№ 275
гр. Русе, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20234500500312 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД чрез упълномощен
юрисконсулт е обжалвала Решение №200/24.02.2023 г. на Русенския районен
съд, постановено по гр. д. №5047/2022 г., с което са отхвърлени предявените
искове по чл.422 ГПК вр. чл.410 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД против Агенция „Пътна
инфраструктура“ за признаване за установено съществуването на вземането
на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за главница над сумата от 1013.82 лв. до
претендирания размер от 6767.66 лв. и за лихва за забава за периода
20.09.2021 г. – 26.04.2022 г. над сумата от 61.68 лв. до претендираните 411.73
лв., представляващи регресна претенция за изплатено по повод настъпило на
10.03.2021 г. застрахователно събитие обезщетение по застраховка „Каско“,
сключена по отношение на лек автомобил „Мерцедес Гле 350 Д“ с рег.№
Р****КА. В жалбата се развиват оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон
и необоснованост. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната част и
вместо него постановяване на друго от въззивния съд, с което да се уважат
изцяло предявените искове и да се присъдят разноските по делото.
Ответникът по жалбата Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез
1
упълномощен юрисконсулт изразява становище за нейната неоснователност.
Претендира разноски.
Конституираните в производството трети лица – помагачи на
страната на ответника – „Пътинженеринг“ АД, гр. Русе и ДЗЗД „Кубрат“, гр.
Шумен считат въззивната жалба за неоснователна, а решението на РРС – за
правилно и законосъобразно.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
провери събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
е частично основателна.
Въз основа на писмените и гласните доказателства по делото -
Протокол за ПТП № 1769986 от 11.03.2021 г. и показанията на свидетелите
М.А., М.А., П.П. и Х.М., от фактическа страна е установено, че на 10.03.2021
г., около 23,00 часа, на път ІІ-23 км. 18+000 /Русе-Кубрат/, в посока гр. Русе,
М.Р.А. - водач на л.а. „Мерцедес Гле 350 Д“ с рег.№ Р****КА, собственост на
„Княжеска гора“ ООД, движейки се по посочения път, е навлязъл в поредица
от заснежени дупки, вследствие на което е реализирал ПТП с материални
щети. За увредения автомобил е бил сключен договор за застраховка „Каско”
със ЗК „Лев Инс” АД, полица № 93002010075803. За извършения ремонт на
автомобила застрахователното дружество е изплатило на „Евро Старс“ ООД,
с което е имало сключен договор за автосервизни услуги, сумата от 6767.66
лв. по щета № 0017-1261-21-000074, преведена по банков път на 29.04.2021
година. ЗК „Лев Инс” АД е отправило регресна покана до Агенция „Пътна
инфраструктура“, ОПУ-Русе за възстановяване на сумата от 6767.66 лв. -
изплатено застрахователно обезщетение, на основание чл.410 КЗ, но искането
не е било удовлетворено.
От приетото заключение по назначената автотехническа експертиза
се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП, който
кореспондира на твърденията на ищцовата страна и на останалите
доказателства по делото, като вещото лице приема, че причинените на
автомобила щети (на амортисьор, подкалник, дясната част на предната броня,
2 бр. джанти, сензор за налягане на предната дясна гума и дясната степенка в
2
предната част) са резултат от навлизане на автомобила в пътни неравности,
при движението му със скорост около 60 км/ч. Според експертизата при
движение на автомобила с по – ниска скорост е било възможно водачът да
възприеме процесната неравност и да предотоврати настъпването на ПТП.
Вещото лице е извършило оценка на щетите в два варианта: при ремонт на
увредените джанти - 2027.64 лв. и при смяна на двете джанти с нови –
6212.39 лв.
Видно от показанията на свидетелите М.А. и М.А. процесният
пътен участък е бил заснежен и с множество несигнализирани пътни
неравности. Според приложен по делото договор за обществена поръчка
между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Иса 2000“ ЕООД и показанията
на свид. П.П. – технически ръководител в посоченото дружество –
изпълнител е установено, че процесният пътен участък е бил в ремонт към
датата на настъпване на застрахователното събитие. На всеки кръгъл
километър е имало поставен знак за ремонтни дейности и за ограничение на
скоростта от 50 км/ч, но са липсвали знаци за препятствие/неравност на пътя.
Пътят е бил отворен за движение, имало е и обходен маршрут, който е
излизал на кръговото кръстовище. На датата на настъпване на ПТП е валял
мокър сняг, необилен и без навявания.
Съгласно договор за обществена поръчка от 17.03.2020 г. Агенция
„Пътна инфраструктура“ е възложила на „Пътинженеринг“ АД дейностите по
зимно поддържане на републиканските пътища на територията на ОПУ - Русе.
От писмените доказателства по делото не е видно дружеството да е
изпълнило дейности по почистване на процесния пътен участък на 10.03.2021
г.
Въз основа на установените фактически положения,
Окръжният съд споделя отчасти доводите в обжалваното решение.
Съобразно разпоредбата на чл.410 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По
делото безспорно е установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на увреждането, по силата на което
застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение за причинена щета
3
вследствие на настъпило застрахователно събитие. В първоинстанционното
производство е доказано наличието на всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
ответника. Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа. В настоящия случай вредите са
настъпили в резултат на неизпълнение на задължението на Агенция „Пътна
инфраструктура“, произтичащо от разпоредбите на чл.29 и сл. от ЗдвП, за
извършване на дейностите по поддържане на републиканските пътища,
поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че ответникът
(който от своя страна е възложил ремонта, снегопочистването и зимното
поддържане на избрани изпълнители по договори за обществена поръчка)
носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Районният съд правилно е преценил въз основа на писмените и
гласни доказателства по делото, че е налице 50% съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на МПС– свид. М.А.,
съобразявайки обстоятелството, че на водача е било известно състоянието на
пътя, знаел е, че се извършва ремонт и въпреки това е шофирал по този път, а
не по обходния маршрут, в тъмната част на денонощието, при снеговалеж, със
скорост около 60 км/ч, при ограничение на скоростта от 50 км/ч.
Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя относно необоснованост
на заключението по САТЕ и липса на доказателства за съпричиняване на
вредите от страна на водача на автомобила. Видно от експертизата М.А. е
управлявал МПС с превишена скорост. Според вещото лице изчисляването на
скоростта на движение на автомобила е извършено по формула, при
съобразяване с необходимото време за реакция на водача и спирачното
закъснение при конкретната пътна обстановка, като изводът за управлението
на МПС с висока скорост кореспондира на характера на уврежданията на
джантите. Въззивната инстанция счита заключението по приетата САТЕ за
компетентно, пълно и обективно, с оглед на което районният съд е достигнал
до правилен извод за приноса на водача за настъпване на материалните щети
на автомобила.
Настоящата инстанция не споделя становището на районния съд
във връзка с размера на дължимото вземане. Възприемайки първия вариант на
експертното заключение относно оценката на щетите по процесния лек
4
автомобил, първоинстанционният съд не е определил правилно размера на
действително претърпените вреди по смисъла на чл.386, ал.2 КЗ. Според
втория вариант на САТЕ действителната стойност на щетите по л.а.
„Мерцедес Гле 350 Д“ с рег.№ Р****КА към деня на настъпване на ПТП при
смяна на 2 бр. увредени джанти е 6212.39 лв. По делото е представено
писмено доказателство – становище от оторизирания сервиз на „Евро Старс“
ООД (л.20 от гр.д. №36296/2022 на СРС), извършил ремонта на увреденото
МПС, съгласно което според техническите изисквания на производителя при
деформация на джанти същите следва да бъдат заменени с нови, а не да бъдат
ремонтирани, с оглед гарантиране сигурността на автомобила. Представени
са писмени доказателства относно изпълнени дейности по подмяна на
увредените джанти. Предвид посоченото въззивният съд счита, че следва да
се възприеме вторият вариант на оценка на щетите от експертното
заключение и на застрахователя да се възстанови изплатеното
застрахователно обезщетение, съответстващо на размера на реално
претърпените вреди към деня на настъпване на ПТП (6212.39 лв. съгласно
САТЕ), намалено с 50% съобразно степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на автомобила – 3106.19 лв.
Следователно решението на районния съд подлежи на отмяна в
частта, с която са отхвърлени исковете за установяване дължимостта на
вземането за главница над 1013.82 лв. до размера от 3106.19 лв., както и за
лихва за забава за периода 20.09.2021 г. – 26.04.2022 г. за сумата над 61.68 лв.
до 188.96 лв., като исковете бъдат уважени до посочените размери.
Решението следва да бъде потвърдено в отхвърлителната част над уважените
от въззивната инстанция размери на исковете до претендираните 6767.66 лв.
за главница и 411.73 лв. за лихва за забава за периода 20.09.2021 г. –
26.04.2022 г.
В частта, с която исковете са уважени в размера до 1013.82 лв. за
главница ведно със законната лихва от 27.04.2022 г. и до 61.68 лв. за лихва за
забава за периода 20.09.2021 г. – 26.04.2022 г., решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Жалбоподателят е претендирал заплащане на разноски по делото,
вкл. за юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. За въззивното
производство същият е заплатил държавна такса в размер на 140.08 лв.
5
Ответникът по жалбата също е отправил претенция за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. При определено от съда юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. по реда на чл.37 от ЗПП вр. чл.25, ал.1 от
НЗПП и предвид изхода на делото, на основание чл. 78 от ГПК, след
извършена компенсация въззиваемата страна следва да заплати на
жалбоподателя 8 лв. разноски за въззивното производство.
Доколкото предметът на делото касае вземане, произтичащо от
абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.6 от ТЗ – застрахователна сделка,
сключена от въззивника в кръга на извършваната от него търговска дейност,
спорът е търговски, поради което и с оглед цената на иска, на осн. чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №200/24.02.2023 г. на Русенския районен съд,
постановено по гр. д. №5047/2022 г., в частта, с която са отхвърлени
предявените искове по чл.422 ГПК вр. чл.410 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД против
Агенция „Пътна инфраструктура“ за признаване за установено
съществуването на вземането на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за главница над сумата от
1013.82 лв. до 3106.19 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за претърпени имуществени вреди на
л.а. „Мерцедес Гле 350 Д 4Матик“ с рег.№ Р **** КА от ПТП на 10.03.2021 г.,
както и за лихва за забава над сумата от 61.68 лв. до 188.96 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Агенция
„Пътна инфраструктура“, с адрес: гр.София, бул. „Македония“ 3, с ЕИК
*********, в производство с участието на трети лица-помагачи на страната на
ответника: „Пътинженеринг“ АД, гр.Русе, с ЕИК ********* и ДЗЗД „Кубрат“,
гр.Шумен, с БУЛСТАТ *********, че дължи на Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Симеоновско шосе“ 67А, с ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК вр.
чл.410 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата над 1013.82 лв. до 3106.19 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ за претърпени имуществени вреди на л.а. „Мерцедес Гле 350 Д
6
4Матик“ с рег.№ Р****КА от ПТП на 10.03.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 27.04.2022 г. до окончателното й заплащане, както и сумата
над 61.68 лв. до 188.96 лв. лихва за забава за периода 20.09.2021 г. –
26.04.2022 г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д.№ 22065/2022 г. по описа на Софийски
районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение №200/24.02.2023 г. на Русенския
районен съд, постановено по гр. д. №5047/2022 г. в частта, с която са
отхвърлени като неоснователни предявените искове за дължимост на
главница над сумата от 3106.19 лв. до претендираните 6767.66 лв. и на лихва
за забава над сумата от 188.96 лв. до претендираните 411.73 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес: гр. София,
бул. „Македония“ 3, с БУЛСТАТ *********, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД,
гр.София, с ЕИК ********* деловодни разноски по компенсация по
настоящото дело в размер на 8 лева.
Решението на районния съд в частта, с която исковете са уважени в
размера до 1013.82 лв. за главница ведно със законната лихва от 27.04.2022 г.
до окончателното плащане и до 61.68 лв. за лихва за забава за периода
20.09.2021 г. – 26.04.2022 г., не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7