Р Е
Ш Е Н
И Е №
.......
гр.К., ………2021 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К.районен съд, гражданско отделение
в публично заседание на седемнадесети май, две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря...................Х. К.……………………...……....................като разгледа
докладваното от съдията.............................гр.дело №3181по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.92
вр. с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че въз основа на подадено заявление по чл.410 от ГПК е
образувано ч.гр.д.№1751/2020 г. по описа на РС – К. и издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Т.И.С., с ЕГН-********** и с оглед
разпореждане на заповедния съд на
основание чл.415, във вр. с чл.422 от ГПК предявява иска за установяване на
вземането си. Ищцовото дружество предявява иска срещу Т.И.С., с ЕГН-**********,
въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията
"С.Г. Г." ООД, ЕИК:*****, което дружество, от своя страна е цесионер
и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител “Б.Т.К.“
ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК“ ЕАД прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №1 към
договора. Като кредитор придобил права
върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения,
с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на
договора с „БТК“ ЕАД ответникът ползвал предоставените му мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №****. Според чл.29 от Общите условия на мобилния
оператор, предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определил началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане, можело да се получи на предварително обявени
номера. Сведения за размера на сметките се предоставяли само лично на
абонатите, след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез
получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от
телефонния номер, за който се искала съответната справка. Между кредитора „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК:**** и Т.И.С., с
ЕГН- ********** бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер **** от 22.04.2016 г., с което абонатът добавил за ползване електронна
съобщителна услуга по избран тарифен план V. U. F., с месечна абонаментна такса в
размер на ***лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Въз
основа на сключените договори били издадени фактури на
стойност ***лв., а именно: фактура №**********/01.05.2017 г. и
№**********/01.06.2017 г. за периода 01.04.2017 - 31.05.2017 г. Абонатът
потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност ***лв. фактурирани за
два последователни отчетни месеца – за м.05.2017г. и за м.06.2017 г. Към всяка от фактурите имало приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора фактури за ползваните мобилни
услуги на стойност ***лв. (петнадесет лв. и 12 ст.) обусловило правото на БТК на
основание чл.50 от ОУ във връзка с чл.43, т.1. да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
БТК имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният оператор издал по клиентски номер №**** от
22.04.2016г. крайна фактура №**********/ 01.07.2017 г., с начислена обща сума
за плащане, включваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер от ***лв. и цената, дължима се за
потребените мобилни услуги от предходните отчетни периода в размер на ***лв.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 28.06.2017г., която
се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът бил в неизпълнение
на договорите си, като същият не спазил крайния срок за ползване на абонамента V. U. F. за ***лв. с ДДС
за ползваната електронна съобщителна услуга до 22.04.2018
г., съгласно Договор за мобилни
услуги от 22.04.2016 г. Договорната отговорност на абоната, се ангажирала
съгласно изричната клауза на т.2 от стр.5/6/7 на договора-„ с прекратяване на споразумението се
прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за
допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на
уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края
на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите
на срочен абонамент, за който договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг)“. Претендираната сума в размер на ***лв. била
формирана като сбор от незаплатени далекосъобщителни и мобилни услуги по
договора в размер на ***лв. и неустойка за предсрочно прекратяване на договора
в размер на ***лв. представляваща трикратния размер на месечната
абонаментна такса по избрания тарифен план към ползваната услуга. Начислена
била мораторна лихва за забава с посочен период. Представената фактура сама по
себе си, не била основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и
ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил предоставената
лизингова вещ, които не заплатил в указания срок, респ. същият бил в неизпълнение
на договора си. Според чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД, неустойката обезпечавала
изпълнението на задължението и служила като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да било нужно те да се доказват. С неустоечната клауза,
предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи неизправната
страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка
обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от
неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката
изпълнявала и наказателна функция. От тук следвало, че длъжникът ще заплати
неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Неизпълнение на
основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната
абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна било дало основание на
оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка
за прекратяване ползването на услугите. Когато прехвърлял вземанията си,
цедентът го извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на
прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако било
имало такива. ответникът Т.И.С., ЕГН:********** подписала договор за
далекосъобщителна услуга, ползвала услугата, не била изпълнила задължението си
по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение
изпаднала в забава. Издадена била фактура и в срок не я заплатила. Изпълнен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение
по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следвало
да понесе отговорността си. И двата договора за цесия били облигационни,
консенсуални, двустранни и породили правни
последици за страните по тях. Нямало законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно
предмета на договора за цесия и платеното по него. Това обстоятелство не било
важно за длъжника. Законът го бранил, като поставял изискване единствено
относно уведомяването му, като го скрепвал като задължение на цедента, без да
уточнявал момента му. Относно уведомяването
на длъжника за сключените цесии: Съгласно чл. 6, ал.2 от
договора за цесия от 01.10.2019 г., считано от подписването му “Ю.“ ЕООД имало
качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Нямало
никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми
длъжника чрез свой пълномощник. Към исковата молба било приложено уведомление
за двете цесии, подписано от законния представител на “С.Г.Г.“ ООД, което
дружество уведомявало длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Връчването
на исковата молба на длъжника, към която били приложени и документи,
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било
възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС /Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС
по т.д.№12/2009г., II т.о., Решение
№3/16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г. на ВКС, II т.о.; Решение №78/09.07.2014г.
по т.д.№ 2352/2013г. на ВКС, II т.о./,в която било
прието, че сама по себе си исковата молба не можело да се счете за уведомление
по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление,
макар и дотогава невръчено на длъжника се приемало, че съобщаване на цесията
все пак било извършено. Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника Т.И.С., с ЕГН-**********, че
съществува изискуемо вземане на “Ю.“ ЕООД, с ЕИК:***** за сумата ***лв., представляваща сбор от
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга в размер на ***лв. и
неустойка в размер на ***лв. по договор, сключен между ответника “БТК“ ЕАД с
клиентски номер **** от22.04.2016 г., за което е издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Претендира съдебни разноски
по настоящото и заповедното производства.
В отговор на исковата молба,
подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. В исковата молба се твърдяло, че между Т.С. и БТК ЕАД били налице
договорни отношения. Приложени били 3 бр. фактури, но не бил представен
екземпляр от договора, т.е. не можело да се осъществи контрол за това, дали
посочените във фактурите суми отговарят на клаузите на сключения договор. Счита,
че представеният договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г., сключен
между С.Г.Г. ООД (цедент) и Ю. ЕООД (цесионер) съдържал клаузи, които можели да бъдат квалифицирани
като правни абсурди. Цесията бил договор, с
който кредиторът на едно вземане - цедент, го прехвърля на трето лице -
цесионер. т.е. цедент бил прехвърлителят на вземането, а цесионер-
приобретателят на вземането. При внимателен прочит на чл.1, ал.1 от договора, посочен
по-горе, щяло да се установи наличието на следния текст: „С настоящия договор цесионерът продавал/цедирал на цесионера възмездно
вземания от трети физически лица и/или юридически лица". На практика се
оказвало, че Ю. ЕООД (изрично
посочен като страна-цесионер в договора) бил
едновременно прехвърлител и приобретател на някакви вземания от трети лица.
После в чл.4 декларирал съществуването на вземанията, а в чл.6 се задължавал да
предаде на себе си относимите книжа, да уведоми длъжниците за прехвърлянето на
вземането и да се упълномощи да извършва уведомяване на длъжниците и т.н.
„Цедента" като страна в договора се появявал едва в чл.7 от същия. Предвид
това счита, че по силата на договор 01.10.2019 г. между “С.Г.Г.“ ООД (цедент) и
Ю. ЕООД (цесионер) прехвърляне на вземания нямало и ищецът Ю. ЕООД не можел да се легитимира като
кредитор по претендираното вземане. Ако
съдът все пак приемел, че е
налице годно прехвърляне на вземания, то в исковата молба изрично се
заявявало, че ответницата не била уведомена за наличието на прехвърленото
вземане. Т.е. ищецът не разполагал с правната възможност да претендира
цедираното вземане от длъжника преди датата на уведомяването на последния за
извършеното прехвърляне, тъй като извършената между предишния и новия кредитор
на длъжника сделка /цесия/ нямала действие
спрямо длъжника до момента на уведомяването. В случая ответника не е получил
препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства в т.ч.
уведомлението за прехвърленото вземане и пълномощно, изходящо от стария
кредитор, тъй като връчването било извършено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Процесуалното представителство произтичало от закона или от договор, а
представителството чрез назначаване на особен представител, макар и
регламентирано от специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не било
законово, тъй като произтичало от акт на съда, при осъществяване на
определените за това предпоставки /т.см. т.6 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначен от съда особен
представител не упражнявал свои процесуални права, а тези на страната, която
представлявал от което следвало, че като особен представител не можел да приема
адресирани до представляваното лице /в случая ответника/ материално правни
изявления на трети лица, каквото безспорно било уведомяването за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/. След като не е осъществил контакта с
ответника, то последната като длъжник не можело да се счита уведомена за
цесията. Не уведомяването на ответницата-длъжник, по арг. от чл.99, ал.4 от ЗЗД
водело до извод, че спрямо нея прехвърлянето на вземането не е произвело ефект
и водело до неоснователност на предявените искове. Моли съда да отхвърли
претенциите на “Ю.“ ЕООД като неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установена следното:
От приложеното ч.гр.д.№1751/2020 г.
по описа на Районен съд- К. се установява по подадено от ”Ю.” ЕООД, с ЕИК:*****
заявление е издадена Заповед №260001/25.08.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Т.И.С., с ЕГН-********** с адрес ***, за сумата ***лв.
главница, представляваща незаплатени суми по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер **** от 22.04.2016 г., ***лв. лихва за забава за периода от 20.06.2017 г. до
01.04.2020 г., както и *** лв. разноски по делото, за което вземане са издадени фактура
№**********/01.05.2017 г. и фактура №**********/01.06.2017 г. за периода 01.04.2017 г. -31.05.2017 г. за ползвана и
незаплатена услуга и фактура №**********/01.07.2017
г. с начислена неустойка в размер на три месечни абонамента. Заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК поради което с разпореждане на съда от 25.11.2020
г. на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си по реда
на чл.422, ал.1 от ГПК. В законовия едномесечен срок искът е предявен.
Към ч.гр.д.№1751/2020 г. са приложени заверени копия на
заявление/договор за мобилни услуги клиентски номер **** от
22.04.2016 г. сключен между „БТК“ ЕАД и ответника Т.И.С. като абонат и декларация
от 22.04.2016 г., от които се установява, че операторът се задължава да
предостави на абоната електронна съобщителна услуга по избран от абоната
тарифен план V.
U. F., за
тел. пост ******, с месечна абонаментна такса в
размер на ***лв. с ДДС за срок от 24 месеца като потребителят-абонат е
декларирала, че е запозната и е получила от представител на БТК екземпляр от
Общите условия на договора между БТК и абонатите на услуги и че същите се
прилагат като неразделна част от сключения договор. В договора е предвидено, че прекратяването на
договора-споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по
искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми,
абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не
повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за който договорът се прекратява, включително за допълнителни
услуги, по техния стандартен размер без отстъпка- стр.4 на договора.
По дело са приети Общи условия на договора между БТК АД и абонатите на услуги, представяни чрез обществената фиксирана електронно съобщителна мрежа на дружеството, в чл.29 на които е предвидено, предоставените услуги да се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определи началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане, може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите, след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка. Съгласно чл.25 от Общите условия, абонатът заплаща: 25.1. еднократно - цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец (или периоди), а съгласно чл.35- заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.
От
приетите по делото 3 бр. фактури е видно, че са издадени от оператор БТК ЕАД
както следва: фактура №**********/01.05.2017 г., с
период на отчитане 01.04.2017 г.-30.04.2017 г. и обща стойност на услугите ***лв.
с ДДС, с краен срок на плащане: 29.05.2017 г.; фактура №**********/01.06.2017
г. с период на отчитане 01.05.2017 г.-31.05.2017 г. и обща стойност на услугите
***лв. с ДДС, с краен срок на плащане: 29.06.2017 г.; и фактура №**********/01.07.2017 г. с обща сума ***лв.,
от която: ***лв. корекции и ***лв. баланс от предходни периоди, с краен срок за
плащане: 29.07.2017 г.
От заверени копия на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. сключен между “Б.Т.К.“ ЕАД в качеството на цедент и „С.Г.Г.“ ООД в качеството на цесионер, потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 от ЗЗД, пълномощно от „БТК“ ЕАД с което упълномощава „С.Г.Г.“ ООД да извършва уведомяване на длъжниците по чл.99, ал.3 от ЗЗД по посочения договор за цесия; Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. сключен между „С.Г.Г.“ ООД в качеството на цедент и „Ю.“ ЕООД в качеството на цесионер, извлечение от Приложение №1 към договора за цесия от 01.10.2019 г. и уведомление за цесия до Т.И.С. от „БТК“ ЕАД чрез пълномощника „С.Г.Г.“ ООД и последното дружество като цедент по договора за цесия от 01.10.2019 г., се установява, че „БТК“ ЕАД е прехвърлил процесното вземане спрямо ответницата на „С.Г.Г.“ ООД на 16.10.2018 г., което в последствие е цедирало вземането на „ЮБЦ“ ООД на 01.10.2019 г.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е
предявени в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№1751/2020 г. по описа на РС-К. е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 вр. ал.1- ал.4 от ГПК.
