№ 14281
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110149807 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът Г. А. Д. твърди, че е сключил договор за заем с ответника за сумата от 500 лв., със
задължение за връщането му на 8 месечни вноски. Поддържа, че по силата на чл. 6 от
договора е поел задължение да предостави едно от посочените в договора обезпечения, като
при непредставянето му дължи неустойка в размер от 308,52 лв., съгласно клаузата на чл. 8.
Твърди, че е платил неустойката, но счита, че посочената договорна клауза е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, като уговорената неустойка излиза извън присъщите
й функции и цели единствено неоснователно обогатяване. Счита, че същата е нищожна и
поради противоречие с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, като я
намира и за неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Намира и че
целият договор за заем е нищожен поради нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и
на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, като в договора не е посочен начинът на изчисление на
посочения размер на ГПР и размер на дължимата лихва, респ. счита, че размерът на
възнаградителната лихва е прекомерен и противоречи на добрите нрави. Ето защо
претендира сумата от 111,26 лв. (след допуснато изменение на иска чрез увеличение на
размера му до пълния претендиран размер на вземането с протоколно определение от
04.07.2023 г.), представляваща платена без основание по нищожната договорна клауза на чл.
8 от договор за паричен заем № 281640/04.05.2022 г. неустойка за непредставяне на
обезпечение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
1
Ответникът ******* е подал неподписан отговор на исковата молба, с който оспорва иска,
като счита, че клаузата за неустойка не противоречи на добрите нрави и не е нищожна, като
ищецът е бил запознат с нея и точния й размер още при подписване на договора и същата е
уговорена съобразно свободата на договаряне между страните с цел недопускане на
неравновесие между страните при неизпълнение на същественото задължение на заемателя
да предостави обезпечение, при условие на което кредиторът е поел риска да предостави
заем на конкретното лице с оглед оценката на неговата кредитоспособност. Намира, че
договорът за заем не е нищожен, като отговаря на всички задължителни изисквания относно
съдържанието, посочени в ЗПК. На основание чл. 101 ГПК на ответната страна са дадени
указания за подписване на подадения отговор от упълномощения процесуален представител
адв. ***********, но до приключване на устните състезания по делото указанията не са
изпълнени, поради което съдът приема, че по делото не е подаден валидно отговор на
исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК за основателността на предявения иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната
сума на ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването,
съответно задържане на полученото.
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства и заключението
на ССЕ се установява, че между ******* и Г. А. Д. е възникнало облигационно
правоотношение по договор за потребителски заем № 281640/04.05.2022 г., по силата на
който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер от 500 лв. при уговорен фиксиран
месечен лихвен процент от 3,4 % и посочен размер на годишен процент на разходите от
48,950 %, като е предвидено задължение за връщането му на 8 месечни погасителни вноски
в краен срок до 04.01.2023 г. Подписаното съглашение несъмнено представлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, доколкото е предоставен паричен заем
от търговец на физическо лице, което при сключването на договора е действало извън
рамките на своята професионална или търговска дейност. Съобразно клаузата на чл. 6 от
договора е предвидено задължение за заемателя в тридневен срок от сключване на договора
да предостави на заемодателя обезпечение – ипотека, особен залог, банкова гаранция или
ценна книга, издадена в полза на заемодателя, като в случай на неизпълнение на това
задължение в уговорения срок заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
308,52 лв., платима разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита (чл. 8 от
договора).
Настоящият съдебен състав намира, че подобна уговорка се явява нищожна, поради
2
противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като
кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на регламентираната
неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й
нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази
уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на
сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
Отделно по този начин се заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва,
а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено
вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде
събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за
реално изпълнение, което е недопустимо.
От приетото и неоспорено от страните заключение на ССЕ се установява, че ищецът е
погасил по договора цялата главница, както и част от начислената неустойка по чл. 8 в
размер на 111,26 лв. (с плащания в периода 10.05.2022 г. – 12.05.2022 г.). Предвид
установената нищожност на неустоечната клауза платената по нея сума е получена от
ответника при начална липса на основание, поради което се дължи връщането й в посочения
размер. Ето защо, осъдителният иск се явява основателен за пълния предявен размер от
111,26 лв. и следва да бъде уважен изцяло.
Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на
молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК е налице искане за присъждане на законната
лихва върху увеличената част – в този смисъл решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. №
2022/2020 г. на I т. о. на ВКС. Ето защо законната лихва върху първоначално предявения
размер от 50 лв. следва да бъде присъдена, считано от 13.09.2022 г. – датата на депозиране
на исковата молба в съда (съобразно диспозитивното начало) до окончателното плащане, а
върху разликата над 50 лв. до пълния размер от 111,26 лв. (или за сумата от 61,26 лв.) – от
подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 29.06.2023 г.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски съобразно уважения иск в размер на 50 лв., платена държавна такса, 250 лв.,
3
депозит за вещо лице, както и 500 лв., възнаграждение за един адвокат (съобразно
приложения списък по чл. 80 ГПК и приложения договор за правна защита и съдействие по
конкретното дело – л. 46 от делото). В отговора на исковата молба ответникът е навел
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, но доколкото същият е неподписан от ответника или негов
упълномощен процесуален представител до приключване на устните състезания по делото
въпреки дадените указания по реда на чл. 101 ГПК, съдът намира, че възражението за
прекомерност не е валидно релевирано в процеса и не следва да се обсъжда по същество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *******, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, да заплати
на Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес: **********, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД сумата от 111,26 лв., представляваща платена без основание по нищожната
договорна клауза на чл. 8 от договор за паричен заем № 281640/04.05.2022 г. неустойка за
непредставяне на обезпечение, ведно със законната лихва върху сумата от 50 лева, считано
от 13.09.2022 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане,
както и ведно със законната лихва върху разликата над 50 лв. до пълния размер от 111,26 лв.
(или за сумата от 61,26 лв.) – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 29.06.2023 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800 лв., разноски
в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4