№ 565
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20211001001202 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Н. Й. К., ЕГН
********** срещу решение № 264 609/09.07.2021 г. по гр.д. № 6936/2019 г. по
описана СГС, ТО, 17 състав с което е обявен на основание чл. 216, ал. 1, т. 2
от ДОПК сключения на 26.10.2018 г. между „Енерджи груп 2003“ ЕООД,
ЕИК ********* и Н. Й. К. договор за прехвърляне на вземане вместо
изпълнение на дълг, с което „Енерджи груп 2003“ ЕООД прехвърля на
въззивника вземането си в размер на 997 090, 74 лв. за което се води т. д. №
38/ 2017 г. на ОС – Търговище, вместо изпълнение на част от парично
задължение в размер на 44 000 лв., произтичащо от договор за правна помощ
от 26.10.2018 г. чрез прихващане на част от паричното задължение от 90 000
лв. до този размер, за недействителен по отношение на държавата,
представлявана от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при
ТД на НАП, София.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и необосновано,
постановено при нарушение на материалноправните разпоредби и
процесуалния закон.
Поддържа, че вземанията на ищеца по сочените ревизионни актове не
1
били установени по размер, тъй като сумата по тях не съвпадала с
представените справки от НАП по изпълнителните дела и не ставало ясно, на
колко точно възлиза дълга на „Енерджи груп“ ЕООД. Отсъствието на
конкретика за непогасените задължения на длъжника, затруднявали защитата
на ответница, в т. ч. и относно възможността да релевира възражения за
погасителна давност.
Противопоставя се изложените от съда мотиви, че като цесионер,
ответницата не може да се брани с възражения, основаващи се на
отношенията между кредитора и неговия длъжник, както и да твърди, че
ищеца злоупотребява с права, като не насочва изпълнение към друго
имущество на длъжника.
Излага разбирането, че не е налице липса на еквивалентност на
престациите по атакуваната сделка, защото прехвърленото вместо изпълнение
вземане било спорно към датата на прехвърлянето му 26.10.2018 г. – предмет
на висящо съдебно производство. След като не било установено с влязъл в
сила съдебен акт, не можело да е налице предположение за евентуална вреда
на фикса, чрез намаляване имуществото на длъжника.
Оспорва съображенията на съда, че по делото не било доказано
осъществено процесуално представително, съгласно договора за правна
помощ, за погасяване на задължението за възнаграждение по който, било
прехвърлено процесното вземане от Община Попово. Твърди, че факта на
процесуално представително от адв. К., въобще не бил спорен по делото,
поради което и не били ангажирани доказателства. Същевременно, от
представената по делото ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ на ответницата, било
видно, че процесния адвокатски хонорар, с който била прихваната цената по
договора за цесия е деклариран, като доход по изпълнена сделка.
Настоява, че по делото не е установен факта, че сделката е
предназначена да увреди кредитора в лицето на НАП. Новият собственик и
управител на ответното дружество, никога не бил уведомяван за
съществуващи и висящи задължения към НАП на дружеството, нито
съществувал публичен регистър със задълженията към НАП, от който да се
осведоми, за да е наясно, че дружеството е длъжник на държавата.
Ответникът по жалбата НАП я оспорва и моли решението да бъде
потвърдено.
2
Твърди, че НАП не е сочил противоречиви данни относно размера на
публичните задължения на „Енерджи груп 2003“ ЕООД, чийто общ размер,
формиран от установени с ревизионните актове и с подадените от
дружеството декларации, възлизал на сумата от 477 708, 98 лв., съгласно
представената по делото справка.
Поддържа развиваната пред първоинстанционния съд теза, че е налице
увреждане на кредитора с оглед получената с превод от ЧСИ от ответницата
сума в размер на 1 153 856, 69 лв., вместо изпълнение на парично задължение
в размер на 44 000 лв. по договор за правна помощ от 26.10.2028 г., като по
този начин К. съдействала на ответното дружество да избегне
принудителното изпълнение от страна на кредитора НАП върху вземането на
длъжника от община Попово.
„Енерджи груп 2003“ ЕООД не изразява становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, в установения от закона срок и от легитимирано да обжалва лице, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени доводите на страните и при съвкупна преценка на
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът поддържа легитимацията си на кредитор с доводите, че има
вземания към „Енерджи груп 2003“ ЕООД, произтичащи от ревизионен акт №
**********/30.05.2012 г. за установени публични задължения за заплащане
на ДДС за периода 01.01.2007 г. – 31.03.2011 г. и по ревизионен акт №
**********/28.10.2013 г. за установени публични задължения за заплащане
на ДДС за периода 01.04.2011 г. – 30.06.2013 г., както и от задължения по
декларации, като общия размер на задълженията към 23.05.2019 г. възлизал на
сумата в размер на 432 779, 62 лв. Посочените ревизионни актове са
представени по делото, ведно с доказателства за надлежното им връчването и
при отсъствието на доказателства за отмяната им, съдът приема, че те са
влезли в сила.
По делото са приети като доказателства постановления за налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК от
които става ясно, че за вземанията, включая по процесните два ревизионни
актове, са предприемани последователно всяка година действия по
3
принудително изпълнение, чрез налагане на запори върху движими вещи,
върху вземания на дружеството от трети лица и от банки, като последното
постановление за налагане на обезпечителни мерки е от 10.05.2016 г. за
налагане на запор върху притежаваните от длъжника ценни книжа, вписани в
регистъра на притежателите на финансови инструменти в Централния
депозитар. Видно от справка за задължения към 27.05.2019 г., предхождаща
датата на подаването на исковата молба – 28.05.2019 г., в която подробно са
индивидуализирани неплатените задълженията на „Енерджи груп 2003“
ЕООД, неплатените такива след проведеното принудително изпълнение са на
стойност 20 973.28 лева по ревизионен акт № **********/30.05.2012 г. и по
ревизионен акт № **********/28.10.2013 г. – 97 987, 38 лв.
От представеното по делото споразумение сключено на 07.05.2014 г.,
между участниците в „Сдружение Красиво Попово“ ДЗЗД, към споразумение
за консорциално сдружение от 12.07.2010 г., страните по него са се
споразумели, че във връзка със сключения с Община Попово договор от
29.11.2010 г., неизплатената от възложителя сума в размер на 764 022, 49 лв.
по подробно описани фактури, ще бъде изплатена само на съдружника
„Енерджи груп 2003“ ЕООД, за изпълнените от него СМР и сторени разходи.
С договор по реда на чл. 99 ЗЗД, „Енерджи груп 2003“ ЕООД е
прехвърлило на 26.10.2018 г. на Н. Й. К., посочените вземания от Община
Попово в размер на 764 022, 49 лв., срещу погасяване до сумата от 44 000 лв.
на дълг, целия в размер на 90 000 към цесионера, представляващ адвокатски
хонорар по договор за правна помощ от 26.10.2018 г. за образуваното и
воденото от адв. К. т.д. № 38/ 2017 г. по описа на Окръжен съд – Търговище
до приключването му пред всички инстанции. Предмет на делото е вземането
на „Сдружение Красиво Попово“ ДЗЗД в размер на 764 022, 49 лв. ведно с
лихва за забава за периода от 02.05.2014 г. до 01.05.2017 г. в размер на
233 068, 25 лв. и за което участниците в сдружението са постигнали съгласие
да бъде изплатено само на „Енерджи груп 2003“ ЕООД, съгласно посоченото
по – горе споразумение от 07.05.2014 г. Изключая иска по чл. 86, ал. 1 за
сумата от 7 751, 73 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от
25 383, 05 лв. за периода от 02.05.2014г. до 03.05.2017 г., производството по
делото е приключило на 18.03.2020 г., като предявените искове са уважени до
сумата от 738 639, 44 лв. главница и 233 680, 25 лв. лихви за забава. За тези
4
суми на 08.04.2019 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изп. д. № 478/ 2019 г. по описа на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ с
район на действие ОС – Търговище. На 03.05.2019 г. по изпълнителното дело
е постъпила сумата в размер на 1 153 856, 69 лв.
