№ 38152
гр. София, 12.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110126839 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Е.
Р. К..
При извършената проверка на допустимостта и редовността на исковата молба,
съдът констатира, че същата не отговаря на изискванията за съдържание и приложения
по смисъла на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК, поради което с разпореждане от 22.05.2025
г., от 30.07.2025 г. и от 21.08.2025 г. указа на ищцата да отстрани констатираните
нередовности.
В изпълнението на указанието е постъпила молба от ищцата от 30.05.2025 г., от
28.07.2025 г., втората от които подадена чрез адв. В. Р., молба с вх. №
271108/11.08.2025 г. чрез адв. В. Р.; молба с вх. № 294472/05.09.2025 г. и молба с вх. №
295395/09.09.2025 г. чрез адв. Р..
Като съобрази всички изложени съображения от ищцовата страна, съдът
намира следното:
По отношение на ответника ТД на НАП Сердика:
Исковата молба първоначално е предявена и срещу ответника ТД на НАП
Сердика, като се отрича дължимостта на сумата от 209,25 лева. След указания до
ищцата, с молба с вх. № 271108/11.08.2025 г. същата уточнява, че тъй като сумата е
заплатена от нея, то не поддържа иска срещу ТД на НАП Сердика. След дадено от съда
указание с разпореждане от 21.08.2025 г. да заяви дали прави отказ от иска в тази му
част или оттегля същия, с молба с вх. № 294472/05.09.2025 г. ищцата заявява, че
оттегля иска в тази му част. Преди произнасянето на съда по направеното оттегляте, с
молба с вх. № 295395/09.09.2025 г. ищцата сочи, че не оттегля иска в тази му част и
иска да се установи недължимост на публичното й задължение към ТД на НАП
Сердика в размер на 209,25 лева.
С оглед на факта, че производството по делото не е било прекратено след
заявеното оттегляне на исковата молба в тази й част, съдът намира, че с молбата на
ищцата от 09.09.2025 г. същата заявява оттегляне на оттеглянето на исковата молба,
поради което производството по делото в тази му част не следва да се прекратява.
Същевременно съдът съобрази, че се касае за установяване недължимост на публично
задължение. Т.е., претенцията е за установяване несъществуването между страните на
административно право/административно правоотношение. Възможност за
1
предявяване на такъв иск е предвидена изрично в чл.128 ал.2 АПК при наличието на
установените в разпоредбата предпоставки, компетентността за разглеждането на
който е на административния съд. Така предвидените процедури са специални и те
изключват приложимостта на защитата по реда на чл.124 ал.1, респ. чл. 439 ГПК с
предявяване на иск пред гражданския съд. В тази смисъл е напр. Решение №
3/30.04.2018 г. по гр. дело № 5553/2016 г. на IV гр. отд. на ВКС, с което делото е
изпратено за разглеждане по компетентност на съответния административен съд.
Според чл. 118, ал. 1 ГПК, всеки съд сам решава дали започнатото пред него
дело му е подсъдно. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща
на надлежния съд /чл. 118, ал. 2 ГПК/. С оглед на гореизложеното съдът намира, че
предявеният иск в частта за установяване недължимост на публично задължение в
размер на сумата от 209,25 лева срещу ТД на НАП Сердика е подведомствено и
подсъдно на Административен съд София – град, който е компетентен да го разгледа.
Делото в тази му част следва да бъде изпратено на посочения съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
По отношение на ответника ЧСИ С. Х.:
На ищцата неколкократно е дадено указание да обоснове правен интерес от
предявяване на отрицатЕ. установитЕ. иск за недължимост на суми на „Софийска
вода“ АД и на ТД на НАП Сердика срещу ответник ЧСИ С. Х.. С молба от ищцата от
05.09.2025 г. същата обосновава правния си интерес срещу този ответник, както
следва: ЧСИ С. Х. е подвела „Софийска вода“ АД, че задълженията, посочени в
призовката в размер от 3118,43 лв. са дължими от ищцата Колева, а не от новия
собственик на имота. Съдебният изпълнител е бил своевременно информиран, че
ищцата не е собственик на имота.
Съдът намира, че ищцата няма правен интерес от установяване недължимост на
суми към „Софийска вода“ АД и на ТД на НАП Сердика срещу ответник ЧСИ С. Х..
Последната е орган на принудително изпълнение по отношение вземанията на
„Софийска вода“ АД и ТД на НАП офис Сердика към ищцата по делото, като
възраженията на ищцата, че същата не е съобразила кой е новият собственик на имота
са неоснователни. На първо място съобразяването или не на този факт от съдебния
изпълнител не би променило по никакъв начин липсата на правен интерес от
установяване недължимост на процесните суми спрямо съдебния изпълнител. На
следващо място, правото на собственост, както и евентуалното възражение за изтекла
давност, не могат да бъдат съобразени от съдебния изпълнител, без да е налице
съдебен акт, дерогиращ изпълнителната сила на титула, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело.
Съдът следи за допустимостта на производството във всеки момент от
развитието му, като правният интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на иска. Поради липса на правен интерес,
производството по делото по отношение на ответника ЧСИ С. Х. следва да бъде
прекратено като недопустимо.
По отношение на ответника „Софийска вода“ АД:
Ищцата отрича дължимостта на сумата от общо 3118,43 лева, за която е издаден
изпълнитЕ. лист от 18.07.2016 г. по ч. гр. дело № 35766/2016 г., 66 състав на СРС.
С оглед неколкократно дадените от съда указания, ищцата сочи различни
основания за недължимост на сумата – нередовно уведомяване в хода на заповедното
производство, липса на съобразяване от съда на факта на променена собственост на
водоснабдения имот с оглед публичната му продан през 2013 г., погрешно изчисляване
на сумата от „Софийска вода“ АД с оглед формирането й на месечна база, както и
2
изтекла погасителна давност на вземането след издаването на изпълнителния лист.
Следва да се посочи, че на основание чл. 414 ГПК длъжникът може да възрази
писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея в едномесечен срок от
връчването й, което действие рефлектира върху правната сфера на заявителя, който
може да предяви иск относно вземането си по реда на чл. 422 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 416 ГПК, когато не е подадено възражение в срок срещу
издадената заповед за изпълнение, същата влиза в сила. Въз основа на нея съдът
издава изпълнитЕ. лист и отбелязва това върху заповедта. Заповедите за изпълнение
подлежат на принудително изпълнение /чл. 404, т. 1 ГПК/. В случая е налице влязла в
сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 35766/2016 г. по
описа на СРС, въз основа на която е издаден изпълнитЕ. лист и е образувано
изпълнително производство.
Предявеният иск, с изключение на посочената погасителна давност, се основава
на факти, които са били известни на ищеца и които са могли да бъдат посочени в срока
за възражение по чл. 414 ГПК. Неподаването на възражение от страна на ищеца има за
последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността, изискуемостта, размера и
дължимостта на вземането, се преклудира към момента, в която заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила, освен ако не са налице специалните хипотези по
чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. Следва да се отбележи, че в рамките на заповедното
производство длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за
защита, като извън тях той няма право на друг иск за защита. Тези способи са:
възражение срещу заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в
частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение,
възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК. Това произтича от особения
характер на заповедното производство, уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се за
специални процесуални норми, установяващи специфични права (съответно
задължения), относими само към страните по вече инициирано производство по
издаване на заповед за изпълнение. Поради характера си тези разпоредби изключват
прилагането на общите разпоредби на ГПК, тъй като предвиденият специален ред е
по-благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите му.
Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозирането на възражение от
негова страна (дори без да е необходимо мотивиране на това възражение), за да бъде
заявителят задължен да установява вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415,
ал. 1 ГПК срок. Пропускането на горепосочените способи за защита води до
неблагоприятни за длъжника последици, но това не му дава основание да търси
защита чрез друг иск, извън предвидените възможности за защита в заповедното
производство.
По отношение на твърдението за нередовно призововане в заповедното
производство, длъжникът е имал възможност да подаде възражение по реда на чл. 423
ГПК. Същото не представлява новонастъпил факт по смисъла на чл. 439 ГПК. Не
представляват такива факти и твърденията за липса на съобразяване от съда на факта
на променена собственост на водоснабдения имот с оглед публичната му продан през
2013 г., погрешно изчисляване на сумата от „Софийска вода“ АД с оглед формирането
й на месечна база – това са възражения, които длъжникът е могъл да релевира в хода
на заповедното производство чрез подаване на възражение, респ. които да бъдат
установявани впоследствие при евентуално предявен установитЕ. иск по чл. 422 ГПК.
Като не е сторила това своевременно, за ищцата е недопустимо да се позовава на тези
факти в производството по чл. 439 ГПК.
Единственото основание за недължимост, което може да бъде предмет на
3
настоящия иск, е свързано с твърдението за изтекъл период на погасителна давност
след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Ето защо, производството по делото
следва да бъде прекратено в частта на останалите релевирани основания за
недължимост като недопустимо.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗПРАЩА на осн. чл. 118, ал. 2 ГПК гр. дело № 26839/2025 г. по описа на СРС
в частта на предявения отрицатЕ. установитЕ. иск за недължимост на сумата от 209,25
лева, представляваща публично задължение срещу ответника ТД на НАП Сердика по
подсъдност на Административен съд – София-град.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Административен съд – София-град, след влизане на
опредЕ.ието в законна сила, копие от делото.
ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК като процесуално недопустима искова молба с вх.
№ 165001/12.05.2025 г., подадена от Е. Р. К., ЕГН: ********** в частта против
ответника ЧСИ С. Х., както и против ответника „Софийска вода“ АД по отношение на
всички заявени основания с изключение на основанието за недължимост на
процесната сума поради изтекъл давностен срок след влизане в сила на издадената
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 35766/2016 г. по описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от опредЕ.ието на ищцата.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото за продължаване на съдопроизводствените
действия след влизане на опредЕ.ието в законна сила.
ОпредЕ.ието подлежи на обжалване с частна жалба от ищеца в едноседмичен
срок от връчването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4