Ищецът основава активната си
материално-правна легитимация на договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно с приложение №1 към него,
сключен със „С.Г.Г.“ ООД и договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. сключен между „С.Г.Г.“
ООД и “Б.Т.К.“ ЕАД.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие естеството на
вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното спрямо трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо
трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. По делото е налице изрично пълномощно, с което цесионерът е
упълномощен от цедента и предишен
кредитор „БТК“ ЕАД от негово име писмено да уведоми
длъжниците за прехвърлянето на вземанията по договорите за далеко съобщителни
услуги. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД / решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС,
III г.о./. От представеното уведомление е видно, че цедента „БТК“ ЕАД чрез цесионера „С.Г.Г.“
ООД и „С.Г.Г.“ ООД в качеството цедент
по договора за цесия от 01.10.2019 г.
е предприел действия за уведомяване на ответницата за цедиране на задълженията
й по договора за далекосъобщителни услуги от 22.04.2016 г., но няма твърдения,
а и представени доказателства въпреки указаната тежест на доказване
уведомлението да е стигнало до нея. Предвид това съдът намира, че
волеизявлението на цедента по чл.99, ал.3 от ЗЗД, направено в периода преди
образуване на ч.гр.д.№1751/2020 г. на РС-К. не е достигнало до
длъжника. В хода на заповедното производство и в
настоящото исковото производство ответникът-длъжник не е била намерена на
адреса, посочени в договора адрес който е постоянният и настоящ адрес на лицето
по справката в НБДН поради което за да бъдат защитени правата й в настоящото
производство е назначен особен представител.
Процесуалното представителство произтича от закона /в случаите на
изрично уредено законно представителство/ или от договор, а
представителството чрез назначаване на особен представител, макар и
регламентирано от специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е
законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените
за това предпоставки /т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по
тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не
упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява /
т.см. т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК/, от което следва, че той не е нито законов, нито договорен
представител и не
притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с
промяна в материалното правоотношение, каквото е заменянето на предходния
кредитор с нов. Особеният представител може да извършва всички
съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на
делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл.34, ал.3 от ГПК, защото не е страната по
спорното материално правоотношение. След като особеният
представител не е осъществил контакти с ответницата, то последната като длъжник
не може да се счита за уведомена за цесията чрез особения представител./ в т.см. определение №567/18.09.2018 г. по
т.д.№3153/2017 г. на ВКС, II т.о., решение №74/27.07.2017 г. по в.т.д.№154/2017
г. на БАС, решение №262097/30.12.2020 г. по в.гр.д.№4626/2019 г. на СГС,
решение №260006/07.08.2020 г. по в.т.д.№1085/2020 г. на ОС - Стара Загора,
решение №115/25.03.2020 г. по в.т.д.№1020/2020 на ОС-Стара Загора, решение
№385/25.07.2019 г. по в.т.д.№ 1237/2019 г. на ОС-Стара Загора и др.; решение
№261018/15.02.2021 г. по в.гр.д.№13107/2019г. на СГС,
решение №262097/30.12.2020 г. по в.гр.д.№4626/2019 г. на СГС/. По изложените
съображения и с оглед на обстоятелството, че процесните цесии на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД не са породили своето действие
спрямо длъжника, съд намира, че ищецът не е материалноправно легитимиран да
претендира цедираното му вземане срещу ответника, тъй като последният не дължи
да престира на него, а на стария кредитор. Предявените искове с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото претенцията за разноски на ищеца се явява
неоснователна.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от ”Ю.” ЕООД, с ЕИК:*****, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Ю.Б.Ц.срещу Т.И.С., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес ***,
иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
за сумата ***лв.
главница, представляваща сбор от незаплатени далекосъобщителни услуги и
неустойка за прекратяване, по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер **** от 22.04.2016 г., по издадени фактура №**********/01.05.2017 г.,
фактура №**********/01.06.2017 г. и фактура №**********/01.07.2017 г., ***лв. лихва за забава за периода от 20.06.2017 г. до 01.04.2020 г.,
за които
вземания е издадена Заповед №260001/25.08.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1751/2020 г. по описа на РС-К. като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1751/2020 г. по описа на РС-К..
Районен
съдия: