№ 19228
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110124386 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ЗАД АРМЕЕЦ АД моли съда моли за осъждане на ответника
ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД да му плати следните суми:
на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 204,10 лв., претендирана като обезщетение
за претърпените на 17.6.2017 г. при ПТП имуществени вреди от собственика
на л.а. с рег. №*******, в чиито права е встъпил с изплащане на
застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица №595158
(**********) от 2017 г., срещу ответника като застраховател по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с рег.
№******, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
18.11.2022 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 62,10 лв. –
обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за
периода 16.11.2019 – 16.11.2022 г. Моли и за осъждането на ответника на осн.
чл.78, ал.1 ГПК да му плати обезщетение за направените разноски.
Ответникът ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД оспорва
исковете и моли за отхвърлянето им.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното заповедното дело - ч.гр.д. №62955/22 на СРС,
Второ ГО, 73-ти с-в, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за претендираните в исковата молба суми. Ответникът е подал
възражение по чл.414 ГПК. Това обуславя интереса на ищеца да предяви
настоящия иск за установяване съществуването на процесните вземания.
Не се спори по делото и по реда на чл.146, ал.1, т.4 ГПК е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване твърденията на ищеца относно
обстоятелствата, които са свързани с произшествието от 17.6.2017 г.,
предизвикването му от водача на л.а. с рег. №******, който в нарушение на
правилата за движение по пътищата, предизвиква ПТВ и повреди по
паркирания л.а. с рег. №*******. По същия начин - договорът за застраховка
- полица №595158 (**********) от 2017 г., от който личи, че между
собственика л.а. с рег. №******* и ищеца към исковия момент е действал
договор за застраховка и че по него ищецът е задължен срещу
застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила при
ПТП. Единодушни са стрините и по отношение на сключването и действието
на договора за застраховка Гражданска отговорност между ответника и
собственика на л.а. с рег. №******, въз основа на който ответникът е длъжен
към исковия момент да носи риска водач на този автомобил да причини вреди
на трети лица при управлението му.
Безспорно е и че ищецът е обезщетил застрахования собственик на л.а. с
рег. №******* за претърпените от него вреди от процесното ПТП с плащане
на възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на автомобила
в размер на 805,70 лв.
Спори че ищецът е направил ликвидационни разноски в размер на 25,00
лв. за оценка на повредите, както и че обичайният им размер е именно такъв.
От приетата по делото САТЕ е видно, че ликвидационните разноски са в
обичаен размер от 15-25 лв. Предвид продължителния период на инфлация,
съдът приема, че меродавна е горната граница на обезщетението.
Спори се относно размера на средните пазарни цени за отстраняване на
повредите и причинната връзка между повредите и произшествието в пълен
обем. От приетата по делото САТЕ е видно, че размерът на средните пазарни
2
цени за отстраняване на повредите по същия се равнява на 780,08 лв., което е
по-малко от плетеното от ищеца обезщетение по чл.405 КЗ.
Не се спори по делото, че ищецът е погасил частично задължението си
по чл.411.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:
С плащането на обезщетението по чл.405 КЗ застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл.45 ЗЗД
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като
вината се презумира до доказване на противното.
Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на
действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е
адекватна на стойността, необходима за ефективното отстраняване на
причинените в резултат на пътно-транспортното произшествие вреди.
Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си и са в негова
доказателствена тежест, с изключение на иска по размер. От приетата по
делото САТЕ се установява, че средните пазарни цени за ремонта на
повредения автомобил е в размер на 780,08 лв., освен това ищецът е направил
разноски за оценка на вредите в обичаен размер - 25,00 лв., от сбора на които
суми следва да се извади погасената част от задължението по чл.411 КЗ –
626,60 лв. От това следва, че ответникът е останал задължен за сумата от
178,48 лв. (780 + 25 – 626,60 = 178,48). Ето защо, искът следва да се уважи в
тази част, а за разликата до пълния размер от 204,10 лв. – да се отхвърли.
Неоснователни са възраженията на ответника относно иска по размер,
3
който се доказа в посочените части от приетата по делото САТЕ.
Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Този иск е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по
главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението за забава. Не се
спори по делото, че ответникът е поканен преди повече то три години от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Съдът установи по реда но чл.162
ГПК, че размерът на законната лихва върху главното вземане за исковия
период 16.11.2019 – 16.11.2022 г. се равнява на 53,47 лв., в която част искът е
основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 62,10 лв. – не е и
следва да се отхвърли.
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът дължи на ищеца плащането на направените по делото разноски,
съразмерно на уважените части от исковете – 87,10 % от 650,00 лв., т.е.
566,15 лв.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът е задължен да плати на ответника
направените поделото разноски, съразмерно на отхвърлените части от
исковете – 12,9 % от 100,00 лв., т.е. 12,90 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът
ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД с ЕИК ********* е
задължен да плати на ищеца ЗАД АРМЕЕЦ АД с ЕИК *********, следните
суми:
на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 178,48 лв., представляваща
обезщетение за претърпените на 17.6.2017 г. при ПТП имуществени вреди от
собственика на л.а. с рег. №*******, в чиито права е встъпил ищецът с
изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка –
полица №595158 (**********) от 2017 г., срещу ответника като застраховател
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с
рег. №******, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
ч.гр.д. №24386/23 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в - 18.11.2022 г., до изплащане
на сумата;
4
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 53,47 лв. – обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 16.11.2019 – 16.11.2022 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответника ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП АД с ЕИК ********* да плати на ищеца ЗАД АРМЕЕЦ
АД с ЕИК *********, следните суми: 566,15 лв., обезщетение за направените
по настоящото дело и 54,16 лв. – по заповедното ч.гр.д. №24386/23 г. на СРС,
Второ ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважената части от исковете, като
ОТХВЪРЛЯ частично исковете – само за разликите от уважените части
до пълните предявени размери – от 204,10 лв. за иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45
ЗЗД и 62,10 лв. за иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК ищеца ЗАД АРМЕЕЦ АД да
плати на ответника ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД сумата
от 12,90 лв., представляваща обезщетение за направените по делото разноски,
съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5