Решение по дело №319/2019 на Окръжен съд - Ловеч

         Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

                                      гр.Ловеч, 03.06 2019 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и деветнадесета   година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгения Павлова

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: Йовка Казанджиева

                                                                Пламен Пенов

 

 

като разгледа докладваното от съдия Казанджиева

Вгр. Д. № 319 по описа на съда за 2019 година,

за да се произнесе, съобрази:

        

Постъпила е жалба вх. № 3492/15.05.2019 г. от  ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, чрез адвокат Г. – САК, съдебен адрес ***, длъжник по изп. дело № 20198790400599, с която моли настоящата инстанция да отмени Постановлението за разноски, в частта за прието адвокатско възнаграждение. Намира същото за прекомерно, предвид правната и физическа сложност на конкретното изпълнително производство. Сочи, че застрахователното дружество е лицензирано такова, с публични сметки, поради което е било достатъчно да се поиска запор на банкови сметки, за удовлетворяване на вземането. Излага, че по делото липсват доказателства, за извършени от процесуалния представител на взискателя действия, освен подаването на молбата за образуване на делото. С оглед на това счита, че на същия се дължи възнаграждение само за образуване на делото съгласно Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет. В тази връзка посочва и факта, че по делото липсват и доказателства, установяващи плащането на възнаграждението.

         При горните мотиви моли настоящата инстанция да намали размера на претендираните от взискателя разноски, представляващи адвокатски хонорар до размера на 200 лева съгласно чл. 10 във връзка с чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 и Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОС на ВКС. Алтернативно прави искане съдът да намали размера на претендираното адвокатско възнаграждение до минимума, определен в Наредба № 1 и да присъди направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение, съгласно посочената Наредба.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК е постъпило становище от А.Г.Л. ***, чрез пълном.-адв.Б.-ЛАК, в което посочва, че жалбата е неоснователна. Счита направеното възражение за прекомерност на размера на разноските за адвокат за несъставомерено, тъй като приема, че това основание следва да се обсъжда, в случаите, когато този размер е определен над минималните размери, определени в „Наредбата за  минималните размери на адвокатските възнаграждения".  Излага, че в конкретния случай размерът на възнаграждението е определен на база на посочения материален интерес, който е определен като обща сума от главница и лихви към момента на завеждане на изпълнителното производство и е 26 915,62 лева. Освен това намира за несъстоятелен и второто възражение в жалбата. Излага, че ако застрахователното дружество е платило доброволно присъдената сума, не би имало нужда от завеждане на делото и присъждане на разноски. С оглед на това приема, че длъжникът сам е станал причина за образуване на изпълнителното дело, поради което следва сам да поеме разноските, в минимален размер, така, както са претендирани. Сочи, че и за изразеното в настоящото становище длъжникът следва да заплати сумата от 1223,05 лева на основание  чл. 7 ал. 2 от посочената по-горе Наредба.   

При горните съображения моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на длъжника , като присъдени към задължените му и сумата от 1223.05 лева , определена по горепосочения начин за допълнителна защита и съдействие по делото извън размера на минимално определените с наредбата плащания за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ПЧСИ Христо Христов при ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879 в КЧСИ. Същият посочва , че в  кантората на ЧСИ Велислав Петров, peг. № 879, с район на действие Окръжен съд Ловеч, адрес: гр. Ловеч, бул."България" № 5, ет. 2, тел. 068 699 460; 0875 308 460, по молба на А.Г.Л., със съдебен адрес:***,; съдебен адрес:***, чрез адв. М.Б. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.03.2019 г., по гр.д. № **********/12.04.2018 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново е образувано изпълнително дело № 20198790400599 срещу ЗД " Бул Инс " АД ЕИК ********* за заплащане на парично задължение. Сочи, че поканата за доброволно изпълнение с изх. № 06628/14.03.2019г. е получена от  длъжника на 18.03.2019г. съгласно приложената обратната разписка на лист 8 от изпълнителното дело. Изтъква, че с молбата за образуване на изпълнителното дело вх. № 09596/13.03.2019г. взискателят е посочил като способ за изпълнение налагане на запори на банкови сметки на името на длъжника. Сочи, че с оглед на това ведно с поканата за доброволно изпълнение е изпратено и запорно съобщение до „Българска банка за развитие" АД за налагане на запори на банковите сметки на длъжника. Освен това на осн. чл. 458 от ГПК е изпратено съобщение до Националната агенция по приходите за започнатото принудително изпълнение и съгласно Удостоверение с изх. № 290371900673831/18.03.2019г., издадено от ТД София - ГДО длъжникът няма задължения към държавата /лист 9-10/. Сочи, че с платежно нареждане от 21.03.2019г. от 16:14 часа, по специалната сметка на ЧСИ Велислав Петров, per. № 879 в КЧСИ е постъпила сумата в размер на 27,070.00 лв./двадесет и седем хиляди и седемдесет лева/, приложена на стр. 16 от изпълнителното дело. Относно подадената жалба приема, че адвокатския хонорар  в размер на 1,493.62 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и три лева и шестдесет и две стотинки / е съобразен с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като е изчислен на основата на материални интерес по изпълнителното дело. Излага, че въпреки възраженията на длъжника същият е привел сумата от  27 070.00 лв., покриваща цялото задължение, поради което намира, че същото представлява и съгласието му, относно размера на разноските за адвокатско възнаграждение, дължими в изпълнителното производство. В тази връзка сочи и факта, че с документ с вх. № 11139/25.03.2019г. „Българска Банка за Развитие" АД в качеството на трето задължено лице е уведомила взискателя, че сумата по запорното съобщение е заплатена от ЗД  „БУЛ ИНС" АД с ЕИК *********, „от сметката си" при „ОББ" АД".

По изложените съображения счита, че подадената от ЗД „БУЛ ИНС" АД с ЕИК *********, чрез адв. М.И.Г.,*** жалба за процесуално допустима на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, но разгледана по същество за неоснователна, поради което не следва да бъде уважена.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното в жалбата, становището и мотивите, както и материалите по делото приема, че компетентен да се произнесе по нея е Ловешкия окръжен съд. Същата е подадена от длъжника по изпълнителното дело на основание чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.

От приложените към делото писмени доказателства съдът приема за установено следното:

Изпълнително дело № 599/2019 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879, с район на действие Окръжен съд – гр. Ловеч е образувано въз основа на молба от А.Г.Л. ***, чрез адвокат Б. – ЛАК и приложен към нея изпълнителен лист, издаден по решение  № 150/12.04.2018 г. по търговско дело № 65/2017 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София,  ул. „Джеймс Баучер”  № 87 е осъдено да заплати на молителя сумата от петнадесет хиляди лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 09.05.2014 г.  и сума в размер на 454 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в резултат на ПТП, считано от 09.05.201 г. , ведно със законната лихва върху сумите от тази дата до окончателното изплащане. Към молбата е приложено и пълномощно /л. 4/ от което е видно, че взискателят по изпълнителното дело е упълномощил адвокат за процесуално представителство, като е заплатил сумата от 1493,62 лева. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил като способ за изпълнение налагане на запор върху сметките на длъжника. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 18.03.2019 г../известие, приложено на л.8 от изпълнителното дело и запорно съобщение до Българска банка за развитие, получено от нея на 15.03.2019 г./л От приложеното към делото извлечение от 21.03.2019 г. /л. 16/ е видно, че длъжникът е привел по сметката на ЧСИ Велислав Петров сумата от 27070 лева. С постановление от същата дата Христо Христов ПЧСИ при ЧСИ Велислав Петров е отказал да намали размера на присъдения адвокатски хонорар в размер на 1439,62 лева, като е приел, че същият е съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е отказал и да присъедини към задължението на длъжника сумата от 1223, 05 лева. Съобщението е получено от длъжника на 26.03. 2019 г./известие за доставяне на л. 23 от изпълнителното дело/.

Съдът като съобрази изложените по-горе факти, приема, че  жалбата е частично основателна.От приложения към делото договор за правна помощ /л. 4 от изпълнителното дело/ адвокатския хонорар е заплатен в брой и е в размер на 1493,62 лева.  Съгласно разпоредбата на чл. 10 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., изменена ДВ бр. 28 от 2014 г. за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лева. Съгласно т. 2 на чл. 10 от същата Наредба за процесуално представителство и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лева възнаграждението е ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2  т. 4. Съдът приема, че в конкретния казус е налице процесуално представителство, поради което следва да се приложат посочените по-горе разпоредби. В конкретния казус възнаграждението, което се следва  по чл. 10 т. 1 от Наредбата е 200 лева,  материалния интерес е в размер на 23067,32 лева, представляващ главницата по изпълнителния лист и съответната лихва върху нея, считано от 09.05.2014 г. Размерът на възнаграждението съгласно разпоредбата на чл.7 ал. 2 т. 4 е 1222, 32 лева. Следователно  минималния размер на възнаграждението, което се дължи съгласно разпоредбата на т. 2 на чл. 10 е 611,32 лева или общото възнаграждение е в размер на 811,32 лева .

При този изход на процеса съдът приема, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 46 лева, като се осъди взискателят по изпълнителното дело да ги заплати. Счита, че разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за платени суми в тази връзка.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал 4 от ГПК, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

 

ИЗМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ  от 21.03.2019 г., постановено по изп. дело № 20198790400599 на ПЧСИ Христо Христов при Велислав Петров, ЧСИ, рег. № 879, с район на действие Окръжен съд –гр. Ловеч в частта, с която е отказал да намали претендирания и заплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 1493, 62 лева, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА РАЗНОСКИТЕ ЗА АДВОКАТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ДО СУМАТА ОТ  811,32 ЛЕВА/осемстотин и единадесет лева и тридесет и две стотинки/.

ОСЪЖДА А.Г.Л., ЕГН **********,*** да заплати на „БУЛ ИНС”АД ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 сумата от 46 лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    2.