РЕШЕНИЕ
№
288
гр.
Враца, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 06.07.2022
г. /шести юли две хиляди двадесет и втора година / в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия
РАДЕНКОВА адм. дело № 414 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
предявен иск от Й.Т.Г. ***,
действащ чрез пълномощника си * Ч., против Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца,
с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи за периода от 31.01.2008 г.
до 08.07.2021 г., в размер на 10 000,00 лева, претърпени от невъзможността да
ползва имот от 11 дка гора, за която му е признато правото на собственост с
Решение № 110/14.11.2007 г., постановено по гр. д. № 842/2007 на РС – Враца, влязло в сила на 08.12.20007
г., но не му е възстановена. Претендира се присъждане на
законната лихва върху имущественото обезщетение, считано от датата на
предявяване на иска – 14.07.2021 г. до окончателното му изплащане.
В исковата молба се
твърди, че повече от 12 години ищецът е лишен от правото да ползва и събира
плодовете от имота, поради бездействието и виновното неизпълнение на
задълженията на държавни служители от Общинска служба „Земеделие“ (ОСЗ) –
Враца, изразяващо се в непредприемане на действия по изпълнение на влязлото в
сила решение. В конкретния случай ОСЗ – Враца е следвало да изпълни фактически
действия, като представи мотивирано предложение за обезщетение на наследниците,
с недвижим имот, представляващ гора от
11 дка, която да отговаря на тяхната по вид, количество и произход, определен
при условията и реда на ЗВСГЗГФ, като проведе процедура по чл. 17 от ППЗВСГЗГФ,
за да се поизнесе с решение за възстановяване на собственост в нови реални
граници.
В с.з. и представена
по делото писмена защита, ищецът чрез * П.П., преупълномощена от * Ч., поддържа
и доразвива изложените в исковата молба аргументи. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за
неоснователност и недоказаност на претенцията. В хода по същество,
процесуалният представител по пълномощие на ответника – * Ц.Д., изразява
становище за недоказаност на иска, като наред с това възразява, че съгласно чл.
9, ал. 2 от ЗВСГЗГФ собствениците, чиито гори се възстановяват по реда на този
закон, нямат право на обезщетение за пропуснати ползи. Посочва, че не са налице
кумулативно предвидените в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ елементи, тъй като ако има
вреда е причинена от виновното поведение на ищеца, който бездейства и не е
оказвал необходимото съдействие на административния орган и предвид
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, обезщетение не се дължи.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на иска, поради недоказването
на фактическо бездействие, тъй като същото обслужва издаването на един
окончателен акт, какъвто не е постановен, а мълчалив отказ не е оспорван.
Отправено е искане към съда да отхвърли претенцията, като неоснователна.
По делото са събрани
представените с административната преписка писмени доказателства и е назначена
съдебно-техническа експертиза.
Административен съд - Враца, след като
взе предвид твърденията и възраженията на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Ищецът е подал
заявление с вх. № 5869-С/31.01.2008 г. в ОС „Земеделие“ Враца, като наследник
на М.П.П. за възстановяване на 11,00 дка гора в местността „М.“ в ***, собствеността
на която е удостоверил с влязло в сила на
08.12.20007 г. Решение № 110/14.11.2007 г., постановено по гр. д. № 842/2007 г. на РС – Враца, с което е признато за
установено правото на собственост върху тази гора на наследниците на М.П.. Въз
основа на заявлението е образувана преписка в ОСЗГ с вх. № 5869С от същата дата
– 31.01.2008 г. и впоследствие е издадено протоколно решение № 77/30.05.2008
г., с което е признато правото на собственост за възстановяване в нови реални
граници по чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ върху имот с площ 11 дка широколистна гора в
местността „М.“. Поземленият имот не може да бъде възстановен в стари реални
граници, тъй попада в природен парк „В.б.“.
Във връзка с това обстоятелство, с писмо рег. № 187/10.11.2008 г. от ОС
„Земеделие“ Враца са поканили ищеца да се яви на 26.10.2008 г. за анкета и
уточняване местоположението на възстановения имот и намиране на свободен терен
извън природния парк. Видно от молба вх. № 226 от 22.05.2013 г. /л. 14/, Г. ***,
но не се съгласил с предложените имоти, тъй като същите не кореспондирали с
възстановения. С писмо рег. № 156 от 06.06.2013 г. на ищеца е изпратена справка
с имоти – дървопроизводителна горска площ, държавна частна собственост по
местности в землището на *** за продължаване на процеса по възстановяване
правото му на собственост. В писмото е уточнено, че идентификацията на имотите
ще се извърши в ОСЗ – Враца в удобно за Г. време и в присъствието на
представител от Държавно горско стопанство Враца. Последвали нови молби от
02.08.2013 г., 01.11.2018 г. и 28.06.2019 г., в които ищеца изразявал
несъгласие с предложените имоти, с твърдения за несъответствието им с възстановения.
С писмо от 05.02.2021 г. административният орган отново приканва ищеца да внесе
искане с идентифицирани от него имоти от държавния горски фонд за
възстановяване на призната площ от 11.000 дка, след което да се произнесе с
решение за възстановяване, съгласно влязлото в сила съдебно решение. В
допълнително писмо му е разяснено, че за да се издаде решение за възстановяване
на гората е необходимо да окомплектова преписката, като приложи геодезическо
заснемане от лицензиран геодезист на имот 12259.380.31 за площ от 11,000 дка. Това
действие е изпълнено от ищеца през 2021 г., с внесен проект за разделяне на
посочения по-горе ПИ в местността „Т.“, придружен с обяснителна записка,
протокол за трасиране и скица – проект за делба на имота, приложени по делото. Въз
основа на подадените документи ОСЗ – Враца издава решение № 93/09.11.2021 г., с
което възстановява правото на собственост на наследниците на М.П. върху 11 дка
от имот 380039 по кадастралната карта на землището, находящ се в местността „Т.“,
широколистна гора, с посочени граници и съседи.
При така установената фактическа
обстановка, Административен съд - Враца, намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал.
1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административните органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава
единадесета от АПК. Нормата на чл. 205 от АПК регламентира, че искът за
обезщетения се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни
процесуални предпоставки за възникването на правото на иск.
Съдът намира, че ОД „Земеделие“ гр.
Враца е юридическото лице /чл. 33, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ/, в чиято структура
се намират органите и длъжностните лица, от чиито незаконосъобразни актове,
действия и бездействия се твърди, че са настъпили претендираните имуществени
вреди – в случая бездействие на длъжностни лица от Общинска служба по
земеделие, която е териториално звено на ОД „Земеделие“, съгласно цитираната
по-горе законова разпоредба. Поради това искът е насочен срещу надлежен
ответник и е процесуално допустим за разглеждане в настоящото производство.
Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:
В случая се претендира обезщетение от
незаконосъобразни бездействия и съобразно законодателното решение в чл. 204,
ал. 4 от АПК липсва, като условие за
допустимост на иска да има предварително произнасяне с влязъл в сила
административен акт или съдебно решение, че тези действия или бездействия са
незаконосъобразни. Това се установява от административния съд, който е сезиран
с иска за обезщетението.
Основателността на
иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от 3ОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Вината
не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената
отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По аргумент от
чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а
на съда - да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт
е останал недоказан. Липсата на който и да е от елементите на фактическия
състав на предявения иск обуславя неговата неоснователност.
Съдът счита, че в процесния случай не са налице
предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността
на ответника. Не са налице незаконосъобразни действия и
бездействия на ответника в резултат на които ищецът да е претърпял имуществени вреди,
които претендира в настоящото производство.
Твърдените незаконосъобразни
бездействия не съставляват такива по смисъла на чл. 256 от АПК. Тази разпоредба
предвижда неизвършване на фактически действия, произтичащи пряко от закон,
неопосредени от административни актове. Законът предполага неизвършването на
фактически действия, предписани като задължение от императивна правна норма.
Касае се до административно правомощие, което по своя характер не може да бъде
неизвършване на правно действие или неиздаване на административен акт.
Доколкото в исковата молба се излагат
съображения за непредприемане на действия по изпълнение на влязло в сила
съдебно решение, то същите съставляват участие във формирането на волеизявление
на компетентен колективен административен орган и представляват правни, а не
фактически действия, поради което подлежат на оспорване по реда на чл. 145, във
вр. с чл. 21, ал. 1 от АПК.
От друга страна сочените от ищеца за
нарушени разпоредби на чл. 17 от ППЗВСГЗГФ не вменяват задължения за административния
орган да извършва фактически действия независимо и въпреки волята на заявителя,
за да е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие по провеждане и
завършване на процедурата с издаване на решение по чл. 13, ал. 5 от ЗВСГЗГФ. Т.е.
не е налице законово определено задължение
за действие, което да не е изпълнено, за да е налице незаконосъобразно
бездействие. Точно обратното – законът изисква
активното участието и на заявителя в този процес, чрез съдействието му по идентификация
на имотите, предмет на възстановяване. От представените по делото доказателства
се установява, че на ищеца е изпращана справка с имоти – дървопроизводителна
горска площ, държавна частна собственост, по местности в землището на *** и неколкократно
е приканван да внесе искане за идентифицирани от него имоти от Държавния горски
фонд за възстановяване на признатата площ от 11 дка. С последващи молби той е
изразявал несъгласие с предложените му от ОС „Земеделие“ имоти, тъй като същите
не отговаряли по вид, количество и качество с възстановената гора. Едва през
октомври 2021 г. ищецът е представил в ОСЗ – Враца геодезическо разделяне/делба
от лицензиран геодезист на конкретен ПИ 12259.380.31 в местността „Т.“, ***,
въз основа на което органът се е произнесъл с Решение № 93/09.11.2021 г. и правото
на собственост на наследниците на М.П. е възстановено в нови реални граници по
чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ върху 11 дка от имот № 380039 находящ се в местността
„Т.“.
За да обоснове отказа си от предложените
му със справката имоти, ищецът се позовавал на чл. 6, т. 1 от ЗВСЗГФ, която
разпоредба неправилно тълкува, като приема, че при възстановяване в нови реални граници по чл. 4,
ал. 2, задължително се предлагат еднакви по вид и произход гори. Пълната еквивалентност
на горите е задължителна при съществуваща възможност за възстановяване в стари
реални граници. В случаите, като процесния, когато възстановяването е в нови
реални граници, обезщетяването е с равни на отнетите по площ, а вида на горите
и земите от Държавния горски фонд, законът поставя под условие – при
възможност. Ако ищецът приема, че предложените му имоти не съответстват на
качеството на възстановения, разполага с възможност да потърси правата си,
съответно на обезщетение, но не по реда на ЗОДОВ.
Предвид изложеното,
дори да се приеме, че в определени периоди административният орган е
бездействал, то това бездействие не е в нарушение, а в изпълнение на закона, тъй като извършването на определени
действия във връзка с процедурата по възстановяване на горите, зависи само и
единствено от волята на заявителя.
Съдът приема, че по делото останаха
недоказани останалите предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно
наличие на причинена вреда и нейната пряка и непосредствена връзка с твърдяното
незаконосъобразно поведение на ответника.
Претенцията на ищеца
относно пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от правото му ползва имота и
да събира плодовете от него е неоснователна. В съдебната практика и правната
доктрина, пропуснатата полза се определя като неосъществено увеличаване на
имуществото на едно лице, което със сигурност би настъпило, ако не е било
осуетено от поведението на друго лице. За да бъдат обезщетени пропуснатите
ползи, като претърпени вреди, то същите следва да са реално настъпили, а не
хипотетични вреди. Наличието на пропуснати ползи следва да се приема въз основа
на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на търсещия
обезщетение и не може да се основава само на логическо допускане евентуалното
увеличаване на неговото имущество. Поради това и при липса на изрично
установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се
предполага, а следва да бъде доказана с допустимите доказателствени средства в
процеса. Само ако бъде доказано, че имуществото на ищеца е могло да бъде
увеличено, но тази възможност е пропусната единствено по причина на
незаконосъобразни действия и бездействия на трети лица, в случая на
ответника, само тогава претенцията за
обезщетение на пропуснатите ползи може да се приеме за основателна. Тежестта на
доказване е върху ищеца, в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
каквито указания са дадени и от съда с определението за насрочване на делото.
Т.е. в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване,
така че да създаде у съда сигурно убеждение, че твърдения факт е осъществен, че
със сигурност би получил увеличаване на имуществото си през процесния период и
от визирания имот, каквото доказване в настоящия процес не беше извършено. Този
извод не се разколебава и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
заключението по която, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като
компетентно, обективно и безпристрастно. В действителност от заключението се
установява, че средната стойност на възможен добив дървесина от 11 дка за целия
период е 11003.73 лв., но този факт не е достатъчен, с оглед
изложеното по-горе. Доколкото
настоящото производство е исково, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
предпоставките за основателност на иска си.
От представените по
делото доказателства и приложените с преписката Удостоверения за наследници се
установява, че ищецът не е единствен наследник на наследодателката М.П.П.. Няма
данни за прехвърлителни сделки, въз основа на които да се приеме, че Г. е
самостоятелен носител на правото на собственост на възстановения имот. Липсва и
упълномощаване от страна на останалите наследници именно ищецът да ползва и
събира плодовете от имота за себе си. При това положение не може да се приеме,
че за претендирания период от 31.08.2008 г. до 08.07.2021 г. е претърпял
пропуснати ползи, като е лишен от добива на дървесина от целия имот, които
определя в размер на 10 000 лева. Докато ППЗВСГЗГФ позволява в чл. 11, ал.
4 подаденото заявление за възстановяване на собственост върху гори от един
наследник да ползва всички останали наследници, то с предявяването на иск за
обезщетение на имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, всеки наследник може
да претендира обезщетение само на своя собствен дял от имуществото, а не както
в случая ищецът претендира от свое име и за собствена сметка обезщетение за
имуществени вреди върху цялото имущество, за които не представя доказателства. Липсата на ангажирани доказателства в тази насока
не може да обоснове извод за сигурността в настъпването на пропуснатите ползи в
претендирания размер.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че не е доказано по безспорен начин кумулативното наличие на всички елементи от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ответника по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди, намиращи се в
причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на
длъжностни лица от ОД „Земеделие“ гр. Враца. Дори да се приеме, че има
претърпени имуществени вреди, то те са причинени поради изключителната вина на
пострадалия, което на основание чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ освобождава от отговорност
ответника.
По изложените съображения предявеният
иск се явява недоказан и следователно неоснователен, поради което следва да
бъдат отхвърлен.
Неоснователността на главния иск води
до неоснователност и на акцесорния такъв за присъждане на лихви.
При прилагането на правилото на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено в размер на 200 лв., съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от
горното и на основание чл.172 АПК,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от
Й.Т.Г. ***, против Областна
дирекция „Земеделие“ гр. Враца, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи
за периода от 31.01.2008 г. до 08.07.2021 г., в размер на 10 000,00 лева,
претърпени от невъзможността да ползва имот от 11 дка гора, за която му е признато
правото на собственост с Решение № 110/14.11.2007 г., постановено по гр. д. №
842/2007 на РС – Враца, влязло в сила на
08.12.20007 г., но не му е възстановена.
ОСЪЖДА Й.Т.Г. ***, да
заплати на ОД “Земеделие“ - Враца разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 /двеста/ лева.
Решението
може да се
обжалва с касационна жалба чрез АдмС - Враца пред
ВАС - София в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМ.СЪДИЯ: