Р Е
Ш Е Н
И Е № ……
Гр. София,05.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на пети декември през
две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Биляна Коева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр.
д. № 1557 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
ищеца Д.А.Д. срещу решение № 529993/09.11.2018 г. на Софийския районен съд, 126
с - в по гр. д. № 29935/2016 г., с което е отхвърлен предявения от Д.А.Д., с адрес: ***,
Обединено кралство Великобритания, срещу „О.б.б.“ АД, ЕИК********иск с правна
квалификация чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани от ищеца паника и
притеснение, страх и неудобства, вследствие на виновни и противоправни действия/бездействия
на служители на ответника, осъществени в периода 22.04.2016 г. - 03.05.2016 г.,
изразяващи се в несвоевременно възстановяване по сметката на ищеца на сумата
400 лв. по неуспешна транзакция от собствено на ответника терминално устройство
ATM, извършена на 22.04.2016 г.,
в гр. Хасково, заедно със законната лихва от 24.06.2016 г. до окончателното
изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено в противоречие със закона и производствените
правила. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел, че по делото не са
установени предпоставките за ангажирани отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД - за действия/бездействия на служителя на банката, при или по повод изпълнение
на задълженията им, които се състоят в недобро поддържане на терминалните
устройства АТМ и несвоевременно възстановяване на средства по неуспешна
трансакция. Според ищцата в производството е установено, че в резултат от
виновните действия на служителите на ответната банка тя е изпитала паника,
притеснение, страх и неудобства, които са и причинили неимуществени вреди. Моли
да се отмени решението, като се уважи изцяло иска за обезщетение за
неимуществени вреди. Претендира разноски за двете инстанции .
Въззиваемата страна - ответникът „ОББ“
ЕАД, чрез представителя си, в срока по чл. 263 ГПК оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че съдът е постановил решението в съответствие с
материалния и процесуален закон и събраните по делото доказателства в цялост.
Ищцата не доказва да са реализирани предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране
отговорността на банката за неимуществени вреди от действия/бездействия на
служителите й в периода 22.04.2016 г. - 03.05.2016 г., състоящи се в
несвоевременно възстановяване по сметка на ищцата на сума от 400 лв. в резултат
от неуспешна трансакция. Не се установяват, пълно и главно по смисъла на чл.
154 ГПК, всички изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на ответника
по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, както приема и СРС. Установено е, че
неосъществената трансакция е поради липса на банкноти в устройството, а не
поради някакви действия на служителите на банката. Не се установяват и вредите,
които ищцата твърди, че е претърпяла. Освен това е установено, че 8 минути след
неосъществената трансакция е извършена корекция на операцията, неосъщественото
теглене е сторнирано с подадена информация към банката – издател на картата.
При постановяване на решението не са допуснати нарушения и то е съобразено със
закона и представените от страните доказателства. Моли да се потвърди
решението. Претендира разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното :
Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото
решение, а по допустимостта - в обжалваната част. Относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата основания. Съдът проверява служебно и за нарушения на императивните
материалноправни норми.
Решението е валидно и допустимо
постановено. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
Решението е постановено при изяснена
фактическа обстановка, която съдът не намира за необходимо да преповтаря, а
препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
По съществото на спора и във връзка с доводите в
жалбата съдът намира следното :
Пред СРС
е предявен
осъдителен иск по реда на чл. 4 и сл. от Регламент (ЕО) № 861/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 год. за създаване на
европейска процедура за искове с малък материален интерес - с правна
квалификация чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В правилно приложение на закона СРС
е приел, че в този случай отговорността е обективна и се носи от лицето,
възложило работа на делинквента, в резултат на чиито
действия/бездействия е настъпила вреда за ищеца. В
този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в т. 10 от ППВС №
7/1959 г., т. 2 от ППВС № 17/1963 г., т. 3 от ППВС 4/1975 г. (В посочения смисъл решение № 94 от 21.07.2011 г. по
гр. д. № 537/2010 г., Г. К., ІV Г.
О. на ВКС, решение № 100 от 16.02.2010 г. по
гр. д. № 696/2009 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите
причинени от него при или по повод изпълнението й. Става въпрос за гаранционно -
обезпечителна отговорност за вреди, която по съществото си е обективна. Специалната
отговорност за вреди е уредена в закона като възможност да се търсят вреди от
юридическото лице, което е възложило на другиго извършването на определена работа,
когато при или по повод изпълнението й са причинени вреди.
Ангажирането на отговорността на
ответника по посочения ред изисква пълното и главно доказване от ищцата, по
правилата на чл. 154 ГПК, на противоправно причинени вреди от действия
(бездействия) на лица - служители на ответника, при или по повод извършване на
възложената им работа, причинно -
следствена връзка между поведението на служителите на ответника – (деликвенти)
и претърпените от ищцата неимуществени вреди. Вината, по смисъла на чл. 45 ЗЗД,
се предполага до доказване на противното. По общите правила на доказването при
деликтите, в тежест на ответника е да обори презумцията за виновно причиняване
на вредите от негови служители.
В случая с определението
от 12.04.2018 г. по доклада на делото по чл. 140 ГПК, СРС е обявил за безспорни
и ненуждаещи се от доказване между страните, по смисъла на чл. 153 ГПК, следните
обстоятелства: че на 22.04.2016 г. ищцата се е опитала да изтегли парична сума
от ATM устройство, собственост на „ОББ“ АД, находящо се в гр. Хасково, ул. „********,
като поставил в устройството собствената си банкова карта, издадена от „Метро
Банк“ и заявил сумата от 400 лв, че устройството не е отпуснало заявената от
парична сума поради липса на достатъчно банкноти.
Основателно и като е съобразил представените от
банката писмени и гласни доказателства (показанията на свидетеля И.П.) СРС е
приел за установено, че в случая след неуспешната транзакция сумата незабавно е
възстановена по сметката на ищцата към банката - издател на картата. Според
свидетелят П.това става в рамките на 20 секунди, тъй като всичко е
автоматизирано и човешка намеса не се допуска.
Предвид изложеното основателно СРС е приел, че в
производството не се доказа още извършването
на действия/бездействия от страна на служители на ответника, за да са налага
обсъждането на въпроса дали те са противоправни и дали са причинили вреди на
ищцата – т. е. налице ли е причинна връзка между тях и твърдените от ищцата
неимуществени вреди.
Следователно,
не е доказана още първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника – някакво поведение на служители на ответника.
Извън изложеното ищцата, чиято е доказателствената
тежест, не е ангажирала
никакви доказателства, от които да се направи обоснован извод за претърпени от
нея неимуществени вреди – паника, притеснение, страх и неудобства. Както сочи и СРС в мотивите
си, твърдените от ищцата вреди не се предполагат, а следва да се установят чрез
ангажиране на съответни доказателства по
делото.
В допълнение към изложеното от СРС и във връзка с възраженията на ищцата в
жалбата следва да се посочи само, че според трайната практика на съдилищата,
която се споделя от настоящия състав, ищецът е този, който трябва да докаже, с
всички допустими по ГПК доказателствени средства, претърпяната вреда от увреждащото деяние и причинно - следствената връзка между деянието и вредата. (в този смисъла решение № 136 от
08.12.2017 г. по гр. д. № 5025/2016 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС). Болките и
страданията са строго индивидуални и зависят от субективното отношение на всяко
лице към определено противоправно поведение, стига то да е конкретно
установено.
В съответствие с процесуалният закон
СРС е приел за изцяло недоказани претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Доколкото изводите на настоящият
състав съвпадат с тези на СРС, оспореното решение е постановено при правилно
приложение на материалния и процесуален закон и следва да се потвърди,
включително в частта по разноските присъдени на ответника.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора и направеното до приключване
на производството искане, въззивваемата страна - ответник има право на разноски
за настоящото производство. Съдът присъжда в негова полза разноски за
юрисконсулт за въззивното производство в размер на 100 лв., на основание чл.
78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение № 529993/09.11.2018 г. на Софийския районен съд, 126
с - в по гр. д. № 29935/2016 г.
ОСЪЖДА Д.А.Д., адрес: ***, Обединено кралство Великобритания да заплати на „О.б.б.“ АД, *** Б, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, разноски в размер на 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.