност -
действия и бездействия на ГДИН в периодите 16.10.2018 г. - 27.03.2020 г. и 02.03.2020 год. -
07.03.2020 год.
Постъпил е в срок писмен отговор от Г.Г. - процесуален представител на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията", упълномощена с пълномощно № Л-
4607/21.10.2019г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", по
която се твърди, че ищеца е постъпил в затвора в ...... на 16.10.2018г., преведен от затвора-в.,
търпи наказание доживотен затвор, наложено с присъда № 11/07.04.2003г. по НОХД №
14/2003 на Окръжен съд - Л. в сила от 25.04.2005г., при специален режим. В затвора в ...... е
разпределен да изтърпява наказанието си в 11гр., в която се разпределят осъдените на
„доживотен затвор" и „доживотен затвора без замяна". Начало на изтърпяване на
наказанието - 18.10.2002г. Със Заповед № Л-3905/18.09.2020г. на заместник главния
директор на ГДИН К.Ив. Г.. е преместен в затвора в гр. с. за доизтърпяване на наложеното
наказание. Преведен е в затвора - с. на 20.10.2020г. Счита исковете по чл.71, ал.1, т.1, т.2 и
т.З от ЗЗДискр са допустими, но неоснователни и излага съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 от ЗЗДискр., всяко лице, чиито права по този или
по други закони, уреждащи равенството в третирането, са нарушени може да предяви иск, с
който да поиска установяване на нарушението, осъждане на ответника да преустанови
нарушението и да се въздържа в бъдеще от подобни действия и заплащане на
обезщетение.Ищецът претендира установяване на извършени спрямо него действия на пряка
дискриминация по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр. Според легалното определение на пряка
дискриминация, дадено с нормата на чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр., тя е налице в случаите, в които
едно лице е третирано по-неблагоприятно, отколкото се третира, било е третирано или би
било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, въз основа на признак,
посочен в чл.4, ал.1 ЗЗДискр. или в друг закон, или международен договор, по който
Република България е страна. Съгласно дадената законова дефиниция, "неблагоприятно
третиране" представлява всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко
засяга права или законни интереси.За да се квалифицира нарушаването на правото на равно
третиране като пряка дискриминация, нормата на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. изисква неравното
третиране да бъде основано на един или повече от обективните признаци, посочени
неизчерпателно в тази разпоредба - пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
2
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние. Законът не разглежда
всяко неравно третиране като дискриминация, за което следва да се ангажира отговорността
на нарушителя. Поставянето на едно лице в неравнопоставено положение, в сравнение с
други лица, когато не се дължи на някой от признаците, посочени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., не
съставлява дискриминация и за подобно третиране не може да се носи отговорност по реда
на Закона за защита от дискриминация. Тъй като ищецът е посочил, че е бил поставен в
неравностойно положение от служители на затвора в сравнение с други лишени от свобода
при сравними и сходни обстоятелства, на основание на признак „лично положение", то
доказателствената тежест е за него. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. обръща
доказателствената тежест едва тогава, когато страната, която твърди, че е жертва на
дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице
дискриминация. Затова е необходимо е да се установи факта на неравно третиране, на
сравнимост на ситуацията, на защитен признак, както и на различието по този признак със
сравняваните лица, и второ - да се докажат факти, от които може да се направи обосновано
предложение за възможно осъществяване на неравно третиране поради защитен признак, т.е.
за причинна връзка между спорното третиране и защитения признак.
Твърди, че в затвора в ...... свижданията се провеждат по график, определен със заповед
на началника на затвора. Видно от справката, извадена от Информационната система
„Изпълнение на наказанията" /ИСИН/ в периода от 10.11.2018г. до 10.10.2020г. като К.Ив.
Г.. е провеждал редовно свиждания. Т.е. администрацията на затвора в ...... е създала
условия и е осигурила необходимия ред и организация за провеждане на свиждания на
лишените от свобода с техните близки, не по-малко от 2 пъти месечно.
Твърди още, че в затвора - Л. на осъдените на „доживотен затвор" и „доживотен затвор
без замяна" е осигурен по 1 час и 30 минути престой на открито, съгласно заповеди на
началника на затвора за разпределяне времето на лишените от свобода в денонощието-
Заповед № Л-553/20.05.2020г., Заповед № Л-721/17.06. 2019г., Заповед № 1353/04.10.2017г.
на началника на затвора - Л./. На мястото за престой на открито са монтирани спортни уреди
- осигурени са условия за желаещите да тренират /писмо с peг. № 5499/09.06.2020г. на
ГДИН, докладна записка с peг. № 2688/03.062020г., докладна записка с peг. №
1149/10.03.2020г. на затвора-Л./. Твърди още,че в съответствие с разпоредбата на чл. 86, ал.
1 от ЗИНЗС на лишените от свобода в затвора - Л. е осигурен престой на открито не по-
малко от един час на ден; осигурена е възможност за провеждане на свиждания с близките
им не по-малко от два пъти месечно. Конкретната продължителност на престоя на открито,
редът и организацията за провеждане на свиждания се определят от началника на всеки
затвор. Изисквания за това в нормативната уредба няма. Или счита, че не е налице
визираното по § 1, т.7 от ДР на ЗЗДискр., неблагоприятно третиране-акт, действие или
бездействие, което пряко или непряко засяга права и законни интереси. Регламентираните
от закона права на К.Ив. Г.. по никакъв начин не са нарушени. Той не е третиран по-
неблагоприятно в сравнение с други лишени от свобода. Неоснователен е и предявеният иск
за обезщетение за причинени вреди, тъй като не само не е налице дискриминационно
3
отношение спрямо ищеца, но и не са възникнали вреди, в резултат от твърдяното
дискриминационно отношение, нито е налице пряка връзка между евентуално проявено
неравно третиране и твърдяни от ищеца вреди. Не са налице елементите на фактическия
състав по чл.1, ал.1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за присъждане на претендираното от ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на дискриминационно
третиране от страна на администрацията на затвора - Л. при и по повод изпълнение на
административна дейност, поради което исковата претенция се явява неоснователна и
недоказана и моли да бъде отхвърлена и на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, да се присъдят в
полза на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 300.00 /триста/ лева,
съобразно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК, представил проекто – доклад,
разпределил доказателствената тежест по иска.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, се явява лично и поддържа иска си чрез
адв. М., която в ход по същество заявява, че е основателен и доказан както по основание
така и до пълен размер и моли да се уважи ИМ като според нея безспорно са доказали
твърденията с разпитаните свидетели и събрани доказателства.
Ответникът, редовно призован, не се представлява в производството. Прилага се
писмено становище чрез юриск. Г.Георгиева, с която моли да се отхвърли иска и им се
присъдят разноските по делото.
От допуснатите,приети и вложени по делото писмени доказателства, разпитаните по
делото ищцови свидетели: В., Х., от процесуалните становища на пълномощниците и
изявленията на ищеца, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и
обусловеност, съдът прие за установено следното :
Не е спорно, че Г. постъпва в Затвора-Л. за периода от 16.10.2018г. /преведен от
Затвора – в., където изтърпявал наказание „доживотен затвор“, наложено с присъда №
11/07.04.2003г. по НОХД № 14/2003 на Окръжен съд - Л. в сила от 25.04.2005г./ до
20.10.2020г. , когато по негова молба е преведен в Затвора – с./. Разпределен е в 11 гр., в
която са осъдените на „доживотен затвор" и „доживотен затвора без замяна", на специален
режим от 26.07.2017г./ ответника посочва,че с Определение №522/26.07.2017г. по ЧНД
433/2017 по описа на ВрОС, режима на изтърпяване на наказанието доживотен затвор по
присъда №14/2000 г. на ОС – Л. , по предложение на Началника на Затвора – в. е заменен от
„строг“ на „специален“, което се потвърждава и от досието му при МП ГД“ИН“.
Приложена е и справка свиждания за периода и внесена храна /стр.95 – 96/; заповеди, с
които се уреждат твърдяните права в отделните затвори; отговори по негови жалби във
връзка с правото му на такива.
Целта на ЗЗДискр е установяване и санкциониране всяко поставяне в неравностойно
положение според признаците, изброени в чл.4, ал.1 от Закона и се се твърди, че в случая се
дължи на личното му положение на изтърпяващ наказание доживотен затвор при специален
режим.
4
В изпълнение на исканията на ищцовия процесуалния представител и за доказване на
дискриминация по отношение на него в сравнение с другите лишените от свобода, при
същия режим, в гр. в., с. и Ст. З., са изискани конкретни доказателства, от които е видно как
са организирани конкретните права по чл.86 ЗИНЗС в различните институции за
изтърпяване на същото наказание: Лишените от свобода имат право на:
1. престой на открито не по-малко от един час на ден;
2. свиждания не по-малко от два пъти месечно.
На осъдените на „доживотен затвор" и „доживотен затвор без замяна" за процесния
период 16.10.2018г. – 27.03.2020г. , в затвора – Л. е осигурен по 1 час и 30 минути престой
на открито, съгласно заповеди на началника на затвора за разпределяне времето на
лишените от свобода в денонощието-Заповед № Л-553/20.05.2020г.-от 09,00-10,30ч., Заповед
№ Л-721/17.06.2019г.-от 09,00-10,30ч., Заповед № 1353/04.10. 2017г.- 09,00-10,30ч./стр.47-
49/. Не се доказва твърдението за намаляването на продължителността му от 24.03.20г. на
един час с конкретна заповед като се има предвид, че това е периода на обявена извънредна
епидимиологична обстановка в страната. Установи се от гласните доказателстна, че същия е
бил съвместяван с фитнес на открито с уреди, поставени на карето, на което е било
определено за 11 група, от което не се е намирал достъп до затворническата лафка, а
посещението до нея е бил възможен два, три пъти седмично с възможност за предварително
посочване на продукти. Отделно изграден фитнес и клуб през по-голяма част от процесния
период не е имало.
Организацията на свижданията за периода е извършвана по заповеди като към
постъпването е в сила №988/08.08.2018г., съгласно която са определени 2 броя свиждания от
14,00 часа на четири възможни дати като за отделните групи посетители са въведени часове
или в случая е могъл да бъде посещаван 14,45 часа и 15,45 часа, а за същата група в събота
свижданията са се провеждали от 09,45 часа като на 26.12.18г. за тях е била за времето от
09,00 часа до 16,00 часа – отпаднала възможност по заповед №1411/20.11.18г. В определени
празнични случай, април, май, декември е имало възможност за 3 броя свиждания като и
продължителността е била по – голяма. Не е могло с молба и в друг ден да се провеждат
същите според свидетеля Х., каквато възможност с молба е имало във в. и дори през
седмицата, поради което с приятелката на Г., пътуваща от с. не е могла да осъществи
свиждане и впоследствие се осуетили и плановете на Г. за брак с нея поради тези
препятствия. Потвърди още, че продължителността ме е 40 мин., намалена в пандемията, но
се организирали групи по няколко човека и се изчаквали и по този начин и с баща му,
трудно предвижващ се не е могъл да осъществят свиждане след малко закъснение. Заяви,
че Г. не се е ползвал от т.нар. „удължени свиждания“, и лични, свързани с т.нар. „награди“,
до които имали достъп така наречените „доносници“.
Съгласно чл. 87 от ЗИНЗС, лишените от свобода могат да получават и четат вестници,
списания и книги и да изучават чужди езици. Те могат да слушат радиопредавания и да
гледат телевизия по ред, установен от началника на съответното място за лишаване от
свобода. В тази връзка са документите на стр. 72 – 81, съдържащи информация,че от
5
04.03.2020г. на територията на 11 група функционирал клуб по интереси, в който може да се
извършва работа с компъотър, игри на табла, шах, гледане на телевизия, филми, беседи по
исторически събития – 2 пъти в седмица по 2 часа, а в сряда с религиозни представители, а
според свидетеля Х. такъв клуб е имало във в. от 2005 – 2006г., а в с. имал право на
ежедневното му ползване.По твърдение на свидетеля В. в килията на ищеца е бил монтиран
телевизор, а според писмо по делото – затвора е снабден с телевизия Булсатком на цялата
територия и е възможно по график да се гледа. Потвърдждават се изявленията на същия
свидетел,че с ищеца са писали множество жалби за уеднаквяване на положението на
затворниците , тъй като в Л. са имали право само на престой на открито, през който може да
се играе табла шах и на библиотека, която не се актуализирала
За с. като изхождаме от Заповед №85/28.01.2021г. В сравнение - в. за периода
м.септември – м.юни: не по-малко от един час на открито е бил престоя, а през останалите
месеци по един час и двадесет минути /стр.51; Ст. З. – всеки ден по два пъти с
продължителност по 1 час; с. , където ищеца е пребивавал от 22.05.19г. до 24.07.19г. за
лечение на територията на СБАЛЛС–13,00-14,30; 14,40 – 16,00ч. /стр.64/ и от 28.01.20 до
31.01.20г. на територията на първа група, а за останалия период /стр.56 и сл./.
За създадените по-добри условията на пребиваване на открито,отдих , фитнес зали и
други културни дейности, продължителност и свиждания във горепосочените затвори във в.
,Ст. З. и с., свидетелства и В., пребивавал през различни периоди от процесния и на тези
места .
По тези ангажирани от ищеца писмени и гласни доказателства, събрани по наведените
му твърденния в исковата молба, съдът не следва да извършва подробен сравнителен анализ
между отделните затворнически институции, тъй като практиката е категорична, че
сравнението следва да се прави с другите лица с такова качество, а именно изтърпяващите
наказанието си в същия затвор и в случая дори по възможност в същата група. В трайната
съдебната практика на ВКС-Решение №101/02.08.21г. по ГРД №1871/20г. ,4 Г.О., относно
възможността лишените от свобода, настанени в различни пенитенциарни заведения да
бъдат субект на сравнение, при твърдения за неравностойно третиране, се приема, че за да е
налице дискриминация по някой от признаците на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., следва да се направи
сравнение между начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно
положение. Когато обаче разликата се основава на обективни обстоятелства, които са
различни от защитените признаци на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. - не е налице дискриминация. По-
неблагоприятното третиране на лишени от свобода, в зависимост от това в кое
затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред предвидените в чл. 4, ал. 1
ЗДДискр. или друг закон признаци, поради което не представлява дискриминация по
признак лично или обществено положение. Всеки затвор осигурява различни условия за
живот на осъдените, които разлики са обективно обусловени от редица обстоятелства,
водещи до различни битови и организационни условия. Ето защо, не може да се приеме, че
изтърпяващите наказание в даден затвор лица се намират при "сравними сходни
обстоятелства" с изтърпяващите наказание в друг затвор. Следователно, в подобни
6
"сравними сходни обстоятелства" ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи
същото наказание в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценката дали
е налице спрямо него дискриминация по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. Т.е при тази практика следва
логичния извод за неоснователност на иска на основание ищцовите твърдения.
В хода на делото са събрани гласни доказателства и в насока положението на Г.
спрямо други лица със същия режим и наказание в затвора Л. – свидетеля В., потвърди, че
като го докарали бил въдворен в 108 килия, където е бил и той известно време и му е
позната, на първия етаж – най тежкия коридор в Затвора Л. където били болните,
краставите, наказателните килии, където изолирали нарушителите, за чуждата делегация и
две за психично болни и неадекватни, като го зачислили към 11 група на доживотно
осъдените от втория етаж. Обясни, че горе са 6 килии по 12 кв.м. с населеност около 50% с
по три легла, обикновено по двама, който желаел може да е по един, а може и по трима като
били големи килии с голяма нормална маса и столчета за хранене, закрита тоалетна с врата,
стени от пода до тавана с прозорец. Твърди,че на втория етаж си говорили по между си, а те
можели само да си викат на първия етаж. Килията на Г. се намирала в близост до колелото
при голям шум от отваряне, затваряне на 8-10 врати, денонощно ползващи се, със звънец,
който постоянно звънял, освен това на първия етаж минавали тръби – мръсен канал на три
етажа се събирала водата и през няколко минути шуртяла водата като я забравяли и шуртяла
по цял час. Самата килия била малка и преградена с решетка до тавана, която изяждала
пространството и стъпало около 30 см., на която са били монтирани маса и телевизор като
тоалетната му е до самото легло, оградена с ламарина от леглото и заемаща метър и
половина от килията, която се падала и срещу шпионката и можело да бъде наблюдаван,
нямало аспирация, а на втория етаж било съвсем спокойно и имало и гледка, проветрявало
се и дрехите горе съхнели. И двамата свидетели са категорични, че лоста и успоредката
били несъобразени с неговите килограми в сравнение с тях и трябвало някой да го повдига
или да си подрежда тежести за да се качи и той ползвал само лежанката, на която се
изчаквали, а тежестите били и с дефект и се въздържали въобще всички да ги ползват за да
не си наранят ръцете. Въпросните уреди били инсталирани и на карето за престой на
открито и така се съвместявали и двете неща.
Или в подобни "сравними сходни обстоятелства", ищецът се намира единствено с
лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в затвора – ...... и само сравнението с
тях е от значение за преценката дали е налице спрямо него пряка дискриминация по смисъла
на чл. 4, ал. 2 ЗЗДиск. Но твърдения в такава насока по ИМ не са направени и указания
съдът не е далуказания на ответника при разпределението на доказателствената тежест - да
доказва, че не го е третирал по различен начин от останалите лишени от свобода при същия
режим в Затвора Л.. Въпроса за включването в петитума на иска и за отношението
администрацията към Г. спрямо лишените от свобода в последния е поставен от
пълномощника му под формата на изменение и разискван от съда едва в първото по делото
заседание като съдът е съобразил и изложеното в първоначалната искова молба вх.
№1339/27.03.2020г. и в уточнененатато и не го е допуснал.
7
По обстоятелствената част са въведени твърдения за друго дискриминационно
отношение-Г. бил принуден нееднократно да пие мътна вода в Затвора-Л. за периода от
02.03.2020–07.03.2020г., за което и подал жалба до Н-ка на Затвора от 04.03.20г.,че за
пореден път от чешмата тече мътна вода и никой не го информира за това като е
информирал постовия надзирател и му я е показал. Поставил е въпроса и до
администрацията като е посочил,че много пъти му се е налагало да пие мътна вода или да не
пие въобще, на която му е отговорено с докладна записка от ИСДВР Лишев,че не е имало
авария и от други лишени от свобода, ползващи същата, нямало опласвания и от другите ДЗ
от Н-к сектор ФЛРК Крумов, че водата била с такова качество за целия град и имало
минерална вода на затворническата лафка, която можели да си закупят. Както и ,че му са
били отправени репликите:“Да си бил стоял в къщи като не искал да пие мътна
вода“.Според свидетеля Х. тези аварии ставали след обед, а имали достъп до същата само
след престоя на открито, два, три пъти седмично, но като се случило това са им отказвали,
включая и на него достъп до лафката за вода, поради което Г. имал разстройство в стомаха
от питата чешмяна, която показал мътна в шише на постовия. Потвърди,че и той бил търпял
това положение , т.е за всички в Затвора-Л. водата е била еднаква. Но и в това отношение
отново се твърди, че същото го е поставило в по-неблагоприятно положение спрямо
лишените от свобода в Затвори в. и с./стр.80/, т.е иска се и си доказва сравнение със
положението в тях. Затова съдът, позовайки се отново на горецитираната съдебна практика
прие, че и това твърдение за дискриминационно отношение към ищеца на основата на
личното му положение следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано.
По иска по чл.71,ал.1,т.3 ЗДискр.:
Предпоставка за уважаването на този иск е да бъде установяно дискриминационно
поведение от страна на ответника, изразяващо се в неравностойно третиране на ищеца,
основано на наказанието, което изтърпява в сравнение с положението в останалите три
Затвора. Предвид изводите на съда, че не се установява такова нарушение, предявения
осъдителен иск също следва да бъдат отхвърлен като неснователен и недоказан .
При тези съображения исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани.
По разноските:
Ответната страна претендира разноски в размер на 300,00 лева по ЗПП.
С оглед резултата по делото, съдът счита, че на ответната страна се дължат разноски, а
именно – за юрисконсултско възнаграждение. При определяне на размера му, съобрази, че в
решение № 192/25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че нормата
на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр. е аналогична на чл. 83 от ГПК, чл. 359 от КТ и др., съгласно
които разпоредби ищците не внасят държавни такси по делото, а разноските се поемат от
бюджета на съдебната власт. Правилата уреждат отношенията на ищците с фиска, но не ги
освобождават от задължението да възстановят на насрещната страна по спора направените
разходи, когато искът е изцяло или частично неоснователен. Тези разходи на страната, в
чиято полза е разрешен спорът, само защото е имала процесуалното положение на ответник,
8
не могат да останат за нейна сметка, нито да се възстановяват от държавата. Нормата на чл.
75, ал. 2 от ЗЗДискр. улеснява достъпа до правосъдие на пострадалите от дискриминационни
действия, но не предвижда изключение от общия принцип за възстановяване на сумите, с
които е намалена имуществената сфера на страната по повод съдебното производство, щом
съдът е отсъдил по спора в нейна полза. С оглед на това и предвид фактическата и правна
сложност на делото, извършваните от ответната страна процесуални действия, следва да
присъди в полза на въззиваемата страна разноски в размер на 80, 00 лева, т.е в минимален
размер за юрисконсултско възнаграждение, съгласно минимума, определен в разпоредбата
на чл. 23, т. 4 от Наредба за заплащането на правната помощ, а до пълния претендиран
размер, следва да се отхвърли претенцията.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от К.Ив. Г.., ЕГН**********, настоящ адрес и адрес за
кореспонденция: Затвора ......, чрез процесуалния му представител: А.Д. М. Адвокат при АК
Л.; Адрес за кореспонденция, гр. Л., против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА"-гр. с., на осн. чл.71,ал.1,т.1 и т.3 ЗЗДискр искове, да бъде установено
извършеното нарушение от администрацията на Затвора ...... по отношение на К.Ив. Г.., с
горните данни, изразяващо се в дискриминационен подход на основание признак-личното
положение на лице изтърпявало наказание „лишаване от свобода", както и да се осъди
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" да заплати обезщетение за вреди в размер на
30 000 лева от нарушения на равенството в третирането на основание „лично положение“,
причинени от административна дейност - действия и бездействия на ГДИН в периодите
16.10.2018 г. - 27.03.2020 г. и 02.03.2020 год. - 07.03.2020 год., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА К.Ив. Г.., с горните данни , да заплати на ГДИН – с. , сумата 80,00 лева –
разноски по делото за юрисконсулт, а до пълния претендиран размер на сумата 300,00 лева,
отхвърля претенцията като неоснователна и недоказана.
Решението подлежи на обжалване пред ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
9