Решение по дело №2147/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  260375

гр.Пловдив, 11.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                       ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                                    Иван Анастасов

като разгледа ч.гр.д.№2147/2020 г. по описа на ПОС, докладвано от съдия ИВАНОВА, за се произнесе, съобрази:

         Производство по чл.435, ал.2,т.6 от ГПК.

            Жалбоподателят „Барс 21“ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя С. К.– длъжник по ИД, с жалба вх.№262311/18.09.2020 г. по описа на ПОС, обжалва действията на ЧСИ Т. Л., рег.№820 с район на действие -ПОС по ИД №19/2015 г. –разпореждане от 31.07.2020 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че отказът на ЧСИ е незаконосъобразен поради това, че са налице основания за прекратяване на ИД, поради това, че по ИД не са извършвани изпълнителни действия в продължение на 2 години, за периода  от 31.03.2015г до 31.03.2017 г., през който изпълнителни действия не били поисквани от взискателя или извършвани от ЧСИ, поради които счита, че след изтичане на 2-годишния срок ИД е прекратено по силата на закона по смисъла на чл.433,ал.1,т.8 ГПК; заявява, че последното изпълнително действие е извършено на 31.03.2015 г.,след което била изтекла и 5 годишната погасителна давност. Иска отмяна на разпореждане от 31.07.2020 г. На ЧСИ и прекратяване на ИД.

Взискателят “Термо проект комерсиал“ООД чрез адв.И.Д.– взема становище,че жалбата е неоснователна – че не е налице период от две години, през който да не са били поисквани или извършвани изпълнителни действия.

           ЧСИ е изложил мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащо на обжалване действие, а по същество – неоснователна, т.к. в процесния период 31.03.2015г до 31.03.2017г. са поисквани или извършвани изпълнителни действия.Счита, че СИ не може да решава дали вземането на взискателя  е погасено по давност, както и че в чл.433,ал.1 ГПК, където изчерпателно са изброени основанията за прекратяване на ИД, а сред тях не е погасителната давност; счита, че въпросът е материалноправен и не може да бъде решен чрез обжалване на действията на СИ пред ОС, който е контролно-отменителна инстация и не може да се произнесе по направеното възражение за ПД.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена на 07.08.2020 г. /по пощата/ в законоустановения 1-седмичен срок от получаване на съобщението /03.08.2020 г./ По същество е неоснователна. Съображения:

Съгласно ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г., т.10 на ОСГТК на ВКС когато взискател не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години без значение дали изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1,т.8 ГПК или не, ИД се прекратява по силата на закона; че не са изпълнителни действия образуването на ИД, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експериза за определяне непогасения остатък от дълга, извършване на разпределение, плащането въз основа на него и др.

В т.10 от ТР 2/26.6.2015 г. на ВКС, ОСГТК е казано, че съгласно чл.116,б.“в ЗЗД  давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането с кое да е изпълнително действие в рамките на определен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на  ЧСИ изпълнително действие, например: налагането на запор  или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на ****, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. От това следва, че насрочването на опис е изпълнително действие, изграждащо изпълнителния способ –извършване на опис на движими вещи, поради което насрочването на опис на вещи на длъжника прекъсват давността.

ИД 19/2015 г. на ЧСИ Л. е образувано на 21.01.2015 г.

Водим от разясненията т.10 от ТР 2/26.6.2015 г. на ВКС, ОСГТК, посочени по-горе, ПОС намира, че давността по ИД е прекъсвана в периода 31.03.2015г до 31.03.2017г. без да е налице 2-годишно бездействие по ИД, както следва:

На 23.02.2015 г./л.50 от ИД/ ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на жалбоподателя, насрочен на 31.03.2011 г.у, наложил е запор на банкови сметки и запор и опис на МПС На 31.03.2015 г. /л.76-83/ -извършен опис на дв.вещи.

 На 30.04.2015 г.- по сметката на СИ постъпва сума от длъжника.

На 30.03.2017 г. е постъпила молба на взискателя за налагане на запор  по банковите сметки на длъжника/л.88 от ИД/.

На 21.11.2012 г.ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на 10.01.2013 г. на длъжницата/л.85 от ИД/.

На 22.11.2018 г./л.102 от ИД/ е подадена молба от взискателя за налагане на запор  по банковите сметки на длъжника.

На 11.01.2019 г./л.103 от ИД/ е подадена молба от взискателя за налагане на запор  по банковите сметки на длъжника

На 14.01.2019 г. ./л.105 от ИД/  ЧСИ е наложил запор върху вземането на длъжника по ИДна ЧСИ З.Х.

На 21.11.2019 г./л.129 от ИД/ е подадена молба от взискателя за налагане на запор  върху вземанията на длъжника по друго ИД.

На 21.11.2019 г./л.133 от ИД/ -наложен запор  върху вземанията на длъжника по друго ИД /л.142/ .

На 5.02.2020 г./л.155 от ИД/ е наложен запор  върху вземанията на длъжника по ИД на ЧСИ Х. С. /л.154/.

На 20.02.2020 г. постъпват суми запогасяване на дълга /л.163/

Съгласно цитираното ТР е видно, че налагането на запор по банковите сметки на длъжника на длъжника и насрочването на опис на движими вещи от ЧСИ са изпълнителни действия, които  прекъсва давността, тъй като е приложен изпълнителен способ. С цитираните по-горе плащания от трети задължени лица по други ИД, както и с извършваните доброволни плащания по ИД за погасяване на дълга, въз основа на които, видно от приложните по ИД сметки на ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ и фактури са превеждани суми на взискателя, длъжникът е признал вземанията и висящността на ИД е поддържана, което е основание за прекъсване на перемционния срок.

Горното налага извода, че след приложените изпълнителни способи до настоящия момент изпълнителни действия са искани от взискателя, предприемани и извършване и от ЧСИ регулярно, поради което перемпция не е настъпила в нито един момент от изпълнителното производство; че няма никакво основание да се приеме наличие на бездействие нито от взискателя, нито от ЧСИ.

Eто защо ПОС намира, че не се доказа твърдението на длъжника, че в продължение на 2 години, считано от 31.03.2015г до 31.03.2017г. СИ не е извършвал и взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство не се е прекратило по силата на закона, поради което правилно ЧСИ е отказал да прекрати ИД на осн.чл.433, ал.1,т.8 ГПК.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

          Водим от горното съдът

                                      Р   Е   Ш   И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба вх.№262311/18.09.2020 г. по описа на ПОС на„Барс 21“ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя С. К.– длъжник по ИД, против действията на ЧСИ Т. Л., рег.№820 с район на действие -ПОС по ИД №19/2015 г. –разпореждане от 31.07.2020 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: