№ 273
гр. гр. Добрич, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
в присъствието на прокурора Р. Д. Ж.
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20233200100146 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. К. Т. с
ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Т.“ № 6, чрез упълномощения адвокат М. Я. от
АК гр. Добрич, с която срещу П. Р. Б. е предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на незаконно
повдигнато му обвинение по чл. 206, ал. 3 от НК по Досъдебно производство
№ **** г. по описа на РУ – гр. Б. и пр. преписка № 137/2014 г. по описа на
Балчишката районна прокуратура, което производство е прекратено на
11.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на първоначалното
привличане на ищеца като обвиняем до окончателното й изплащане.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани в съдебно
заседание чрез упълномощения адвокат, ищецът е бил привлечен в
качеството на обвиняем с постановление от 11.02.2015 г. по посоченото по-
горе ДП за това, че на 09.09.2012 г. в гр. Б. противозаконно е присвоил чужда
движима вещ, която владеел, а именно комбиниран багер-товарач „**“, модел
**, сериен № **, на стойност 67650,00 лв., която вещ е собственост на „**“
ЕАД. Т. К. Т. сочи, че с постановление от 11.01.2018 г. ДП е прекратено, като
постановлението за прекратяване е било подложено на инстанционен съдебен
контрол и е било окончателно потвърдено с определение на ДОС от
1
19.04.2018 г. В рамките на продължилото 4 години наказателно производство
Т. е претърпял неимуществени вреди в резултат от неоснователното му
привличане като обвиняем. Действията на органите на прокуратурата
накърнили честта и достойнството на ищеца, карайки го да се чувства в
унизително състояние, доколкото след образуване на наказателното
производство доброто му име е било накърнено. Същият изпаднал в социална
изолация. В обществото се появила информация в резултат на това
производство, че „ищецът е лъжец и измамник“, което рефлектирало върху
неговите бизнес отношения. Влошени били и личните семейни отношения на
ищеца. В резултат на изложеното Т. К. Т. настоява, че причинените му
психическа травми са в резултат изцяло на образуваното ДП № **** г.,
поради което настоява ответникът да му заплати претендираното обезщетение
за причинени неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ.
По време на водения наказателен процес ищецът претърпял болки и
страдания, психически притеснения, неудобства, стрес и унижения.
Конкретно е посочено, че наказателното производство за престъпление, за
което се предвиждало наказание „лишаване от свобода“, довело до силна
несигурност за бъдещето, която му причинила болки и страдания. През
продължилото 4 години наказателно производство ищецът се явявал пред
съответните органи на досъдебното производство, което нарушило нормалния
му начин на живот. При привличането му като обвиняем му била взета мярка
за неотклонение „подписка“, която се отразила негативно върху нормалния
му ритъм на живот, създавайки неудобства, свързани с пътувания в страната
и зад граница, тъй като за това се изисквало изрично разрешение на
наблюдаващия прокурор. На следващо място повдигнатото му обвинение
накърнило честта и достойнството му и го накарало да се чувства крайно
унизен. Ищецът, като лице с чисто съдебно минало, всяка една негативна
емоция от наказателното производство била многократно усилена, водела до
кошмари и редовно безсъние, правещи го непълноценен и през деня. Поради
воденото срещу ищеца наказателно производство, доброто му име и
доверието, които дългогодишно градил в обществото, били изгубени, което
от своя страна довело до множество душевни терзания и социална изолация,
продължаваща и до ден днешен. В обкръжението на ищеца се разнесла
информация, че е лъжец и измамник, поради което бизнес възможностите му
рязко намалели. Всички описани негативи рефлектирали и върху психичното
2
състояние и душевно здраве на ищеца – довели са до непрестанен стрес,
безпокойство и тревога за бъдещето, като отношенията в семейството му
също се обтегнали заради грозящата го опасност да бъде лишен от свобода,
като се стигнало до скандали, неразбирателства и затруднено общуване.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК Д. Д. – прокурор при Добричка
окръжна прокуратура, от името на П. Р. Б., е депозирал отговор на исковата
молба, според който предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Ответникът оспорва твърденията на Т. Т., обосноваващи претърпените от
същия неимуществени вреди, като се настоява, че не е налице пряка и
непосредствена връзка между повдигнатото обвинение за извършено
престъпление и описаното в исковата молба увреждане състоянието на ищеца.
Ответникът заявява, че поисканото обезщетение е изключително завишено и
не кореспондира с критерия за справедливост, който следва да се съблюдава
при неговото определяне. Аргумент в подкрепа на това възражение ответната
страна намира в разумните срокове, в които са продължили действия по
досъдебното производство; взетата спрямо ищеца най-лека мярка за
неотклонение „подписка“; Т. е бил пряко ангажиран с процесуално-
следствени действия през целия период на разследване по-малко от четири
астрономически часа: общо за привличането му в качеството на обвиняем,
разпити на обвиняем и предявяване на материалите по разследването.
Претенцията за неимуществени вреди била прекомерна и поради това, че не
кореспондирала с икономическия стандарт в страната - ищецът претендирал
обезщетяване чийто разрез не е в съзвучие с принципа на обезвреда по
ЗОДОВ и критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
На следващо място представителят на П. Р. Б. е възразил срещу
искането за присъждане на законна лихва върху претендирането обезщетение
за вреди, поради частичното й погасяване по давност.
Добричкият окръжен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Досъдебно производство № **** г. по описа на РУ на МВР – гр. Б. е
било образувано на 16.06.2014 г. срещу Т. К. Т. от гр. Б., за това, че на
09.09.2011 г. в гр. Б., противозаконно е присвоил чужда движима вещ –
3
комбиниран багер товарач „**”, собственост на „****“ ЕАД – гр. С., която
владеел, като деянието е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал. 3
във вр. ал. 1 от НК.
С постановление от 11.01.2018 г. Районна прокуратура – гр. Б., на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратила
наказателното производство по досъдебно производство № ****г.,
приемайки, че липсва осъществен състав на престъпление по чл. 206 от НК,
тъй като не е налице отказ от страна на лизингополучателя да върне
лизинговата вещ, доколкото връщането й не е поискано по надлежния ред от
лизингодателя.
С определение № 22/19.02.2018 г. по ч.н. дело № 19/2018 г. Балчишкият
районен съд е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното
производство, поради липсата на осъществен престъпен състав по смисъла на
чл. 206 от НК. Така постановеното определение е било обжалвано пред
Добричкият окръжен съд, който с определение № 131/19.04.2018 г. по в.ч.н.
дело № 125/2018 г. го е потвърдил изцяло.
От изложените в исковата молба твърдения и отправено до съда искане
се налага изводът, че предявеният иск черпи правното си основание от
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, според която Държавата отговаря
за вредите, причинени на гражданите от разследващите органи,
прокуратурата или съда при обвинение в извършено престъпление, ако
образуваното наказателното производство бъде прекратено поради това, че
извършеното деяние не е престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от
ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Държавата и общините отговарят обективно за всички
вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на държавни и общински административни органи
и това не е обвързано от наличието или липсата на вина у длъжностното лице,
пряк причинител на вредите. Отговорността е гаранционно- обезпечителна.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правно защитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
4
психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретно
обективно съществуващи обстоятелства и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи. От значение за размера на
обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато
обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване,
интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността
на извършените с участие на лицето процесуални действия, начинът, по който
обвинението се е отразило на пострадалия, с оглед на личността му, начина
му на живот, среда, ценностна система, рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и
социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние и други, които следва да се преценяват
съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. За да бъде
ангажирана отговорността на Държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните юридически факти: 1.)
привличането му като обвиняем по образувано наказателно производство; 2.)
прекратяването на същото поради това, че извършеното деяние не съставлява
престъпление; 3.) съществуващата причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и претъпените неимуществени вреди, както и 4.)
характера, степента и интензитетът на претърпените неимуществени вреди. В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и
да докаже възраженията си в отговора, а – при установяване на горното от
ищеца – да докаже, че е погасил претендираната сума.
При незаконно обвинение Държавата отговаря по реда на ЗОДОВ чрез
своя процесуален субституент Прокуратурата на Р България. Тази
отговорност се извежда от възложените на прокуратурата правомощия по
осъществяването на ръководство и надзор върху разследването, вкл. внасяне
на искане за вземане на мярка за неотклонение, повдигане на обвинение,
събиране на доказателства, съставяне на обвинителен акт за предаване на
обвиняемия на съд, доказване на обвинението в съда. По този ред може да се
претендира обезщетение за всички засегнати неимуществени права в случаите
на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
5
престъпление.
Субект на тази отговорност може да бъде само правозащитен орган,
оправомощен да повдига и поддържа обвинение за престъпление от общ
характер. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за
незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не
представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на
деянието или погасяване на наказателното преследване по давност.
В настоящия случай воденото срещу ищеца наказателно производство е
прекратено, поради липсата на осъществен състав на престъпление по чл. 206
от НК. Следователно ответникът му дължи обезщетение за всички вреди,
които е претърпял като последица от незаконно повдигнатото му обвинение.
Следва да се отбележи и това, че наказателното преследване по
необходимост е свързано с упражняването на процесуална принуда, която
обвиненият изтърпява и неговите вреди от неоснователното обвинение се
изразяват в причинените в тази връзка негативни изживявания. Без значение
за възникване на отговорността е обстоятелството дали прекратяването е
извършено преди или след като на лицето е било повдигнато обвинение, а е
важно, че лицето срещу което е образувано наказателно производство, търпи
вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите,
когато производството е прекратено преди да му е повдигнато обвинение,
като е важен и факта на засягане на личната сфера, който настъпва от
момента, в който спрямо съответното лице се извършват действия във връзка
с образуваното срещу него наказателно производство, а не формалното му
привличане в качеството на обвиняем.
Когато предмет на обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ са обичайните
неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, не е
необходимо същите да бъдат описани подробно в исковата молба, като в тези
случаи не са нужни формални, външни доказателства за установяването на
тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат на
наказателното преследване. Като обичайни неимуществени вреди практиката
е квалифицирала нравствените, емоционалните и психически терзания на
личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. По време
на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
6
престъпление, за което в последствие производството е прекратено поради
недоказаност на обвинението, изпитва неудобства, чувство на унижение,
притеснение и несигурност, изпитване на неприятни чувства, усещания и
преживявания, доколкото са накърнени моралните и нравствени ценности у
личността, както и социалното му общуване.
Обезщетение за неимуществени вреди /изразяващи се в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото/, съгласно чл. 4 от
ЗОДОВ, се дължи при наличие на пряка причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, преценени с
оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди според чл. 52 от ЗЗД означава
съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на
пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно (съобразно характер и
степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, както и
начина, по който се е отразило обвинението на ищеца - върху личния,
професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството
му, продължителност и интензитет на терзанията). От правно значение са
само действително търпените неудобства в резултат на обвинението.
Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва
да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности
в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че
осъждането само по себе си има ефект на репарация. Размерът на
обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия.
Фактът на незаконно обвинение е достатъчна индиция че подсъдимият е
претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство.
Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът има отрицателни
изживявания от незаконното обвинение – то ограничава възможността му да
води обичайния си начин на живот и му се отразява емоционално негативно.
Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е
7
оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така притеснено и
несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности и личността,
както и социалното му общуване.
Липсата на конкретно извършвани следствени действия - за определен
период от време в рамките на висящото наказателно производство, само по
себе си не е обстоятелство, изключващо причиняването на вреди доколкото
фактът, който е достатъчен за да инициира, че лицето е претърпяло вреди,
рефлектиращи върху неговите чест и достойнство, е незаконното обвинение,
а не конкретно предприетите в хода му процесуално-следствени действия.
В настоящия случай от привличане на Т. К. Т. като обвиняем на ** до
прекратяване на досъдебното производство, водено срещу ищеца за
престъпление по чл. 206, ал. 3 от НК, с влязъл в сила съдебен акт – 19.04.2018
г., са изминали 3 години, 2 месеца и 8 дни. Спрямо Т., след привличането му
като обвиняем, е взета мярка за неотклонение „подписка“ и е проведен разпит
(на 11.02.2015 г.); извършено е предявяване на разследването (на 02.04.2015
г., на 05.05.2015 г. и на 09.06.2015 г.). Според разпоредбата на чл.368 ал.1 от
НПК нормалният срок за приключване на досъдебно производство за
привлечено като обвиняем лице за тежко престъпление е 2 (две) години, а
доколкото ако са изтекли повече от 2 години, това лице има право да поиска
делото му да бъде разгледано от съда.
Продължителността на наказателното производство е в известна степен
обусловена от фактическата и правна сложност на досъдебното производство
и свързаната с това необходимост от извършването на различни процесуално-
следствени действия, във връзка с указанията на Добричкият окръжен съд,
дадени с решение № 94/19.10.2016 г. по в.н.о.х. дело № 298/2016 г. и по-
конкретно: осъществяването на оперативно-издирвателни мероприятия за
откриване на процесното МПС; проверка з наличието на вписване на
лизинговия договор в Централния регистър на особените залози към
Министерство на правосъдието и пр.
Тези обстоятелства не могат да бъдат пренебрегнати при определяне
размера на обезщетението за търпените във времеви аспект неимуществени
вреди. А такива са доказани от събраните в настоящото производство
доказателства. Установено е от показанията на свидетелите М. К. М. /без
родство с ищеца/ и К. Т. Т. /син на ищеца/, че след образуване на
8
наказателното производство Т. К. Т. станал притеснен, изнервен, умислен,
мълчалив, избухлив при опит за разговор за състоянието му. По принцип бил
общителен и контактувал с много хора, но след повдигане на обвинението
приятелите му започнали да странят от него, влошили се отношенията в
семейството му. Като бивш служител на МВР ищецът е имал като подарък
огнестрелно оръжие, което след образуване на наказателното производство е
следвало да предаде на компетентните органи.
По искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно-
психиатричната експертиза със задача да бъде установено актуалното
психическо състояние на Т. К. Т. и имали данни това състояние да е било
повлияно от образуваното досъдебно производство през 2014 г.
Според заключението на вещото лице д-р Ж. Н., което не е оспорено от
страните и като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда,
интелектуалните възможности на ищеца категорично не са дефицитарни.
Същите се отнасят към средните стойности на условно приетата норма, като
личностовата му структура не е дисхармонична, било то в смисъл на
личностова акцентуалиция или личностово разстройство. Вещото лице не е
констатирало алкохолен проблем или прием на психоактивни вещества от
страна на ищеца. Прието е, че досега в психичното състояние и поведение на
ищеца не е имало проява на определени психопатологични отклонения ш
разстройства, евентуалното наличие на които би дало основание да се приеме,
че Т. страда от психично заболяване в тесния клиничен смисъл, поради което
експертът дава заключение, че същият е психически здрав. Анализирайки
психичното състояние на Т. към времето на водените спрямо него досъдебно
и съдебни производства вещото лице е приело наличието на следните
промени в неговото психично състояние: При поредното му явяване в РПУ –
Б. когато му е било връчено постановление за привличането му като
обвиняем по досъдебно производство №****г., той е изпаднал в състояние на
остра стресова реакция, чиято продължителност е била от порядъка на
няколко часа. Впоследствие, влошеното му психично състояние е продължило
да персистира във времето и съобразно клиничната му изява ми е дало
основание да приема, че най-напред се е проявила т. нар. смесена тревожно
депресивна реакция, която се отнася към т. нар. разстройство в адаптацията.
Давността й е била от порядъка на няколко месеца. След отзвучаване на
нейните прояви, влошеното психично състояние е продължило да персистира
9
и е приело клиничната характеристика на посттравматично стресово
разстройство, което се явява като протрахиран във времето отговор от
психично естество към преживяваната масивна психотравма – водени
досъдебно и съдебни производства срещу него за обвинение за извършено
противоправно деяние. Това посттравматично стресово разстройство е имало
хроничен ход във времето с флуктуираща интензивност на неговите прояви.
Давността ме е била около четири години до получаване на оправдателна
присъда на водените срещу него дела през 2018г. Имайки предвид, че той е
участвал в съдебни заседания, бил е разпитван.
Д-р Н. е дала мнение, че посттравматичното стресово разстройство не е
психоза в тесния клиничен смисъл и той е бил в състояние правилно да
възприема фактите по делото и да дава достоверни обяснения за тях. Вещото
лице е категорично, че понастоящем Т. се намира в добро психично здраве.
Същият не споделя оплаквания от психично естество, които евентуално биха
наложили определена медикаментозна намеса.
Експертът дава заключение за остра стресова реакция при връчване на
обвинението за извършено противоправно деяние, той е бил викан на разпити
в полицейското управление в гр. Б.. Преживяванията му са били от
тревожност, от неспокойствие и притеснителност. Те са били нормално
психологични и не са носели болестна характеристика. Вече след проявата на
остра стресова реакция, влошеното психично състояние е продължило да
персистира, като смесената тревожно депресивна реакция е имала давност от
порядъка на няколко месеца, ориентировъчно. Посттравматичното стресово
разстройство, което е продължило като изява след смесената тревожно
депресивна реакция е имала давност около четири години – от 2014г. до
2018г., до приключване на воденото срещу ищец наказателно производство.
По отношение на актуалното психично състояние на Т. д-р Н. смята, че
същият отново преработва преживените събития във връзка с обсъжданото
досъдебно производство, поради което обобщава за наблюдавана масивна
психотравма.
Прието е от вещото лице, че ищецът е критичен към реализираните от
него действия, поведение, като е налице адекватна оценъчност. Същият е
имал много сериозни проблеми и в личен аспект и в социален, и в
професионален, тъй като не е могъл да работи и е имал обтегнати
10
взаимоотношения със съпругата си. Не е бил в състояние да осигурява
адекватна издръжка на семейството си. Проявите на посттравматичното
разстройство с давност около четири години, постепенно във времето са се
редуцирали по интензивност и са озвучали напълно. Вещото лице докладва,
че понастоящем ищецът е в добро психично здраве, като преработката е
нормално психологична и не носи болестен характер.
Преценени в съвкупност, свидетелските показания и заключението на
вещото лице, доказват заявените от ищеца в исковата молба претърпени
неимуществени вреди: негативни преживявания, свързани с повдигнатото му
обвинение за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода, които са утежнили психическото му състояние, прераснало в
психическа травма. Нарушаване на нормалния ритъм на живот, предвид
необходимостта от организиране на защита срещу повдигнатото обвинение;
накърняване на честта и достойнството му; засягане на доброто му име в
ограничения му личен кръг; влошаване на семейното спокойствие.
Образуването на наказателно производство, респ. привличането на едно
лице като обвиняем и предаването му на съд неминуемо причиняват
негативни психически изживявания на лицето, изразяващи се в обичайните
такива – душевен дискомфорт, обусловен от притеснението от бъдещото
развитие на производството признаването на лицето за виновен в извършване
на престъплението с налагане на съответното наказание. Предвид това, че
ищецът е неосъждано лице, повдигането и поддържането на обвинение срещу
него за умишлено престъпление само по себе си сочи на настъпило
неблагоприятно отражение върху психиката му като неосъждан човек.
Безспорно е установено по делото, че в резултат от незаконно повдигнатото и
поддържано обвинение ищецът е преживял душевни терзания от воденото
наказателно производство, негативни емоции от накърняване на правото му
на чест, достойнство, уронването на доброто му име в неговия приятелски
кръг, стрес и несигурност от изхода на производството, променило се е
съществено ежедневието и социалните му контакти, както и се е влошило
психичното му състояние. Освен това фактор за значително по-големия по
интензитет, характер и обем претърпени негативни изживявания от ищеца
като личност с чисто съдебно минало и съвестен и коректен гражданин на
Републиката е и факта, че наказателното производство е образувано срещу
него, когато той е само на 44 години – една сравнително млада за човек
11
възраст, когато той е в разцвета на силите си и е в активна трудоспособна
възраст, с налична определена отговорност към семейството си, в нормално
за годините си здраве, тонус и самочувствие, авторитет, личност, с добри
взаимоотношения с приятели.
Във връзка с твърдяните в исковата молба претърпени неимуществени
вреди в резултат на повдигнатото му обвинение за извършено тежко
умишлено престъпление от общ характер, съдът намира, че описаните
негативни изживявания в чисто личностен, социален, семеен, трудов и
обществен план са установени по несъмнен и категоричен
начин.Претърпяните негативни изживявания, включително и стресът са
изключително силни по интензитет и продължителност в началния период и
най-вече след като му е повдигнато обвинение и е привлечен като обвиняем.
Обвинението е довело ищеца до състояния на трайно раздразнение и
негативно отношение към най-близките си хора.
Като се има предвид, че в понятието „неимуществени вреди“ се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия,
претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само
отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от
време, след преценката на конкретните обстоятелства, в настоящия случай са
налице предпоставки за присъждане на обезщетение в размер от 8 000 лв.
При определяне на това обезщетение от значение е фактът, че
разследването не е приключило в досъдебната фаза, а е проведено и съдебно
производство в две инстанции; това, че спрямо ищеца е взета най-леката
мярка за неотклонение „подписка“, т.е. не са били ограничени негови
основни човешки права, не е бил изолиран от близките си; накърняването на
честта и достойнството, уронването на доброто име на ищеца в неговия
приятелски, но без данни за широк обществен отзвук; смущаването на
семейните отношения; личността на увредения и интензитета на
претърпените от него страдания от неимуществен характер - личните му
чувства и начина, по който той субективно е понесъл вредата, в т.ч.
влошаването на психичното му състояние, (съгласно свидетелските показания
и заключението на вещото лице по психиатричната експертиза).
Претендираното обезщетение над този размер от 8 000 лв. до 30 000 лв.
12
е несъразмерно високо на установените претърпени вреди в причинна връзка
с незаконното обвинение.
По повод възражението на ответника за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането за лихви:
Погасителната давност може да се определи като бездействие на
носителя на едно гражданско право да го упражни или да поиска
принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което води до
погасяване на искането за принудително осъществяване. Или, погасителната
давност е юридически факт с погасителни последици. Съдържанието на този
юридически факт е определено квалифицирано поведение на гражданин или
юридическо лице, носител на субективно гражданско право, бездействие да
упражни това право или да поиска от съда или от съдебните изпълнители
принудителното му осъществяване. Такова бездействие, продължило до
изтичането на определен период от време, представлява осъществяване на
фактическия състав, който поражда действието на изтекла погасителна
давност. Погасителната давност не заличава самото съществуване на
субективните граждански права, а погасява само искането за тяхното
принудително осъществяване. Затова искът поради изтичане на давността за
принудителното осъществяване на претенцията ще бъде неоснователен, а не
недопустим. В този смисъл погасителната давност е период от време,
определен по продължителност от закона, през течение на който, ако
носителят на едно субективно право не го упражнява, това право се погасява.
Действието на погасителната давност е такова, че вследствие на
волеизявлението на длъжника се погасява правото на иск или правото на
принудително изпълнение и втори път правото на иск не може да бъде
упражнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД с изтичането на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични
плащания. В настоящия случай правото на обезщетение е възникнало,
считано от 19.04.2018 г. – това е датата на която е постановено определението
на ОС – Добрич, с което е оставено в сила определението на РС – Б. за
потвърждаване на постановлението на РП – Б. за прекратяване на досъдебно
производство № **** г. по описа на РУ на МВР – Б., като в случая е
приложима специалната тригодишна погасителна давност.
13
Съдът приема, че вземането за обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва преди 19.04.2021 г. е погасено поради изтичане на
специалната тригодишна погасителна давност, а за периода от 19.04.2018 г.
до 19.04.2021 г. следва да се счита за неоснователна, като погасена по
давност.
В останалата част за отхвърляне на иска над 8 000 лева до
претендираното обезщетение от 30 000 лева предявеният иск е неоснователен
и недоказан и подлежи на отхвърляне.
Ищецът е направил разноски в общ размер от 595 лв., в т.ч. 10 лв.
държавна такса и 585 лв. депозит за вещо лице, които съгласно чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ, му се следват изцяло.
На основание на чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвокат С. Р. (пълномощното е на лист 30-ти от
делото) дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 813,33 лева, което
е изчислено съразмерно с уважената част от иска.
Воден от гореизложеното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Р. Б., гр. С., бул. „В.“ № 2 на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди да заплати на Т. К.
Т. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Т.“ № 6 сумата от 8 000 лв. /осем хиляди
лева/, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, които са
причинени на ищеца от незаконно обвинение по чл. 206, ал. 3 от НК по
Досъдебно производство № **** г. по описа на РУ – гр. Б. и пр. преписка №
137/2014 г. по описа на Балчишката районна прокуратура, което производство
е прекратено на 19.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
19.04.2021 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 8 000 лв. до 30 000 лв.,
ведно с лихвата за забава.
ОСЪЖДА П. Р. Б., гр. С., бул. „В.“ № 2 да заплати на Т. К. Т. с ЕГН
********** от гр. Б., ул. „Т.“ № 6 разноски в размер на 595 лв. /петстотин
14
деветдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА П. Р. Б., гр. С., бул. „В.“ № 2 ДА заплати на адвокат С. Р. от
АК – Добрич на основание на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във
връзка с чл. 38, ал. 1, т. 4 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения адвокатско възнаграждение в размер на 813,33 лв.
/осемстотин и тринадесет лева и тридесет и три стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
15