№ 188
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20231110171113 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с правно основание чл. 79 ЗЗД и с
правно основание чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 07.06.2023г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против П. М. К. за сумата 1353,66 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “О.”, бл. *** вх. В, ет. 7, ап. *** с
абонатен № *******, за периода м. май 2019г.- м. април 2022г., сумата 140,56 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за
периода 15.06.2020г.- 18.05.2023г.; сумата 19,22 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., сумата 3,93 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2020г.- 18.05.2023г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр.
дело № 31463 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.07.2023г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответника, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2019г.- м. април 2022г. е доставил на ответника
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. София,
1
ж.к. “О.”, бл. *** вх. В, ет. 7, ап. ***, като купувачът не бил заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия
за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като
ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна
енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на П. М. К. съществуването на вземането му за
сумата 1353,66 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ
се в гр. София, ж.к. “О.”, бл. *** вх. В, ет. 7, ап. *** с абонатен № *******, за периода м.
май 2019г.- м. април 2022г., сумата 140,56 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.06.2020г.- 18.05.2023г.; сумата 19,22
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2020г.- м.
април 2022г., сумата 3,93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2020г.-
18.05.2023г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.01.2023г. по
ч.гр. дело № 71114 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот № 25/
14.10.2009г., том II, рег. № 4220, дело № 216/ 2009г. се установява, че на 14.10.2009г.
ответникът П. М. К. е прехвърлил правото на собственост върху 5/8 ид.ч. от процесния
недвижим имот. Със същия нотариален акт е учредено право на ползване върху процесния
имот в полза на продавача П. М. К..
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2020г. за отчетен
период 01.05.2019г.- 30.04.2020г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 1173 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.06.2021г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 1152,76 лева. От представената обща фактура №
2
**********/ 31.07.2022г. се установява, че за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за
процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 641,60 лева.
Съгласно заключението на съдебно- техническата експертиза (СТЕ), абонатната станция
в процесната сграда е автоматична, с пластинчати топлообменници. Общият топломер се
отчита по електронен път в 0 часа на месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се
приспадат технологичните разходи, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата- че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорно отношение между страните за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава- че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост (забавата
на ответника), както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Легалната дефиниция на понятието “клиент на топлинна енергия” е дадена в
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Според
разпоредбата на § 1, т. 42 (отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител на топлинна енергия за битови
нужди" е това физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а. (нова- ДВ, бр. 54
от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно,
купувач по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество по
силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизявление в този смисъл.
Възникването на облигационно отношение, съответно качеството на клиент на топлинна
енергия е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда- етажна
собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и
титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
3
Конретиката на случая сочи, че не е спорно, че ответниците са носители на правото на
собственост върху процесния имот.
В контекста на изложеното настоящият състав приема, че ответникът е носител на
вещното право на ползване върху процесния имот, поради което между страните съществува
договорно правоотношение, съответно ответникът са задължени лица за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия за битови нужди.
По делото не е спорно, че през процесния период ищецът е доставил в топлоснабдения
имот топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.
Законът утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в сградите- етажна собственост, реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия- чл. 156, ал. 1 ЗЕ, като по този
начин се гарантира правото на предприятието да получи цената на доставената до
абонатната станция на сградата- ЕС- топлинна енергия. Тъй като тази цена подлежи на
разпределение между отделните собственици на имоти в сградата, се налага утвърждаване
на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между собствениците, респ.
ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата, поради което всеки потребител на
топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от общата цена, съответна на
реално потребеното при въведената система за дялово разпределение въз основа на
отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището, и съответна част от стойността на топлинната енергия,
отдадена на сградната инсталация.
По делото не е спорно, че между страните е сключено споразумение за разсрочено
плащане на цената на доставената топлинна енергия и услугата дялово разпределение, като
неплатена е останала главница в размер на сумата 574,56 лева (четири вноски в размер на по
143,64 лева).
С оглед изложеното, отчитайки настъпилия след предявяване исковете факт, в
съответствие с нормата на чл.235, ал.3 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че
задължението за цена на топлинна енергия е погасено до сумата 574,56 лева, до който размер
искът е основателен. Задължението за цена на топлинна енергия в частта над сумата 574,56
лева до сумата 1353,66 лева, задължението за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода м. май 2020г.- м. април
2022г. за сумата 140,56 лева; цена на услугата дялово разпределение за периода м. май
2020г.- м. април 2022г. за сумата 19,22 лева, обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2020г.-
18.05.2023г. за сумата 3,93 лева е погасено чрез плащане и предявените искове в посочената
част следва да бъдат отхвърлени.
В случая задължението е погасено чрез плащане след предявяване на исковете, с което
ответникът е дал повод за образуване на делото, поради което ищецът има право на разноски
за държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
4
възнаграждение. Разноските за държавна такса за отчетени при сключване на
споразумението и са включени в погасителните вноски, предвид което на ищеца са дължими
единствено разноски за депозит за възнаграждение на вещо лице, държавни такси за
издаване на удостоверение на наследници и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя същото в размер на 100 лева, съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1
Наредба за заплащането на правна помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. М. К., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД, с ЕИК **********, за сумата 574,56 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.
“О.”, бл. *** вх. В, ет. 7, ап. *** с абонатен № *******, за периода м. май 2019г.- м. април
2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- 07.06.2023г., до окончателното плащане на сумата, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.01.2023г. по ч.гр. дело № 71114 по
описа за 2022г. на Софийски районен съд, 170 състав, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153
ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК **********, против П. М. К., с ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени установителни искове за установяване на
вземането на "Т.С." ЕАД за цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.
София, ж.к. “О.”, бл. *** вх. В, ет. 7, ап. *** с абонатен № *******, за периода м. май 2019г.-
м. април 2022г., в частта над сумата 574,56 лева до сумата 1353,66 лева, с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ, за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.06.2020г.- 18.05.2023г. за
сумата 140,56 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД; за цена на услугата
дялово разпределение за периода м. май 2020г.- м. април 2022г. за сумата 19,22 лева, с
правно основание чл. 422 ГПК вр. 79 ЗЗД, за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2020г.-
18.05.2023г. за сумата 3,93 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като
неоснователни.
ОСЪЖДА П. М. К., с ЕГН **********, да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК **********,
сумата 510 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6