С молба от 08.05.2019 г. Н.К. е отправила искане до съдебния
изпълнител, с оглед договора от 29.11.2018 г. за прехвърляне на вземане от
„Енерджи груп 2003“ ЕООД, събраните по изпълнителното делото суми да
бъдат преведени по посочената от нея банкова сметка, тъй като тя е титуляр
на вземането.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Общите предпоставки за недействителност по реда на чл. 216, ал. 1 от
ДОПК, изискват, вземанията на държавата да бъдат за установени публични
задължения, произтичащи от декларации за дължими вноски и данъци или в
резултат на проведени ревизии и указаните в разпоредбата сделки, да бъдат
сключени след датата на деклариране или установяване на публичното
задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия.
По делото, ищецът твърди, че длъжникът „Енерджи груп 2003“ ЕООД
има непогасени публични задължения, установени с влезли в сила два
ревизионни акта и декларации. Събраните по делото доказателства изцяло
подкрепят твърдението за наличието на непогасени от длъжника задължения
по визираните ревизионни актове.
С отговора на исковата молба, ответницата Н.К. е направила
възражение за погасяване по давност на всички вземанията на НАП по
ревизионните актове от 2012 г. и 2013 г. за сумата от 183 881 01 лв. САС не
споделя мотивите на първоинстанционния съд, че възражението на
ответницата е недопустимо, тъй като от една страна, тя не е страна по
правоотношенията с НАП, а от друга, съобразно приетото с Тълкувателно
решение № 2/ 2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, по исковете по чл. 216,
ал. 1 ДОПК не могат да се обсъждат възражения за прилагане института на
погасителната давност.
Възражението за погасителна давност е правозащитно възражение
срещу процесуалната легитимация на ищеца, поради което и може да бъде
релевирано от всеки един от ответниците по иска, а не само от длъжника.
5
Едновременно с това, съобразно даденото с решение № 60 122 от
29.10.2021 г. по т. д. № 1256/ 2020 г., ТО, ВКС, разрешение, в производството
по иска по чл. 216, ал. 1 ДОПК възраженията за давност са допустими. Този
извод следва от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 216, ал. 1
ДОПК, според която недействителни по отношение на държавата, съответно
общините са сключените от страна на длъжника след датата на установяване
на публичното задължение, съответно на връчване на заповедта за възлагане
на ревизия, изчерпателно изброени правни сделки и действия. Законодателят
е имал предвид като предпоставка за основателността на специалния
отменителен иск, уреден в полза на държавата и общините, с цел
обезпечаване събирането на публични задължения, именно наличието на
конкретни такива задължения, а не на публични задължения изобщо. Този
извод следва и от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 216, ал. 1
ДОПК - в раздел Трети на глава 25 - Принудително изпълнение, в която
глава, още в първите разпоредби на чл. 209 ДОПК се уреждат като
изпълнителни основания по ДОПК конкретни актове за установяване на
конкретни, публични по своя характер, вземания. Затова, съдът е длъжен да
разгледа и да се произнесе по наведеното надлежно в процеса възражение за
погасяване по давност на конкретните задължения и това е така, доколкото
в чл. 168, т. 3 ДОПК като един от начините за погасяване на публичното
вземане е уредено именно погасяването му по давност.
Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5 годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, а съобразно ал. 2 от цитираната разпоредба, изтичането на 10
годишен давностен срок, погасява всички публични вземания, независимо от
спирането или прекъсването на давността.
В случая, вземанията по ревизионен акт № **********/30.05.2012 г. са
за установяване на публични задължения за периода 01.01.2007 г. –
31.03.2011 г. и за частта от тях, а именно, възникналите през периода от
01.01.2007 г. до 31.12.2008 г., съобразно чл. 171, ал. 2 ДОПК, вземанията са
погасени по давност. Същевременно, останалата част от вземанията по
посочения ревизионен акт, а именно, за задължения възникнали през периода
от 01.01.2008 г. – 31.03.2011 г., както и за вземанията по ревизионен акт №
6
**********/28.10.2013 г. за публични задължения възникнали за периода
01.04.2011 г. – 30.06.2013 г., давността не е изтекла, тъй като съобразно чл.
172, ал. 2 ДОПК, давността се прекъсва с налагането на обезпечителни мерки,
като след прекъсването й, започва да тече нова давност. Съобразно
доказателствата по делото, след влизане в сила на процесните два ревизионни
акта, за вземанията по тях, всяка година от публичния изпълнител са налагани
с постановления, обезпечителни мерки, като последното постановление е от
10.05.2016 г. за налагане на запор върху притежаваните от длъжника ценни
книжа, вписани в регистъра на притежателите на финансови инструменти. По
този начин давността е била своевременно прекъсвана и към датата на
предявяване на иска, тя не е изтекла. Ето защо, налице са съществуващи
вземания на ищеца за установени публични задължения на длъжника
„Енерджи груп 2003“ ЕООД по процесните два ревизионни акта и с това е
изпълнена материалноправната предпоставка на чл. 216 ДОПК, относно
легитимацията на ищеца, като кредитор по специалния иск.
Според основанието на което се атакува сделката, а именно, по реда на
чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, от значение е само, даденото по сделката, сключена
след установяване на задълженията, значително да надхвърля полученото, а
не и факта, дали сделката е предназначена да увреди кредитора. В случая,
цената на прехвърленото вземане, многократно /почти 20 пъти/ надвишава
цената на погасеното задължение по договора за процесуално
представителство с ответницата, поради което, съдът приема, че то е
значително. Несъстоятелен е доводът, че вземането не е съществувало към
датата на сключване на договора за цесия, затова и уговорената насрещна
престация /цената на вземането/ е в такъв занижен размер. Основание за
вземането от Община Попово са извършените СМР и издадените въз основа
на това фактури, обективиращи задължението на общината за заплащане на
възнаграждение. За да бъде предмет на цесия, не е задължително, вземането
да е установено със сила на присъдено нещо, каквато то има след
приключване на съдебното производство. Само за пълнота, в конкретната
хипотеза, предявените срещу Община Попово искове са уважени, с
незначителна разлика в материалния интерес.
Неприемлив е и аргумента, че вземането от длъжника било „рисково“ и
това било в основата на огромната разлика с цената на погасения с него дълг.
Разпоредбата на чл. 100 ЗЗД отчетливо сочи, че ако прехвърлянето е
7
възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на
прехвърлянето. Доколкото нормата е диспозитивна, то страните могат да
договорят, че цедентът няма да отговаря за съществуване на вземането и
тогава, той няма да дължи обезщетение за вреди, но той не може да се
освободи от задължението си да върне платената цена. Следователно, за
хипотезите на „рискови“ вземания е предвиден законов ред, по който цедента
е защитен и той е посредством обезщетение и връщане на заплатената цена, а
не чрез уговарянето на неравностойни престации. В допълнение, ответницата
е адвокат и с оглед твърдението, че лично тя е инициирала съдебното
производство, т. е. разполагала е с всички доказателства и е представлявала
„Енерджи труп 2003“ ЕООД по делото, същата е имала юридическата
грамотност да прецени риска, в каква степен иска е възможно да бъде
отхвърлен, за да не договори като „еквивалентна“ двадесет пъти по – ниска
покупна цена на вземането, спрямо действителната му стойност.
По изложените съображения, с оглед факта, че са установени всички
елементи от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, съдът намира, че
иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК е основателен и следва да
бъде уважен, поради което и предявения като евентуален, иск по реда на чл.
216, ал. 1, т. 4 ДОПК не следва да бъде разглеждан. Като е достигнал до този
извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
По направените по делото разноски:
При този изход на спора, Н. Й. К. следва да заплати на НАП разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 150
лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264 609/09.07.2021 г. по гр.д. №
6936/2019 г. по описана СГС, ТО, 17 състав.
ОСЪЖДА Н. Й. К. , ЕГН ********** да заплати на Национална
агенция по приходите разноски пред САС в размер на 150 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
при условията за допустимост по чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9