Р Е
Ш Е Н
И Е № 150
гр. София, 31.10.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 214 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
И. Д.В. и А.А.В., и двамата от гр. Е., са предявили
срещу „Д.“ ЕАД, ЕИК . обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ –
1. за заплащане на И. Д.В. на обезщетение в размер на
200 000 лева за причинени й неимуществени вреди – душевни болки и
страдания, мъка, тъга, стрес и психически срив, настъпили вследствие на смъртта
на нейния син Е. А.В. с ЕГН **********, настъпила на 17.04.2017 год. в резултат
на ПТП, причинено на 14.04.2017 год. около 19.35 часа в гр. Е., на кръстовището
на бул. „Новоселци“ и ул. „Лесновска“, по вина на П. Б. С. с ЕГН ********** –
водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № СА 4486 РН, със
застрахователна полица № BG/06/116001687496 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 18.06.2016 год. до 18.06.2017 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от деня на изтичане на срока по
чл.496, ал.1 от КЗ, 26.01.2018 год., до окончателното й заплащане;
2. за заплащане на И. Д.В. на обезщетение в размер на
7 175 лева за причинени й имуществени вреди – извършени разходи за погребението
на нейния син Е. А.В., починал в резултат на горното ПТП, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от деня на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ,
26.01.2018 год., до окончателното й заплащане и
3. за заплащане на А.А.В. на обезщетение в размер на
200 000 лева за причинени му неимуществени вреди – душевни болки и
страдания, мъка, тъга, стрес и психически срив, настъпили вследствие на смъртта
на неговия син Е. А.В. с ЕГН **********, настъпила на 17.04.2017 год. в
резултат на ПТП, причинено на 14.04.2017 год. около 19.35 часа в гр. Е., на
кръстовището на бул. „Новоселци“ и ул. „Лесновска“, по вина на П. Ботева С. с
ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № СА
4486 РН, със застрахователна полица № BG/06/116001687496, за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 18.06.2016 год. до 18.06.2017 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от деня на изтичане на срока по
чл.496, ал.1 от КЗ, 26.01.2018 год., до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
С исковата молба ищците твърдят, че
вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.04.2017 год., на
17.04.2017 год. починал техният син Е. А.В. с ЕГН **********.
Твърдят, че на 14.04.2017 год. около 19.35 часа в гр. Е.,
на кръстовището на бул. „Новоселци“ и ул. „Лесновска“, при управление на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № СА 4486 РН водачът П. Б.С.
нарушила правилата за движение по пътищата, установени в ЗДП, като движейки се
по път без предимство, сигнализиран с пътен знак „Б-2“, навлязла в кръстовище
без да пропусне движещия се по пътя с предимство мотоциклет „Ямаха Y2“,
управляван от Е. А.В., като реализирала ПТП, сблъсквайки се с мотоциклета. В
резултат на настъпилото събитие е пострадал Е. А.В., който е получил тежки,
несъвместими с живота травми, довели до летален изход.
За събитието бил съставен констативен протокол за ПТП
с пострадали лица от 18.04.2017 год. и било образувано досъдебно производство
ДП № 122/2017 год. по описа на РУ на МВР – Е., пр.пр. № 1723/2017 год. по описа
на СОП, неприключило до настоящия момент.
Твърди се, че непосредствено след произшествието
пострадалият Е. А.В. бил откаран от екип на ЦСМП в УМБАЛ „С.“ АД – гр. С. с
черепномозъчна травма в крайно тежко общо състояние и кома. След проведени
клинични, инструментални изследвания, рентгенографии, томографии, ехографии и
консултации било взето решение за оперативно лечение по спешност, като въпреки
оказаната своевременна висококвалифицирана медицинска помощ и предприетите
животоспасяващи действия, пострадалият е починал на 17.04.2017 год.
Твърди се, че в резултат от пътнотранспортното произшествие
пострадалият е получил следните травматични увреждания – тежка черепномозъчна
травма, изразяваща се в счупване на костите на черепната основа вдясно,
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, тромбоза на синусите на
твърдата мозъчна обвивка, тежък оток на мозъка с вклиняване и разпад на
мозъчната тъкан, двустранни възпалителни промени на белия дроб /пневмония/,
тежък оток на белия дроб, остър кръвен застой на вътрешните органи, точковидни
кръвоизливи по серозите, кръвонасядане на меките черепни обвивки вдясно
челнотеменно и слепоочно, разкъсно-контузна рана на дясното бедро и разкъсване
на бедрена мускулатура. Непосредствената причина за смъртта на Е. А.В. е била
тежката черепномозъчна травма.
В хода на разследването от изготвената
съдебномедицинска експертиза на труп било установено, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и травматичните увреждания,
причинили смъртта на пострадалия.
С исковата молба се сочи, че смъртта на Е. В.
причинила на ищците неимоверни душевни болки и страдания, стрес и психически
срив. Смъртта на сина им е сложила край на отношения, изпълнени с
разбирателство, любов, привързаност и подкрепа. Разрушена била завинаги
градената с години духовна и емоционална връзка между тях. Пострадалият и
родителите му са живеели в хармония, общувайки постоянно, споделяйки радост и
тъга, връзката им приживе е била изключително силна, разчитали са взаимно един
на друг, споделяли са радости и болки, емоции и вълнения. Синът и родителите му
са живеели заедно в едно домакинство, Е. В. се е грижил и е помагал на майка си
и баща си, бил е тяхна опора. Приживе той е бил много емоционален, добър,
трудолюбив, отзивчив, като неочакваната и ненавременната му смърт е причинила
на ищците огромна празнина, която не може да бъде преодоляна. Произшествието е
нанесло на ищците непреодолими душевни страдания, които ще ги съпътстват до
края на дните им.
Твърди се, че освен причинените неимуществени вреди от
събитието за ищцата И. Д.В. са настъпили и имуществени вреди, представляващи
извършени от нея разходи за погребението на починалия /890 лева/ и изграждане
на надгробна плоча /6 270 лева/ – общо разходи в размер на 7 175 лева.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“,
с ДК № СА 4486 РН, е била сключена с „Д.“ ЕАД застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/06/116001687496, валидна от 18.06.2016 год. до 18.06.2017 год., което
ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие
на произшествието неимуществени и имуществени вреди.
Твърди се, че ищците депозирали писмена
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до „Д.“ ЕАД /изпратена по
пощата с куриер на 26.10.2017 год./, като по същата била образувана
ликвидационна преписка по щета № 43072951700216. Въпреки представените в
пълнота документи, установяващи настъпването на събитието и последиците от
същото, с писмо изх. № 0-92-13198/27.09.2018 год. ответникът отказал плащане на
обезщетение без да изложи основателни мотиви за горното.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал
писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като
неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е
направил възражения срещу тях.
С отговора ответникът оспорва твърденията по исковата
молба за механизма на ПТП и за извършено от водача на лекия автомобил „Опел“
нарушение на посочените в исковата молба правила за движение по пътищата.
Ответникът прави и следните възражения по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване
на вредоносния резултат от действията на пострадалия –
- първо, същият е управлявал мотоциклета без защитна
каска в нарушение на разпоредбата на чл.137е, ал.1 от ЗДП – „Водачите и
пътниците на мотоциклети и мотопеди ползват защитни каски“;
- второ, извършил е нарушение и на разпоредбата на
чл.20, ал.2 от ЗДП, тъй като е имал възможност да съобрази движението си с
преминаващия кръстовището л.а. „Опел“ и по този начин да избегне
произшествието;
- трето, извършил е нарушение и на разпоредбата чл.21,
ал.2 от ЗДП, движейки се с превишена скорост и допълнително е способствал за
настъпване на произшествието;
- четвърто, управлявал е мотоциклета „Ямаха Y2“ без да
притежава необходимата категория за управление на превозно средство от такъв
клас;
- пето, мотоциклетът „Ямаха Y2“, управляван от
пострадалия, не е бил предназначен за движение по пътищата, тъй като не е бил
регистриран и оборудван с осветителна и сигнализационна система, която да го
направи годен за движение по пътищата.
Твърди се, че леталният изход за пострадалия Е. В. е
настъпил вследствие и на неговото виновно поведение, изразило се в нарушаване
на посочените правила за движение по пътищата, като тези нарушения са обусловили
тежестта на травмите и са способствали за настъпване на смъртта на пострадалия.
Ответникът оспорва и размера на предявените искове
като несъобразени с принципа за справедливост съгл. чл.52 от ЗЗД. Сочи и че
претендираните обезщетения са прекомерни и по аргумент от възражението му за
съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия.
По отношение на претендираното от ищцата И. Д.В.
обезщетение за претърпени имуществени вреди се сочи, че разходът от 6 270 лева,
заплатени за поставяне на надгробен паметник, излиза извън абсолютно
необходимите разноски за погребението, поради което се оспорва като
неоснователен и със завишен размер. По отношение на претенцията за 890 лева,
съставляващи заплатени погребални услуги, се сочи, че при установяване на
основателността на исковете сумата
следва да се покрие от застрахователя.
Ответникът също претендира присъждане на разноски и възнаграждение
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представеното с и.м. удостоверение за
наследници на Е. А.В. с ЕГН **********, починал на 17.04.2017 год., ищците И. Д.В.
и А.А.В. са негови наследници – майка и баща.
От показанията на разпитаните в настоящото
производство свидетели П. Ботева С., участник в ПТП и Д.Г. П. – П., очевидец на
същото, от приобщените писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 18.04.2017 год., протоколи за оглед на местопроизшествие от
14.04.2017 год. със скица и от 18.04.2017 год. – всички изготвени по ДП №
122/2017 год. по описа на РУ на МВР – Е., пр.пр. № 1723/2017 год. по описа на
СОП, както и от заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и пълно, се
установява следната фактическа обстановка :
На 14.04.2017 год. около 19.30 часа –
в светлата част на денонощието, при нормална видимост и сухо асфалтово
покритие, по бул. „Новоселци” в зоната на населено място – гр. Е., се е движил
лек автомобил „Опел Астра”, сив на цвят, с регистрационен номер СА 44 86 РН,
управляван от П. Б. С. в посока от гара Е. към с. С.. Автомобилът,
приближавайки се към регулирано с пътни знаци кръстовище между бул. „Новоселци”
и ул. „Лесновска”, се е установил преди кръстовището, на линията на пътен знак
„Б2” – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”, след което се е
придвижил леко напред и след като водачът С. (според нейните показания) се е
убедила, че няма превозни средства, движещи се по улица „Лесновска”, е навлязла
с автомобила в зоната на кръстовището.
Двете улици се пресичат на около 90 градуса, като от
двете страни на всяко платно за движение се е намирало тротоарно пространство. По
бул. „Новоселци”, по който се е движил лекият автомобил, от двете страни на
кръстовището са били поставени пътни знаци „Б2” – „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство”.
В същото време по улица „Лесновска” от центъра на
града, в посока към с.Лесново, със скорост около 93 километра в час, се е
движил кросов мотоциклет „Ямаха Y2“, без регистрационен номер, управляван от Е.
А.В., който също е навлязъл в зоната на кръстовището и с предната си гума се е
ударил в лявата предна странична габаритна част на лекия автомобил „Опел ” в
зоната около предно ляво колело. Към момента на удара, предвид мястото на
падане на мотоциклетиста, лекият автомобил е бил в движение и е придвижил
предната част на мотоциклета в посоката на движението си и след около 1 – 2
метра мотоциклетът и автомобилът са се установили в мястото, описано в
протокола за оглед на местопроизшествие. Тялото на мотоциклетиста вследствие на
инерционните сили се е отделило от мотоциклета, преминало е над предния капак
на автомобила и се е установило на разстояние около 16 метра.
Както от показанията на св. С. – водачът на л.а.
„Опел“, участвал в ПТП, така и от тези на св. Петрова, възприела обстановката
минути след сблъсъка между автомобила и мотоциклета, се установява по
категоричен начин, че водачът на мотоциклета „Ямаха Y2“ Е. А.В. е бил без
поставена предпазна каска към момента на ПТП.
От заключението на КСМАТЕ се установява, че причината
за настъпване на ПТП са субективните действия на водачът на лекия автомобил
„Опел ” П. Б.С., която, движейки се в зоната на регулирано с пътни знаци
кръстовище, по пътя без предимство, не е пропуснала да премине движещия се по
пътя с предимство кросов мотоциклет „Ямаха”, управляван от Е. А.В..
Експертизата сочи, че ПТП обаче е било предотвратимо и
за двамата водачи, участници в същото. За водача на автомобила С. ПТП е било
предотвратимо при условие, че в зоната на кръстовище, движейки се по път без
предимство, е пропуснала да премине движещия се по пътя с предимство
мотоциклет. За водача на мотоциклета „Ямаха” ПТП е било предотвратимо при
условие, че се е движил с максималната нормативно допустима скорост в
населеното място – 50 километра в час; в този случай опасната му зона за
спиране би била 28 метра и при условие, че към момента на навлизане на лекия
автомобил в зоната на кръстовището челната част на мотоциклета е отстояла от
мястото на удара на 119 метра и към този момент е имало директна видимост между
водачите, то ПТП е било предотвратимо за него.
В отговор на поставени въпроси към експертизата от пълномощника
на ищците в.л. Д., автоексперт, сочи, че в протокола за оглед няма описани
спирачни следи от мотоциклета преди удара; след удара мотоциклетистът е
преминал над капака на двигателя на автомобила и е падал на разстояние 16
метра.
КСМАТЕ сочи, че управляваният от Е. А.В. мотоциклет
„Ямаха Y2“, без регистрационен номер, с номер на рамата JYACJ05C000009869, е състезателен,
произведен в К., с работен обем 449,7 куб.см, с максимална мощност 55,5 к.с.
(40,8 кВт). Това са типични представители на спортните мотоциклети,
конструктивно пригодени за движение по трасе върху земен терен с лоши пътни
условия, без специално направен път с покритие. Тези мотоциклети се използват
само за състезания по специално подготвено трасе и тяхното преместване от едно
на друго място става само на ремарке; не се регистрират по ЗДвП и не може да се
управляват по пътната мрежа.
Горното заключение на КСМАТЕ е
оспорено от пълномощника на ищците само в частта му, отнасяща се до определяне
на скоростта на мотоциклета към момента на ПТП.
От същото заключение, както и от
неоспореното от страните заключение по назначената съдебно-медицинска
експертиза се установява, че от приложената по делото медицинска документация –
епикриза, отразяваща клинично установените травматични увреждания и проведеното
лечение в УМБАЛ „С.“ АД – С., е видно, че в резултат на ПТП пострадалият Е. А.В.
е получил следните травматични увреждания : тежка черепномозъчна травма,
изразяваща се в счупване на костите на черепната основа вдясно и травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвонасядане на меките черепни обвивки
вдясно челнотеменно и слепоочно, разкъсноконтузна рана на дясното бедро с
разкъсване на бедрена мускулатура. Установени са и усложнения на констатираните
травматични увреждания, изразяващи се в тромбоза на синусите на твърдата
мозъчна обвивка, тежък оток на мозъка с вклиняване и разпад на мозъчната тъкан
и вторични кръвоизливи в областта на мозъчния ствол, както и двустранни
възпалителни промени на белия дроб /пневмония/.
Причината за смъртта на Е. А.В. е остро настъпилото
разстройство на мозъчното кръвообращение в резултат на тромбозата на венозните
синуси на твърдата мозъчна обвивка и последвалото разстройство на функцията на
центровете на дишането и сърдечната дейност, локализирани в продълговатия
мозък. В генезата на смъртта са взели участие травматичните увреждания на
мозъка, както и възпалителните промени на белия дроб, които са в пряка причинна
връзка /усложнение/ с черепномозъчната травма.
КСМАТЕ дава заключение, че механизма на получаване на
констатираните травматични увреждания на пострадалия е директен силен удар с
или върху твърди тъпи предмети, като с оглед вида на уврежданията от техническа
и медицинска гледна точка със сигурност може да се посочи, че в момента на пътнотранспортното
произшествие мотоциклетистът Е. А.В. е бил без предпазна каска. Ако в момента
на произшествието пострадалият е бил с поставена защитна каска, със сигурност
не биха се наблюдавали констатираните травматични увреждания в областта на
главата му.
В отговор на въпроси на пълномощника на ищците в.л. Т.
от КСАТЕ, съдебен медик, сочи, че когато мотоциклетистът е с поставена
предпазна каска, тя е с три слоя изолации и подплънки, които защитават черепа
от преки ударни въздействия. От друга страна, може да се наблюдава травма в
шийния отдел на гръбначния стълб, при която, ако има счупвания, също може да се
стигне до летален изход, но такава травма не е налице в настоящия случай. Дори
и с поставена каска пострадалият пак може да получи травматични увреждания, но
не в областта на главата, които да доведат до смърт – същите ще са по шия,
гърди, корем, крайници, но главата е защитена от каската. В конкретния случай обаче
причината за леталния изход е черепномозъчната травма и травматичните увреждания
на мозъка.
За установяване на твърдените в
исковата молба неимуществени вреди, търпени от ищците, с определението си по чл.374
от ГПК съдът е допуснал събиране на гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Д. Н.И. и Н. Д. И. – племенник и брат на ищцата И. Д.В..
Свидетелите
сочат, че приживе ищците и синът им Е. са живеели в едно домакинство и са
поддържали изключително
близки отношения;
И. и А. нямали други деца. След
трагичния край на детето им ищците са се променили до неузнаваемост – „те освен
да броят дните, друго нито се стараят, нито имат някакви перспективи …, защото
няма за кой да полагат вече толкова грижи“; „и двамата са се променили –
планове, празненства, такива мероприятия вече за тях са приключили, … нито са
контактни, нито са вече сред познати и близки на празненства, на веселби, които
са нормални мероприятия за семейства – при тях вече ги няма“ /св. Н. И./.
Свидетелят
Н. И. описва шока, на който са били подложени родителите след новината за
катастрофата със сина им и впоследствие – за смъртта му, настъпила 3 дни
по-късно в УМБАЛ „С.“ – „Е. не дойде в съзнание в
болницата, първите два дни получавахме колебливи обяснения, информация, че все
още е в шок, но на третия ден вече изгубихме надежди … Когато И. и А. научиха
за смъртта на сина си, ние ходихме до
болницата и просто не ни дадоха информация, все още беше жив, казаха ни да не
стоим, защото не могат постоянно да ни дават информация, тръгнахме си, като
казахме на доктора, че привечер пак ще дойдем, … мина около час и ни съобщиха,
че е починал. Предполагам, че всички знаете в такъв момент в какъв шок сме
изпаднали, не мога да го опиша в момента“.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.3 от ГПК за
безспорно между страните твърдяното с и.м. застрахователно правоотношение във
връзка със застрахователна полица № BG/06/116001687496 за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“, с ДК № СА 4486 РН, сключена със „Д.“ ЕАД, валидна от 18.06.2016
год. до 18.06.2017 год., т.е. към датата на ПТП, 14.04.2017 год.
Видно от представените с и.м. фактура
№ *********/20.04.2017 год. за сумата от 890 лева с касов бон и фактура №
141/16.10.2017 год. за сумата от 6 270 лева с касов бон, същите удостоверяват
заплатени от ищцата И. Д.В. разходи във връзка с погребението на сина й Е. А.В.,
от които 6 270 лева – за изработка и монтаж на бетонова основа и надгробен
паметник.
Видно от представената с и.м. застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ от ищците до „Д.“ ЕАД /изпратена по пощата с
куриер на 26.10.2017 год./, както и от писма изх. № 92/14717/02.11.2017 год., изх.
№ 0-92-13198/27.09.2018 год. и изх. № 0-92-528/29.01.2018 год. на „Д.“ ЕАД, по
претенцията на ищците била образувана ликвидационна преписка по щета №
43072951700216, по която ответникът отказал плащане. Срокът по чл.496, ал.1 от КЗ за произнасяне по претенцията е изтекъл на 26.01.2018 год., като отказът е
бил постановен на 29.01.2018 год.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по
чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни
– чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът
по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да
е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ,
като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и
изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените
претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е
било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата
на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405 от КЗ, освен в
случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне
на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496,
ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта
на предявените искове бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна
претенция на И. Д.В. и А.А.В. по чл.380, ал.1 от КЗ до „Д.“ ЕАД /изпратена по пощата с куриер на
26.10.2017 год./, по която била образувана ликвидационна преписка по щета №
43072951700216. Тъй като с претенцията не са били представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ и същите са
били изискани от застрахователя с писмо изх. № 92/14717/02.11.2017 год. на „Д.“
ЕАД, то срокът за произнасяне по претенцията е по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен, изтекъл
е на 26.01.2018 год. и от този момент застрахователят
дължи лихви върху дължимото обезщетение, което може да се претендира по съдебен
ред с прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
По основателността на
предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1
от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. В конкретния случай ищците следва да установят и че са от кръга на
лицата – наследници на починалия при ПТП, които имат право на обезщетение за причинените
им неимуществени вреди вследствие на загубата на техния син.
В настоящия случай от
събраните гласни и писмени доказателства и от заключението по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен
начин, че причината за настъпването на описаното с и.м. ПТП са
субективните действия от страна на П. Б. С. – водачът на лекия автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“, с ДК № СА 4486 РН, която нарушила правилата за движение
по пътищата, установени в ЗДвП, като движейки се по път без предимство, сигнализиран
с пътен знак „Б2” – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”,
навлязла в кръстовище без да пропусне движещия се по пътя с предимство
мотоциклет „Ямаха Y2“, управляван от Е. А.В., като реализирала ПТП, сблъсквайки
се с мотоциклета. За водачът на автомобила С. ПТП е било предотвратимо при
условие, че в зоната на кръстовище, движейки се по път без предимство, е
пропуснала да премине движещия се по пътя с предимство мотоциклет.
По делото бе установен и
последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на
застрахователя по предявените преки искове по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че
за автомобила марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № СА 4486 РН, управляван при ПТП от П. Б. С., е бил сключен с ответника договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/06/116001687496, валидна от 18.06.2016 год. до
18.06.2017 год., т.е. към датата на ПТП, 14.04.2017 год.
При определяне на размера на
дължимите обезщетения за търпени неимуществени вреди съдът намери за основателни
част от възраженията на ответника по
чл.51, ал.2 от ЗЗД за редуциране на размера на същите поради установеното по
делото съществено съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия.
Установено бе, че смъртта на Е. А.В. е пряк резултат от участието му в ПТП, причинено от водача на л.а. „Опел“ С., но и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия. За да е налице последното, необходимо е конкретното поведение на пострадалия пряко да е предпоставило или улеснило настъпването на ПТП, а горното по несъмнен начин бе установено от заключението по КСМАТЕ. Видно от последното, непосредствено преди сблъсъка В. е управлявал мотоциклета си с изключително висока скорост – 93 км/ч, при максимално допустимата в населеното място скорост от 50 км/ч; ако водачът на мотоциклета се е движил с максималната нормативно допустима скорост, то в т.сл. опасната му зона за спиране би била 28 метра. Към момента на навлизане на лекия автомобил в зоната на кръстовището челната част на мотоциклета е отстояла от мястото на удара на 119 метра и към този момент е имало директна видимост между водачите, поради което при движение със скорост до 50 км/ч ПТП е било предотвратимо за мотоциклетиста. Отделно следва да се посочи, че в протокола за оглед на местопроизшествие няма описани спирачни следи от мотоциклета преди удара.
На следващо място, КСМАТЕ категорично установява, че
ако в момента на произшествието пострадалият е бил с поставена защитна каска,
със сигурност не биха се наблюдавали констатираните травматични увреждания в
областта на главата му; в конкретния случай причината за леталния изход е
черепномозъчната травма и травматичните увреждания на мозъка. Именно поради
горното не могат да се споделят интерпретациите в писмената защита на
пълномощника на ищците на отговорите на в.л. Т., дадени в с.з. на 24.09.2019
год., че и с поставена предпазна каска мотоциклетистът би получил в случая увреждания,
които биха довели до летален изход. В.л. сочи, че хипотетично такива увреждания
биха могли да бъдат получени /напр. травми в шийния отдел на гръбначния стълб, гърди,
корем/, но такива не са налице в настоящия случай.
Съдът намира за неоснователни
останалите наведени възражения на ответника по
чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат –
- че пострадалият е управлявал мотоциклета „Ямаха Y2“
без да притежава необходимата категория за управление на превозно средство от
такъв клас;
- че мотоциклетът „Ямаха Y2“ не е бил предназначен за
движение по пътищата, тъй като не е бил регистриран и оборудван с осветителна и
сигнализационна система, която да го направи годен за движение по пътищата.
Действително, установено бе, че с оглед кубатурата и
мощността на мотоциклета /КСМАТЕ – работен обем 449,7 куб.см, максимална
мощност 55,5 к.с. (40,8 кВт) / същият е бил МПС от кат. „А“ съгл. чл.150а,
ал.2, т.4, б. „а“ от ЗДвП, поради което водачът на същия е следвало да има
навършени 24 години за такова свидетелство за правоуправление; към момента на
ПТП В. е бил на 21 години. Установено бе и че мотоциклетът „Ямаха Y2“ без
регистрационен номер е бил кросов, състезателен, конструктивно пригоден за
движение по трасе върху земен терен с лоши пътни условия, а не върху специално
направен път с покритие – тези мотоциклети се използват само за състезания по
специално подготвено трасе и тяхното преместване от едно на друго място става
само на ремарке; не се регистрират по ЗДвП и не може да се управляват по пътната
мрежа.
В случая обаче ответникът следва да установи и
причинната връзка между действията, респ. бездействията на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, което не бе сторено – че именно липсата на
свидетелство за правоуправление на В. за такъв клас мотоциклет, респ. че
последният не е бил предназначен за движение по пътищата, са в причинна връзка
с настъпилото ПТП, причинените на пострадалия увреждания и настъпилия летален
изход. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, изразена както в ППВС №
17/1963 год., така и в решения № 99/08.10.2013 год. на ВКС по т.д. № 44/2012
год., II т.о., ТК, № 206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год. на II т.о., №
59/10.06.2011 год. по т.д. № 286/2011 год. на I т.о. и № 98/24.06.2013 год. по
т.д. № 596/2012 год. –
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт по правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен
начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то
обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало
условия за настъпването му или го е улеснило.“.
От друга страна, безспорно бе установена и вината на деликвента П. Б.С. за причиненото от нея ПТП – същата, както бе обсъдено, е могла да избегне сблъсъка, ако бе спазили законово вменените й задължения в качеството й на водач на МПС, участник в движението, регламентирани в чл.50, ал.1 от ЗДП и чл.46, ал.2 от ППЗДП –
- „На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство.“;
- „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава – на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство.“.
Преценявайки горните обстоятелства, при които
е настъпило ПТП, настоящият състав приема, че и двамата водачи на МПС – на
лекия автомобил и на мотоциклета, са виновни и са допринесли в еднаква степен
за настъпването на вредоносния резултат – сблъсъкът е бил изцяло предотвратим
от водача на лекия автомобил, който –
ако в зоната на кръстовището, движейки се по път без предимство, бе пропуснал
да премине движещия се по пътя с предимство мотоциклет; сблъсъкът е бил
предотвратим и от водача на мотоциклета, ако се е движил с максимално
допустимата в този пътен участък скорост,
респ. не би получил телесните увреждания, довели до леталния изход, ако е
управлявал мотоциклета с поставена предпазна каска. Предвид изложеното
настоящият състав приема, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия в
размер на 50 %, съставляващо основание за намаляване отговорността на прекия
причинител, респ. на застрахователя по предявения срещу него пряк иск, което съгласно
чл.51, ал.2
от ЗЗД следва да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди и неговото редуциране наполовина.
Съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко
благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от
друга – най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи
по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени
неимуществени вреди от телесни повреди. В случая неимуществените вреди са във формата на
психически болки и душевни страдания на законните наследници на починалия И. Д.В. и А.А.В. вследствие смъртта на техния
син. Характерът и тежестта на същите бяха установени от показанията на свидетелите Д. Н. И. и Н. Д. И.– ищците са преживели
изключително тежко загубата на своя син, с когото са поддържали непрекъснати
контакти и са имали близки човешки взаимоотношения. Съдът отчита както вида на
родствената връзка между починалия и ищците – последните са възходящи от първа
степен, негови най-близки роднини, така и обстоятелството, че са живели заедно
и са поддържали силна връзка, основана на обич и взаимно уважение. В заключение и съобразно установеното в практиката на
съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени
вреди, претърпени по повод смърт на близък, съдът намери, че за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия с чл.52
от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата сума, която ответникът следва
да заплати на всеки от ищците, е в размер на 200 000 лева. Същата, съобразно изложеното по-горе относно
основателността на част от възраженията на ответника по чл.51,
ал.2 от ЗЗД за редуциране на размера на обезщетението поради установеното по
делото съществено съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия
– в размер на 50 %, следва да бъде намалена наполовина – в размер на 100 000 лева, която
сума съдът следва да осъди ответника да заплати на всеки от ищците на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от деня на изтичане на срока по чл.496,
ал.1 от КЗ, 26.01.2018 год., до окончателното й заплащане. За разликата от
присъдения размер от 100 000 лева до пълния предявен размер на исковете от
200 000 лева същите следва да се отхвърлят като неоснователни.
По отношение на предявения от ищцата И. Д.В. иск за
заплащане на обезщетение за причинени й имуществени вреди – извършени разходи
за погребението на нейния син Е. А.В., съдът намира следното :
Представените с и.м. фактура № *********/20.04.2017
год. за сумата от 890 лева с касов бон и фактура № 141/16.10.2017 год. за сумата
от 6 270 лева с касов бон удостоверяват направените от ищцата разходи в общ
размер на 7 175 лева, но от същите имуществени вреди, подлежащи на репатриране
от прекия извършител, респ. от застрахователя по предявения пряк иск, са само
тези по фактурата № *********/20.04.2017 год. – разходи във връзка с
погребението. Останалите сторени разходи са във вид и размер, определен по
преценка на извършилия ги, като същите не могат да бъдат компенсирани от застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Отделно – дължимото на ищцата
обезщетение в размер на 890 лева също следва да бъде редуцирано наполовина
съобразно изложеното по-горе за основателността на част от възраженията на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради което ответникът следва
да се осъди да заплати на ищцата сумата от 445 лева, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 26.01.2018 год. до окончателното й заплащане. Искът
следва да се отхвърли за разликата от присъдения размер от 445 лева до пълния му
предявен размер от 7 175 лева.
По
отношение на държавните такси и разноски :
Тъй
като с определение № 530/26.10.2018 год. ищците са освободени на осн. чл.83,
ал.2 от ГПК от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото
производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна
такса от 8 050 лева върху
уважения размер на исковете /за втория предявен от ищцата иск таксата е в
минималния размер от 50 лева по чл.1 от Тарифа № 1 за ДТ, които се събират от
съдилищата по ГПК/, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на
600 лева – възнаграждения на в.л. по СМЕ и КСМАТЕ.
В хода на производството по
делото ищците не са направили разноски и такива не следва да им се присъждат.
Съдът следва да остави без
уважение искането на пълномощника на ищците за присъждане на осн. чл.38, ал.2
от ЗА на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ за
процесуално представителство по делото, тъй като не е удостоверено предоставянето
на безплатна адвокатска помощ и на кое от
основанията по чл.36, ал.1, т.1-3 от ЗА. Основание за присъждане на
такова възнаграждение би било сключен между пълномощника и доверителя договор
за оказване на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство,
какъвто не се твърди да е сключен и съотв. не е представен по делото; с и.м. са
представени единствено пълномощни.
Тъй като ответникът е
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева,
което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто,
доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от
съда възнаграждение е в размер на 450 лева. Направените от ответника в хода на производството
разноски възлизат на 590 лева /депозити за свидетел, вещи лица и ДТ за съдебни
удостоверения/, поради което на осн. чл.78,
ал.3 и 8 от ГПК ищците следва да се осъдят да заплатят на ответника разноски и възнаграждение по чл.78,
ал.8 от ГПК, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, както следва : 267.89 лева от ищцата И. Д.В. и 260 лева от
ищеца А.А.В..
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1
и чл.409 от КЗ „Д.“ ЕАД, ЕИК . да заплати на И. Д.В. ***, с ЕГН
**********, сумата от 100 000 лева /сто хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди – душевни болки и страдания, мъка, тъга, стрес и
психически срив, настъпили вследствие на смъртта на нейния син Е. А.В. с ЕГН **********,
настъпила на 17.04.2017 год. в резултат на ПТП, причинено на 14.04.2017 год.
около 19.35 часа в гр. Е., на кръстовището на бул. „Новоселци“ и ул.
„Лесновска“, по вина на П. Б. С. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № СА 4486 РН, със застрахователна полица №
BG/06/116001687496 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 18.06.2016 год. до
18.06.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, 26.01.2018 год., до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от
200 000 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1
и чл.409 от КЗ „Д.“ ЕАД, ЕИК . да заплати на И. Д.В. ***, с ЕГН
**********, сумата от 445 лева
/четиристотин четиридесет и пет лв./, съставляваща обезщетение за причинени й
имуществени вреди – извършени разходи за
погребението на нейния син Е. А.В., починал в резултат на горното ПТП, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от деня на изтичане на срока по
чл.496, ал.1 от КЗ, 26.01.2018 год., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 7 175
лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1
и чл.409 от КЗ „Д.“ ЕАД, ЕИК . да заплати на А.А.В. ***, с ЕГН **********,
сумата от 100 000 лева /сто хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – душевни болки и страдания, мъка, тъга, стрес и
психически срив, настъпили вследствие на смъртта на неговия син Е. А.В. с ЕГН **********,
настъпила на 17.04.2017 год. в резултат на ПТП, причинено на 14.04.2017 год.
около 19.35 часа в гр. Е., на кръстовището на бул. „Новоселци“ и ул.
„Лесновска“, по вина на П. Б. С. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“, с ДК № СА 4486 РН, със застрахователна полица №
BG/06/116001687496 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 18.06.2016 год. до
18.06.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, 26.01.2018 год., до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от
200 000 лева.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „Д.“ ЕАД, ЕИК.
да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 8 650 лева /осем хиляди шестстотин и
петдесет лв./, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса и направени разноски от
бюджета на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Ц.В. от
САК за
присъждането й на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК И. Д.В. ***, с ЕГН **********,
да заплати на „Д.“ ЕАД, ЕИК . сумата от 267.89 лева /двеста шестдесет и седем
лв. и осемдесет и девет ст./, съставляваща определено от съда възнаграждение по
чл.78, ал.8 от ГПК и направени разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете й.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК А.А.В. от гр. Е., ул. „Лесновска“ № 43, с ЕГН **********,
да заплати на „Д.“ ЕАД, ЕИК .сумата от 260 лева /двеста и шестдесет лв./, съставляваща определено от съда
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК и направени
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска му.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :