Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 30.05.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми
април две хиляди двадесет и втора година, в състав :
Председател
: Румен
Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 20/2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, 1404, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, чрез адв. В.Г.,
като пълномощник на … Ю. Б. Ц., против Б.Л.К. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично
възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда
на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като ищецът го е иницирал за да може установи вземането си. Искът е положителен установителен и се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК - 13.08.2020 г. По
постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 354/2020 г. по описа на РС Своге и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 409 от
17.08.2020 г. за сумата от 75,54 лева – главница, както и за сумата от 205 лева
разноски по делото, от които 180 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лева заплатена държавна
такса.
Вземането претендирано от ищеца
представлява обезщетение за неизпълнение на
договор с клиентски номер ….. от дата 07.02.2017 г., сключен между Б.Л.К.
и „Българска телекомуникационна компания” (БТК) ЕАД, ЕИК *********, което вземане е прехвърлено на
„С. Г. Груп” ЕАД, ЕИК *********, с договор за цесия от дата 16.10.2018 г., а
„С. Г. Груп” ЕАД от своя страна го е прехвърлило на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********,
с договор за цесия от дата 01.10.2019 г. За задължението от
страна на „БТК” ЕАД е издадена фактура с № ********** от 15.09.2017 г., за
периода от 15.08.2017 г. до 14.09.2017 г.
Цената на иска е 75,54 лева, за която сума се иска от съда да признае за установено, че се
дължи от ответника на ищеца, като се претендират
още и направените разноски, както понастоящото дело, така и по заповедното
производство.
От страна на ответника е подаден
писмен отговор, чрез назначения ѝ
от съда особен представител – адв. Е.М..
Предявеният иск се оспорва, като недопустим, а също така и като неоснователен –
по основание и по размер. Твърди се, че липсва правно основание, на което К. да
дължи претендираната от нея сума. Според особения представител ответната страна
не е уведомявана за цесията, не е сключвала и подписвала договор с „БТК” ЕАД и не е получавала цитираната в исковата молба фактура. По тези
съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск. Направено е и
възражение за прекомерност на договореното от ищеца адвокатско възнаграждение.
По делото са приети,
като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. № 354/2020 г. по описа на Районен съд Своге.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна :
Претендираните права произтичат от договор за електронни
далекосъобщителни услуги с индивидуален клентски номер …, сключен на 07.02.2017 г. между Б.К. и „БТК” ЕАД. За периода от 15.04.2018 г. до
14.08.2017 г. абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 94,46 лева, за което са издадени четири броя фактури. Неплащането в
срок на издадените от мобилния оператор фактури е обусловило правото на „БТК”
ЕАД едностранно да прекрати договора. Датата на деактивация на абонамента е
14.09.2017 г. Договорът за телекомуникационни услуги е прекратен преди договорения срок и по
вина на абоната, поради което се начислява неустойка, като размерът ѝ e определен в договора между
страните. В случая К. не е
заплатила в срок издадените фактури за потребени от нея услуги, поради което на 14.09.2017 г.
договорът ѝ с „БТК”
ЕАД е прекратен, преди изтичане на крайния му срок – 07.02.2018 г. В този случай
неизправната страна дължи неустойка предвидена в договора – л. 13 от делото. Сумата от 75,54 лева се получава
като сбор от неустойка в размер на 74,97 лева и лихва за забавено плащане в
размер на 0,57 лева. За задължението от страна на „БТК” ЕАД е издадена фактура с № ********** от
15.09.2017 г., за периода от 15.08.2017 г. до 14.09.2017 г. Неполучаването на фактурата не
освобождава крайния потребител от задължението му за плащане на дължимите суми. Ако страната е
считала, че месечните ѝ сметки са недължими, тя е можела да
ги оспори. Ответната страна не е заплатила дължимата сума, като тежестта за
доказване на направено плащане е нейна, а доказателства в тази насока липсват. Вземането е прехвърлено от „БТК”
ЕАД на „С. Г. Груп” ЕАД, съответно от последното дружество на „ЮБЦ” ЕООД с договори за цесия
от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че
предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК е процесуално допустим, а разгледан по същество е изцяло основателен и
доказан. Съображенията са следните :
Налице е валиден договор за мобилни услуги,
сключен между ответника и „БТК”
ЕАД. „ЮБЦ” ЕООД, чрез лицата които го
представляват, доказа съществуването на вземането, размера му и неговата
изискуемост. Ответникът не представи доказателства, че е изпълнила задълженията
си по договора. По силата на чл. 7, ал.
3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, но по настоящото дело не се събраха
доказателства такива да са налични.
Няма пречка кредиторът да
прехвърли вземането, като то преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви. Предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето, което по настоящото
дело е станало най-късно при връчването на преписа от исковата молба и
приложенията на особения представител на ответника. По принцип длъжникът може да възразява
успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомяването. В случая няма такива данни и твърдения.
При този изход от
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да понесе направените от
ищеца разноски по делото в размер на 405 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева, 200 лева
възнаграждение на особения представител и 25 лева – заплатена държавна такса. Договореното
адвокатско възнаграждение е под минималния размер определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, поради което същото
не е прекомерно. Тълкувателно
дело № 4/2013 г. на ВКС задължава съда да се
произнесе и по
разноските в заповедното производство, които са в размер на 205 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по
отношение на Б.Л.К. ***, ЕГН **********, че дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
1404, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от … Ю. Б. Ц., сумата
от 75,54 лева – главница,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер …….. от дата
07.02.2017 г., сключен между Б.Л.К. и „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, ЕИК *********, което вземане е прехвърлено на „С. Г. Груп” ЕАД, ЕИК
*********, с договор за цесия от 16.10.2018 г., а „С. Г. Груп” ЕАД от своя
страна го е прехвърлило на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, с договор за цесия от
01.10.2019 г.
Осъжда Б.Л.К. ***, ЕГН **********, да заплати
на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, 1404, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от … Ю. Б. Ц., сумата от 405 лева – направени
разноски по гр.д. № 20/2021 г. по описа на Районен съд Своге.
Осъжда Б.Л.К. ***,
ЕГН **********, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, 1404, бул.
„България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от … Ю. Б. Ц., сумата от 205 лева –
направени разноски по ч.гр.д. № 354/2020 г. по описа на Районен съд Своге.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :